Учителят лидер трябва да вдъхновява

Профил Гинка Тьогел е преподавател в МВА програмата за действащи мениджъри на International Institute for Management Development (IMD) и изследовател в областта на лидерството и човешкото поведение. Основните й научни интереси са в сферата на развитието на лидерството, емоциите в организациите и мениджмънт консултирането. Гинка Тьогел води също семинари за лидерски умения и тимбилдинг за мениджъри от публичния и частния сектор. Преподавала е в London School of Economics, London Business School и корпоративната образователна програма на университета "Дюк".

"Децата от моя клас са суперученици и те го знаят, защото говорим за това всеки ден. Когато завършват, искам да са сигурни, че могат да постигнат всичко, стига да работят упорито за това", казва Челси Венъкоар. Тя преподава на три- и четиригодишни деца в предучилищна група в Тълса, Оклахома. Учител е от мрежата Teach for America, която има за цел да осигури равен достъп на всяко дете до качествено образование (представител на мрежата в България са "Заедно в час"). Челси учи децата да познават буквите, числата, различните форми и цветове. Но им дава много повече - дава им цел и увереност, че ще я постигнат, кара ги да вярват в себе си, помага им да имат пълноценен живот. Челси Венъкоар е лидер. И точно такива качества трябва да притежава всеки учител, за да предаде на учениците си най-важните умения - как да се справят в живота.

Според професор Гинка Тьогел, която изследва и преподава в областта на лидерството и човешкото поведение, добрият учител-лидер трябва да покаже на децата визията накъде отиват, да ги вдъхнови и убеди защо тя заслужава да бъде постигната, да ги стимулира да мислят по различен, иновативен начин и през цялото време да ги напътства и да им дава обратна връзка. Когато тези четири стъпки са налице, учениците вътрешно се мотивират да успеят и резултатите им бързо се повишават. Ефектът е много по-голям от това учителят просто да даде на децата някаква задача и след това да им пише отлична или слаба оценка, защото в този случай те могат да постигнат само очаквани резултати. Ако обаче ги насочи в правилната посока и ги насърчи да мислят креативно и извън определените граници, постигнатото може да е много повече от очакваното. "Това е може би рецептата и няма значение дали говорим за учители, лекари или инженери - моделът е един и същ", смята Тьогел.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Как да поведем групата

А може ли всеки да бъде лидер? "Трябва да имаме лидери абсолютно навсякъде", категорична е Гинка Тьогел и дава пример с екипа, който чисти стаите в института, в който тя преподава, и също неформално се води от даден негов член. За нея мнението, че лидерството е само за определени хора или само след като човек е достигнал някакво ниво в организационната йерархия, е нищо повече от мит и ако една компания или институция функционира добре, тя трябва да започне да работи върху лидерските качества на хората си от най-ниските нива. Това означава също, че лидерските умения трябва да се развиват още в училище. Както например в американската образователна система, в която учениците още от началните гимназиални нива започват да се занимават с обществено полезна дейност, за да придобиват нови умения и да попълват CV-то си. След което пък като кандидат-студенти пишат есета със самооценка на лидерските си качества. Нещо, от което българските училища, в които се набляга основно на теоретични знания вместо на умения за справяне в живота и практически занимания, все още са години назад.

Всъщност не е толкова сложно развиването на лидерски умения да влезе в програмата на учениците. Може например по време на извънкласни дейности да се задават задачи и едно от децата да бъде лидерът, който мотивира останалите. "Учениците обаче трябва да се редуват, защото най-опасното, което можем да направим, е да зададем убеждението, че има няколко избрани, които имат дарба, и само те могат да бъдат лидери", смята Тьогел. Идеята на тези задачи е детето да разбере кои негови качества му помагат да бъде добър лидер, кои му пречат и как може да се справи с вторите. И стъпка номер едно за учителите или менторите им е да им дадат кураж и обратна връзка, и то по много.



Училищна социална мрежа

"Обратната връзка е това, което новото поколение чака", коментира професор Тьогел. И то не накрая на срока или годината, ами веднага, така както идват и коментарите на съучениците им под новия им статус във "Фейсбук". Според Тьогел обаче все още няма напълно изградена култура на даване на обратна връзка. В повечето случаи тя се изчерпва с "отлично" или "много зле", което е толкова безполезно, че може и без него. Идеята е учителят да поясни какво точно е хубавото и лошото в поведението на детето и да му покаже какви са последствията, за да може то да знае какво да прави в следваща подобна ситуация. Например, ако имаме група деца, в която едно от тях доминира прекалено много, прекъсва другите и създава впечатление, че се държи грубо, погрешната обратна връзка би била "ти беше груб". Друг е вече въпросът, ако менторът каже "наблюдавах те, че прекъсна другите деца седем пъти, какво можем да направим по въпроса" и обясни последиците от това поведение така, че детето да почувства отговорността, която носи. Само тогава ученикът сам ще потърси отговора и ще тръгне в правилната посока.

Не всичко е само черно или бяло "Учениците и студентите трябва да имат собствено мнение и да се научат да го аргументират." Гинка Тьогел е категорична, че българската образователна система трябва да се развива именно в тази посока и да стимулира критичното мислене и дискусиите. За нея пример в тази сфера е Великобритания, където децата още от ранна възраст разбират, че нещата не са абсолютни и всяка теза има плюсове и минуси. Те се учат да анализират въпросите от всички страни и да дебатират, което им дава огромно предимство, след като завършат и започнат професионалната си кариера. Затова и в английските училища и университети най-високи оценки получават тези ученици и студенти, които покажат критично мислене. Докато преподава в London School of Economics например, Гинка Тьогел дава най-висока оценка на студент, който прави изключително остра критика на много утвърдена в бизнес литературата теория. "Само ако студентите покажат критично мислене, можем да сме сигурни, че когато те отидат да управляват други хора и да вземат решения, ще изследват всички възможни страни на проблемите", казва Тьогел. Според нея "в много други образователни системи нещата твърде много се опростяват и често отговорът е да или не". А всъщност няма нищо страшно в това да дадем възможност на учениците да имат мнение.