Митът за големия, зъл интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Митът за големия, зъл интернет

Митът за големия, зъл интернет

Виртуалната среда не е по-опасна от улицата, ако децата са подготвени за рисковете

Зорница Стоилова
8357 прочитания

© Shutterstock


Когато беше на две години, моят племенник знаеше как да си пусне компютъра и сам да стигне до папката с "Том и Джери". На четири още не можеше да чете, но без проблем влизаше в You Tube, за да си намери детски филми. Следващата година ще е в първи клас и хващам бас, че ще знае неща, за които учителят му по информатика няма да подозира.

Той е от поколението, родено с интернет, и в неговия свят виртуалното и ритуалното се случват паралелно. Неговите приказки са дигитални. В тях обаче интернет може да играе едновременно ролята на добрия герой, който ти показва нови и интересни места, но и на лошия вълк, който те води по опасни пътеки.

Миналата седмица London School of Economics публикува изследване "Децата на Европа онлайн", финансирано по програма "Безопасен интернет" на Европейската комисия. То обхваща 23 хил. европейци от 25 страни (включително България), сред които деца на възраст между 9 и 16 години и техните родители и изследва тяхната информираност и нагласи спрямо различните онлайн рискове като порнография, кибертормоз, получаване на сексуални съобщения, контакт с непознати хора, офлайн срещи с онлайн контакти, вредно съдържание, злоупотреба с лични данни и т.н. Поредицата от изследвания ще послужат като основа, на която да стъпи политиката на ЕС по отношение на онлайн сигурността.

Тъмната страна на интернет

Според данните на LSE четири от всеки пет деца между 9 и 16 години в България използват интернет всеки ден. Българските и шведските тийнейджъри прекарват най-много време онлайн в цяла Европа. Половината от българските деца в тази възрастова група имат профили в различни социални мрежи (52%), а средната възраст, на която започват да използват интернет, е 9 години. В същото време 21% от децата са попадали на порнографско съдържание онлайн. Едва 4% са се почувствали притеснени от него. 14% пък признават, че са получавали сексуални съобщения. Тези, които казват, че са били подложени на някаква форма на насилие онлайн, са 5%.

Според Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен интернет, най-голямата опасност за децата онлайн е попадането на порнография. Като ръководител на горещата мрежа за борба с незаконно съдържание и вредно съдържание онлайн, той казва, че най-често се докладват именно казуси на детска порнография или порнографско съдържание. "В такива случаи обикновено се обаждат възрастни хора - родители, учители. Никога не е постъпвал сигнал от дете, станало жертва на педофил", обяснява той. По думите му тийнейджърите най-често се свързват с Центъра, когато са станали обект на онлайн насилие, най-често става дума за кражба на самоличност, например пробив в профила им в социалните мрежи.

Боян* е на 14 години. Всеки ден е онлайн между 3-4 часа, най-често влиза във Facebook, Skype и играе игри. Признава, че често приятелите му на шега му изпращат линкове към порносайтове. "Пък и в сайтовете, в които влизам да си тегля музика, има много реклами на порностраници", не крие той.

Соня (12 г.) разказва как наскоро са й разбили паролата за популярен сайт за игри и са качили порно от нейния профил. "Веднага казах на мама, тя се опита да се свърже с администраторите на сайта, но никой не реагира", разочарована е тя и казва, че оттогава не влиза там.

Според учителя по информатика Жаклин Андонова-Ранкова е неизбежно децата да попаднат на неприлично съдържание в интернет, но тя казва, че е далеч по-важно да имат здрава реакция - "да са достатъчно силни да кажат: това не е нещо, което аз трябва да гледам, и да го игнорират".

И Соня, и Боян твърдят, че често им се случва да ги добавят непознати в Skype или Facebook и че те избягват контакти с тях. Мария (14 г.) обаче не е била толкова предпазлива. Тя започва да общува с момче по Skype, което не е виждала лице в лице, изпраща му свои по-интимни снимки. След време решава да прекрати контакта с него, а той започва да я заплашва, че ще публикува снимките й в сайт за запознанства. След консултация с училищния психолог Мария решава да каже на майка си и в крайна сметка заедно успяват да разрешат проблема.

И ако за родителите все още е трудно да се съгласят с твърдението на основателя на Facebook Марк Зукерберг, че "епохата на личното пространство е свършила", то днешните тийнейджъри са израснали с тази концепция. И често споделят прекалено лична информация онлайн.

Соня разказва, че много от съучениците й вече имат профили в българските сайтове за запознанства, които би следвало да са територия 18+. Пламен (12 г.) например заявява, че има регистрация в impulse.bg, където качва свои снимки и се свързва с момичета. С дяволита усмивка признава, че дори се е срещал офлайн с някои от тях, които са се оказали по-големи от него. Естествено, без да каже на родителите си.

В Центъра за безопасен интернет се опитват да водят статистика на българските сайтове за запознанства и да установяват контакт със собствениците им. Към момента бройката е около 100, като най-популярните 5-6 имат по около 300 хиляди потребители. Според Георги Апостолов въпреки, че някои от тях имат възрастови ограничения за регистрация, собствениците им са наясно, че децата ги заобикалят. "Голямата конкуренция на социалните мрежи принуждава сайтовете за запознанства да снижават много стандартите с цел да привлекат потребители", коментира Апостолов.

"Социалните мрежи за съжаление дават прекалено много възможности за шпиониране на децата и с цялата тази информация може да се злоупотребява жестоко", констатира училищния психолог и автор на рубрика със съвети за тийнейджъри в списание "Хай Клуб" Анна Жукивская. Тя разказва, че получава най-много писма, свързани с емоционален тормоз както онлайн, така и офлайн, така както реалният и виртуалният живот непрекъснато се припокриват - разпространяване на слухове, публикуване на унизителни снимки или видеоклипове, sms заплахи и т.н. "Формите на тормоз стават все по-префинени, но са с не по-малко тежки последици", категорична е Жукивская. Антон (14 г.) например си спомня, че неотдавна е получавал подобни заплахи по Skype: "Скарахме се с един мой приятел, той почна да ме обижда и ми каза, че ще прати да ме бият в училище."

Знаете ли къде са децата ви, когато са в интернет

Георги Апостолов от Центъра за безопасен интернет е убеден, че всички рискове и опасности онлайн идват от неправилно поведение и ако децата са научени как да реагират, няма да има толкова много проблеми. Но изразява съмнение, че родителите са подготвени да говорят по тези теми. Иван (12 г.) например разказва, че родителите му не са наясно, че той има профил в сайт за запознанства, и не знаят и паролите му за различни социални мрежи. "Не ми четат нещата, не се интересуват", вдига рамене той.

Всъщност според изследването на London School of Economics родителите често подценяват опасностите, с които децата им се сблъскват онлайн. Така например средно за Европа 41% от родителите на деца, които са виждали сексуални образи онлайн, твърдят, че тяхното дете не е попадало на подобна информация. 56% от родителите, чиито деца са получавали обидни или унизителни съобщения онлайн, казват, че това не се е случвало на тяхното дете.

Албена Пенева, която е майка на две деца - на 14 и на 12 г., обяснява, че са водили разговори предимно за това, че не трябва да публикуват лични данни онлайн и да не общуват с непознати. "Разбират и се научават много по-бързо, отколкото аз мога да ги проследя. Хубавото е, че все още ми споделят. Приятели сме във Facebook. Обменяме си информация, коментираме си снимките", разказва тя.

Родителите обаче смятат, че и училището изостава много с интернет образованието. Задължителната програма по информатика например включва два часа годишно, в които се говори за онлайн безопасност, и то предимно за защита от вируси. По-сериозният разговор по тези теми е оставен на самоинициативата на учителя. Жаклин Андонова-Ранкова, IT учител в езикова гимназия, казва, че всеки път се опитва да отделя време за тези теми. Обявила е следващата седмица за време за прочистване на контактите в социалните мрежи и Skype от непознати хора и казва, че децата са приели идеята й с голям ентусиазъм.

За интернет и децата. Позитивно

Жюстин Томс, която професионално се занимава с онлайн медии и маркетинг и е майка на три деца, вярва, че интернет е по-безопасно място от улицата, защото технологиите дават повече възможности на родителите да следят какво правят децата им. "Страхът от интернет е на същия принцип, на който им треперим да не настинат и вместо да ги калим, да са по-устойчиви, ние ги навличаме", дава пример тя. И казва, че безопасността онлайн е въпрос на изграждане на навици, също както децата се учат да пресичат улицата или да не говорят с непознати.

"Родителите трябва да избягват глупавите методи с криенето на мишката и клавиатурата", предупреждава Томс и продължава: "Големият ми син е на 9 години, използва интернет много заради училище. Ако му кажа да не влиза в определен сайт, се старая добре да мотивирам това. Въпрос на доверие е", отсича създателят на сайта Az-deteto.

На разположение на родителите са и специалните програми за контрол, които блокират достъпа до порнографски сайтове и следят пътя на децата онлайн. "Софтуерът и технологиите обаче не могат да решат нашите човешки проблеми", припомня Жюстин Томс. Тя смята, че е редно поне до 12-14 годишна възраст родителят да знае паролите на децата си за всички сайтове, без да злоупотребява с това.

Жаклин Андонова-Ранкова е по-скоро противник на този подход - смята, че разрушава доверието между дете и родител. "Това, че следиш детето си, няма да го направи по-зряло и силно. Напротив, свободата може да го направи по-уверено", категорична е тя.

Американският писател Ан Колиър и автор на концепцията за онлайн безопасност 3.0 използва хубава метафора за това как интернет може да бъде добрият герой в приказката: Когато правиш плувен басейн, не го ограждаш с висока стена, за да не влезе някое дете и да се удави. Оставяш го отворен, но от ранна възраст учиш децата да плуват.

*Имената на всички деца са променени.

Когато беше на две години, моят племенник знаеше как да си пусне компютъра и сам да стигне до папката с "Том и Джери". На четири още не можеше да чете, но без проблем влизаше в You Tube, за да си намери детски филми. Следващата година ще е в първи клас и хващам бас, че ще знае неща, за които учителят му по информатика няма да подозира.

Той е от поколението, родено с интернет, и в неговия свят виртуалното и ритуалното се случват паралелно. Неговите приказки са дигитални. В тях обаче интернет може да играе едновременно ролята на добрия герой, който ти показва нови и интересни места, но и на лошия вълк, който те води по опасни пътеки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nigmand avatar :-P
    Елена Ангелова

    Чудесна метафора - с басейна. Сигурно тази жена е добър родител.

  • 2
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Родителите трябва да присъстват. Примерите са добри и са част от това, което и аз правя в къщи. Основно говорим с децата и показваме, че винаги могат да се обърнат с въпрос и да получат отговор. Доверието се гради, а не се получава от само себе си.
    Синът ми е на 15 и виси в нета около 4ч. на ден. Вярно, трябва с уговорки да си ляга навреме, но пък неговите съученици идват в последния момент на училище и дори се успиват, и то не рано сутрин, а за часовете от 13ч. От стоенето в нета.
    Тогава ми идва логичния въпрос - къде са родителите му тогава, и как си лягат или не си лягат спокойно?

  • 3
    jddi avatar :-|
    Димов

    "В същото време 21% от децата са попадали на порнографско съдържание онлайн. "

    Хахаха, да бе, да. Покажете ми дете на 8+, което сърфира по 4 часа на ден и никога не е ходило да гледа голи каки/батковци, и аз ще ви покажа едно дете, което лъже.

  • 4
    plamenshopov avatar :-|
    plamen shopov

    много поучително.

  • 5
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Интересна статия. Като страничен резултат виждаме несъстоятелността на християн-пуританските бълнувания срещу порнографията. Ето, децата попадат на порно и нищо кой знае какво не им се случва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.