Аз не 4ета

Може да звучи странно и дори еретично в ерата на новите технологии, но панаирът на книгата всъщност е доста посещавано събитие. Дори в късния делничен следобед пред почти всеки щанд се тълпят хора. Някои са дошли да разгледат просто за удоволствие, други търсят отдавна чакани книги. Сред тях преобладават хора на средна възраст и пенсионери, тук-там се разминаваме и с по-млади. Ученици обаче почти не се срещат. Те са в близкия мол, в запушеното кафене зад ъгъла или пък вкъщи пред поредно клипче от vbox7. В тази връзка резултатите от международното изследване PISA* на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), които излязоха тази седмица, няма как да са изненадващи. Изводите, че голяма част от българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания, се потвърдиха най-малкото от матурите през последните три години. Всички те говорят за една образователна среда, която не разбира езика на учениците и не може да привлече тяхното внимание, за немотивирани учители и незаинтересувани родители, за държавно управление без визия и воля за ефективни мерки.

Проблемите обаче съвсем не се само в класната стая. Те се просмукват през прашните библиотеки, минават покрай безинтересните за децата музеи и стигат до обществото, което им предлага нищо повече от фалш.