Мъжът днес

Не знам дали от дискавъри или от българските психолози идва, но очевидно са решили че българския мъж е патриархален и са търсили изрично кое доказва това.
Желанието за деца може да не идва от наложени нагласи на средата, а от търсене на смисъл в това с което са занимава. Ако работи само за собствено удоволствие в един момент се достига праг, нещата стават рутинни или поне доста по-слабо интересни и човек трябва да намери нещо друго което да го стимулира. До като семейството си дава постоянен източник на мотивация.
Грижата за себе си също не е задължително да се проявява за да бъдеш харесван. Със същия успех може да е за да се чувстваш конкурентен, т.е. преди всичко да се харесваш на себе си. Което е много далеч от патриархални зависимости от малки общности.
А че не искат да вършат домакинска работа - че то кой иска. При положение че има достатъчно жени на които им харесва човек трябва да е луд да не се възползва.

Много интересно четиво.

Интересна статия, която идеално се допълва и от няколкото коментари дотук. Страхотен коментар на Pav, просто няма как да съм по-съгласен с него. И много важна щриха от страна на kai - защо е нужно да се приравнява желанието да имаш деца със закоравялата патриархалност и единствено с желанието да откликнеш на очакванията на твоята общност? Доста повърхностно ми звучи това. Ако трябва да тръгнем да описваме защо даден индивид (бил той мъж или жена) би искал да има деца, определено тези патриархални очаквания ще са някъде в дъното, може би към номер 50. Ясно ми е какъв е общият тон на статията и до какъв извод се стремите да докарате четящия, но не е нужно да се стига до такива крайни и погрешни изводи.

Някъде в статистиките нямали и отговорили, че искат да имат деца, защото смятат, че техните гени в комбинация с "красивите" гени на жена им ще доведат до неповторимо съвършенство?

Имаше една реклама на пасти за зъби, в която се появяваше "мултифункционалният мъж". Ами, само там ще го видите :-)

Добра статия, още по-добър коментар от pav, моите поздравления. Моето мнение е, че изключително много робуваме на стереотипи, те пък се възпитават в хората от различните норми на поведение угодни за дадено общество но често против индивида в това общество. Религията например е сериозен проводник на стереотипи, на уеднаквяването на всички индивиди в дадено общество.
За мен богатството е в разнообразието не в уеднаквяването.

Радвам се, че не съм единствената на това мнение.

Българският мъж наистина има крехко модерно покритие, а отдолу се крие истински паша! Той може да си купува през 2 месеца нов мобилен телефон, да флиртува и да пътува, но когато стане дума за ролята му в семейството, предпочита да заложи на патриархалното. Имаше една книга още от К.Г. Юнг - за проблемите на мъжа в съвременното общество (нещо със "Сатурн" в заглавието). Още там става дума за нееманципираността на модерния мъж, който всъщност е неоправдания в модерното общество. Според немския психолог мъжът е объркан в съвременния свят и не е ясно каква роля иска да поеме. Вече не е нужно да защитава жена си, защото тя може да го прави сама, не е задължително да осигурява прехраната, защото отново тя може да го прави сама, не е нужно дори да е семеен, за да бъде щастлив. С две думи живее в женски свят, където е поставен наравно с жената и тя се справя не по-зле от него. Това изглежда, ако не гибелно, е поне разстройващо за природата му на ловец, пазител на семейството и владетел на силата. Изходът от тази ситуация, при която страда не само той, а и жената до него, тъй като тя има нужда от неговата удовлетвореност почти колкото и самия той, е неясен :)