Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 24 сеп 2010, 13:35, 25586 прочитания

Мъжът днес

Младите българи плуват в живота със здрава патриархалност в крехка модерна черупка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Истинският мъж е митологично същество, което населява пълния с глупави клишета свят на женските списания. По дефиниция той е богат, не плаче, не се оплаква, държи на обещанията си и не изневерява (амин!) и обикновено за него се говори като за изчезващ вид. Наскоро един приятел ме попита какво разбирам под тази фраза и аз автоматично (и на шега) му отговорих - "пича от рекламата на Marlboro". Спомняте си онзи самотен каубой, който язди свободен край реката. Ако напишете в Google "истински мъж", първият резултат е едноименно поп-фолк парче с умопомрачителния рефрен "опа-лапа-лапа дръж", но това е друга тема.

"Истинският мъж" е от излъсканите продукти на масовата култура, които залагат погрешни очаквания в съзнанието на жените. Попкултурата обаче играе не по-малко вредна роля и за това как самите мъже оценяват себе си и формират представите си за мъжественост.


Това е един от изводите, който се чете между редовете на изследване, направено по поръчка на мрежата от тв канали Discovery, за нагласите, поведението, ценностите и интересите на младите мъже в Европа. То обхваща 25 000 мъже на възраст между 25 и 39 години от 21 държави, а в България са проведени 500 онлайн интервюта.

"Справочник на младия мъж" by Discovery

Прочитът на модерния мъж е необходим на Discovery, за да опознаят по-добре основната си целева група и да предлагат по-прецизна картина на аудиторията си на рекламодателите, но директорът на отдел "Проучвания" в компанията за Европа, Близкия изток и Африка Кристиан Курц обясни, че една от целите им е да стимулират дебат по темата. Въпреки че изследването открива културни различия в образа на младите мъже в отделните държави (виж графиката), според него Европа по-скоро се хомогенизира. "Да, има разлики, но мъжете между 25-39 на континента по-скоро си приличат", отсича Курц. Обяснението е комплексно - от технологиите до low-cost полетите. Така, въпреки че проучването отличава четири архетипа в поведението на мъжете в Европа, Кристиян Курц обобщава общите си впечатления: "Новите млади мъже са много гъвкави и позитивни. Те имат море от възможности, но това не ги стресира. Умеят да жонглират между работата, семейството, приятелите и интересите си. Прегръщат технологиите, които им помагат да се справят с всичко това. Намерили са своето място и успяват да контролират живота си."



Вероятно в тази обща картина можем да разпознаем и силуета на българския мъж, но в по-внимателния прочит на данните за България физиономията му се откроява със силно специфични черти. Разбира се, тук трябва да направим важна уговорка - изследването не е национално представително, тъй като обхваща 500 мъже от градски тип във възрастовата група 25-39 години с достъп до интернет. С помощта на социолог, психолог и двама "истински мъже" (намигаме ви) установихме, че лицето на младия български мъж има две половини - нивелираната от глобализацията, технологиите и потребителската култура европейска половина и заварената и устойчива патриархална страна. А по средата неизбежно се образуват бръчките на стреса, породен от сблъсъка между двете.

"Мъжете между 25-39 години са поколение, което промените през 90-те завариха или все още деца, или тийнейджъри и което е формирано в политическата, икономическа и културна среда на българския преход", коментира социологът Живко Георгиев и продължава: "Това поколение рядко има за образец в живота своите родители и рязко се различава от тях." По думите му има няколко важни фактора, които са определили поведението и нагласите им - отварянето на България към света, процесът на социализация през новите технологии, ценностите на потребителското общество (най-видими през масовите рекламни кампании) и трансформацията на пазара на труда, която им отключи много повече възможности за реализация и друг тип кариерни философии.

Младите мъже заявяват модерността си през стремежа да изглеждат добре, да се грижат за здравето си, да си избират професии, които им носят удовлетворение, и да са добре информирани, но запазват и привързаността си към традиционния модел на семейство, в който ролите на мъжа и жената са предварително зададени и непроменими категории. Представите за мъжественост също следват определени критерии и подчиняват мъжкото самочувствие на икономическо превъзходство.

Семейството като необходимост

Иво е на 30. Все още няма семейство, но казва, че "ужасно много" иска да има. Представя си брака като топлина, подкрепа и разбирателство. Казва, че би сменял памперси, склонен е и да готви и да чисти вкъщи, но... ако това не се определя като основно негово задължение. И се случва от време на време. Не си представя жената до себе си като кариерист, който стои в офиса до 10 вечерта, докато той прибира децата от училище и приготвя масата. "Аз съм мъничко патриархален в това отношение", изплъзва му се ключовата фраза. "Ако тя е от жените, които казват, аз нямам място в кухнята, няма да я харесам. Все едно да ми каже – ами аз деца не раждам, защото ще ми се развали фигурата", откровен е Иво. И все пак добавя, че досега винаги си е поделял домашните задължения със сериозните си приятелки. Веднага го причисляваме към онези 73% от анкетираните, които казват, че най-важното нещо в живота е да станеш баща и да създадеш семейство.

Психологът Огнян Димов открива класическата патриархалност в това твърдение. "Най-важно е да имаме деца, за да сме изпълнили очакванията на другите, за да сме се вписали в нормата и клишето. За западния човек е по-важно първо да намери мястото си в света", коментира той. "За мнозинството житейската реализация е непълна и немислима, ако в някакъв момент не се появи семейство и поколение. Продължава да е жива една традиционна култура, където мъжът има самочувствие да пристъпи към създаване на семейство едва когато е икономически автономен", обяснява и социологът Живко Георгиев. По думите му младите мъже все още се възприемат себе си като стожер на семейната икономика - "дори те да не искат да е така, такива са очакванията на микросредата". Георгиев цитира изследвания върху пазара на труда, според които жените все още са по-зле заплатени в България от мъжете. И въпреки че жените заемат мениджърски позиции и в т.нар. нова средна класа заплащането между мъже и жени е изравнено, политическият и бизнес елитът все още се диктуват от мъже.

Веселин (31) е електронен инженер. Печели повече от съпругата си, но твърди, че би се чувствал комфортно и ако тя е по-добре възнаградена от него. Добавя, че познава много семейства, в които този факт не поражда проблеми. Когато става дума за важните решения, в тяхното семейство и двамата имат равно право на глас. Поделят си и отговорностите и грижите за възпитанието на двегодишната си дъщеря. Той е лошото ченге, жена му - доброто. "За детето е важно да има респект от поне единия от родителите", смята Веселин. "Аз не търпя глезотии и лигавщини. Съпругата ми е по-чувствителна", обяснява той.

Психоаналитикът Огнян Димов смята, че в българските семейства не се говори, не се общува достатъчно. Той разказва, че чест проблем е, че бащите не се интересуват от семейството си отвъд материалната им издръжка. "Мъжът се прибира, тупва парите на масата, казва на жена си, че той е изпълнил своите задължения, не я контролира, но иска да го оставят да диша спокойно. Без да се интересува от това, което тя мисли и чувства", разказва един от скорошните си казуси той.

Работата като идентичност

Директорът на отдел "Проучвания" в Discovery Networks Кристиян Курц коментира, че според изследването работата все още диктува самочувствието на младите мъже, но те вече са много по-гъвкави в кариерното си развитие. "Работата вече не е това, което правиш по 8 часа на ден, а това, за което можеш да говориш свободно, и това, което те определя", обръща внимание той.

Иво има собствена формула за перфектната работа - да му е интересно и да ходи с удоволствие в офиса, колегите му да са приятни и интелигентни хора, защото те са средата, която го формира и обогатява, и заплащането да го удовлетворява. По думите му две от тези условия са задължителни, за да се задържи на дадено място. В момента Иво ръководи отдел на банка, но казва, че крайната му цел е да работи за себе си някой ден.

Социологът Живко Георгиев обяснява, че основният проблем, който генерира стрес и фрустрация за младите български мъже, е, че нашите икономика и пазар на труда не създават финансовите предпоставки чрез заплащането да се реализират представите за добър стандарт на живот, които създава западната масова култура. "Заплатата е социалната оценка, която обществото дава за теб, затова мъжете са адски чувствителни към този проблем", коментира той. Според Георгиев процентът на тези, които искат да бъдат шефове сами на себе си някой ден, е по-нисък от средния за Европа, защото "в България се мисли, че предприемаческата реализация е по-рискова, несигурна и нелишена от стрес". "Сега има усещане, че е много по-труден стартът, че пазарът е разпределен, а и в последните години дребният предприемач има по-несигурен доход от високоплатените професионалисти", дава обяснение социологът.

Външността като социална валута

За Кристиян Курц един от най-любопитните резултати в изследването е, че за младите български мъже е много важно да изглеждат във форма и не отдават чак такова внимание на здравословното хранене. Шейсет и три процента от тях твърдят, че е важно да изглеждат добре и да се грижат за себе си спрямо 49% от младите мъже средно за Европа. Психологът Огнян Димов намира очевидното обяснение: "Това е стремежът да бъдеш приет от другите, да не бъдеш отхвърлен."

Социологията пък отчита, че това поколение на 25-39-годишните е значително по-чувствително към външния си вид в сравнение с родителите си. Да изглеждаш означава да бъдеш. Живко Георгиев нарича това схващане "ефект от цивилизацията на образа".

Веселин пък е възприел за себе си философията  "хубаво е човек да се старае, но не и да се престарава". "Не харесвам суетните кокетковци, които са по-добре епилирани от жените си, но всеки си има вкус. Аз търся средата, в която се чувствам комфортно", казва той. Не обича фитнеса, но тренира бокс и си "слуша организма".

Мъже и травми

"Най-важното нещо, което баща ми ми е втълпявал още от малък, е, че трябва да бъда силен, да проявявам воля на характера и да правя правилното, а не по-лесното", Иво разказва своята представа за мъжество, която включва още едно правило: мъжът не мрънка. Веселин добавя: "Да не бъде лигльо и когато става дума за отговорности, те да се вършат без "ама" и "защо".

Всъщност в психологията мъжът и жената не са социални роли, а типове характери и чувствителност. Мъжът е граница, критерий и мисъл, а жената - желание за подкрепа и разбиране. Психоаналитикът Огнян Димов подчертава, че мъжът и жената не само не са непроменими категории, но и крещящо се нуждаят от преосмисляне като понятия. Но смята, че нашето общество не е дозряло за такъв дебат. И травмите от липсата му са най-разнообразни  като невъзможността на младите мъже да определят собственото си място в света, което да им осигури самочувствие, постоянното усещане, че нещо им се изплъзва. И стремежа да компенсират тези липси със семейството, което се явява като буфер на стреса, който им причинява несъответствието между западните образци, които следват и реалностите на нашата културна среда.

Младите български мъже живеят на две скорости. Искат да са модерни бащи, но не се чувстват комфортно, ако се разместят добре установените социокултурни схеми. А самочувствието не е при икономическата стабилност, а в откриването на собствен почерк за мъжественост, който не се диктува от нормата, а от това, което мислиш, и от онова, към което се стремиш.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 14760 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 3073 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Видео: Шествие в подкрепа на задължителното изучаване на религия в училище

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10