Из скиците на мизерията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Из скиците на мизерията

Миналото на континента отеква в предразсъдъците на днешна Европа, смята Береску

Из скиците на мизерията

Каталин Береску се занимава с не особено популярна тема - прави жилища за най-бедните хора в най-бедната част на ЕС

Огнян Георгиев
7580 прочитания

Миналото на континента отеква в предразсъдъците на днешна Европа, смята Береску

© Надежда Чипева


Профил

Каталин Береску е архитект и урбанист, преподавател по нови медии и архитектура. Изследва начините за създаване на достъпни жилища за най-бедната част от обществото, като е анализирал проблема в няколко страни в Европа и е посветил голям брой публикации и международни изложби на резултатите от проучванията. Береску е работил като редактор в няколко списания за архитектура. Завършил е Ion Mincu University в Букурещ.

Картите са добър начин да привлечеш внимание. Човек винаги обръща внимание на картите - те илюстрират някои неща по-добре от хиляди думи. Миналата седмица например на презентационно табло в една от залите на старата Софийска баня като част от Sofia Architecture week висеше карта на ромската популация в Европа. Някои от държавите на нея са с доста наситен цвят - те са с повече роми като процент от населението. От пръв поглед става ясно, че всички по-наситени петна (с изключение на Испания) са или близо, или около Черно море.  "Това е по исторически причини", обяснява архитект Каталин Береску, автор на презентацията. "В Западна и Северна Европа преди век-два са ловували цигани. В страна като Германия например е имало открити сезони за лов на цигани! На хората са им плащали да ги гонят и отстрелват." Береску е румънец, а в Румъния има 2.5 млн. цигани. До XIX в. са били роби - собствениците им са се разпореждали с тях както решат, можели са дори да ги продават.

Тези истории са минало, но според Береску те отекват в предразсъдъците на днешна Европа, където ромите отново станаха горещ проблем. "Доминиращото мнение е "не в моя заден двор". Сега плащат на ромите да си тръгнат." Той е съгласен, че всяка държава носи отговорност за гражданите си и Франция е права да иска това от Румъния. Като генерална стратегия обаче Береску смята, че този вид изхвърляне е "глупаво". "Напомня ми на онези румънски общини, които изселват ромски общности. Така се получават семейства, в които имате баща, който е роден някъде, после е изселен, съпруга, която е от друг град, женят се и пак са изселени, детето е родено в трети град и накрая не принадлежат никъде. Когато полицията дойде и провери документите им, откъде са те?" Тези семейства обикновено приключват в подвижно гето, в което хора, животни и боклуци съществуват в неразделна смес. Такива има в повечето румънски градове, както и в доста български. Именно те са основата, върху която работи румънският архитект.

Каталин Береску предпочита да е

Практичен, а не теоретичен

Той изследва начините как да се създават евтини и достъпни жилища за най-бедната част от обществото, тъй като вярва, че първата стъпка навън от това ниво на бедност  е свързана с мястото, където живееш. Твърди, че един от проблемите е, че се смесват нуждите на групи, които са бедни по различен начин. "Тук сме най-бедните страни в ЕС, така че бедността е твърде общо понятие. Първата степен е невъзможност да имаш добър стандарт. По-тежката е невъзможност да си позволиш образование или приличен дом. И най-накрая е крайната бедност, в която хората се мъчат да оцелеят. 95% там са роми, но това е онази бедност, която я има в Африка и Азия. Комунистическите режими я сочеха с пръст в капиталистическия свят." Европа сега, казва Береску, има подобен проблем. Към по-горните слоеве най-важната първа стъпка е образованието, но към този "трябва да се започне със жилището, защото, ако имаш седем деца, спящи в едно легло, колкото и да учат за геометрия, физика или поезия, на тях това не им върши работа."

Тук обаче е време за български пример. Част от тези най-бедни бяха настанени в нови жилища преди време - в печалния блок 20 в Ямбол. Този експеримент също не проработи. "Защото само са преместили гетото в панелен блок", отвръща архитектът. "Капацитетът на властите да оценят ситуацията и нуждите на общността е важен. Те не са само етническа култура, но и трябва да оцениш нивото на образование, способности и бедност. Ако искаш да модернизираш която и да е общност и направиш това, ще стане същото. Ако не прецениш, че те зависят от каруцата си, и ги принудиш да живеят на третия етаж, те няма да убият коня си. Всички питат "ама защо конят им живее с тях". Защото конят е единственият им източник на доходи - какво да го правят? Ако не си предвидил това, то е твоя грешка. То е грешка на архитекта, планировчика, властите - те са хората с образование, възможност, пари." В Румъния също има такива примери - един блок в Орещие е обновяван четири пъти. "Вкарват семействата, те го съсипват, изкарват ги, обновяват го, пак ги вкарват. Колко пъти, за да осъзнаеш, че този модел не работи?"

Проектът, който Береску дава за пример, е неговия опит в румънската община Дорохой. Там са налице всички съставки на

Една типично балканско-ромска история

Ромското гето се намира в центъра, а местните власти са пред избори, затова решават да го преместят, като така ще спечелят гласове и от ромите, и от другия електорат. "Казаха ми нека ги преместим в една индустриална зона, където обаче се очакваше при преливане на реката да стане наводнение. Нямаше други опции за земя и общината каза "това е възможността". Береску впряга креативността си и излиза с добро решение. "Успях да уредя да построим доста добри къщи - на цената на едностаен апартамент построихме къщички с три стаи. Нямаше за всички, но беше добро начало." Две години по-късно архитектът посещава новото място и открива, че има стъпка нагоре в скалата на бедността. Ако в гетото проблемите са били липсата на тоалетни и вода, сега семействата се чудят как да изпратят децата на училище, защото няма автобус, и как да си плащат тока. Не е забележителен успех, но е напредък.

Това, което го вбесява обаче, е липсата на каквото и да било последствие от такива добри примери. "Мразя пилотни проекти! Навсякъде говоря против тях. Пилотният проект е като научен експеримент, само че ги оценяват същите хора, които ги правят. Така се получават някакви фестивали, на които всеки се хвали пред другия на някакви конференции. Някои държави на международните срещи дори не се появяват, накрая оставаш с неправителствени организации, говорещи си едни с други." А държавите са важни, защото онези, които пряко се занимават с проблема - общините, нямат почти никаква експертиза, смята архитектът. Те не се и интересуват особено от оценяването. Тъй като процесът е политически, той не се движи по някакъв научен или технически образец - опитваш, учиш се от грешките и ги правиш по-добре. Просто когато има нужда, се правят опити като този в Дорохой или в Ямбол. А как приключват те? 

"Преди няколко месеца реката преля и тези къщи бяха наводнени. Сега пак имаме извънредна ситуация и нови хора, които да бъдат обвинявани - например аз. Питат ме "как можа да построиш къщи там". Ами там ми дадоха да ги направя. Ако не третираме нещо като сериозен проблем и не се отнасяме към него с отговорност, ще произвеждаме грешки отново и отново."

Типично ромско гето в румънската община Дорохой
Фотограф: Каталин Береску
В такива къщи живеят ромите в областта преди намесата на архитекта
Фотограф: Каталин Береску
На цената на едностаен апартамент Береску проектира къщички с три стаи
Фотограф: Каталин Береску

Профил

Каталин Береску е архитект и урбанист, преподавател по нови медии и архитектура. Изследва начините за създаване на достъпни жилища за най-бедната част от обществото, като е анализирал проблема в няколко страни в Европа и е посветил голям брой публикации и международни изложби на резултатите от проучванията. Береску е работил като редактор в няколко списания за архитектура. Завършил е Ion Mincu University в Букурещ.

Картите са добър начин да привлечеш внимание. Човек винаги обръща внимание на картите - те илюстрират някои неща по-добре от хиляди думи. Миналата седмица например на презентационно табло в една от залите на старата Софийска баня като част от Sofia Architecture week висеше карта на ромската популация в Европа. Някои от държавите на нея са с доста наситен цвят - те са с повече роми като процент от населението. От пръв поглед става ясно, че всички по-наситени петна (с изключение на Испания) са или близо, или около Черно море.  "Това е по исторически причини", обяснява архитект Каталин Береску, автор на презентацията. "В Западна и Северна Европа преди век-два са ловували цигани. В страна като Германия например е имало открити сезони за лов на цигани! На хората са им плащали да ги гонят и отстрелват." Береску е румънец, а в Румъния има 2.5 млн. цигани. До XIX в. са били роби - собствениците им са се разпореждали с тях както решат, можели са дори да ги продават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    redhot avatar :-|
    redhot

    Кое е различното в дейността на Береску, че не разбрах? Занимава се със същите безсмислени неща по отношение на ромите като навсякъде. Дори като архитект проекта , който реализира е абсолютен автогол. Да строи нещо, което знае, че ще бъде наводнено и да се изказва, че прави различни неща за ромите!?!?! Огняне, нямаше ли нещо друго за писане та ми загуби времето да те чета пък и да текоментирам.:)

  • 2
    thermobee avatar :-P
    Thermobee

    Германците както винаги са били най-напред с материала :)

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Когато не разбираш едни хора, както Береску, а и не само тя, не разбира циганите, почваш да си измисляш "идеи" как да решиш проблема от раз...
    -----------------------------------
    Да не успееш в нещо не е проблем, проблем е че не учиш от неуспехите, твоите и на другите......
    -----------------------------------
    Циганският проблем в Европа (в много и различни форми) съществува от векове поне от 1492 година и идва Береску и сече от раз..... с новите «Новата Елоиз», «Емил» и «Общественният договор» звучи прогресивно ама е от 18 век Жан-Жак Руссо и е довело цоцилазиъма.
    Не че нещо против, но просто пробвано и не работи днес... както и вчера.....

  • 4
    chekanitsa avatar :-P
    chekanitsa

    Едни откриват ловния сезон, други строят кошарки :-))) Ние нищо не правим!

  • 5
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    В общностите, които често са наводнявани, като по делтата на Амазонка примерно, хората си строят къщите на понтони на няколко метра над водата. Ама те не са архитекти и не разбират:)

  • 6
    pirocorp avatar :-P
    Piroman

    Толкова ГЛУПОСТИ в една статия отдавна не бях чел

    "трябва да се започне със жилището, защото, ако имаш седем деца, спящи в едно легло, колкото и да учат за геометрия, физика или поезия, на тях това не им върши работа."

    като имаш едно легло що прайш 7 деца това е проблема

  • 7
    kiryazov avatar :-|
    Ivan Kiryazov

    Този архитект, мъж ли е, жена ли е не знам, ама нищо чудно и той да е от ромски произход с тези разсъждения.
    Разказва за някакъв блок, който го реновирали 4 пъти и вкарвали коня в апартамента. И как точно е решил тоя проблем? Аз конюшня не виждам на снимката, или пак ще ги вкарват вътре пак ама няма да цапат стълбището? На всеки е ясно че многоетажното строителство е по-евтино, защо тогава е направил къщи? Защо не направи евтин блок без партер, за да може наводнението да не им пречи на циганите?
    Или статията е зле написана, или архитекта е много глупав.

  • 8
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Ми да беше построил къщетата си висока като нула, примерно + 1,40 към терена, малко по скъпо, но като има наводнение, няма да има щети.
    Другото решение е дига = пръст+каруци+цегани+месец време!
    Наистина е започнал решаването на проблема, но неправилно, Разреждането на ромите сред останалото население с цел асимилиция е единствения вариант-помните ли, че във всеки блок на първите етаж бяха само цигани, защо ли?

  • 9
    jass avatar :-|
    jass

    До коментар [#6] от "pirocorp":

    проблемът с многото деца е проблем на най-бедните и необразовани общества, не само на ромите.

  • 10
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    До коментар [#9] от "jass":

    Значи приемаме,че ние сме образовани и богати?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK