Омагьосаният замък

Или тъжната приказка за един забравен културен паметник от ул. "Незабравка"

В продължение на 30 години Рачо Ангелов е извайвал всеки дървен детайл в замъка
В продължение на 30 години Рачо Ангелов е извайвал всеки дървен детайл в замъка    ©  Людмил Тасев
В продължение на 30 години Рачо Ангелов е извайвал всеки дървен детайл в замъка
В продължение на 30 години Рачо Ангелов е извайвал всеки дървен детайл в замъка    ©  Людмил Тасев

Имало едно време един майстор дърворезбар, който живеел сам в кантон в гората. Странял от хората и не обичал светските разговори. Имал двама братя, но дори тях допускал трудно до своя свят. Водел скромно съществуване, като единственото му занимание било да вае чудни форми от чамово дърво. Близо 30 години той събирал материали от стари сгради и изоставени строежи, прекарвал дните си в упорито дялкане и оформяне на дървени детайли, за да построи замъка от сънищата си. Тези, които са имали възможността да го видят, го описват като руска приказка. Един ден майсторът починал, завещавайки целия си вътрешен свят на поколенията. Без писмен документ, само в самотна бележка, намерена из малкото му лични вещи, на която е написал: "Без душа и сърце, има скелети само."

Това е градската легенда за самоукия художник Рачо Ангелов, който е живял и творил в "Парка на свободата" (днес Борисовата градина) в най-несвободното време, което не е толерирало спонтанните форми на изкуство, встрани от официалната линия на партията. Умира през 1993 г. като Андерсенов герой - в тиха самота, която сам си избира. Непризнат и неприет както от Съюза на художниците, така и от Съюза на архитектите, защото няма висше образование и никога не е учил дърворезба.

Днес неговата руска приказка е в руини. По някаква горчива ирония се намира на ул. "Незабравка" в столичния квартал "Изгрев", оградена от бодлива тел и ленти "Не преминавай! Опасно за живота!!!". От дървения замък са останали само изпочупени детайли, скрити в калта сред търкалящи се празни бирени бутилки, захвърлени детски играчки, съмнителни опаковки от лекарства и найлони. Причините са събрани в дебели папки, които пазят 17-годишната кореспонденция между институциите и наследниците на Рачо Ангелов. В омагьосания кръг от безкрайни писма, протоколи и заповеди обаче трудно може да се определи кои са добрите и кои лошите герои в тази приказка. Най-жестоко обаче е времето, което неумолимо руши труда на Рачо Ангелов.

Началото на края на тази приказка

започва след смъртта на Рачо Ангелов, когато братята му се оказват собственици на впечатляващата, но с неясно предназначение дърворезбована къща, а столичната община "Изгрев" като че ли чак тогава забелязва необикновеното творение в парка (всъщност строителството там е било незаконно, но по думите на роднините на твореца "властта си е затваряла очите"). Наследниците на майстора първоначално опитват да отворят замъка за посетители (дори с такса вход), но неуспешно. Историята постепенно започва да излиза от приказния свят. Замъкът става обект на кражби и започва бавно да се руши под влиянието на времето, влагата и хората, които минават оттам.

Междувременно племенникът на Рачо Ангелов – Лъчезар, се опитва отчаяно да намери финансиране и помощ за запазването на замъка. "Обикалях по политически партии, кметове, фирми. Превърнах се в професионален просяк", разказва той. Добрите намерения остават само на думи. Интересът на строителните предприемачи бързо стихва, след като разбират за неуредиците в правния статут на земята, върху която е изграден замъка. Именно неясният статут на имота е едно от най-тъмните места в гората от грешки. Земята е част от Борисовата градина и е публична общинска собственост и с това нейното стопанисване и поддръжка спадат към задълженията на Столична община и в частност на район "Изгрев". Постройките на Рачо Ангелов обаче са притежание на наследниците му, които освен правото да се разпореждат с тях и да търсят финансиране за запазването им, имат и отговорност към състоянието им. Още по-сложно става през през 2002 г., когато тогавашният Национален институт за паметниците на културата – НИПК (сега Национален институт за недвижимото културно наследство - НИНКН ) обявява замъка за етнографски паметник на културата.

"Когато собствениците са двама (в случая общината и наследниците - бел. ред.), това създава голям проблем по запазването на обекта. Резултатът често не е положителен", е мнението на архитект Пламен Шомов от НИНКН, който работи по случая със замъка. По думите му, когато един обект е паметник на културата, държавата има ангажимент да следи за състоянието му и може да налага санкции при неизпълнение на задълженията по стопанисването му. "Няма обаче възможност и капацитет да го прави, тъй като в страната има десетки хиляди обекти", коментира Шомов. Освен това заради принципа на неприкосновеността на частната собственост държавата не участва при евентуални сделки с паметници на културата. Собствениците, в случая наследниците на имота, са длъжни единствено да изискат експертно мнение от държавата и да я уведомят, ако правят промени. По закон държавата може и да подпомага финансово обектите, което обаче в последно време не се е случвало. От район "Изгрев" не отговориха на въпросите на "Капитал" поради отсъствие на отговорния по случая служител.

Новият статут на паметник на културата също не успява да върне към живот необикновената дърворезбована къща. През 2004 г. институтът за културното наследство се сеща за влошаващото се състояние на замъка и изпраща писмо до район "Изгрев" с "напомняне", че като собственици на земята, трябва спешно да предприемат действия по опазването на имота. Писмата сякаш се губят между двете институции, а замъкът, или по-скоро части от него, започват да напускат дивата гора на Борисовата градина.

По време на почивка на Черноморието Лъчезар Ангелов попада на замъка-хотел в с. Равадиново на созополския бизнесмен и дърворезбар Георги Тумпалов. "Видях го какъв чешит е,

Заприлича ми на чичо ми

описва наследникът на Рачо Ангелов първата си среща с Тумпалов. По време на една от многократните си срещи в София и Равадиново двамата се разбират Тумпалов да транспортира на свои разноски останалите запазени части от замъка на Рачо Ангелов в Равадиново и да ги реставрира.

През 2007 г. институтът за културното наследство дава съгласие за преместването на дървения комплекс с условията той да се консервира, реставрира и експонира,  както и да се предостави обществен достъп до него. "Мотивът ни да разрешим преместването беше, че това е може би последният начин да се запази обектът", разказва арх. Шомов. По думите му експертите в института са били убедени, че собствениците като частни лица не могат да поемат поддръжката на замъка, липсвали и ангажимент от страна на общината, и обществен интерес. Година по-късно комисия от Столична община – район "Изгрев", потвърждава решението на института и дори задължава наследниците на Рачо Ангелов да разчистят терена след демонтажа на художествените елементи. Така елементите от руската приказката на Рачо Ангелов се пренасят в частния имот на Тумпалов, където по думите на неговия племенник се съхраняват подобаващо в хале и чакат да бъдат изградени наново.

Междувременно лошият късмет, който като че ли омагьосва чудния дървен замък, застига и Георги Тумпалов. През януари 2008 г. районната прокуратура в Несебър образува наказателно производство срещу бизнесмена по обвинение за изнудване и сезира комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, да извърши проверка. В хода й  т.нар. комисия "Кушлев" установява, че Тумпалов няма достатъчно доходи, за да може да притежава това имущество. PR-ът на комисията Десислава Михайлова потвърди пред "Капитал", че са запорирали имотите, банковите сметки и дяловете в търговски дружества на Георги Тумпалов, в момента той няма право да се разпорежда или продава собствеността си, докато съдът не излезе с решение по делото му. Това се случва в края на 2008 г., но и до днес Бургаският окръжен съд не се е произнесъл окончателно по казуса.

Накратко, 17-годишният омагьосан кръг от писма, доклади и протоколи продължава да се върти без в пороя от разменени думи да изплува правилният отговор. Наследникът на самоукия майстор Лъчезар Ангелов изглежда видимо уморен да се бори. На моменти просто му се иска да затвори папките и да продължи с живота си. "Обвинявам времето, демокрацията, корумпираните политици", изброява безпомощно той. 

А можеше това да е история с щастлив край, в която прекрасният дървен замък да е много посещавано градско място и умно маркетиран и печеливш туристически обект. Ако излезем от лабиринта от бюрократични недоразумения и финансови проблеми, казусът с разрушения дървен замък на Рачо Ангелов не е само тъжен частен случай. Той е и късогледството да разпознаваме, насърчаваме и приобщаваме спонтанните и непринудени форми на изкуството. Кой каза, че приказките свършвали щастливо?

Facebook ентусиазъм

Встрани от усилията на наследниците да запазят рушащото се наследство, социалната мрежа Facebook увлича 14 142 души в групата "Да спасим приказния дървен замък в София". Тези, които подкрепят каузата и офлайн обаче са шепа ентусиасти. Сюзан Кьорова е една от тях, тя открива мястото случайно преди шест години по време на честите си разходки из Борисовата градина, а в последствие става един от най-активните членове на гражданската инициатива. "Прибрах се от Германия през февруари 2010, дойдох да си видя любимото място и установих, че го няма", казва тя видимо разстроена и добавя: "Организирах събитие във Facebook да съберем разхвърляните дървени детайли в кофи и освен мен дойдоха само още две майки от квартала с децата си".

Сюзан Кьорова срамежливо показва "груб" проект на Photoshop как би могло да изглежда пространството, ако се преустрои като парк на изкуствата, който да приютява различни традиционни български занаяти и да се превърнем в център на художници и артисти. Без да е специалист е на мнение, че малките тухлени постройки могат да бъдат лесно възстановени и с не чак толкова много средства. И смята, че отговорността следва да се поеме от Министерство на културата. За целта заедно със своите съмишленици във Facebook в началото на юни изпраща запитване до институцията, в която настояват за проверка и становище дали дървените елементи са били преместени законосъобразно и дали е спазено условието да се запази целостта им. От културното министерство канят активистите на среща, за да обсъдят идеите им. Отказаха да отговорят на въпросите на "Капитал" с мотива, че са получили противоречива информация по казуса и няма да коментират, докато не приключат с проверката си.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


17 коментара
  • 1
    nogica avatar :-|
    nogica

    както се полуичава винаги.едно нещо направено от човек който си е сбъднал(показал) мечтите как изглеждат и ги е оставил на всички да се радваме и мечтаем,така ние ги разваляме без значением,кой всички ние.Едно красиво нещо е съсипано.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    За съжаление така се получава и когато нещата се правят от чам на гол ентусиазъм, просто ей така, нещо да става, да си начешем крастата, е като правило нищо не става и като "умре мотора" всичко се покрива с пепел.... и забрава..... демокрацията не е виновна в случая.....

  • 3
    moreni avatar :-|
    moreni

    Странното е, че при нас, ако някой си постави за цел нещо да заграби или унишожи с цел печалбарство, все някак си се изхитрява да го направи, колкото и закона да наруши пътем. Обаче за добрите намерения и най-незначителната законова пречка се оказва суперсериозна. Разбрах например, че някакви татковци ги глобили, понеже отрязали сухо дърво, застрашаващо децата им, и на мястото посадили други дръвчета. Не можело. Същевременно тротоарите са запълнени с паркирали коли, които никой не глобява. И така нататък.

  • 4
    werginija avatar :-|
    werginija

    Морени, по програма ли са садили дръвчетата тези татковци или от свое име и за своя сметка?

  • 5
    nyo avatar :-|
    N.Yo.

    Поредният случай, който показва, че талантът в България не се цени. Много жалко...

  • 6
    moreni avatar :-|
    moreni

    от свое име и за своя сметка

  • 7
    moreni avatar :-|
    moreni

    Мразя да не мога да цитирам източник, но просто не се сещам по коя телевизия го пуснаха. Таткото беше с някаква арменска фамилия. Накрая дадоха един старец, който от три години си е посадил някаква брезичка пред блока и коментираха че изобщо не му пука, че могат да го глобят за такова нещо. Май че репортажът беше за София. Както и да е, мисълта ми беше, че щом мошениците намират всякакви вратички в закона, значи въпросът е по-скоро, че има начин, но няма желание и по-силна мотивация от страна на властите, когато трябва да проявят гъвкавост в името на добро дело. "Спазвай духа, а не буквата" - имаше такава мисъл.

  • 8
    vorbis avatar :-|
    vorbis

    До преди 10-ина години в с.Ичера имаше една къща. Наричаха я Марчовата къща. Стопанинът й я беше направил като лабиринт от приказките. Преминаването от помещение в помещение (защото думата стая не е точна) ставаше по необичаен и неочакван начин - стълбички, прикляквания, тесни врати, тунелчета... Имаше водопадче, ромолеше водичка...
    След като Марчо почина, къщата известно време "живееше"... с кон в нея. Някакъв ром си помещаваше вътре добитъка. Наследниците явно нямаха желание или възможности да стопанисват това бижу и към днешна дата от къщата почти нищо не е останало.

  • 9
    dobromir avatar :-(
    Dobri

    Искам на подобни неща да се обръща специално внимание, да ни се натикват в носа и да се чувстваме виновни!!!
    Аз се чувствам виновен и искам децата ми да питат след време, когато гледат снимки - "а това защо го няма?!". Ще им дам да четат Хашек и Алеко.
    Преди няколко дни някой ми каза: при нас няма традиции, защото приемаме всичко за даденост - ето типичния пример за това - къщата беше красива даденост - "някой" се грижеше за нея и като ни кефнеше отивахме с колелата да я видим или да забием някоя мацка като я заведем при смрачаване там. Дадеността изчезна, а след време ще изчезне и причината - смесица от бюрокрация, мърлявщина и апатия.

  • 10
    girl avatar :-(
    Irina

    Повече шумотевица трябва по въпроса,надявам се ,ще се намерят свестни хора да подкрепят една такава кампания за опазване на подобни начинания и произведения на изкуството,а то иначе си е работа на местната община..А то пък и наследниците се намесват..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал