С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 15 окт 2010, 14:25, 12826 прочитания

Огледало с две лица

Кой е лошият и кой добрият сценарий за развитието на София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако градовете бяха като хората - със своя физиономия, характер, навици и поведение - София щеше да е жена в криза на средната възраст. Забравила коя е и без идея каква иска да бъде. С непоносимост към миналото си и опасен афинитет към новото, скъпото, модерното. Жена (град) без посока, изгубил(а) логиката в развитието си.  

За последните двадесет години София упорито се опитваше да заприлича на европейски град. Облече се в "модерен" костюм от нови сгради, продукт на "фаст фууд" строителството, но вместо на мегаполис, заприлича на евтин декор. В безконтролния си растеж изгуби чара на кварталните общности. А хората се ограждаха в затворените си комплекси, отдавна забравили, че градът би трябвало да е техният по-голям дом, в който да се чувстват добре. Вместо това трафикът изяждаше дните им, а моловете изчерпваха възможностите им за прекарване на свободното време.


Проблемите, които превърнаха София в неразбираема градска структура без обща идея и логика, са най-разнообразни - заварена среда, политическо късогледство, манталитет. И както с право отбелязва читател на capital.bg, това не са просто проблеми на географията или сградите, а на икономиката и обществото.

Защо е грозна София

Архитектите Евгения Ходкевич и Борис Енев от fordewind architecture ltd. обвиняват колективната немарливост на градоустройствените власти от началото на 90-те години за сегашния вид на София, но са на мнение, че загубата на ориентация накъде да върви градът е още от преди прехода. "Голяма визия за София е липсвала винаги с изключение може би на плана "Мусман" (градоустройственият план на София от 1938 г., който поставя началото на нов период в развитието на столицата - бел. ред.), обяснява Ходкевич.

Архитект Христо Генчев, който е бил градостроител още по времето на социализма, пък смята, че промените се отразили зле на устройството на София. "Това беше време не толкова на идеи, колкото на отрицание. Липсваше респект към общия градоустройствен план, който беше институция, с която всеки се съобразяваше", спомня си Генчев, председател на Съюза на архитектите в периода 1990 - 1992 г. "Най-големите грешки, които бяха допуснати в развитието на София през последните 20 години са, че влошихме качеството на живот. Нарушихме зелената система. Премахнахме онова, което бяхме почнали да строим като водна система и оросяване. Сгъстихме невероятно много обитаването", изброява арх. Христо Генчев.

Според главния архитект на София Петър Диков една от основните причини градът да изглежда така в момента е, че на практика е оставен без градоустройствен план от средата на 70-те години. Усилията да се създаде нов приключиха едва миналата година. Архитектите, с които "Капитал" разговаря по темата, обаче се обединиха около мнението, че новият градоустройствен план, вместо да задава посока, описва статуквото. Служи като административна рамка, но му липсват идеите за бъдещото развитие и не предвижда решения. "Общият план не е програма, той посочва възможностите за развитие, по които общината и инвеститорите да действат", коментира главният архитект на града.



Освен в липсата на планиране и контрол обаче, арх. Георги Кътов от  I/O Architects открива сериозен пропуск и в това, че решенията за това как ще се развива градът не са били подлагани на дискусия. "Защо например големи публични инвестиции се правят без конкурси", пита той. И отсича: "Това задължително трябва да претърпи промяна, още повече че заради кризата и промените в цикъла на икономиката публичните проекти ще бъдат повече от частните."

Всъщност София все още може да избира между лош и добър сценарий за своето развитие - първият, в случай че допуснем столицата да продължава да расте без логика и цялост, вторият, ако се приложат няколко добри идеи.

Лошият сценарий. София, I hate you

"Най-лошият сценарий е да се остави София да се развива стихийно и да се разширява безгранично. Градът няма да издържи на такава система и тръгне ли по тази спирала надолу, ще се превърне в гето", прогнозира арх. Христо Генчев.

Растежът на София означава още пари за изграждане на нова инфраструктура и повече пътуване в трафика. Единственият център на София, в който е съсредоточен целият обществен и културен живот, ще бъде застроен до 100%, като на мястото на ансамблите от стари къщи от началото на XX век ще продължават да изникват офис сгради и търговски центрове. Ще изчезнат последните социални пространства като площадите и зелените площи, наядени от паркинги и навеси на заведения. Новите квартали, в които изникнаха кооперации, в които лесно може да се прескача от балкон в балкон, ще стоят като иронични паметници на кризата с недовършени строежи и полупразни блокове. Читателят на "Капитал" Chievo описва обстановката в един от тях към момента: "Живея в кв. "Манастирски ливади-запад" в София. С новите строежи популацията на квартала расте непрекъснато. За сметка на това няма нито една детска градина, училище или детска площадка и имаме три здрави улици в целия квартал." А архитектите предупреждават, че има опасност най-периферните части на панелните квартали да се превърнат в социални гета, което да доведе до проблеми със сигурността.

Добрият сценарий. София, I love you


Добрият сценарий за София е съставен от няколко конкретни решения, от които градът може да извлече конкретен икономически и социален ефект. Има нужда обаче и от по-широк дебат за посоката. Архитект Димитър Паскалев е решил да го инициира. Той е основател на сайта sofia2020, който компилира идеи на експерти и граждани как градската среда може да се подобри с евтини, но ефективни решения. "Качествената архитектура не е въпрос на пари, но е необходимо да се отворят вратите за много по-широк кръг специалисти за участие в процеса на промяна на градската среда", казва той.

Всъщност тази задача е наполовина изпълнена. Със съдействието на общината скоро sofia2020 ще се преобразува в портал, в който ще се срещат идеите на гражданите и специалистите и мнението на администрацията. Главният архитект на София Петър Диков обясни, че като част от тези усилия ще се сформира и мозъчен тръст от публични фигури и експерти, които ще правят коментари на предложенията. "Ако тези идеи не бъдат част от общинска програма с ясни правила и бюджет, те ще си стоят по сайтовете обаче", обръща внимание арх. Димитър Паскалев. 

София да не расте, а да се оптимизира. Архитект Петър Торньов смята, че вместо да се разширява, градът може да бъде пренареден и устроен, така че да върши работа на хората, които живеят в него. И тук кризата по-скоро ни е направила услуга. "Централните градски части и съществуващите квартали имат достатъчно потенциал при по-добра инфраструктура да поемат по-висока гъстота, без да се строят нови високи сгради", обяснява той.

Да съживим кварталите. Архитект Борис Енев от fordewind architecture обяснява, че световният опит показва, че човек се чувства най-добре в квартал, в който има смесица от функции - живот и работа на едно място, и където потокът от хора е постоянен. Това е и най-голям гарант за сигурност на средата. "Можем да обособим добри позиции за алтернативи на центъра, където да има жилищни кооперации, офиси, търговия, изложбени и концертни зали, кина, площади и зелени площи", изброява арх. Енев. И продължава: "Наличието на такива квартали със смесени функции ще повиши значително качеството на живот."

Да оставим центъра да диша. Решението е да се намали до минимум движението на коли в центъра. "Бихме могли да оставим основни артерии в центъра на София като "Раковски" и "Дондуков", а всички останали да направим улици за живеене – системи от задънени улици, където човек да влиза само ако живее там", предлага арх. Борис Енев. И дава пример със Сидни, където голяма част от централните улици са пешеходни между 7 сутринта и 7 вечерта, а нощем могат да минават коли.

Да социализираме изоставените места. Женският пазар, "Захарна фабрика", кварталът около Сточна гара, "Подуяне" - архитектите виждат голям потенциал в близки до центъра зони с богата история, стари сгради, но негативен имидж. И смятат, че е време те да преживеят своя ренесанс.
"Това са все интересни стари квартали, които чакат да бъдат активирани и използвани по най-добрия начин", казва арх. Георги Кътов. А арх. Борис Енев допълва: "В бившите индустриални зони има страхотни сгради, които можем да рециклираме и да превърнем в изложбени зали, лофтове (фабрики, превърнати в жилища). Те са част от нашата култура и вместо да я скриваме с гипс картон, можем просто да я адаптираме." В Лос Анджелис например най-престижното училище за архитектура е построено в депо за трамваи.

Всъщност София и в момента има уникален вид. Преди няколко години арт директорът на една добра компютърна игра - Half Life, беше избрал типични за София гледки, които да използва в постапокалиптичния дизайн на играта. Фасадите с различни дограми, зазидани или остъклени балкони и изронена мазилка бяха жесток декор за борба с мутирали чудовища. Над милион и половина души обаче днес (полу)живеят наистина в него и полагат сериозни усилия да останат хора в нечовешката среда. И ако искаме това да се промени, трябва спешно да си отговорим първо на въпроса каква да бъде София. След това трябва просто да го направим.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1774 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2368 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Влез в час

Една смислена инициатива показва как учителят може да промени всяко дете

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10