Учителят лидер трябва да вдъхновява

Китна и слънчева статия, която се опасявам, че не съобщава нищо ново. Образователната ни система е повече от крайно време да заработи по посока развитие на уменията за живот на децата и младите хора и това може да бъде казано по хиляди начини, хиляди пъти и аргументирани с хиляди основания от хиляди специалисти (които не е необходимо да имат 40 стр. сиви - всеки съзнателен и добър педагог и психолог у нас може да го стори).
Бедата е там, че другарите от МОМН с все сили поддържат една стара и грохнала образователна система, която все повече се свлича под собствената си тежест. Едно добро начало би било а) процесът в средното образование отново да стане учебно-възпитателен (И на практика, не само на теория), б) ученикът да влезе в активна роля по време на обучението и в) да се оптимизира учебната програма по начин, щото перспективата за развитие на социалните умения да бъде налице.
Дотогава само ще се възхищаваме на напредничавите западни образователни системи, а родните млади хора ще сочим с пръст за бездарни и безценностни.

"Китна и слънчева статия" - съгласна съм, нещата изглеждат много добре и много просто.
Не че съм против идеите в статията. Напротив, опитвам се да прилагам някои от тях. Но. Нека да дам един не хипотетичен, а напълно реален казус - и какво ако аз уча студентите си да бъдат критични и мислещи? Това няма да им помогне нито в кариерата, нито при останалите преподаватели в университета - най-много да бъдат наказани за критичното си отношение и това, че се открояват от масата. Хората не искат проблемите, които създават питащите хора. А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?

"А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?" Мисля, че определено им правите услуга. И точно така трябва да е. А не смятате ли, че все отнякъде трябва да се започне? Ако всеки си казва: "А дали не е по-добре да продължавам по същия начин?", промяната никога няма да настъпи. Не е ли време, въпреки всички тези перпятствия поне да се опита. Точно такива промени са началото на формирането на гражданското общество, което в България смятам, че е жизнено важно да съществува. Не е ли крайно време да се спре изтичането на потенциал в чужбина?

Сложно нещо е образованието. По-добре в такива случаи човек да бъде консервативен отколкото друго. Иначе всякакви схеми и методики дават резултати. Проблемът с лидерската нагласа на личността пък направо е екзистенциален.

Всичко е сложно, ние няма да измислим топлата вода.Има водещи нации в образователната система, просто трябва да ги следваме.
Тук образованието е трагично, комично:)То затова такъв ни е бизнеса и всичко около нас.Засега ще продължаваме да инвестираме в децата ни , за да учат някъде в по-добра среда , с по-добри възможности.
Всичко е вързано- не може учител с 300-400 лв заплата да те учи на нещо, като се чуди всеки месец как ще си плати сметките.

"А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?" - Всъщност проблемът не е в това дали студентите, учениците ще питат, ще бъдат критични, ще изразяват мнение. Проблемът е в учителите - дали са способни да приемат критичност и да я търсят даже. Дали им е възможно да си проведат часа, търсейки различните мнения, провеждайки дискусия. Времето на "изпетия" материал трябва да отмине.
Но от друга страна - не съм съгласна и с буквалното копиране в нашето образование на идеите на чуждите образователни системи и изводите, които се опитват да им наложат. За мен фрапиращ е изводът на един от уроците по Джуниър Ачийвмънт във втори клас - "Когато помогнеш на някого, можеш да спечелиш пари" ....... аз мислех, че печелиш приятел.....

За инглиша другарЕ, нема три мнения, а само две негативни, че английскиьо и УСАняшкия му веъриънт са много актОални в Бюлгаристан.
На едно парти у нашто пУсолство у Нашингтон, Окръг Колумбия, наша другарка от село Горно Нанадолнище, завършила с отличие не само инглш хай скуул, ами и ФилУлогийя у Свети Климентий Охридский, каза следното нЯщо:
I wouldn’t be surprised if he didn’t come? Она изцепи и други подобни бисери, ама това го запомних, защото мадам Горно Нанадолнище ми вика: "Абе, защо така нещо май не ме разбират?"
Казвам й, "Ами, май хич нимоът тъ ръзбра щото си много фамилиър с инглишЪ и ако искаш да тъ сфанат гаче ли е по-ясно да кайш: I wouldn’t be surprised if he came. или I would be surprised if he didn’t come.

Та за това требе да се викат повече преподаватели от острова, за да просперират нашите переводчици и останалите около тях.

Чудесна тема - различни мнения, нагласи. Май започваме да мислим за ИЗРАСТВАНЕ от ранна възраст!

"...най-опасното, което можем да направим, е да зададем убеждението, че има няколко избрани, които имат дарба, и само те могат да бъдат лидери" - колко години и колко деца са били възпитавани така... Сега лека-полека сякаш започва обществото ни да се съвзема от тази заблуда, но е трудно.

Лидерът си се ражда лидер, със своите таланти и потенциални възможности!
За да има лидери то те трябва да се отглеждат и развиват.
Но тук евгениката е в пълна сила!
Обществото ни страда че никой не си е на мястото, че никой не си зане " мястото в строя"!