Лекарите - спасители или занаятчии?

Не само че не са добри отношенията на повечето лекари към пациентите им, но са превърнали занаятът си в търговия със скъпо струваща стока, а именно човешкото здраве. Винаги има изключения, но за нещастие напоследък са все по -рядко.

Не бива да се чудим, че цинизма и принципа "Всеки се спасява поединично", които преобладават в обществото са се прехвърлили и в медицината. Изобщо не поставям под съмнение че българските медици са кадърни. Това, което им липсва, е цялостен етичен кодекс. Това, което ми направи най-лошо впечатление в случая с горнооряховските лекари (имам предвид медицинската му част), беше че главното оправдание на прегрешилите лекари е че детето така и така е щяло да умре. И те са му помогнали, набутвайки го във фризер. Та въпросът ми е, откога лекарите станаха нещо средно между висш съд и Господ? Кой им е дал право да преценят КОГА точно това дете ще "иде при Баташов"? Умишленото прекратяване на мъките на безнадеждно болни се нарича евтаназия и доколкото знам в България не е законна.
Според мен лекарите умишлено изтикват проблема към това било ли е детето жизнеспособно или не. По-скоро не е било, но това няма ни най-малко значение. Грижата за умиращите също е медицинска помощ. Дългът към умиращите е важен лекарски дълг.
(мнението на немската лекарска камера - http://www.slaek.de/60infos/infospatient/21sterbeg/index.html)
Няма такова понятие в развитите страни като живороден "абортен" плод. Животороденото дете е човешко същество и има право на хуманно отношение. Решението едно дете да не се реанимира поради нулеви шансове не го прави биологичен боклук.
Цитатът по-долу (от немски сайт на лекарския съюз) показва какво представлява етично отношение към тези деца. Там между другото пише: "Те (децата) биват придружени по пътя към смъртта....родителите получават психологическа грижа и подкрепа от персонала в клиниката".
Проблемът на българските лекари е, че не възприемат последните две неща като част от лекарската професия.
Frühgeburt vor der 22. Woche
Die Kinder, die vor der 22. Woche geboren werden, sind in der Regel nicht lebensfähig. Sie werden auf dem Sterbeweg begleitet, wenn sie nicht schon bei der Geburt sterben. Die Ärzte vergleichen den Entwicklungsstand des Kindes dann mit der zu erwartenden Entwicklung in der entsprechenden Schwangerschaftswoche. Ist die tatsächliche Entwicklung weiter fortgeschritten, so wird die Entscheidung, keine Maßnahmen zur Lebenserhaltung zu ergreifen, noch einmal überdacht.
Wenn festgestellt wird, dass die Frühchen nur mit schlimmsten Gesundheitseinschränkungen leben könnten oder dass sie sehr schwere körperliche und geistige Behinderungen aushalten müssten, so wird nach deren Geburt überlegt, ob die Maßnahmen zur Erhaltung des Lebens eventuell eingeschränkt werden können. Dann wird allerdings in Kauf genommen, dass der Tod vorzeitig eintritt. Der Grad der Beeinträchtigung spielt dabei eine Rolle, ebenso, wie mögliche medizinische Maßnahmen zur Besserung. Ist aber abzusehen, dass das Kind sterben wird, so wird eine Sterbebegleitung vorgenommen und die Eltern erhalten psychologische Betreuung und Unterstützung durch das klinische Personal.

Без да обвинявам никой, искам да кажа, че навременното диагностициране е просто плачевно! Многократно ми се случва на мен и роднини да се преглеждаме с конкретни оплаквания, но лекарите просто не могат да се справят с диагностицирането... В общия случай се прилага някакво неефикасно лечение колкото да се отбие номера и чак след като вече заболяването се изостри се поставя правилната диагноза... Към момента може би единственото нещо от което не съм пестил пари е здравето. Това обаче с нищо не помага... Не знам точно къде е проблема, но българските лекари просто нямат навиците и способностите да назначат правилните изследвания, които да способстват за ранно диагностициранеи съответно по-леко лечение! Лично според мен това ги прави свръхнеефективни. Надявам се постепенно да се диференцират заведения, които да имат подготвени кадри за да може поне хората, които здравето ни е по свидно от пърцуцата да има къде да намерим качествена медицинска помощ!

Няма да пиша дълъг коментар, а само ще кажа на какво станах свидетел, кагото онзи ден бях и ИСУЛ, за да взема хапчетата на баща си, който е на химиотерапия. Чаках час и половина лекарите да приключат със сутрешните си оперативки или както го наричат. През това време няколко пациенти изнервени от чакането се опитаха да привлекат тяхното внимание и бяха леко навикани, за дързостта си. Имаше само една жена- лекар, която беше много мила с тях и с хората, които искаха да говорят с нея. До тук всичко е сякаш нормално, но идва една жена, която има среща с лекуващия лекар- очевидно нейната майка е онкоболна и също е на химиотерапия. Лекарят го няма, макар че имат среща и упорито отказва да си вдигне телефона. Притеснена жената отива при старшата сестра и тя най- безочливо и казва, че въпросният лекар е в отпуска. И те отчаяни си тръгнаха. Е след половин час докторът дойде и сестрата спокойно, някак между другото му каза, че идвала една жена, но тя казала, че той е в отпуска.
И вместо той да реагира адекватно на тази ужасно груба постъпка просто си продължи делата.

Липса на морал, липса на контрол, липса на човещина,липса на отговорност. Не написах тотално, защото има много малки изключения, но това е навсякъде и разбира се и при лекарите. И всичко започва /според мен/ от липса на възпитание в първите седем години - възпитанието е в основата на всичко - и в мисленето, и в поведението, и в отношението към всичко.

С цялото ми уважение към всички, които упражняват професията лекар с удоволствие и професионализъм, у нас не съществува "нормално" отношение лекар-пациент. Лекарите, с божествения им комплекс, се чувстват постоянно недооценени, ощетени и недостатъчно платени. И си го показват всекидневно. Пациентите пък само се чудят какъв рушвет да им бутнат- кой пари, кой кокошка. И понеже тези "норми" са се утвърдили с времето, всеки опит нещо да се промени в положителна посока води до непродуктивно, гневно размахване на пръст.

Има много лекари с морал, има и много лекари ,които са нагли и неквалифицирани , в съчетание с алчност и наглост.Те не са по-различни от всички нас- има лекари и лекари.
НА всеки му се е случвало да дава пари на ръка , когато алтернативата е самолечение.Частните болници не са изключение.
Отидете до произволно отделение в Пирогов, за да видите истинската война...

Това което реално липсва в България е развитото гражданско общество. В смисъл, че докато повечето българи продължават да изпитват това овче преклонение пред лекарите, все ще е така...
А междувременно, средната продължителност на живота в страната се изравни с тая в Африка. Там обаче, освен че недостигат лекари, страдат от инфекциозни болести като малария, ХИВ/СПИН, денге, жълта треска и т.н, и т.н.

Основният проблем на лекарите е, че се поддържат - има много добри специалисти, с човешко отношение, загрижени, но има и отвратителни търгаши. Лошото е, че се държат заедно и това намалява доверието е професията като цяло. Солидарността е нещо прекрасно, но когато става дума за живот и смърт, е по-добре самите лекари да излъчват негодните си колеги, за да се запази чисто името на професията, вместо сляпо да се поддържат. Във всяка друга професия има естествена конкуренция, но в лекарската такава няма - гарвана гарвану.....
Всичко това снижава качеството на услугата, реномето на лекарите и срива заплащането. Ако лекарите се отдръпваха от колегите си, които допускат безочливи грешки, вместо да ги подкрепят, това щеше да е добро за цялото общество.