С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 29 окт 2010, 13:06, 7437 прочитания

Из скиците на мизерията

Каталин Береску се занимава с не особено популярна тема - прави жилища за най-бедните хора в най-бедната част на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Каталин Береску е архитект и урбанист, преподавател по нови медии и архитектура. Изследва начините за създаване на достъпни жилища за най-бедната част от обществото, като е анализирал проблема в няколко страни в Европа и е посветил голям брой публикации и международни изложби на резултатите от проучванията. Береску е работил като редактор в няколко списания за архитектура. Завършил е Ion Mincu University в Букурещ.
Картите са добър начин да привлечеш внимание. Човек винаги обръща внимание на картите - те илюстрират някои неща по-добре от хиляди думи. Миналата седмица например на презентационно табло в една от залите на старата Софийска баня като част от Sofia Architecture week висеше карта на ромската популация в Европа. Някои от държавите на нея са с доста наситен цвят - те са с повече роми като процент от населението. От пръв поглед става ясно, че всички по-наситени петна (с изключение на Испания) са или близо, или около Черно море.  "Това е по исторически причини", обяснява архитект Каталин Береску, автор на презентацията. "В Западна и Северна Европа преди век-два са ловували цигани. В страна като Германия например е имало открити сезони за лов на цигани! На хората са им плащали да ги гонят и отстрелват." Береску е румънец, а в Румъния има 2.5 млн. цигани. До XIX в. са били роби - собствениците им са се разпореждали с тях както решат, можели са дори да ги продават.

Тези истории са минало, но според Береску те отекват в предразсъдъците на днешна Европа, където ромите отново станаха горещ проблем. "Доминиращото мнение е "не в моя заден двор". Сега плащат на ромите да си тръгнат." Той е съгласен, че всяка държава носи отговорност за гражданите си и Франция е права да иска това от Румъния. Като генерална стратегия обаче Береску смята, че този вид изхвърляне е "глупаво". "Напомня ми на онези румънски общини, които изселват ромски общности. Така се получават семейства, в които имате баща, който е роден някъде, после е изселен, съпруга, която е от друг град, женят се и пак са изселени, детето е родено в трети град и накрая не принадлежат никъде. Когато полицията дойде и провери документите им, откъде са те?" Тези семейства обикновено приключват в подвижно гето, в което хора, животни и боклуци съществуват в неразделна смес. Такива има в повечето румънски градове, както и в доста български. Именно те са основата, върху която работи румънският архитект.


Каталин Береску предпочита да е

Практичен, а не теоретичен


Той изследва начините как да се създават евтини и достъпни жилища за най-бедната част от обществото, тъй като вярва, че първата стъпка навън от това ниво на бедност  е свързана с мястото, където живееш. Твърди, че един от проблемите е, че се смесват нуждите на групи, които са бедни по различен начин. "Тук сме най-бедните страни в ЕС, така че бедността е твърде общо понятие. Първата степен е невъзможност да имаш добър стандарт. По-тежката е невъзможност да си позволиш образование или приличен дом. И най-накрая е крайната бедност, в която хората се мъчат да оцелеят. 95% там са роми, но това е онази бедност, която я има в Африка и Азия. Комунистическите режими я сочеха с пръст в капиталистическия свят." Европа сега, казва Береску, има подобен проблем. Към по-горните слоеве най-важната първа стъпка е образованието, но към този "трябва да се започне със жилището, защото, ако имаш седем деца, спящи в едно легло, колкото и да учат за геометрия, физика или поезия, на тях това не им върши работа."

Тук обаче е време за български пример. Част от тези най-бедни бяха настанени в нови жилища преди време - в печалния блок 20 в Ямбол. Този експеримент също не проработи. "Защото само са преместили гетото в панелен блок", отвръща архитектът. "Капацитетът на властите да оценят ситуацията и нуждите на общността е важен. Те не са само етническа култура, но и трябва да оцениш нивото на образование, способности и бедност. Ако искаш да модернизираш която и да е общност и направиш това, ще стане същото. Ако не прецениш, че те зависят от каруцата си, и ги принудиш да живеят на третия етаж, те няма да убият коня си. Всички питат "ама защо конят им живее с тях". Защото конят е единственият им източник на доходи - какво да го правят? Ако не си предвидил това, то е твоя грешка. То е грешка на архитекта, планировчика, властите - те са хората с образование, възможност, пари." В Румъния също има такива примери - един блок в Орещие е обновяван четири пъти. "Вкарват семействата, те го съсипват, изкарват ги, обновяват го, пак ги вкарват. Колко пъти, за да осъзнаеш, че този модел не работи?"



Проектът, който Береску дава за пример, е неговия опит в румънската община Дорохой. Там са налице всички съставки на

Една типично балканско-ромска история

Ромското гето се намира в центъра, а местните власти са пред избори, затова решават да го преместят, като така ще спечелят гласове и от ромите, и от другия електорат. "Казаха ми нека ги преместим в една индустриална зона, където обаче се очакваше при преливане на реката да стане наводнение. Нямаше други опции за земя и общината каза "това е възможността". Береску впряга креативността си и излиза с добро решение. "Успях да уредя да построим доста добри къщи - на цената на едностаен апартамент построихме къщички с три стаи. Нямаше за всички, но беше добро начало." Две години по-късно архитектът посещава новото място и открива, че има стъпка нагоре в скалата на бедността. Ако в гетото проблемите са били липсата на тоалетни и вода, сега семействата се чудят как да изпратят децата на училище, защото няма автобус, и как да си плащат тока. Не е забележителен успех, но е напредък.

Това, което го вбесява обаче, е липсата на каквото и да било последствие от такива добри примери. "Мразя пилотни проекти! Навсякъде говоря против тях. Пилотният проект е като научен експеримент, само че ги оценяват същите хора, които ги правят. Така се получават някакви фестивали, на които всеки се хвали пред другия на някакви конференции. Някои държави на международните срещи дори не се появяват, накрая оставаш с неправителствени организации, говорещи си едни с други." А държавите са важни, защото онези, които пряко се занимават с проблема - общините, нямат почти никаква експертиза, смята архитектът. Те не се и интересуват особено от оценяването. Тъй като процесът е политически, той не се движи по някакъв научен или технически образец - опитваш, учиш се от грешките и ги правиш по-добре. Просто когато има нужда, се правят опити като този в Дорохой или в Ямбол. А как приключват те? 

"Преди няколко месеца реката преля и тези къщи бяха наводнени. Сега пак имаме извънредна ситуация и нови хора, които да бъдат обвинявани - например аз. Питат ме "как можа да построиш къщи там". Ами там ми дадоха да ги направя. Ако не третираме нещо като сериозен проблем и не се отнасяме към него с отговорност, ще произвеждаме грешки отново и отново."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1715 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2290 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Хвани пушача

Здравните инспектори разчитат на граждански сигнали за нарушения на забраната за пушене

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10