Кажи ми какво четеш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кажи ми какво четеш

Кажи ми какво четеш

Българите купуват все по-малко книги, а вкусовете им се формират под влиянието на телевизията

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
23043 прочитания

© Студио "Ентусиазъм"


Автор: Студио "Ентусиазъм"

Казват, че четенето на книги е като да преживяваш история вътре в историята. Състоянието между две огледала. Вглеждането в класации за най-продавани заглавия е подобно упражнение. Опит да прочетеш обществото през навиците и предпочитанията му.

Какво четем, къде и как се формират навиците и вкусовете ни за книги? Опитахме се да отговорим на тези въпроси с помощта на книгоиздателите, собствениците на книжарници и читателите. Социологията твърди, че над една четвърт от населението въобще не чете. И рядко купува книги. А тези, които купуват, го правят под диктатурата на дистанционното. Справката за най-продаваните книги на българския пазар представлява странен микс от езотерика, световни конспирации, кримки и техники за самопомощ. Най-предпочитаните автори са медийни звезди или скандални журналисти, а представите за съвременна българска литература са замръзнали някъде в началото на 90-те години. Вкусовете се формират в медийно-ценностен хаос вместо в училище и семейството.

Малкото четене
Автор: Ася Колева

Издателите обаче виждат и положителни тенденции. Опровергават популярното схващане, че  младите не четат. Казват, че тъкмо те са по-грамотните читатели с по-широки хоризонти и по-високи изисквания. Наблюдават здравословно любопитство към новите български автори и възможности за раздвижване на пазара през сближаването му с българското кино. И гледат към интернет със страхопочит - някои с бавна, но категорична реакция, че това е бъдещето, към което трябва да се адаптират. Други - с упорита убеденост, че технологиите няма да убият хартиените книги.

Яж, гледай "Листопад" и гадай по звездите

В литературния свят има категорична йерархия, която поставя класическите творби на върха и оставя плажните четива на дъното, при пясъка. Пазарът диктува тъкмо обратното – модерните книжарници представляват опит за рушене на авторитетите и обръщат пирамидата на престижа.

Затова входът е окупиран от промоциите. В центъра са шарените изкушения за фаст фууд купувача, които му обещават, че ще го направят мениджър за един ден, че ще му помогнат да отслабне завинаги (за две седмици) и ще му покажат 501 места, които да посети, преди да умре. Тук е зоната на здрача и тайните, която оставя четящият да се лута между "затъмнението", "новолунието" и "зазоряването". Добре дошли в страната на изгубените символи! Тук знаят истината за Лили Иванова, могат да ви разгадаят мистериите на Ванга и скритите знаци на масонството.

Михаела Паленкова, управител на най-голямата книжарница на веригата "Хеликон" на софийския бул. "Витоша", обяснява, че логично сега пазарът е залят от "плажни" четива – трилъри, кримки и лесно смилаеми любовни романи. Обемните, тежки поредици, които накараха хората да се изключат от чат реалността и да потънат в алтернативни вселени като "Хари Потър" и "Властелинът на пръстените" са заменени с вампирски четива, които са "захапали" тийнейджърите. Книжарница "Хеликон" е отделила в цяла секция "световната конспирация" или това е течението, което отключи Дан Браун преди години с "Шифърът на Леонардо" и което претендира, че разказва неща, които остават скрити от учебниците по история. Специализираната бизнес литература също изживява своя възход. Тук най-търсени са Джефри Гитомър, Лари Уингет, Сет Годин и Насим Талеб. Стабилно перо в продажбите са и готварските книги. Те по-рядко излизат на първите места, но са със силно присъствие.

"Модите в четенето най-често се отпушват от филм, събитие или масово явление като световната икономическа криза", обяснява Жаклин Вагенщайн, която се грижи за комуникациите на издателство "Колибри". Според нея българският вкус към четивата по-често се различава от средноевропейския и има автори, феномени в световен мащаб, които тук остават недооценени. Като например една от най-продаваните писателки във Франция, белгийката Амели Нотомб, която в България бележи по-скоро скромни резултати.

"Хората предпочитат да четат по-тънки книги и може би донякъде написани в стил сценарий за филм с повече динамика и действие, а не толкова тип "Война и мир" с много време, отделено за психологически анализ и за представяне на героите", коментира вкусовете изпълнителният директор на издателство "Сиела" Веселин Тодоров.

Мактуб. "Написано е", шепне Коелю (както винаги от първите места на класациите). "Нека ти разкажа" "Приказки за размисъл", кани любезно неговият наследник Хорхе Букай с обещанието, че ще води надълбоко в науката за себепознанието, докато нежно те плъзга по повърхността на психологията. Издателите и книжарниците регистрират огромен интерес към техниките за самопомощ. Така например "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу е от 200 седмици в топ 10 на продажбите на "Хеликон". А Букай е в групата на най-продаваните от четири седмици, при това с три свои заглавия. "Прави впечатление, че много автори на романи експериментират в тази посока", отбелязва Михаела Паленкова и дава пример с мексиканската писателка Лаура Ескивел, която е посветила последната си книга на преражданията и пътуването към себе си.

Диктатурата на дистанционното

Само си мислите, че сте изключили телевизора на излизане от вкъщи. "Листопадът" от семейни драми и любовни приключения ви очаква в големите книжарници. Телевизията всъщност не убива книгите. Тъкмо обратното – възпитава вкусове. Издателите наблюдават, че електронните медии отделят все по-малко време за представяне на книги, но в същото време телевизионните предавания диктуват модата в бранша. Романът "Листопад" на турския автор Решат Нури например беше умело пуснат на пазара точно когато се завъртя едноименния сериал по bTV и очаквано зае първите места по продажби. Обиколката на психолога Хорхе Букай по сутрешните блокове на всички тв канали по време на посещението му в България пък се отрази магически на продадените бройки.

За сметка на това препоръчването на книги в училище - едно от местата, които би трябвало да формират интерес към четенето, драстично намалява важността си през последните години. Проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" от декември 2009 г. отчита, че значението на закупуването на книги във връзка с образованието и в резултат от препоръката на учител намалява почти три пъти спрямо 2006 г.

Същото изследване очертава и профила на активно четящите. Те са на т.нар. средна възраст (31 - 60 години), живеят предимно в столицата и големите градове, имат средни към високи доходи и по-често практикуват свободни професии. Положителен тренд е, че групата на четящите поне веднъж седмично се е увеличила спрямо 2006 г. Очаквано тези, които въобще не четат, са най-ниско доходните групи, малцинствата и жителите на селата.

Според наблюденията на издателите книгите, насочени към мъжка аудитория, трудно стават бестселъри. "Поначало успяват книгите, адресирани към млади хора и жени", обяснява Веселин Тодоров от "Сиела". Мъжете по-често посягат към политическа литература, исторически спомени и биографии (особено нашумели са тези от Втората световна война), кримки. Жените пък купуват повече и са по-спонтанни в избора си на книги, категорични са в наблюденията си търговците. "Жените могат да влязат за книга за детето си, но да излязат с още пет други неща. Докато мъжете са по-целенасочени", споделя впечатленията си Михаела Паленкова от "Хеликон".

Изследването на "Алфа рисърч" установява, че вкусовите критерии на българската публика се формират в ценностен, жанров и исторически хаос. Така например като съвременни български автори, респондентите в проучването посочват както мъртви класици, така и скандални журналисти, и сензационни медийни звезди. Критериите не се управляват от авторитети или норми, а се образуват се на пазарно-медиен принцип. А за да избегнат поставянето под съмнение на "културния им престиж", някои от респондентите прибягват към авторите, изучавани в училище. Спомнете си например кампанията "Голямото четене" по обществената БНТ, която отличи "Под игото" като любимия роман на българите. Тогава патриотичните чувства надделяха над критериите за стойностна литература.

По същия начин заради дефицита на говорене за книги и възпитаване на вкус към четенето, от изследването на "Алфа рисърч" изплуваха съвременни автори като Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Христо Калчев. В допитване във форума на "Капитал" читателите отиват още по-назад, попитани за любимия им автор – предпочитанията им започват с Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков и завършват с Димитър Димов и Димитър Талев. Въпреки това обаче както издателите, така и собствениците на книжарници регистрират повишаващ се интерес и позитивно любопитство към младите български автори.

Също като в супермаркета, където хлябът и млякото, за които си влязъл, са в дъното, а по пътя награбваш кока-колата, чипса и шоколадовите десерти, така и в големите книжарници поезията е в ъглите. Тези с по-широки хоризонти и интереси трябва да навлязат навътре между рафтовете, за да открият себе си. Ценностите изискват усилие, а съкровищата ги откриват тези, които имат търпение да копаят надълбоко. Виктор Марков, който е завършил психология, но предпочита да се определя като книжар споделя впечатления от другия край на пазара. Той работи в малката книжарница на издателство "Алтера" в Дома на киното, където трудно можете да попаднете на масовите булевардни заглавия. А подреждането е според националността на авторите, не според диктатурата на дистанционното.

Дори и на по-нишови места като "Алтера" обаче Виктор Марков наблюдава силен отлив от поезията. Поне на хартия тя все по-малко се търси и купува. Той го обяснява донякъде с интернет, където все по-често се наблюдава феномена на младите поети, които бързо стават популярни онлайн, но когато издадат стиховете си, от тях се продават между 200 и 300 екземпляра. "Липсва добавената стойност, хората не са склонни да дават пари за нещо, което могат да прочетат и в интернет", дава част от обяснението Марков.

От време на време обаче и някое сериозно заглавие изненадва издателите. "Мен лично не спира да ме удивлява небивалия пазарен успех на "Български хроники" на Стефан Цанев или "Картини от три Българии" на Петко Бочаров", разказва Манол Пейков, управляващ съдружник в Издателска къща "Жанет 45". Пейков е изненадан и когато миналата година тежката 962-странична "Живот и съдба" на Василий Гросман се разпродава в три тиража само за един месец. "Тъкмо тази непредсказуемост е едно от най-вълнуващите неща в работата на издателя", завършва той. Литературните вкусове на българските читатели са приказки за размисъл.

К Р А Й

Автор: Студио "Ентусиазъм"

Казват, че четенето на книги е като да преживяваш история вътре в историята. Състоянието между две огледала. Вглеждането в класации за най-продавани заглавия е подобно упражнение. Опит да прочетеш обществото през навиците и предпочитанията му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    bordeldemerde avatar :-|
    Воланд

    Много итнересна тема, браво за добрия избор на редакторите. Едно от фиаската на БНТ (и на медиите като цяло) беше "Голямото Четене", което така и не успя да убеди хората, че да четеш може да приятно/интересно + че според мен имаше нещо много нагласено в крайните резултати. Но любовта към книгите се оформя в училище и у дома, което никак не пасва на чалгизираното ни общество. Вярвам обаче, че с времето това ще се промени и ценностите на хората ще се нормализират.

    П.П. Препоръчвам на всички последната си литературна мания - Харуки Мураками, няма слаба книга и е много интригуващ...

  • 2
    brasnarq avatar :-|
    brasnarq

    Статията си е поставила за цел, суперамбициозната задача, да обхване ВСИЧКИ, които четат. Ееее, ама те са толкова различни. Критерият го няма. Нерде комикс, нерде енциклопедия. Един спортува "спорт ТОТО", друг триатлон. Лимонадения Джо и Тортила Флет.
    Трябвало е да ги разграничите нещата. Между четящи езотерика и литература. Не са под общ знаменател.

  • 3
    hamaelleon avatar :-P
    Владимир Комаров

    Телевизия не гледам. От споменатите автори и книги един не ми е интересен, чета съвсем други неща. Явно ми е голяма.. кратуната и не ще да вляа в обобщената схема :]

  • 4
    hamaelleon avatar :-(
    Владимир Комаров

    Инфографиката е на места.. абе чалга, кебапчета и тъпи сериали, после се чудим къде е зачезнал членът български. Пълният член..

  • 5
    jj avatar :-|
    J.J.

    Честно казано не знам колко хора четат книги. Поне около мен, голяма част от хората го правят. А и напоследък се изненадвам колко пълни са книжарниците. Дали четат "Хари Потър", "Българските Хроники" или "Война и Мир" за мен няма голямо значение. Важно е хората да свикнат да четат, пък откритията следват едно след друго. Ето аз, например, никога не съм предполагал, че леката, крими литература тип Гришам ще ми стане толкова приятна, но в последно време е така :)

  • 6
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Их, че сложна инфографика сте сложили. Сигурно щото е с дребни букви не можах да видя дали има българи, записани на библиотека.
    И на библиотеката има нови издания. Вземам и от тях, и от старите - обичам да препрочитам.
    Точно новоиздадената литература изглежда като "вредните храни" - гланц, цвят и меки корици. Даже и класици да има преиздадени в този вид имам чувстовото, че някой се е пошегувал с добрата стара книга.
    По повод Дан Браун - четиво за манекенки. Да има какво да отговорят на въпроса какво четат. Не вярвам да имат време горкичките за четене. Но пък поздравявам опита му да разкрие божественото в човека и човешкото в Господ - след дълъг екшън, тъпи въпроси и търпеливо обяснение за питащия /демек и за читателя, който не е чел друга литература по темата, но обожава да чете Дан Браун иначе/ и прозрението, че Господ, това съм аз.
    Но пък даже да го четат нарвно с трилърите и розовите романи - браво. Щото познавам хора дето са горди, че една книга в живота си не са отваряли.

  • Marriela

    Цитат от статията:
    "Спомнете си например кампанията "Голямото четене" по обществената БНТ, която отличи "Под игото" като любимия роман на българите. Тогава патриотичните чувства надделяха над критериите за стойностна литература."

    С риск да стана досадна с коментарите си за "Голямото четене" :-(, мисля, че е необходимо уточнението, че "Под игото" бе отличен като любим роман, но не на българите, а само на 14% от зрителите, гласували в тази класация. Преди финала са били подадени общо 136229 гласа, а по време на предаването - 14135. Като това е броят на подадените гласове, а не броят на участвалите в гласуването. Регламентът позволяваше за един роман да бъде гласувано по пет пъти на ден от един човек през целия период на гласуването -> http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t=329&sid=79c8886336703ef76cc9334d6836bb3a&;start=110#p17891
    "Под игото" "спечели" с около 14% от подадените гласове, както вече споменах -> http://chetene.bnt.bg/forum/viewtopic.php?f=5&t=483&sid=79c8886336703ef76cc9334d6836bb3a&;start=30#p19602
    Написах в кавички "спечели", защото според мен спечелването на първото място от този роман, може, а и трябва!, да бъде поставено под въпрос/съмнение/, заради техническия проблем, възникнал по време на гласуването - изразяващ се в ненадейната поява на паралелен адрес www.chetene.bnt.bg, неотчитащ подадените гласове (защото най-вероятно системата за гласуване не била настроена да разпознава този адрес), като се има предвид и факта, че при изписването на "голямото четене" в Гугъл по това време, а и при влизането в сайта на кампанията чрез www.bnt.bg, се появяваше именно този допълнителен, неофициален адрес на сайта. Официалният адрес беше 4etene.bnt.bg. Този проблем съществуваше поне около три месеца по време на гласуването във втората фаза и ако хората, отговарящи за сайта и гласуването, не бяха толкова немарливи (според мен), то щяха да бъдат отчетени всички подадени гласове. Някъде във форума на "ГЧ" прочетох, че най-много гласове чрез интернет гласуването са били подадени за романа "Тютюн" - не си спомням кой точно я беше постнал тази информация, затова не твърдя, че тя е напълно достоверна.
    Защо пиша всичко това пак, колкото и неприятно да ми е да се повтарям? Защото вие, журналистите, не само от тази медия, продължавате упорито да говорите за "Под игото" като най-любим на българите, след проведената кампания "Голямото четене", и да правите обобщаваща оценка за читателския вкус им вкус, без да имате основание (според мен) за такава, особено пък при наличието на този сериозен проблем с неотчитането на гласовете при гласуването в продължение на почти цялата втора фаза на кампанията! Тази оценка не е обективна, според мен!

  • 8
    rightbg avatar :-|
    Десен

    Чета Капитал и Дневник

  • 9
    rordin avatar :-|
    victor troska

    е хайде сега глупости. четящите са си горе-долу постоянен брой и определено не си формират вкуса по телевизията - купувам си книгите основно от сергиите на книжния пазар във варна и познавам и някои от продавачите. съответно имам някаква идея какво се купува и от какви хора - не особено точна разбира се.
    а относно издателите...
    след нескопосната акция срещу читанка се убедих, че са единици издателите, които са наясно с а) рекламата, която им прави читанката и б)вкусовете на читателите - произхождащо пряко от а).
    ако не друго предлагам капитал/дневник да дигне една анкета - кой от посетителите колко книги е купил през последната година и горе-долу на каква тема.
    ще е доста по-точна от т.н. анкети на издателският еснаф.
    само за протокола:купувам предимно от амазон книги на английски.
    не мога да преживея тукашните кофти преводи, кофти хартия и кофти отношение към купувачите.

  • 10
    antonk avatar :-|
    Anton K

    Като стана въпрос за четене.....един въпрос - на български, заглавията на книги/списания/вестници в кавички ли се пишат? Явно да, което прави четеното на тази статия МНОГО трудно. Има повече кавички отколкото думи.
    Колкото до съвременната литература - има един американски автор, Кормак Макарти, чийто книги се доближават изкючително близко до големите шедъоври на миналия век...въпреки, че са филмови успехи. Той, за разлика, не употребява кавички дори и когато е прието в английския, което някак ми допада.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK