Следвай модела
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следвай модела

Така ще изглежда новата аула в Софийския университет

Следвай модела

Една доброволна инициатива показа как един добър модел може да задвижи българското висше образование

Люба Йорданова
59390 прочитания

Така ще изглежда новата аула в Софийския университет

© Център за икономически стратегии


Когато преди две години Борислав Деянов вижда плакат за нов икономически курс в Софийския университет, първото нещо, което му прави впечатление, е думата "Харвард". Повече от любопитство, колкото от амбиция отива на първата  лекция. И още тогава разбира, че този курс е нещо различно. С него в малката и мрачна зала в Стопанския факултет са още около 80 студенти – повечето от магистърски икономически програми. След края на първата лекция и уточнението, че за този курс ще трябва да се учи всяка седмица, остават трийсетина.

Идеята на курса е всъщност да пренесе един добър модел на преподаване от най-престижния университет в света – Харвардския, в залите на Софийския университет. Инициативата е на няколко българи, завършили образованието си в "Харвард" с успешна реализация в България. На доброволни начала те водят два курса (от следващата година вече ще са три) за студенти от икономическите и юридически специалности, като им преподават по модела, по който са учили самите те (един от които на световноизвестния икономист и преподавател в "Харвард" Майкъл Портър). Всъщност основното са  дискусиите между студенти и преподаватели по казуси, които студентите са прочели и премислили предварително. "Идеята е да се отвори дискусия, в която лекторът е само диригент", казва Кирил Петков, един от инициаторите, абсолвент от "Харвард" през 2007 г. Така студентите сами стигат до правилния отговор, а не го получават наготово от преподавателя. 

"Курсът те провокира да мислиш и да даваш свои идеи, не ти задава някакъв модел, който ти просто да научиш наизуст и да те изпитват върху него", разказва вече завършилата лекциите Гергана Рангелова. Според нея масовият начин на преподаване в България не е процес на обучение, а на заучаване на нещо наизуст и "не те кара по никакъв начин да мислиш, да се развиваш". Ироничното е, че именно в новия и непознат модел на преподаване прозират слабите страни на българското образование. Преподаватели и завършили курса споделят, че воденето на дискусия затруднява българските студенти, които са свикнали да слушат лектора, а не да спорят с него. "В Софийския университет се задават по-малко въпроси, студентите са свикнали да не прекъсват преподавателя, а пък някои преподаватели все още четат лекциите", казва Борислав и прави сравнение с чуждите университети, в които е прекарал няколко семестъра. Заради тази дупка в нашето образование инициаторите на курсовете са се амбицирали през следващата учебна година да включат и лекция, която да се занимава с начините на общуване.

На теория и на практика

Курсовете на харвардските абсолвенти всъщност се базират на реални случаи и изискват от студентите да стигнат до икономически решения, които могат да се приложат на практика. "Хареса ми, че казусите са основани на реални неща, които са се случвали – още нещо, което липсва в българското образование", смята Гергана, която в момента е на стаж в Българската агенция за инвестиции и скоро ще продължи образованието си в чужбина. Според нея практически насоченият курс й е дал много знания, които ще й са полезни после в работата й. По време на лекциите често присъстват и гости от бизнеса, които споделят опит, а на края на курса студентите подготвят финални работи, в които разработват стратегии за развитието на различни сектори на българската икономика. "Идеята е курсът да не свършва в класната стая, а студентите да направят нещо след нея", казва Кирил Петков и добавя, че по този начин се осъществява връзката между образованието, държавата и бизнеса. "Университетът не е изолиран от света манастир, трябва да има връзка с практиката и студентите да чувстват, че образованието им не е единствено за тяхната кариера", казва Кирил. Готови стратегии има например за развитие на винената индустрия и за производство на розово масло, като идеята на студентите е да представят своите предложения и на експертите от Министерството на икономиката и енергетиката. За още по-голяма мотивация най-добрите работи се изпращат в Harvard Business School, където се състезават за награда с работите на останалите студенти по света, които посещават лекциите.

"Разработването и прилагането на тези стратегии може да подпомогне конкурентоспособността на нашата икономика, а именно тя трябва да е целта на една икономическа политика", смята деканът на Стопанския факултет доц. д-р Георги Чобанов. Според него повишаването на конкурентоспособността трябва да бъде основна цел в стратегията за развитие на българската икономика – стратегия, която по думите на доц. Чобанов липсва както при предишните, така и при сегашното правителство.

Винаги може повече

Завършилите курсовете разказват, че работата за тях е доста повече, отколкото за останалите лекции. "Магията на класа зависи от подготовката на студентите", казва Кирил и следи всеки път както за присъствие, така и за това доколко са подготвени студентите. Според Гергана пък, "ако не си се подготвил и не участваш активно, просто нямаш място в залата и самият не се чувстваш добре". За всяка лекция на студентите им се налага да четат по няколко часа, а за подготовката на финалните работи пък е нужно около 200-300 часа време. Заради което от многото ентусиасти в началото са останали само 30. Целта все пак оправдава средствата. "Курсът ми даде кураж, показа ми, че нещата, към които се стремя, не са невъзможни, а някои от тях даже съм осъществил", казва Борислав, който в момента развива собствен бизнес.

"Искахме да предадем на българските студенти и част от атмосферата на "Харвард", която те кара да се чувстваш специален и след като завършиш да искаш да дадеш нещо от себе си и за обществото", разказва Кирил Петков. Така се ражда идеята за нова аула, която да стимулира дискусията между студентите и да дава възможност за видео и интернет връзка с други университети. Предложението им печели подкрепата на фондация "Америка за България", която финансира ремонта на две крила на Юридическия факултет с над 350 хиляди евро. "Идеята съвпадна с нашите виждания за това как да трябва изглежда модерното образование – модерен и съобразен със съвременните условия на развитие учебен материал, адекватни методи на преподаване и технологично адекватна учебна среда", разказва Десислава Тальокова, изпълнителен директор на фондация "Америка за България". Според нея подобни инициативи са един от начините да се привлекат повече българи да останат да учат тук, който може и да помогне и на българските преподаватели да се съизмерят с новите изисквания на времето. "Ако преподавателите в България не започнат да използват методи, които са съобразени с това, което става в света, те няма как да са конкурентоспособни", смята Тальокова.

Харвардският пример, засега само единичен, само показва, че има начин образованието в България да се задвижи в правилната посока стига да иска да се модернизира. Нужни са само хора с идеи и студенти, които да имат желание да учат.

Когато преди две години Борислав Деянов вижда плакат за нов икономически курс в Софийския университет, първото нещо, което му прави впечатление, е думата "Харвард". Повече от любопитство, колкото от амбиция отива на първата  лекция. И още тогава разбира, че този курс е нещо различно. С него в малката и мрачна зала в Стопанския факултет са още около 80 студенти – повечето от магистърски икономически програми. След края на първата лекция и уточнението, че за този курс ще трябва да се учи всяка седмица, остават трийсетина.

Идеята на курса е всъщност да пренесе един добър модел на преподаване от най-престижния университет в света – Харвардския, в залите на Софийския университет. Инициативата е на няколко българи, завършили образованието си в "Харвард" с успешна реализация в България. На доброволни начала те водят два курса (от следващата година вече ще са три) за студенти от икономическите и юридически специалности, като им преподават по модела, по който са учили самите те (един от които на световноизвестния икономист и преподавател в "Харвард" Майкъл Портър). Всъщност основното са  дискусиите между студенти и преподаватели по казуси, които студентите са прочели и премислили предварително. "Идеята е да се отвори дискусия, в която лекторът е само диригент", казва Кирил Петков, един от инициаторите, абсолвент от "Харвард" през 2007 г. Така студентите сами стигат до правилния отговор, а не го получават наготово от преподавателя. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    igr81 avatar :-|
    antropos

    Похвално начинание,но ефект би имало само тогава,когато подобен модел се въведе поне в средното образование

  • 2
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    Браво , добро начало !

  • zaza

    Стига вече пари за сгради, стаи и столове! Старата учебна база не е проблема на българското образование - старите учители са проблем!

    Браво за добрата инициатива - особено и за това, че е доброволна. С голяма радост бих се включил в подобно нещо. 4 години учейки мениджмънт работех на пълен работен ден и бягах от работа за да вляза в тези часове, където мога да поспоря с преподавателя или имахме казуси за решаване. Ако не успеех си исках казусите за вкъщи и да му ги представя следващия път. Това е начина за учене особено за мениджмънт. Там няма назубряне. Там има казуси с вероятностно развитие и похвати при решаването им.

    Проблемът отново - снимката на сградата, на стаята или каквото и да е. Базата не е проблем - за да преподаваш не ти трябват 3D холограми - трябва ти бяла дъска, маркер и проектор към който да си включиш лаптопа... Извивката на стаята няма да подобри дискусията, освен ако преподавателя не я направи. Можеш да си разместиш чиновете, да ги завъртиш, подредиш по определен начин и да постигнеш... нещо оценявано на 500 000, но по-добре да се вземе един хубав преподавател и да му се дадат тези пари като заплата - после ще се намерят и за сградите... Ако се върви по обратния начин... няма да останат скоро студенти, за да им се търсят преподаватели.

  • 4
    mimms avatar :-|
    Mimms

    Всъщност, курсовете по модела на Харвард се преподаваха първо в сградата на Стопански факултет и бяха изключително с икономическа насоченост... как стана така, че ще се ремонтира Юридическия факултет???? От лични наблюдения знам, че деканът на Стопански факултет обича да дава интервюта, но за жалост когато става дума за инвестиции, необлагородяващи неговия джоб, се дърпа...

  • 5
    kamendc avatar :-|
    Камен

    малко високопарно е написана статията, предвид това, че този начин на преподаване не е само в харвард, а във всеки бизнес университет в америка, дори тези в небраска и оклахома (нищо лично). на харвард екслузивното му е високата летва на входа и високите такси, а не начина на преподаване, учебниците, кейс стъдитата или нещо друго.

    та въпросният начин - който капитал можеше малко по-нашироко да обясни - включва конспект, който преподавателят дава първия час (ако пропуснеш първия час, можеш направо да пропуснеш курса) и там пише кога какво ще се обсъжда, кои глави от учебника трябва да прочетеш, кой кейс стъди да проучиш, какво домашно да напишеш, и т.н. така е по финанси, така е по маркетинг, и по всички други предмети. затова всяка вечер учиш, вместо да запиваш в чалготеките и да чакаш сесията, когато ще позубриш две седмици.

    то затова и американските университети са първи по всички световни класации, а пък български там няма нито един, няма и да има.

  • 6
    godchild avatar :-|
    godchild

    Ей мама му стара. Отново всички мн. знаем, все сме наясно с нещата, кое как трябвало да бъде, какви ми ти кейс стъди-та и т.н. И тук следва фундаменталният въпрос, след като всички сме така добре информирани и запознати, и имаме такъв широк мироглед, защо сме на този хал?Как пък така не се случи от 250 човека в парламента да няма поне 100 дет са завършили "Харвард" (Оклахома или Небраска) че да пренесат "успешното управление" тук. Камене, американските университети са първи във всички класации, не защоото четеш вечер, а защото са копирали модели на учене и преподаване от университети/училища мн. на др. държави и са ги "ЪПДЕЙТНАЛИ". Когато се е появило първото Българско/Гръцко/Германско/Финладнско/Швейцарско/Швеско и т.н. училище, в САЩ не е имало нито един учител.

  • 7
    nterziev avatar :-P
    nterziev

    Бях и в двете части на курса и мога да кажа само едно голямо ЕВАЛЛА на Кирил, Асен и Юлиян за идеята, труда и реализацията! Не бюджетния дефицит, а дефицита на хора като тях е големият проблем пред България!

    Недялко

  • 8
    bilbo avatar :-?
    Сашо

    До коментар [#7] от "nterziev":

    Здравейте, много бих искал да науча повече за въпросните курсове. Бих се радвал да ме потърсите на скайп bilbo__ , за да ви задам няколко въпроса :)

  • 9
    malakai avatar :-|
    Malakai

    Ефектът от такава инициатива наистина може да е заразителен, защото сега вместо да съм по кафетата, правя презентация за икономическото състояние на България.

    Да, с доброволна работа може да се постигне много и ние сами трябва да постигнем резултатите, а не да чакаме някой да дойде и да "ни оправи".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK