От първо лице

Разказът на една доброволка "по душа", която търси нуждаещи се

За шестте години, през които живях в Америка, се научих колко хубаво, важно и лесно е да помагаш. Първата ми среща с добродетелите на американското общество беше през 1998 г. в щата Мисури. Още на втория ден от престоя ми там, разкрита от тежкия си акцент, бях разпозната като чужденка и поканена от продавачка в магазина на вечеря в местната протестантска църква. Скоро след това имах друга случка - колата ми се счупи на връщане от супермаркета и трябваше някак да пренеса пазара за седмица напред до вкъщи.

Наблизо имаше офис на международната мисионерска и благотворителна организация Salvation Army. Отидох дотам и помолих да ползвам телефона. Когато разбраха какво всъщност ми трябва, хората моментално предложиха някой да ме закара. Изчервих се при мисълта как бус на Salvation Army, опериращ като такси, спира в апартаментния комплекс и оттам слиза закъсала на пътя източноевропейка с торби, пълни с храна (голяма част от която така или иначе ще отиде на боклука). Десет минути по-късно мисълта се превърна в документален кадър. Хората от Salvation Army ме закараха до вратата на моя дом и ведро ми помахаха за довиждане. Тогава се сетих, че мога да им благодаря, като напиша чек за скромна сума. Казаха ми, че не е необходимо да правя това. Настоях. След няколко дни получих писмо, подписано от шефа на организацията, с което топло ми благодаряха за дарението. Разтопих се от удоволствие. Може би месец по-късно получих второ писмо от Salvation Army. Вътре имаше подробно обяснение как са били похарчени моите 25 (двайсет и пет) долара.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    в европа доброволчеството не е развито. европейците като цяло делегират всичко на социалната държава, за да не се занимават самите те. пък и е много по-лесно да си благотворителен с чужди пари.

  • 2
    matev avatar :-|
    skeptichen

    Споделям неудовлетвореността на авторката за това че у нас няма развита "инфраструктура" на доброволчеството. Много често организациите които се занимават с това го осъществяват под формата на някакви проекти, колкото да се усвоят някакви пари по някакви програми отвън. Все още сме много в началото, няма единна организация която да се занимава с доброволство на територията на цялата страна.
    Участвал съм в доброволски лагер в Белгия чрез CVS (cvs-bg.org), и си казах - добре защо ходим да им уреждаме живота в Белгия, та нали сме най-бедните в ЕС, у нас малко ли работа има? Да, ама не. Засега по-лесно се намира организация която да те прати да помагаш в чужбина (тийнейджърите повече чужбината ги привлича), отколкото у нас. Засега ще утолявам желанието си за личен принос със строенето на чешми и беседки из планините.

    Само една бележка към изказа в статията - имайте предвид не-англоговорящите читатели, и не убивайте прекрасния ни език с чуждици за които имаме точен превод.

    шелтър - SHELTER
    I. n подслон, заслон, закътано място, прибежище, убежище, закритие, скривалище, приют, навес

  • 3
    stream avatar :-?
    Stream

    Статията е прекрасна!

    До коментар [#2] от "matev":

    Не сте прав за забележката за чуждиците, нито едно нещо от българския превод не отговаря на смисъла, които влагат американците в думата. А и би подвел българския читател да неглижира темата, най вече поради "наговареност" с предрасъдъци на думите. И стига да не го приемете твърде лично, бих си позволил да Ви предложа следната мъдрост:

    "Когато мъдрецът посочи звездите,
    тълпата се вторачва в пръста му!"

    Съчетано с типичната за наши дни "грубост и муризация на отношенията ни"(подчертана допълнително през последната година в държавнически план) употребата дори на "убежище" би останала неразбрана за този, които не иска а и няма сърце да разбере!

    По повод правенето на "чешми и беседки по планините" може да ми се обадите да се включа и аз, ако Ви е необходима някаква помощ(доброволна и професиално ниво при това)! Обадете ми се, по skype има го в профила ми.
    Ще се включа с удоволствие!

  • 4
    matev avatar :-|
    skeptichen

    Прав сте за корекцията на превода.
    Пълният и точен превод на български е: "приют за бездомни". Уви, покрай ученето на чужди езици ставаме малко лениви и като че ли забравяме своя собствен.

    Ще имам предвид предложението Ви за помощ.

  • 5
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    От собствен опит ще ви кажа че хората наистина са дружелюбни и помагат когато трябва НО в същото време се делят много повече от нас на социални и расови класи - и избягват да прекарват време едни с други
    Белите са си расисти най малкото подсъзнателно и имат черните и мексиканците за по нисша каста и отношението е като едва ли не ние към циганите-в съсщото време се опитват да се покажат колко са politically correct и ходят да сипват супа веднъж на годината или дават пари на благотворителни организаций

  • 6
    pesheff avatar :-P
    Пешката

    добре де хайде някой живял в усата да ме опровергае!

  • 7
    peshfire avatar :-|
    peshfire

    За момента единственото място, за което се сещам, подобно на портала, за който пише в статията е един информационен портал - www.ngobg.info. Там има страница за доброволци и за работа в НПО. Но дали самите неправителствени организации го посещават достатъчно, за да проверяват кой кандидатства и за какво? Според мен неправителствените организации трябва да престанат да се оправдават с липса на време и да работят по-активно с доброволци, с медии. Само така хората ще се научат, че да помагаш е нещо естествено и ще направим още една крачка към мечтаното и все още недостижимо гражданско общество


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал