С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
140 17 сеп 2010, 13:36, 16625 прочитания

Еднопосочен билет, моля. Отново.

Българите все още емигрират, за да търсят повече въможности, но вече бягат и от липсата на правила

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Не бихме нарекли Георги Радев* класически емигрант. Защото, ако се вгледаме в живота му в България, не намираме стандартните рационални причини за трайна емиграция. Той е на 31 години, има собствено просторно жилище в централните квартали в София, управлява средно голяма PR агенция и върши работата си с хъс и любопитство. Пътува много, има разнообразен и интересен социален кръг.

И все пак сега той и приятелката му активно проучват възможностите си да заминат с работни визи за Америка. "Заради детето ми. За мен е важно то да расте в добра среда, да получи смислено образование", дава обяснението Георги и добавя: "Не вярвам в скъпите частни училища, в които учат децата на мутрите и депутатите." Твърди, че винаги е бил от хората, които са вярвали, че в България има възможности. И освен това вече е живял "американската мечта". На двайсет-и-няколко заминава за Ню Йорк на студентска бригада, печели доверието на работодателя си и той му предлага да остане. Георги приема, записва второ висше и междувременно работи. След две години обаче се връща в България. Защото иска да се развива в собствената си страна.


Сега, няколко години по-късно, Георги Радев има друга философия: "Знам, че ако замина за САЩ, ще трябва да започна от сервитьор или от продавач в мол. Давам си сметка, че там CV-то ми ще е бял лист хартия. Но съм на 30 години и не ме е страх от това. Америка дава възможност на хора като мен - ако си настойчив и гониш това, в което вярваш, то се случва. Трудното е да ти отворят вратата."

За социолозите Георги Радев е мерна единица за миграционния потенциал на страната - един от онези 200 хиляди души от работоспособното население, които всяка година заявяват категорично намерение да напуснат България до една година.Старши научният сътрудник към Икономическия институт на БАН Веселин Минчев казва, че границите на относително високото желание за преселване почти не се променят за двадесетте години преход. Социолозите, статистиката и държавата са си стиснали ръцете върху твърдението, че около 700 хиляди души са емигрирали трайно от България от началото на промените досега. Точна статистика обаче не се поддържа. Малко се знае и за

мотивите на тези, които напускат страната



В рамките на няколко седмици събрахме плашещо количество истории като тази на Георги Радев - на добре образовани и реализирани хора между 30 и 40 години, които с отчаяна категоричност казват: "Махам се!" И изброяват причини - от кризата в образованието и здравеопазването, през бюрокрацията и корупцията до ниските култура и морал, които можем да обобщим в служебната фраза - стандарт на живот. (Вижте и карето с мнения на читатели от Facebook и форума на capital.bg.) Оказа се, че липсват данни, които могат да потвърдят или опровергаят, че има нова "вълна" на емиграция. Въпреки че информацията, публикувана на сайта на Националния статистически институт, регистрира значително увеличение на изселените от страната през 2009 г. спрямо предишните няколко години, оттам ни обясниха, че причината за този ръст е смяната на личните документи, която върви в момента. Данните за външната миграция включват само онези, които са декларирали официално пред администрацията, че живеят в друга държава, например чрез подаване на заявление за издаване на нови документи за самоличност. Така регистрираните през 2009 като живеещи в чужбина, може да са напуснали страната преди това, но да декларират промяната едва сега.

И въпреки че наблюденията за нова вълна на емигранти си остават субективни, си струва да се вгледаме в мотивите на  онези, които са престанали да се чувстват комфортно в българския си костюм. За Юлия Станчева досега той винаги е бил по мярка. "Не обичам чужбина. Не обичам изненадите, обичам всичко да ми е подредено и предвидимо. Освен това много държа на семейството, за мен е малка смърт, ако ми се наложи да се разделям с близките и приятелите си", разказва тя. В момента обаче стяга куфари към неизвестното, сбогува се и след шест месеца ще започне да подрежда живота си наново в Италия.

Юлия Станчева и съпругът й живеят в Монтана и се занимават с издателска и рекламна дейност. Имат малък магазин за сувенири и поддържат туристически сайт на региона. "Искам дебело да подчертая, че не заминаваме заради парите", уточнява Юлия (33 г.)

Взела е крайно решение заради "липсата на правила и ред, бюрократичната преса, невъзможността да си подредиш бизнеса и да работиш нормално". Намира за изтощително всеки ден счетоводителят да й звъни, за да й съобщи ново безумно правило, което трябва да изпълни. Мисли, че е абсурдно служителите на различни институции да са с различни виждания по един и същи нормативен акт. Отчита като демотивиращо да си плаща данъците изрядно, а сергията със същите стоки срещу техния магазин за сувенири, която работи без касов апарат, без да плаща данъчни и осигуровки и без да има разрешение да практикува подобна дейност, прави същият месечен оборот. И когато пусне жалба в общината срещу нелоялната конкуренция, оттам да й казват: "Нищо не можем да направим." Омръзнало й е постоянно да е нащрек и в отбранителна позиция. "Отиваме в Италия, където правилата са прости и ясни", съобщава Юлия Станчева.

Д-р Росица Генчева от Департамента по антропология към Нов български университет (НБУ), която се занимава с феномена "миграция" обръща внимание, че мотивите на тези, които възнамеряват да напуснат страната, често се различават от мотивацията на тези, които действително са мигрирали. "Често мотивите на потенциалните мигранти представляват критика на социалния, политическия и икономическия живот в страната и са по-скоро коментар върху обстановката в България, отколкото реалната причина, която да може да обясни човешкото движение, напускането на родината и преместването в друга държава", коментира тя.

Понякога обаче въпреки смяната на перспективата гледната точка към родината си остава същата. От няколко месеца Бисер Стоянов нарича Монреал, провинция Квебек, свой дом, учи френски и се старае да опознае навиците на доста по-различна култура. И е категоричен, че това, което го е отблъснало от България и го е накарало да смени икономическата си професия и на 38 години да започне отначало в Канада, са "ниският стандарт, голямата безнравственост, липсата на ред и перспективи" за него и семейството му. Убеден е, че това са причините за всички емиграционни вълни от България от началото на прехода досега.

Социолозите и антрополозите обаче смятат, че

факторите за емиграция са еволюирали


Ако през 90-те години доминират политически и икономически причини и хората бягат, подгонени от безработица, ниски доходи или несъгласие с политическата система, днес по-скоро търсят приключения, срещи с нови култури и възможности за пълноценно развитие. "Миграцията сама по себе си не е нещо негативно", казва д-р Росица Генчева от Департамента по антропология към НБУ и отсича: "Много по-продуктивно би било да мислим не за спиране на емиграцията от България, а за по-задълбоченото й разбиране и адекватно управление."

Научният сътрудник в Центъра за научни изследвания по международни отношения (CERI – Sciences Po) и преподавател в Парижкия университет по политически науки (Sciences Po – Paris ) Надеж Рагару също смята, че трябва да загърбим представите за миграцията, които имаме като част от болезнените трансформации на прехода - като "изтичане на мозъци" и "демографска загуба". "Живеем в свят - и това е валидно и за България - където хората не са закотвени в една-единствена територия. Всяка година стотици хиляди високообразовани французи напускат страната, за да отидат в Лондон, в САЩ или дори Австралия, търсейки по-добра реализация", дава пример тя и продължава: "Да, тези потоци не са така интензивни, както е с България, но те представляват както загуба, така и придобивка - техните познания, виждания за света, идеи циркулират заедно с тях и достигат по-широка аудитория."

По думите на Рагару, вместо да мислим как да върнем или спрем емигриращите, трябва да се съсредоточим в облекчаването и улесняването на мобилността. "Уверете се, че хората, които са се установили в чужбина, си пътуват обратно към дома, остават в контакт с родната си страна и биха искали да инвестират в България. Публичните актьори би следвало не да окуражават завръщането на своите емигранти, а да задълбочават плодотворните контакти на различни нива между България и държавите, в които живеят много българи", смята Надеж Рагару.
Всъщност притеснителното не е, че събираме все повече истории на образовани, смислени и предприемчиви хора, които, с извинение за клишето, търсят по-добри перспективи и възможности навън. Това е естествено. Не е нормално обаче те да се задушават в собствената си страна от социални и обществени дефицити. И да си купят еднопосочен билет с отчаяно-категорична въздишка: "Махам се!"

*Имената на хората са промени.
 

"Оставам, ама ми се заминава..."

Владимир Комаров: Може би трябваше да питате за причини за оставане в България. Списъкът щеше да е по-кратък, мисля.

Радко Крастанов: Мечтая да емигрирам, но не планирам (особено до края на тази година).

Манол Манолов: Прочее най-страшно е да си емигрант в собствената си държава...

Тихомир Стоев: Скука, огорчение, липса на перспективи, малко пари... ама май скуката и огорчението са на първо място.

Мартина Христова: Писна ми да плащам, а да ме крадат. Писна ми да бъда съвестна, а да ме мамят. Писна ми да вярвам, а да ме лъжат.

Lyubomir von Bogdanoff: Достатъчно ли е само да си роден в една държава, за да решиш, че тя е последното най-хубаво място за живеене? Същността на българската действителност се изчерпва с една перифраза: ако капитализмът зависеше от нас, краят му щеше да настъпи утре на обяд. Вече петнайсет години се държим така, сякаш сме сигурни, че цивилизацията трябва да изчезне, но не знаем с какво да я заместим.

Теодора Лозанова:
Не мога да разбера защо сме толкова обремени с тази идея за "емиграция"... Не може ли просто да се чувстваме свободни да живеем, където решим и където ни харесва? Да се чувстваме повече европейци, отколкото българи, румънци, поляци...

Свилен: Кризата изравни заплатите на миячите на чинии в Кипър и "компютърните специалисти" в София, та много хора започват да се питат за ролята си в живота.

GeorgiK: Не ми се ще да емигрирам, но хаотичното управление на страната, лошата публична администрация и намръщените хора сериозно ме замислят. Живял съм и навън, и продължавам да вярвам, че ако ползваш лостовете, дадени от държавата, можеш да промениш нещо. Дано не се боря с вятърни мелници!

tsekata: Три години се блъсках да съградя бизнес в България - извода ми е, че не си струва. Просто има по-хубав и здравословен живот другаде. Емигрирах отново.

Драгомир Станев: Живея в Германия от 2003. Първо учих и сега вече работя доста добра работа. Ако се върна в България ще получа следното:Ниска заплата в сравнение с Германия, въпреки че работя в ИТ сферата; Липса на здравеопазване - каквото и да си говорим разликите са огромни; Качество на живот - като почнем от инфраструктурата ( пътища, гари, градинки, паркове, гори, спортни съоръжения), социалните услуги (детски градини, училища и пр.) в Германия са много добре. Ще си идвам само за отпуските като обикновен турист.

* Мненията са на читатели от Facebook и capital.bg в отговор на въпросите кои са новите причини за трайна емиграция и бихте ли емигрирали.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3335 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2708 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Историите на лятото

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността