С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 2 юли 2010, 13:41, 13143 прочитания

Нашето място

Три добри идеи за свободното време на модерния градски човек

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналата седмица стената ми във Facebook се беше преобразувала в колективно табло на носталгията. Приятели си разменяха въздишки, хубави спомени и лепяха снимки, запечатали разни смешно-тъжни случки. Причината беше, че след 17 години едно от емблематичните заведения на ул. "Шишман", "703", затвори врати. За тези, които обичаха да се събуждат там и да остават вечер до неприлично късно, се затвори вратата и към много важни лични моменти - неочаквани запознанства, весели срещи, драматични раздели и безкрайни разговори. Някои хора си бяха отчекнали по парче от собственото си минало – подложка за чаша, картина от стената, някакъв друг незначителен предмет, запечатал спомена за поколението, оформило се на това място.

Градската легенда твърди, че скоро на същия адрес ще изникне биомагазин. "Всяко нещо с времето си", както мъдро отбеляза един приятел.


За местата, хората и необикновената връзка между тях ще става дума и в този текст. Разказваме ви три истории, в които храната и напитките са на втори план. Във фокус са детайлите, които превръщат някои заведения в огледала на модерната градска среда. Създателите им се опитаха да ни убедят, че няма предприемаческа формула, по която можеш да предвидиш дали един бар притежава потенциал да развива нова градска култура.

Обикновено всичко започва с компилация от добри идеи, смислена концепция и незапълнена пазарна ниша, а след това мястото приема облика на хората, които го посещават и в него започват да пулсират техните мисли, настроения и нагласи.

Като гореща вода за шоколад



Със симпатична ирония към начина, по който градовете променят облика си, без непременно ние да го забелязваме, на мястото на бившето казино на ул. "Раковска", около което (особено нощем) се очертаваха мрачни кръгове на порока, отскоро се събират хора с малко по-различна страст – към четенето.

Мястото е PaperCake и по дефиницията на своя създател е книжарница за съвременна литература със сладкарница за домашен шоколад. Според него София до момента не предлага адекватна презентация на книгите. "Повечето книжарници приличат на супермаркети, в които книгите са изложени като хранителни стоки. Ако има къде да седнеш, ти предлагат джънк фуд и кафе от електронна машина. На "Славейков" пък ти продават книги в пластмасови пликчета", възмущава се Пламен Иванов.

PaperCake, тъкмо обратното, не е място за бърза консумация. А е замислено и създадено с много внимание към детайлите. Срещу лавиците с книги услужливо са разположени фотьойли, които те подканят да седнеш и да почетеш, преди да направиш избора си. Заглавията трябва да отговарят на определението за своевременна литература - тази, която е адекватна на духа на времето си. "Без халтура от типа "Десет начина да си направим ремонт вкъщи с три пирона", категоричен е Пламен Иванов.

Мястото крие най-различни намигвания за любопитните. Така например, ако се разположите на някой от диваните на цветя на втория етаж и се вгледате внимателно във върволицата от камили, изрисувани на отсрещната стена, ще забележите, че най-малката камила е обута с кецове. А ако сте фенове на джаза, ще ви впечатлят разхвърляните навсякъде плочи на Майлс Дейвис и Джони Кеш от личния архив на собственика. Плочите също си имат история, преживели са ужасен пожар малко преди PaperCake да отвори врати. Но са оцелели заедно с всички книги и два сноуборда.

Идеята на PaperCake е да приютява много разговори за книги и млади автори, които да общуват с аудиторията си

Фотограф: Красимир Юскеселиев


Идеята на Пламен Иванов е между книгите, домашния шоколад и ръчно приготвения сироп от плодове да приютява много разговори за книги и млади автори, които да общуват с аудиторията си. Въпреки че той стои зад концепцията на легендарния дом-галерия за съвременно изкуство и култура "Апартамента", в никакъв случай няма да се съгласи, че е в бизнеса със заведения.

"Заведенията са обществени пространства, там нямаш контрол върху собствената си идея. А аз постоянно гоня някакви хора от "Апартамента" - пияни, надрусани, шумни - за да го запазя чисто за читавите хора", обяснява Пламен Иванов. И има ясна представа как не иска да изглеждат посетителите на PaperCake - "като половината софиянци". Твърди, че е избрал мястото на книжарницата, защото няма места за паркиране. "За да не идват някакви хора заради колите си", непоколебимо заявява той.

Пламен Иванов обича да мисли за себе си като за диджей, защото му харесва да компилира стилове и идеи. Живял е в Ню Йорк, Париж, Банкок, Киев и Ленинград (във времето, когато все още се е казвал така) и твърди, че всяко едно от местата му е повлияло по някакъв начин. "Всичко те оформя, ние реагираме на средата, в която попаднем." Няма телевизор и мрази да се снима. 90-те години са експерименталният му период. Тогава започва нов бизнес всяка седмица, но постоянният му ангажимент си остава неправителствената организация A-part-mental, която създава с група приятели с цел да развива "нова култура", изследвайки как творчеството влияе на човека, на взаимоотношенията му с хората и природата.

Собственикът на PaperCake е от хората, за които можем спокойно да кажем, че се наслаждават на разностранните ефекти на кризата. По думите му рецесията е накарала обществото да се държи като алкохолик, на който му е свършило пиенето. "Моята идея за книжарницата се осъществи заради логичното падане на наемите. Когато се спука фалшивият балон на имотния пазар, се отвори място за истински неща", казва Пламен Иванов и посочва към малката пресечка на ул. "Раковска" "Хан Крум": "Вижте, цялата уличка се напълни с читави идеи." Освен книжарницата там има магазинче за чанти и ключодържатели от рециклирани материали и български моден лейбъл.

Пилешка супа за душата

Една друга улица със собствен дух и умни идеи е декор за другите ни две истории. "Шишман" е улицата, на която живее уличната култура. Тази, която първа вкарва новите неща. Нашата поява е функция на това ърбън мислене", разказва Владимир Цонков, един от тримата собственици на малкия супа бар SupaStar със свеж дизайн, който се отвори със заявка да предлага вкусна, домашна храна.

Създателите на SupaStar наричат щастлива случайност факта, че попадат в ядрото на тази улична култура. Кристина Ошанова е мечтателят в групата. Сънува концепцията за "супарник" още от студентка в Лондон, когато най-любимото й място за обяд е Soup Opera, което се намира точно срещу университета й. Започва да убеждава приятелите си, че има смисъл да се инвестира в такова място, защото "няма къде да се яде в София и това е незаета ниша". И двама от тях я взимат на сериозно. "Идеята ни беше да предлагаме на хората това, което биха обядвали вкъщи, ако имаха време да се приберат", разказва Иван Жиров, който обича да казва, че е оптимистът в SupaStar отбора.

Разбират случайно, че дават под наем малко заведение на ул. "Шишман" и са сигурни, че това е тяхното място. Но... то вече е заето. "Всичко беше абсолютна импровизация, не бяхме ориентирани в наемите въобще. Видяхме обява за друг терен на съседна улица, но споменах на брокера, че искахме мястото на "Шишман", спомня си Кристина Ошанова. Оказва се, че тяхното място пак е в продажба заради злополука на предишния наемател, а собствениците държат да го продадат веднага. "Аз казах: взимаме го. По телефона", смее се тя и добавя: "Оттогава сме във филм. Безспирен."

По това време Владимир Цонков и Кристина Ошанова работят в рекламни агенции, а Иван Жиров е във фирма, която пише проекти за еврофинансиране. И си нямат понятие как се управлява заведение. Опитват се да ни убедят, че засега нещата им се получават по интуиция и със съвети от добри приятели. "Когато имаш идея и ти се отвори възможност да я реализираш, просто трябва да опиташ или ще съжаляваш цял живот", е философията на Кристина Ошанова.

Нейната сила е в кухнята, тя събира рецептите за супите и опитва от всичко, преди да стигне до клиентите. Иван Жиров е най-организираният в групата и обикновено се разхожда важно с жълта папка с документи. А Владимир Цонков е маркетинговата сила. Той поддържа диалога с потребителите на Supa Star през социалните мрежи и използва възможността да реализира всички свои смели идеи, които са били отхвърлени от клиентите му като криейтив директор в рекламна агенция. Като например да изрови старите столове от мазето на баба си и да ги боядиса във весели цветове или да напише менюто на заведението върху картон от използвани кашони.

"Храната е поводът, но в орбитата й искаме да съберем много други неща", казва Цонков. И тримата един през друг споделят идеите си в каква посока ще се развива Supa Star, реагирайки на уличната среда, в която възниква. Така например покрай музикалния фестивал Mellow, организиран от списание "Едно" през май, те създадоха супа със същото име, вдъхновена от артистичната атмосфера на събитието. Планират да започнат да продават авторски тениски и да направят Lomo изложба в SupaStar, като окачат на щипки креативни експерименти с аналогова фотография.

Дискретният чар на буржоазията по Бунюел

В същото време на няколко метра вляво на същата улица в стара софийска къща с драматична биография се развива друг градски сюжет. Димитър Гочев, който може би познавате в ролята му на продуцент и режисьор на филми, тв проекти и реклами, решава да превърне фамилното имение на банкерската фамилия Губиделникови (в което се укривал земеделския лидер Никола Петков малко преди да бъде арестуван и убит от комунистите през 1947 г.) в дом на независимото кино и покрив за всякакви творчески експерименти.

За целта е преобразувал една от стаите в камерна прожекционна зала с яркочервен дървен под, която отстъпва като платформа на млади хора, които искат да покажат нещата си на свои приятели. Някои от вечерите ще бъдат посветени на различни теми в киното и  ще се проточват много след 12 часа. На мястото на антикварните мебели в една от стаите скоро ще се помещава модерна библиотека, в която ще можеш да четеш с коктейл или капучино в ръка. А стените на другите помещения ще приютяват изложби. Първата ще са "Дивите" на шведския художник Хен. 

Кино залата на Bunuel ще дава покрив на всякакви творчески експерименти

Фотограф: Цветелина Ангелова


Ключовата дума, която определя мястото според Гочев е свобода. "Ако трябва да бъда честен, концепцията ми беше да превърна къщата в кино и библиотека, като разчитам на спонсори, които да подкрепят проекта, но годината е трудна и тъй като мястото все пак трябваше да се издържа, решихме да го комбинираме със заведение", признава той. И добавя, че в по-смелите си мечти вижда Bunuel (точно така, като великия испански режисьор Луис Бунюел) като инкубатор за таланти. В център, който събира поколението, което сега циркулира по графитените стени на "Шишман", и впряга енергията и креативността му в независими културни прояви в различни области.

"Както в киното липсва отношение към талантливите хора и разбирането, че трябва да им даваш среда, в която да се развиват, така и в заведенията в България има упорита съпротива спрямо идеята, че хората са най-важната част от бизнеса и трябва да ги обгрижваме и да ги караме да се чувстват щастливи, че са дошли при нас", обяснява тъжните прилики между двете си начинания Димитър Гочев. Но изглежда решен да промени тази нагласа и да създаде атмосфера като от времето на Бунюел, когато киното е било наистина кино, а хората са живеели и творили по един ненапрегнат начин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2226 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3054 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Дървеният замък на Рачо Ангелов преди и сега

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10