Next page
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Капитал

Next page

Интернет променя навиците на четене, но интересът на книжния пазар към новите тенденции е все още малък

Константин Николов, Люба Йорданова
7070 прочитания

Капитал

© Надежда Чипева


Фотограф: Надежда Чипева
Източник: Капитал

"Причината да бъде публикувана във вид на субмезонно микроелектронно устройство бе, че ако беше отпечатана като обикновена книга, на междузвездния стопаджия щяха да са му нужни няколко неудобни големи сгради, в които да я носи със себе си." Да, става дума за  опакования в пластмасов калъф, върху който пише с приветливи букви "БЕЗ ПАНИКА", "Пътеводител на галактическия стопаджия", великия роман на Дъглас Адамс. Той е написан през 1979 г. и от две години насам може да се прочете на устройство, което е малко по-просто от описаното в книгата, но върши същата работа.

Днес подобни електронни четци не са фантастика и бързо се превръщат във всекидневие за все повече хора. Всъщност точно уеб пространството променя все повече навиците ни на четене, независимо дали чрез продажбата на книги на хартия или чрез тегленето на електронни романи.

Пазарът за електронни четци вече е пренаселен и все повече компании се ориeнтират към него. Той беше преобърнат от устройството на Amazon – Kindle, което спечели много читатели за каузата. Sony също пусна свой четец, както и веригата книжарници Barnes and Noble със своя Nook. С излизането на таблета на Apple iPad пазарът на електронни четци полудя. Аmazon пък пусна по-евтин вариант на Kindle (който вече е изчерпан) и обяви, че продажбите на е-книги ще задминат тези на хартия след 2011 г. Компанията вече продава повече електронни книги от такива с твърди корици, като сътношението е 1.43 към 1, и твърди, че тенденцията е необратима.

Повечето големи издатели обаче все още се чудят дали да се радват, или да се оплакват от бума на е-книгите. Подобно на реакцията на музикалната индустрия към дигиталния формат преди години, сега издателите не бързат да се възползват от новите технологии заради страховете си от пиратство и намаляване на печалбата. А някои автори като Джоан Роулинг дори се заклеха, че книгите им никога няма да бъдат пуснати в електронен формат.

"Доскоро се надявах, че нищо няма да измести книгата", признава Кристин Василева, собственик на издателство "Обсидиан". Дебатът около затварянето на chitanka.info обаче я убеждава, че все пак делът на хората, които четат електронни книги, не е за пренебрегване. Почти няма издателство в България обаче, което вече да е готово да отговори на тази нова тенденция на пазара. По думите на Кристин Василева проблемът е по-скоро технически – в това да се създаде платформа за електронни книги, която да гарантира, че те няма да могат да се разпространят незаконно в мрежата и така да се нарушат правата на авторите. В "Обсидиан" вече има интерес от софтуерни фирми за разработването на платформи за електронни книги, но според Кристин Василева липсват конкретни предложения.

Изпълнителният директор на "Сиела" Веселин Тодоров пък смята, че проблемът има по-скоро търговски измерения - дали група издатели да инвестират в обща платформа за електронно съдържание, или всяко издателство да действа самостоятелно. По оценка на книгоиздателите инвестицията в подобна платформа е между 50 и 100 хиляди евро. "В момента сме в технологична дилема, но водим разговори и с други издателства и до края на годината трябва да имаме някакво решение", обясни Тодоров.

Електронните книги ще бъдат и доста по-евтини от хартиените. Дигиталните копия би трябвало да са поне 50% от стандартната корична цена, тъй като издателите си спестяват разходите за печат и донякъде търговските споразумения с книжарниците. Оказва се обаче, че авторските права за електронните книги са три пъти по-скъпи от тези за хартиените. Защо е така? Обяснението донякъде е в лошия имидж на България като пиратска държава. "Ние преговаряме с литературните агенти на чуждите автори и те обикновено поставят висока бариера за електронни права, защото не вярват, че ще им отчитаме реалните продажби. Тъжен факт, но причината не е в поведението на българските издатели", откровен е в Веселин Тодоров.

Страхът на издателите и авторите от пиратските копия обаче не е непременно оправдан. И един от най-популярните автори през последните години – Паулу Коелю, го доказва. Още през 1999 г. Кoелю попада в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. Вместо да се обади на адвоката си, той слага руския линк в своята уеб страница. Резултатът – продажбите на книгите му в Русия се увеличават от около хиляда до 10 милиона екземпляра само за две години. Оттогава Коелю целенасочено търси сайтове с пиратски копия на творбите му и сам ги разпространява в мрежата.

Първи стъпки към неизвестното

Някои участници на книжния пазар в България все пак са отворили нова страница в бизнес модела си. Половината от книгите на издателска къща "МаК" например, които са без авторски права или нямат ограничение за качване онлайн, от 5 юли са на разположение в интернет магазина на издателството срещу абонамент от два лева. Има и онлайн пакети от книги на различна тематика, които могат да се четат на цени от три до девет лева. Основателят на издателството Калин Манолов се мотивира за идеята след резултатите от последното изследване на "Алфа рисърч" за това колко много хора не четат и нарича инициативата "Голямото лятно четене" - заради свободното време за четене през лятото. "Книжното тяло е незаменимо – можеш да го носиш навсякъде, но в същото време мисля, че бъдещето е в дигитализацията на книгите", категоричен е Манолов.

Символичният абонамент от два лева съвсем не покрива разходите по качването на книгите и подръжката на сайта. "Трябваше да се съобразя с доста широко разпространеното схващане на българите, че за книги не трябва да се плаща", казва Калин Манолов. Според него това схващане е огромен проблем и част от незрялостта на пазара в България. "Няма нищо безплатно и тук идва отрицателната роля на пиратските сайтове, които разглезиха потребителя", смята Манолов. Той не е убеден, че идеята му въобще някога ще се изплати, но я приема за "дългосрочна стратегия, която все пак в един момент ще донесе ако не директно пари, то нещо, което да може да се измери като полза".

Назад към корените

Интересът към онлайн книгите засега не е голям – по думите на Манолов от около 5 - 10 души на ден. "Нямам свръхочаквания за поток от жадни за знание читатели, но си мисля, че това по-скоро би трябвало да е стимул за други издателства да направят същото със собствените си книги. По този начин изборът на читателите ще се разшири", смята Манолов.

И наистина една от причините издателите все още да не са се примирили с навлизането на е-книгите е и недостатъчният интерес на публиката към новата форма на четене. Много читатели са верни на добрата стара книга и проучвания показват, че мнозинството от тях предпочитат физическия контакт с хартията. А и електронните варианти все още са прекалено малко – според New York Times Amazon предлага 630 000 книги за четеца си Kindle, което все още е малка част от милионите "хартиени" книги, които можете да си купите от сайта. "Електронните четци имат голямо бъдеще, но то е далеч все още", смята и изпълнителният директор на верига книжарници "Пингвините" Владимир Георгиев и е категоричен, че не е дошъл моментът за внос на електронни четци в България.

Много от читателите признават, че четенето онлайн ги разконцентрира и затруднява възприемането на информацията и затова предпочитат традиционната хартиена книга. В материала си "Кара ли ни Google да оглупяваме" от 2008 г. американският интелектуалец и културен критик Никълъс Кар описва сюжет, който звучи като от научнофантастичен филм, но важи за всеки, който прекарва голяма част от времето си в четене на онлайн информация. "В течение на последните няколко години ме преследва неудобното усещане, че някой, или нещо, бърника из мозъка ми, пренарежда нервните връзки, препрограмира паметта. Умът ми не си отива, но се променя", пише Кар. Интернет действително променя начина, по който четем и възприемаме написаното – четем по повърхността и диагонално, а честото разсейване, особено при по-дълги текстове, ни пречи да разсъждаваме над прочетеното и да го запомним. От друга страна обаче, има изследвания, които доказват, че четенето онлайн ни прави по-решителни и тренира бързо мислене.

Бестселър във Facebook

Има обаче една нова медиа, в чийто ефект почти нито един издател не се съмнява – Facebook. Голяма част от книжния пазар в България е открила потенциала на интернет основно в социалните мрежи и анонсирането на заглавия в мрежата. "Не мисля, че интернет е заплаха за книгите или четенето", коментира Владимир Георгиев от верига книжарници "Пингвините". По думите му четенето в интернет "не е същинско четене, а по-скоро търсене на информация, сравняване, правене и размяна на коментари", което може само да помогне на продажбите на една книга. Георгиев разказва, че много често хора търсят в книжарниците им книги, за които са разбрали от електронната им книжарница или от профила им във Facebook. "Не си я поръчват по интернет, предпочитат традиционния начин, но информацията е дошла оттам", казва Георгиев.

Кратко и непредставително допитване до читателите на "Капитал" също показа, че много от тях все още предпочитат търсенето на книги в традиционните книжарници. "Не си купувам книги онлайн, защото обичам да се ровя по лавиците на книжарниците - някак като дете в сладкарница се чувствам - искам и това, и онова... Вълнуващо е да си избереш книга от купищата достъпни книжни мисли", пише Мария Иванова на страницата на "Капитал" във Facebook.

Освен социалните мрежи скорост у нас набират и форумите и блоговете за книги и споделяне на отзиви като Goodreads и "Аз чета". Рядкост са все още интернет сайтовете, създадени специално за дадена книга. Влиянието на подобни сайтове обаче никак не е малко, особено на фона на малката инвестиция, която изискват. Когато през май 2000 г. издателска къща "Жанет 45" създава сайта otivaednazhena.com за много успешната "Отива една жена при лекаря" на холандеца Рей Клуун, само за няколко месеца уникалните посещения надминават 10 хиляди, а книгата се превръща в едно от най-коментираните заглавия на годината в българското уебпространство.

Всъщност голямата полза на новите медии за четенето на книги е именно в неограничения достъп до огромно количество информация, която може да събуди любопитството на читатели и да му напомни за книжарницата - било тя електронна или не. "Днес ние като издател разчитаме на толкова малко читатели, че не е съвсем ясно дали трябва да се страхуваме, че хората не четат, или да се радваме, че все пак нещо четат, пък било то и през компютърния екран", споделя Манол Пейков, управляващ съдружник в издателска къща "Жанет 45". За него четенето е преди всичко навик и култивираш ли го веднъж, изкушението да го развиваш трудно изчезва.

Фотограф: Надежда Чипева
Източник: Капитал

"Причината да бъде публикувана във вид на субмезонно микроелектронно устройство бе, че ако беше отпечатана като обикновена книга, на междузвездния стопаджия щяха да са му нужни няколко неудобни големи сгради, в които да я носи със себе си." Да, става дума за  опакования в пластмасов калъф, върху който пише с приветливи букви "БЕЗ ПАНИКА", "Пътеводител на галактическия стопаджия", великия роман на Дъглас Адамс. Той е написан през 1979 г. и от две години насам може да се прочете на устройство, което е малко по-просто от описаното в книгата, но върши същата работа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ju_li avatar :-|
    ju.li

    За повечето четящи вече почти няма езикова бариера, а издателите ако продължат да умуват как да се спасят от палавите пенсионери - пирати, ще изгубят и последните си клиенти...

  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.

    Точно така. От друга страна, ползването на четци като Kindle, например, е изключително лесно и даже приятно. Аз почти не правя разлика с истинските книги, и сериозно се замислям към закупуване на някой в следващите няколко месеца. Просто плюсовете са повече от минусите. Ако издателите не се преориентират достатъчно бързо, пазарът за български книги ще намалее драстично.
    Между другото, имате печатна грешка: "Куелю". Оправете я :)

  • 3
    tucker_case avatar :-|
    tucker case

    сичко е въпрос на адаптиргане... бордърс и барнс енд нобъл вече по-мязат на кафенета в хотелско лоби нежели на книжарници... уайфай, кайвенце, туй-онуй... колку некоя-друга стинка да капне... :)

  • 4
    lazarev avatar :-|
    R.L.

    Убеден съм че четенето на свалени онлайн книги ще бъде нормална част от скорошното ни бъдеще, и също така съм убеден че това никак няма да попречи на книжарниците.
    Виждам някакво объркване на "четенето онлайн", и четенето с киндъл. Едното е да се пулиш в монитора, което за доста хора вече не е проблем, второто е да умираш от скука в чакане някъде, да ти хрумне да прочетеш новия Пратчет, да кликнеш три пъти и да го имаш с желан цвят на страниците и желания шрифт.
    Разбира това комфорт, и въпреки че ще си купя киндъл, мириса на хартията винаги ще има своят чар. Дори предполагам, че четенето на книги на хартиен носител един ден ще стане скъпо удоволствие, и не-малко сноби на своето време ще пародират с хартиената книга, а не с киндъла, както и да се казва той тогава.

  • 5
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Прогресът не може да бъде спрян от закостенелите мозъци. Поздравления за Куелю. Прекрасен автор, който показва как може да използва условията, от които се страхуват всички издатели и автори, в средство за увеличаване на продажбите си. Още повече ми се издига в очите.

  • 6
    bill_doors avatar :-|
    bill_doors

    Да не фетишизираме хартията, нейният мирис и усещането при допир. Да, това е ПРИЯТНО. Аз обожавам книгите си. И няма нищо по-хубаво от дъждовен следобед с книга в ръка на люлеещия се стол.
    Но по-често ми се налага да чета в автобуса, в леглото, в парка и удобството на е-рийдъра е безспорно.
    Защото все пак четем заради авторовия текст и имаме нужда да го възприемем. Всичко останало - картинки, оформление, хартия, - е второстепенно. Много важно, но второспетепенно. След текста.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK