Мъжът днес
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мъжът днес

Мъжът днес

Младите българи плуват в живота със здрава патриархалност в крехка модерна черупка

Зорница Стоилова
26195 прочитания

© Ася Колева-Стоянова


Истинският мъж е митологично същество, което населява пълния с глупави клишета свят на женските списания. По дефиниция той е богат, не плаче, не се оплаква, държи на обещанията си и не изневерява (амин!) и обикновено за него се говори като за изчезващ вид. Наскоро един приятел ме попита какво разбирам под тази фраза и аз автоматично (и на шега) му отговорих - "пича от рекламата на Marlboro". Спомняте си онзи самотен каубой, който язди свободен край реката. Ако напишете в Google "истински мъж", първият резултат е едноименно поп-фолк парче с умопомрачителния рефрен "опа-лапа-лапа дръж", но това е друга тема.

"Истинският мъж" е от излъсканите продукти на масовата култура, които залагат погрешни очаквания в съзнанието на жените. Попкултурата обаче играе не по-малко вредна роля и за това как самите мъже оценяват себе си и формират представите си за мъжественост.

Това е един от изводите, който се чете между редовете на изследване, направено по поръчка на мрежата от тв канали Discovery, за нагласите, поведението, ценностите и интересите на младите мъже в Европа. То обхваща 25 000 мъже на възраст между 25 и 39 години от 21 държави, а в България са проведени 500 онлайн интервюта.

"Справочник на младия мъж" by Discovery

Прочитът на модерния мъж е необходим на Discovery, за да опознаят по-добре основната си целева група и да предлагат по-прецизна картина на аудиторията си на рекламодателите, но директорът на отдел "Проучвания" в компанията за Европа, Близкия изток и Африка Кристиан Курц обясни, че една от целите им е да стимулират дебат по темата. Въпреки че изследването открива културни различия в образа на младите мъже в отделните държави (виж графиката), според него Европа по-скоро се хомогенизира. "Да, има разлики, но мъжете между 25-39 на континента по-скоро си приличат", отсича Курц. Обяснението е комплексно - от технологиите до low-cost полетите. Така, въпреки че проучването отличава четири архетипа в поведението на мъжете в Европа, Кристиян Курц обобщава общите си впечатления: "Новите млади мъже са много гъвкави и позитивни. Те имат море от възможности, но това не ги стресира. Умеят да жонглират между работата, семейството, приятелите и интересите си. Прегръщат технологиите, които им помагат да се справят с всичко това. Намерили са своето място и успяват да контролират живота си."

Вероятно в тази обща картина можем да разпознаем и силуета на българския мъж, но в по-внимателния прочит на данните за България физиономията му се откроява със силно специфични черти. Разбира се, тук трябва да направим важна уговорка - изследването не е национално представително, тъй като обхваща 500 мъже от градски тип във възрастовата група 25-39 години с достъп до интернет. С помощта на социолог, психолог и двама "истински мъже" (намигаме ви) установихме, че лицето на младия български мъж има две половини - нивелираната от глобализацията, технологиите и потребителската култура европейска половина и заварената и устойчива патриархална страна. А по средата неизбежно се образуват бръчките на стреса, породен от сблъсъка между двете.

"Мъжете между 25-39 години са поколение, което промените през 90-те завариха или все още деца, или тийнейджъри и което е формирано в политическата, икономическа и културна среда на българския преход", коментира социологът Живко Георгиев и продължава: "Това поколение рядко има за образец в живота своите родители и рязко се различава от тях." По думите му има няколко важни фактора, които са определили поведението и нагласите им - отварянето на България към света, процесът на социализация през новите технологии, ценностите на потребителското общество (най-видими през масовите рекламни кампании) и трансформацията на пазара на труда, която им отключи много повече възможности за реализация и друг тип кариерни философии.

Младите мъже заявяват модерността си през стремежа да изглеждат добре, да се грижат за здравето си, да си избират професии, които им носят удовлетворение, и да са добре информирани, но запазват и привързаността си към традиционния модел на семейство, в който ролите на мъжа и жената са предварително зададени и непроменими категории. Представите за мъжественост също следват определени критерии и подчиняват мъжкото самочувствие на икономическо превъзходство.

Семейството като необходимост

Иво е на 30. Все още няма семейство, но казва, че "ужасно много" иска да има. Представя си брака като топлина, подкрепа и разбирателство. Казва, че би сменял памперси, склонен е и да готви и да чисти вкъщи, но... ако това не се определя като основно негово задължение. И се случва от време на време. Не си представя жената до себе си като кариерист, който стои в офиса до 10 вечерта, докато той прибира децата от училище и приготвя масата. "Аз съм мъничко патриархален в това отношение", изплъзва му се ключовата фраза. "Ако тя е от жените, които казват, аз нямам място в кухнята, няма да я харесам. Все едно да ми каже – ами аз деца не раждам, защото ще ми се развали фигурата", откровен е Иво. И все пак добавя, че досега винаги си е поделял домашните задължения със сериозните си приятелки. Веднага го причисляваме към онези 73% от анкетираните, които казват, че най-важното нещо в живота е да станеш баща и да създадеш семейство.

Психологът Огнян Димов открива класическата патриархалност в това твърдение. "Най-важно е да имаме деца, за да сме изпълнили очакванията на другите, за да сме се вписали в нормата и клишето. За западния човек е по-важно първо да намери мястото си в света", коментира той. "За мнозинството житейската реализация е непълна и немислима, ако в някакъв момент не се появи семейство и поколение. Продължава да е жива една традиционна култура, където мъжът има самочувствие да пристъпи към създаване на семейство едва когато е икономически автономен", обяснява и социологът Живко Георгиев. По думите му младите мъже все още се възприемат себе си като стожер на семейната икономика - "дори те да не искат да е така, такива са очакванията на микросредата". Георгиев цитира изследвания върху пазара на труда, според които жените все още са по-зле заплатени в България от мъжете. И въпреки че жените заемат мениджърски позиции и в т.нар. нова средна класа заплащането между мъже и жени е изравнено, политическият и бизнес елитът все още се диктуват от мъже.

Веселин (31) е електронен инженер. Печели повече от съпругата си, но твърди, че би се чувствал комфортно и ако тя е по-добре възнаградена от него. Добавя, че познава много семейства, в които този факт не поражда проблеми. Когато става дума за важните решения, в тяхното семейство и двамата имат равно право на глас. Поделят си и отговорностите и грижите за възпитанието на двегодишната си дъщеря. Той е лошото ченге, жена му - доброто. "За детето е важно да има респект от поне единия от родителите", смята Веселин. "Аз не търпя глезотии и лигавщини. Съпругата ми е по-чувствителна", обяснява той.

Психоаналитикът Огнян Димов смята, че в българските семейства не се говори, не се общува достатъчно. Той разказва, че чест проблем е, че бащите не се интересуват от семейството си отвъд материалната им издръжка. "Мъжът се прибира, тупва парите на масата, казва на жена си, че той е изпълнил своите задължения, не я контролира, но иска да го оставят да диша спокойно. Без да се интересува от това, което тя мисли и чувства", разказва един от скорошните си казуси той.

Работата като идентичност

Истинският мъж е митологично същество, което населява пълния с глупави клишета свят на женските списания. По дефиниция той е богат, не плаче, не се оплаква, държи на обещанията си и не изневерява (амин!) и обикновено за него се говори като за изчезващ вид. Наскоро един приятел ме попита какво разбирам под тази фраза и аз автоматично (и на шега) му отговорих - "пича от рекламата на Marlboro". Спомняте си онзи самотен каубой, който язди свободен край реката. Ако напишете в Google "истински мъж", първият резултат е едноименно поп-фолк парче с умопомрачителния рефрен "опа-лапа-лапа дръж", но това е друга тема.

"Истинският мъж" е от излъсканите продукти на масовата култура, които залагат погрешни очаквания в съзнанието на жените. Попкултурата обаче играе не по-малко вредна роля и за това как самите мъже оценяват себе си и формират представите си за мъжественост.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Много добра статия. За влиянието на медиите и социокултурните, вкл. и икономически разлики спрямо Западна Европа и САЩ и България. Моделът на мъжество трябва да се търси в позитивни ролеви модели, а не да се почива на това, което се получава като възпитание в семейството, защото невинаги то може да е най-вярното.

  • 2
    kai avatar :-|
    kai

    Не знам дали от дискавъри или от българските психолози идва, но очевидно са решили че българския мъж е патриархален и са търсили изрично кое доказва това.
    Желанието за деца може да не идва от наложени нагласи на средата, а от търсене на смисъл в това с което са занимава. Ако работи само за собствено удоволствие в един момент се достига праг, нещата стават рутинни или поне доста по-слабо интересни и човек трябва да намери нещо друго което да го стимулира. До като семейството си дава постоянен източник на мотивация.
    Грижата за себе си също не е задължително да се проявява за да бъдеш харесван. Със същия успех може да е за да се чувстваш конкурентен, т.е. преди всичко да се харесваш на себе си. Което е много далеч от патриархални зависимости от малки общности.
    А че не искат да вършат домакинска работа - че то кой иска. При положение че има достатъчно жени на които им харесва човек трябва да е луд да не се възползва.

  • 3
    pav avatar :-|
    pav

    Много се говори за женската еманципация, но мъжката такава почти не съществува като термин. Става въпрос за еманципиране на индивида без значение от кой пол е. Думата еманципация в превод означава освобождаване от зависимост, самостоятелност. Да мъжете са доста зависими. Робуват на стереотипи,роли,външни очаквания. Да от един модерен мъж се очаква да бъде образован, добре облечен, физически активен сиреч да излъчва енергия и сила, която разбира се да използва не за да превъзпитава еманципираната си жена, джентълмен, да се грижи за деца и дом наравно с половинката, да може да говори за всичко, да знае какво вълнува жените, да е партнъор и тялом и духом и в един точно определен/неопределен от жената момент да е мачото, загорелият южняк. Или хем да отваря на жена си вратата на колата, хем да пуска прахосмукачка.Никой не може да изпълни тези изисквания, а и не нужно, ако на еманципацията се гледа безполово. Нормите и стереотипите смазват индивида. Както в примера от статията ако се стремиш да изпълниш представите за мъж едновременно и на баща си и на модерното общество, се превръщаш в човек разкъсван от противоречия, където няма място за същинското АЗ. Подобни са и проблемите на жените - разкъсвани между перфектната майка и домакиня, добра работа/самостоятелна, интелегентна и образована,обаче да знае кога да си затваря устата,да изглежда "перфектно" , мила....Същите двойни стандарти. Докато накрая всички вдигат ръце, ресигнират и зяпат реалити до припадък, за да се убедят/ успокоят, че са все още нормални в сравнение с простаците от телевизията. Страейки се да сме мултифункционални правим фатални компромиси с себе си и губим реално способността си за самооценка. Критериите са външни, категоризацията е външна, и логично удобрението или оценката за индивида е външна. Независимо дали индивида е съгласен с това.

  • 4
    gv avatar :-?
    gv

    Много интересно четиво.

  • 5
    laveol avatar :-|
    laveol

    Интересна статия, която идеално се допълва и от няколкото коментари дотук. Страхотен коментар на Pav, просто няма как да съм по-съгласен с него. И много важна щриха от страна на kai - защо е нужно да се приравнява желанието да имаш деца със закоравялата патриархалност и единствено с желанието да откликнеш на очакванията на твоята общност? Доста повърхностно ми звучи това. Ако трябва да тръгнем да описваме защо даден индивид (бил той мъж или жена) би искал да има деца, определено тези патриархални очаквания ще са някъде в дъното, може би към номер 50. Ясно ми е какъв е общият тон на статията и до какъв извод се стремите да докарате четящия, но не е нужно да се стига до такива крайни и погрешни изводи.

  • 6
    plovdivski avatar :-P
    Тъпата майна

    Някъде в статистиките нямали и отговорили, че искат да имат деца, защото смятат, че техните гени в комбинация с "красивите" гени на жена им ще доведат до неповторимо съвършенство?

  • 7
    kalinko avatar :-P
    kalinKo

    Имаше една реклама на пасти за зъби, в която се появяваше "мултифункционалният мъж". Ами, само там ще го видите :-)

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Добра статия, още по-добър коментар от pav, моите поздравления. Моето мнение е, че изключително много робуваме на стереотипи, те пък се възпитават в хората от различните норми на поведение угодни за дадено общество но често против индивида в това общество. Религията например е сериозен проводник на стереотипи, на уеднаквяването на всички индивиди в дадено общество.
    За мен богатството е в разнообразието не в уеднаквяването.

  • 9
    pav avatar :-P
    pav

    Радвам се, че не съм единствената на това мнение.

  • 10
    dianapetrova78 avatar :-|
    Диана Петрова

    Българският мъж наистина има крехко модерно покритие, а отдолу се крие истински паша! Той може да си купува през 2 месеца нов мобилен телефон, да флиртува и да пътува, но когато стане дума за ролята му в семейството, предпочита да заложи на патриархалното. Имаше една книга още от К.Г. Юнг - за проблемите на мъжа в съвременното общество (нещо със "Сатурн" в заглавието). Още там става дума за нееманципираността на модерния мъж, който всъщност е неоправдания в модерното общество. Според немския психолог мъжът е объркан в съвременния свят и не е ясно каква роля иска да поеме. Вече не е нужно да защитава жена си, защото тя може да го прави сама, не е задължително да осигурява прехраната, защото отново тя може да го прави сама, не е нужно дори да е семеен, за да бъде щастлив. С две думи живее в женски свят, където е поставен наравно с жената и тя се справя не по-зле от него. Това изглежда, ако не гибелно, е поне разстройващо за природата му на ловец, пазител на семейството и владетел на силата. Изходът от тази ситуация, при която страда не само той, а и жената до него, тъй като тя има нужда от неговата удовлетвореност почти колкото и самия той, е неясен :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.