Огледало с две лица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Огледало с две лица

Нощем и отдалеч София прилича на нормален град.

Огледало с две лица

Кой е лошият и кой добрият сценарий за развитието на София

Зорница Стоилова
13161 прочитания

Нощем и отдалеч София прилича на нормален град.

© Надежда Чипева


Ако градовете бяха като хората - със своя физиономия, характер, навици и поведение - София щеше да е жена в криза на средната възраст. Забравила коя е и без идея каква иска да бъде. С непоносимост към миналото си и опасен афинитет към новото, скъпото, модерното. Жена (град) без посока, изгубил(а) логиката в развитието си.  

За последните двадесет години София упорито се опитваше да заприлича на европейски град. Облече се в "модерен" костюм от нови сгради, продукт на "фаст фууд" строителството, но вместо на мегаполис, заприлича на евтин декор. В безконтролния си растеж изгуби чара на кварталните общности. А хората се ограждаха в затворените си комплекси, отдавна забравили, че градът би трябвало да е техният по-голям дом, в който да се чувстват добре. Вместо това трафикът изяждаше дните им, а моловете изчерпваха възможностите им за прекарване на свободното време.

Проблемите, които превърнаха София в неразбираема градска структура без обща идея и логика, са най-разнообразни - заварена среда, политическо късогледство, манталитет. И както с право отбелязва читател на capital.bg, това не са просто проблеми на географията или сградите, а на икономиката и обществото.

Защо е грозна София

Архитектите Евгения Ходкевич и Борис Енев от fordewind architecture ltd. обвиняват колективната немарливост на градоустройствените власти от началото на 90-те години за сегашния вид на София, но са на мнение, че загубата на ориентация накъде да върви градът е още от преди прехода. "Голяма визия за София е липсвала винаги с изключение може би на плана "Мусман" (градоустройственият план на София от 1938 г., който поставя началото на нов период в развитието на столицата - бел. ред.), обяснява Ходкевич.

Архитект Христо Генчев, който е бил градостроител още по времето на социализма, пък смята, че промените се отразили зле на устройството на София. "Това беше време не толкова на идеи, колкото на отрицание. Липсваше респект към общия градоустройствен план, който беше институция, с която всеки се съобразяваше", спомня си Генчев, председател на Съюза на архитектите в периода 1990 - 1992 г. "Най-големите грешки, които бяха допуснати в развитието на София през последните 20 години са, че влошихме качеството на живот. Нарушихме зелената система. Премахнахме онова, което бяхме почнали да строим като водна система и оросяване. Сгъстихме невероятно много обитаването", изброява арх. Христо Генчев.

Според главния архитект на София Петър Диков една от основните причини градът да изглежда така в момента е, че на практика е оставен без градоустройствен план от средата на 70-те години. Усилията да се създаде нов приключиха едва миналата година. Архитектите, с които "Капитал" разговаря по темата, обаче се обединиха около мнението, че новият градоустройствен план, вместо да задава посока, описва статуквото. Служи като административна рамка, но му липсват идеите за бъдещото развитие и не предвижда решения. "Общият план не е програма, той посочва възможностите за развитие, по които общината и инвеститорите да действат", коментира главният архитект на града.

Освен в липсата на планиране и контрол обаче, арх. Георги Кътов от  I/O Architects открива сериозен пропуск и в това, че решенията за това как ще се развива градът не са били подлагани на дискусия. "Защо например големи публични инвестиции се правят без конкурси", пита той. И отсича: "Това задължително трябва да претърпи промяна, още повече че заради кризата и промените в цикъла на икономиката публичните проекти ще бъдат повече от частните."

Всъщност София все още може да избира между лош и добър сценарий за своето развитие - първият, в случай че допуснем столицата да продължава да расте без логика и цялост, вторият, ако се приложат няколко добри идеи.

Лошият сценарий. София, I hate you

"Най-лошият сценарий е да се остави София да се развива стихийно и да се разширява безгранично. Градът няма да издържи на такава система и тръгне ли по тази спирала надолу, ще се превърне в гето", прогнозира арх. Христо Генчев.

Растежът на София означава още пари за изграждане на нова инфраструктура и повече пътуване в трафика. Единственият център на София, в който е съсредоточен целият обществен и културен живот, ще бъде застроен до 100%, като на мястото на ансамблите от стари къщи от началото на XX век ще продължават да изникват офис сгради и търговски центрове. Ще изчезнат последните социални пространства като площадите и зелените площи, наядени от паркинги и навеси на заведения. Новите квартали, в които изникнаха кооперации, в които лесно може да се прескача от балкон в балкон, ще стоят като иронични паметници на кризата с недовършени строежи и полупразни блокове. Читателят на "Капитал" Chievo описва обстановката в един от тях към момента: "Живея в кв. "Манастирски ливади-запад" в София. С новите строежи популацията на квартала расте непрекъснато. За сметка на това няма нито една детска градина, училище или детска площадка и имаме три здрави улици в целия квартал." А архитектите предупреждават, че има опасност най-периферните части на панелните квартали да се превърнат в социални гета, което да доведе до проблеми със сигурността.

Добрият сценарий. София, I love you

Добрият сценарий за София е съставен от няколко конкретни решения, от които градът може да извлече конкретен икономически и социален ефект. Има нужда обаче и от по-широк дебат за посоката. Архитект Димитър Паскалев е решил да го инициира. Той е основател на сайта sofia2020, който компилира идеи на експерти и граждани как градската среда може да се подобри с евтини, но ефективни решения. "Качествената архитектура не е въпрос на пари, но е необходимо да се отворят вратите за много по-широк кръг специалисти за участие в процеса на промяна на градската среда", казва той.

Всъщност тази задача е наполовина изпълнена. Със съдействието на общината скоро sofia2020 ще се преобразува в портал, в който ще се срещат идеите на гражданите и специалистите и мнението на администрацията. Главният архитект на София Петър Диков обясни, че като част от тези усилия ще се сформира и мозъчен тръст от публични фигури и експерти, които ще правят коментари на предложенията. "Ако тези идеи не бъдат част от общинска програма с ясни правила и бюджет, те ще си стоят по сайтовете обаче", обръща внимание арх. Димитър Паскалев. 

София да не расте, а да се оптимизира. Архитект Петър Торньов смята, че вместо да се разширява, градът може да бъде пренареден и устроен, така че да върши работа на хората, които живеят в него. И тук кризата по-скоро ни е направила услуга. "Централните градски части и съществуващите квартали имат достатъчно потенциал при по-добра инфраструктура да поемат по-висока гъстота, без да се строят нови високи сгради", обяснява той.

Да съживим кварталите. Архитект Борис Енев от fordewind architecture обяснява, че световният опит показва, че човек се чувства най-добре в квартал, в който има смесица от функции - живот и работа на едно място, и където потокът от хора е постоянен. Това е и най-голям гарант за сигурност на средата. "Можем да обособим добри позиции за алтернативи на центъра, където да има жилищни кооперации, офиси, търговия, изложбени и концертни зали, кина, площади и зелени площи", изброява арх. Енев. И продължава: "Наличието на такива квартали със смесени функции ще повиши значително качеството на живот."

Да оставим центъра да диша. Решението е да се намали до минимум движението на коли в центъра. "Бихме могли да оставим основни артерии в центъра на София като "Раковски" и "Дондуков", а всички останали да направим улици за живеене – системи от задънени улици, където човек да влиза само ако живее там", предлага арх. Борис Енев. И дава пример със Сидни, където голяма част от централните улици са пешеходни между 7 сутринта и 7 вечерта, а нощем могат да минават коли.

Да социализираме изоставените места. Женският пазар, "Захарна фабрика", кварталът около Сточна гара, "Подуяне" - архитектите виждат голям потенциал в близки до центъра зони с богата история, стари сгради, но негативен имидж. И смятат, че е време те да преживеят своя ренесанс.

"Това са все интересни стари квартали, които чакат да бъдат активирани и използвани по най-добрия начин", казва арх. Георги Кътов. А арх. Борис Енев допълва: "В бившите индустриални зони има страхотни сгради, които можем да рециклираме и да превърнем в изложбени зали, лофтове (фабрики, превърнати в жилища). Те са част от нашата култура и вместо да я скриваме с гипс картон, можем просто да я адаптираме." В Лос Анджелис например най-престижното училище за архитектура е построено в депо за трамваи.

Всъщност София и в момента има уникален вид. Преди няколко години арт директорът на една добра компютърна игра - Half Life, беше избрал типични за София гледки, които да използва в постапокалиптичния дизайн на играта. Фасадите с различни дограми, зазидани или остъклени балкони и изронена мазилка бяха жесток декор за борба с мутирали чудовища. Над милион и половина души обаче днес (полу)живеят наистина в него и полагат сериозни усилия да останат хора в нечовешката среда. И ако искаме това да се промени, трябва спешно да си отговорим първо на въпроса каква да бъде София. След това трябва просто да го направим.

Ако градовете бяха като хората - със своя физиономия, характер, навици и поведение - София щеше да е жена в криза на средната възраст. Забравила коя е и без идея каква иска да бъде. С непоносимост към миналото си и опасен афинитет към новото, скъпото, модерното. Жена (град) без посока, изгубил(а) логиката в развитието си.  

За последните двадесет години София упорито се опитваше да заприлича на европейски град. Облече се в "модерен" костюм от нови сгради, продукт на "фаст фууд" строителството, но вместо на мегаполис, заприлича на евтин декор. В безконтролния си растеж изгуби чара на кварталните общности. А хората се ограждаха в затворените си комплекси, отдавна забравили, че градът би трябвало да е техният по-голям дом, в който да се чувстват добре. Вместо това трафикът изяждаше дните им, а моловете изчерпваха възможностите им за прекарване на свободното време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 2
    dehumanizer avatar :-|
    Dehumanizer

    Мисля, че последните красиви сгради в София са построени в началото на 50-те години на 20-ти век. Защото все още старите архитекти са имали възможността да ги правят. После тръгва един плавен упадък, който не се дължи само на комунизма, но и до голяма степен на общите световни тенденции през 60-те. Разбира се тоталният упадък в София настъпи през 90-те когато алчни собственици на парцели и строители превърнаха свинския си мироглед в сгради, които добре изразяват нахалната, подла и глупава природа на голяма част от оскотялото население. В момента продължават да се строят не сгради, ами някакви остъклени от горе до долу фасади, които претендират за модерност, а всъщност се правят така за по-евтино. Истината е, че вече нито има архитекти, които могат да построят нещо хубаво, нито има кой да го поиска. За справка идиотската сграда на бул. Скобелев, София, така нареченото "военно НДК", което прилича на проект на шизофреник докопал се до Аутокад. Отвратителна сграда без лице, с неподходящи пропорции и съвсем не отиваща на мястото. Съвременното строителство в София е адска смес от алчност, некадърност и лудост. Няма поне една сграда, строена в последните десетилетия, която да стопли окото човешко и той да си каже: "Ето! Това е..."

  • 3
    moreni avatar :-|
    moreni

    И запазете природата на Витоша - най-великолепното зареждащо и пречистващо място, с което е благословен този град.

  • 4
    franz avatar :-|
    LvM

    Всяко сравнение на София дори с Белград, да не говорим за градовете по на запад, предизвиква депресия. А с прогресивното заместване на образците на класическа архитектура от началото на ХХ в. чрез остъклени недоразумения доунищожава и спомена за краткия период, в който София не е била ориенталски град.

  • 5
    h2so4 avatar :-|
    h2so4

    Сещам се за центъра на Лима - гадно гето. Запуснати сгради с великолепна архитектура. И насред всичко това - парламента. Кофти работа. Свестните хора са се изнесли в нов модерен квартал - Мирафлорес, бая далеко от центъра. Много паплач събрана на едно място в град, проектиран за много по-малко хора - резултатът е плачевен.

    Ако искате да спасите София - разкарайте хората от този град. А за да се разкарат хората - необходимо е да се премахнат причините да са там.
    Пратете министерството на земеделието в Добрич, на икономиката и туризма - в Бургас. Изнесете КАТ в Плевен и т.н....

    Спрете да раздавате талони за безплатно паркиране на живеещите в центъра. Като не им харесва - да ходят в Ихтиман или Вакарел - място за паркиране колкото щеш. И като вземете да им вдигате колите от тротоарите - току виж се замислили, дали си струва да се живее в тази дандания, с всичките ядове - все пак молове вече има и в други градове :)

  • 6
    kaicydim avatar :-|
    kaicydim

    Идете до Белград (близичко е) да видите какво е столица. Е, не са в ЕС, ембарго им бяха наложили преди няколко години, борбардировки, и пак са напред. За други столици дума няма да отварям.

  • 7
    oserv avatar :-|
    Patilan

    Хехе, киселината е напипал разковничето... почти.

    Хората трябва да бъдат разкарани, това е повече от ясно. Това което не е ясно защо са в София а не си стоят в Горно Нанадолнище.
    Министерствата и КАТ винаги са били в София, но градът е пренаселен от едва 10 на години. Преместването им ще облекчи положението твърде незначително, а и държавните институции не са първопричината.

    София се развива по типичен за една сръх корумпирана държава - туморен модел. В такава държава, политиката и бизнесът са крайно зависими и свързани, което е и причината бизнесът да е средоточен в София. Концентрацията на икономиката в столицата е първопричината за тази свръх урбанизация. Умишлено използвах изразът -туморен модел на развитие , защото на фона на упадакът на държавата и логично намаляващото население, имаме столица която расте. Аналогията с умиращо от тумор тяло е повече от очевдина - въпреки че тялото умира, тумора расте !

    От време на време следя как главният архитект Диков проповядва, как на столицата и трябват инвестиции за естакади, булеварди и нзнам какво си.
    Първо, тази мизерия беше постигната имено по неговото време. този човек трябва да дава не насоки за развитие и съвети, а показания пред съда.
    Второ, имено неконтролируемите инвестиции докараха хората в София, защото инвестии=работни места.

    Решението на първо време може да бъде:
    - драстично увеличаването на корпоративният данък. Това ще изтика бизнесът извън София, с което ще принуди и хората да напуснат. Данъчната политика е изключително мощно оръжие, тя може да създава, убива или премества цели градове.
    - преместване на администрация в провинцията, но това не е с голяма тежест.
    - едва след това трябва да се мисли за целенасочени инвестиции за подобряването на градската среда. Целенасочени означава в рамките на градоустройствен план, създаден от истниски урбанизатори, доказани специалисти в своята област. За предпочитане вносни....


  • 8
    kaicydim avatar :-|
    kaicydim

    Икономиката се концентрира в столицата - така както е в другите бивши соц.страни ... и както съм го учил "по учебник".
    Много хора страдат според мен от едновремешния комплекс за жителството. Но не е само това : хората които се преселиха наскоро в София биха предпочели да не го правят и да работят по родниъте си места (в това число и аз) ... но...
    Проблемът е че в БГ няма политика за регионално развитие, което е пагубно в средносрочен план ... сосвен ако целта не е умишлено обезлюдяванв и икономическото завладяване на огромни територии на безценица ... което вече е факт ... турция вече си има база в ЕС

  • 9
    h2so4 avatar :-|
    h2so4

    До коментар [#7] от "Patilan":

    Администрацията и министерствата влачат много външни хора ежедневно - повечето с коли. Дори и да не се разкарат от града, а да се обособят в едно административно "сити" някъде наблизо - около магистралата, това страшно ще облекчи центъра. Освен това - нека не подценяваме броя на хората, работещи в тази администрация - заедно със семействата си, това си е бая народ.

    Високите данъци решават проблема само донякъде :) Пример - Ню Йорк с високите данъци и Ню Джързи, отатък реката с ниските данъци. Народа живее отатък реката(от двете страни - Ню Джързи и Лонг Айлънд), и пак ежедневно се изсипва в Манхатън :)

    Повярвай ми, бая градове съм ошетал - през Ню Йорк и Вашингтон, през Торонто и Монтреал, през Париж и Лондон, през Лима, Кито и Буенос Айрес, през Франкфурт и Женева, през Атина и Истанбул, Москва и Санкт Петербург, Шанхай и т.н. и т.н.......мисля, че знам какво говоря :)

    Но не се безпокойте. Това което тъпите управници не могат да свършат, ще го свърши неволята. Мислите си, че имате проблеми с трафика в София - хе-хе. Както и преди съм казвал, тепърва ще има да видите - и да си носите пластмасови бутилки с широко гърло, в които да се изпикаете, когато се наложи да киснете запушен в трафика по 2-3 часа.... и този момент ще дойде, споко :) Па тогава може и да си спомним, че има и други градове. Във Варна да не би да няма бизнес, работа, театри, молове, кина....Стара Загора да не би да няма едри бизнеси :) Я поразпитайте :)

  • 10
    teodorski41 avatar :-|
    teodorski41

    Вчера един от участниците в дискусията "20 години частна архитектура" каза нещо много важно - проблемът през тези години е, че частният интерес надделя над публичния (ако втория въобще може да се формулира или по-скоро хората да си го фомулират за себе си)...трябва да се търси баланс между тях. В крайна сметка София е това, което всички ние сме направили и е отражение на нашето отношение към нея...Тя е огледало с две лица, защото и ние самите сме така... и както арх. Диков каза веднъж:"Българинът страда от раздвоение на личността - когато един човек застане в позицията на данъкоплатец той казва: "Няма да ми пипате данъците и осигуровките, но за сметка на това искам уредена среда и и инфраструктура". Когато обаче застане в позицията на собственик, на който трябва да му бъде платено обезщетение, или да си построи кооперация, той си представя, че пачките се редят пред него и стигат до едни неземни висоти"...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK