Профил
Гинка Тьогел е преподавател в МВА програмата за действащи мениджъри на International Institute for Management Development (IMD) и изследовател в областта на лидерството и човешкото поведение. Основните й научни интереси са в сферата на развитието на лидерството, емоциите в организациите и мениджмънт консултирането. Гинка Тьогел води също семинари за лидерски умения и тимбилдинг за мениджъри от публичния и частния сектор. Преподавала е в London School of Economics, London Business School и корпоративната образователна програма на университета "Дюк"."Децата от моя клас са суперученици и те го знаят, защото говорим за това всеки ден. Когато завършват, искам да са сигурни, че могат да постигнат всичко, стига да работят упорито за това", казва Челси Венъкоар. Тя преподава на три- и четиригодишни деца в предучилищна група в Тълса, Оклахома. Учител е от мрежата Teach for America, която има за цел да осигури равен достъп на всяко дете до качествено образование (представител на мрежата в България са "Заедно в час"). Челси учи децата да познават буквите, числата, различните форми и цветове. Но им дава много повече - дава им цел и увереност, че ще я постигнат, кара ги да вярват в себе си, помага им да имат пълноценен живот. Челси Венъкоар е лидер. И точно такива качества трябва да притежава всеки учител, за да предаде на учениците си най-важните умения - как да се справят в живота.
Според професор Гинка Тьогел, която изследва и преподава в областта на лидерството и човешкото поведение, добрият учител-лидер трябва да покаже на децата визията накъде отиват, да ги вдъхнови и убеди защо тя заслужава да бъде постигната, да ги стимулира да мислят по различен, иновативен начин и през цялото време да ги напътства и да им дава обратна връзка. Когато тези четири стъпки са налице, учениците вътрешно се мотивират да успеят и резултатите им бързо се повишават. Ефектът е много по-голям от това учителят просто да даде на децата някаква задача и след това да им пише отлична или слаба оценка, защото в този случай те могат да постигнат само очаквани резултати. Ако обаче ги насочи в правилната посока и ги насърчи да мислят креативно и извън определените граници, постигнатото може да е много повече от очакваното. "Това е може би рецептата и няма значение дали говорим за учители, лекари или инженери - моделът е един и същ", смята Тьогел.
Как да поведем групата
А може ли всеки да бъде лидер? "Трябва да имаме лидери абсолютно навсякъде", категорична е Гинка Тьогел и дава пример с екипа, който чисти стаите в института, в който тя преподава, и също неформално се води от даден негов член. За нея мнението, че лидерството е само за определени хора или само след като човек е достигнал някакво ниво в организационната йерархия, е нищо повече от мит и ако една компания или институция функционира добре, тя трябва да започне да работи върху лидерските качества на хората си от най-ниските нива. Това означава също, че лидерските умения трябва да се развиват още в училище. Както например в американската образователна система, в която учениците още от началните гимназиални нива започват да се занимават с обществено полезна дейност, за да придобиват нови умения и да попълват CV-то си. След което пък като кандидат-студенти пишат есета със самооценка на лидерските си качества. Нещо, от което българските училища, в които се набляга основно на теоретични знания вместо на умения за справяне в живота и практически занимания, все още са години назад.
Всъщност не е толкова сложно развиването на лидерски умения да влезе в програмата на учениците. Може например по време на извънкласни дейности да се задават задачи и едно от децата да бъде лидерът, който мотивира останалите. "Учениците обаче трябва да се редуват, защото най-опасното, което можем да направим, е да зададем убеждението, че има няколко избрани, които имат дарба, и само те могат да бъдат лидери", смята Тьогел. Идеята на тези задачи е детето да разбере кои негови качества му помагат да бъде добър лидер, кои му пречат и как може да се справи с вторите. И стъпка номер едно за учителите или менторите им е да им дадат кураж и обратна връзка, и то по много.
Училищна социална мрежа
"Обратната връзка е това, което новото поколение чака", коментира професор Тьогел. И то не накрая на срока или годината, ами веднага, така както идват и коментарите на съучениците им под новия им статус във "Фейсбук". Според Тьогел обаче все още няма напълно изградена култура на даване на обратна връзка. В повечето случаи тя се изчерпва с "отлично" или "много зле", което е толкова безполезно, че може и без него. Идеята е учителят да поясни какво точно е хубавото и лошото в поведението на детето и да му покаже какви са последствията, за да може то да знае какво да прави в следваща подобна ситуация. Например, ако имаме група деца, в която едно от тях доминира прекалено много, прекъсва другите и създава впечатление, че се държи грубо, погрешната обратна връзка би била "ти беше груб". Друг е вече въпросът, ако менторът каже "наблюдавах те, че прекъсна другите деца седем пъти, какво можем да направим по въпроса" и обясни последиците от това поведение така, че детето да почувства отговорността, която носи. Само тогава ученикът сам ще потърси отговора и ще тръгне в правилната посока.
Не всичко е само черно или бяло
"Учениците и студентите трябва да имат собствено мнение и да се научат да го аргументират." Гинка Тьогел е категорична, че българската образователна система трябва да се развива именно в тази посока и да стимулира критичното мислене и дискусиите. За нея пример в тази сфера е Великобритания, където децата още от ранна възраст разбират, че нещата не са абсолютни и всяка теза има плюсове и минуси. Те се учат да анализират въпросите от всички страни и да дебатират, което им дава огромно предимство, след като завършат и започнат професионалната си кариера. Затова и в английските училища и университети най-високи оценки получават тези ученици и студенти, които покажат критично мислене. Докато преподава в London School of Economics например, Гинка Тьогел дава най-висока оценка на студент, който прави изключително остра критика на много утвърдена в бизнес литературата теория. "Само ако студентите покажат критично мислене, можем да сме сигурни, че когато те отидат да управляват други хора и да вземат решения, ще изследват всички възможни страни на проблемите", казва Тьогел. Според нея "в много други образователни системи нещата твърде много се опростяват и често отговорът е да или не". А всъщност няма нищо страшно в това да дадем възможност на учениците да имат мнение.Профил
Гинка Тьогел е преподавател в МВА програмата за действащи мениджъри на International Institute for Management Development (IMD) и изследовател в областта на лидерството и човешкото поведение. Основните й научни интереси са в сферата на развитието на лидерството, емоциите в организациите и мениджмънт консултирането. Гинка Тьогел води също семинари за лидерски умения и тимбилдинг за мениджъри от публичния и частния сектор. Преподавала е в London School of Economics, London Business School и корпоративната образователна програма на университета "Дюк"."Децата от моя клас са суперученици и те го знаят, защото говорим за това всеки ден. Когато завършват, искам да са сигурни, че могат да постигнат всичко, стига да работят упорито за това", казва Челси Венъкоар. Тя преподава на три- и четиригодишни деца в предучилищна група в Тълса, Оклахома. Учител е от мрежата Teach for America, която има за цел да осигури равен достъп на всяко дете до качествено образование (представител на мрежата в България са "Заедно в час"). Челси учи децата да познават буквите, числата, различните форми и цветове. Но им дава много повече - дава им цел и увереност, че ще я постигнат, кара ги да вярват в себе си, помага им да имат пълноценен живот. Челси Венъкоар е лидер. И точно такива качества трябва да притежава всеки учител, за да предаде на учениците си най-важните умения - как да се справят в живота.
11 коментара
Китна и слънчева статия, която се опасявам, че не съобщава нищо ново. Образователната ни система е повече от крайно време да заработи по посока развитие на уменията за живот на децата и младите хора и това може да бъде казано по хиляди начини, хиляди пъти и аргументирани с хиляди основания от хиляди специалисти (които не е необходимо да имат 40 стр. сиви - всеки съзнателен и добър педагог и психолог у нас може да го стори).
Бедата е там, че другарите от МОМН с все сили поддържат една стара и грохнала образователна система, която все повече се свлича под собствената си тежест. Едно добро начало би било а) процесът в средното образование отново да стане учебно-възпитателен (И на практика, не само на теория), б) ученикът да влезе в активна роля по време на обучението и в) да се оптимизира учебната програма по начин, щото перспективата за развитие на социалните умения да бъде налице.
Дотогава само ще се възхищаваме на напредничавите западни образователни системи, а родните млади хора ще сочим с пръст за бездарни и безценностни.
"Китна и слънчева статия" - съгласна съм, нещата изглеждат много добре и много просто.
Не че съм против идеите в статията. Напротив, опитвам се да прилагам някои от тях. Но. Нека да дам един не хипотетичен, а напълно реален казус - и какво ако аз уча студентите си да бъдат критични и мислещи? Това няма да им помогне нито в кариерата, нито при останалите преподаватели в университета - най-много да бъдат наказани за критичното си отношение и това, че се открояват от масата. Хората не искат проблемите, които създават питащите хора. А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?
"А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?" Мисля, че определено им правите услуга. И точно така трябва да е. А не смятате ли, че все отнякъде трябва да се започне? Ако всеки си казва: "А дали не е по-добре да продължавам по същия начин?", промяната никога няма да настъпи. Не е ли време, въпреки всички тези перпятствия поне да се опита. Точно такива промени са началото на формирането на гражданското общество, което в България смятам, че е жизнено важно да съществува. Не е ли крайно време да се спре изтичането на потенциал в чужбина?
Сложно нещо е образованието. По-добре в такива случаи човек да бъде консервативен отколкото друго. Иначе всякакви схеми и методики дават резултати. Проблемът с лидерската нагласа на личността пък направо е екзистенциален.
Всичко е сложно, ние няма да измислим топлата вода.Има водещи нации в образователната система, просто трябва да ги следваме.
Тук образованието е трагично, комично:)То затова такъв ни е бизнеса и всичко около нас.Засега ще продължаваме да инвестираме в децата ни , за да учат някъде в по-добра среда , с по-добри възможности.
Всичко е вързано- не може учител с 300-400 лв заплата да те учи на нещо, като се чуди всеки месец как ще си плати сметките.
"А аз дали правя услуга на тези млади хора, които уча да бъдат цветни, различни, ангажирани?" - Всъщност проблемът не е в това дали студентите, учениците ще питат, ще бъдат критични, ще изразяват мнение. Проблемът е в учителите - дали са способни да приемат критичност и да я търсят даже. Дали им е възможно да си проведат часа, търсейки различните мнения, провеждайки дискусия. Времето на "изпетия" материал трябва да отмине.
Но от друга страна - не съм съгласна и с буквалното копиране в нашето образование на идеите на чуждите образователни системи и изводите, които се опитват да им наложат. За мен фрапиращ е изводът на един от уроците по Джуниър Ачийвмънт във втори клас - "Когато помогнеш на някого, можеш да спечелиш пари" ....... аз мислех, че печелиш приятел.....
За инглиша другарЕ, нема три мнения, а само две негативни, че английскиьо и УСАняшкия му веъриънт са много актОални в Бюлгаристан.
На едно парти у нашто пУсолство у Нашингтон, Окръг Колумбия, наша другарка от село Горно Нанадолнище, завършила с отличие не само инглш хай скуул, ами и ФилУлогийя у Свети Климентий Охридский, каза следното нЯщо:
I wouldn’t be surprised if he didn’t come? Она изцепи и други подобни бисери, ама това го запомних, защото мадам Горно Нанадолнище ми вика: "Абе, защо така нещо май не ме разбират?"
Казвам й, "Ами, май хич нимоът тъ ръзбра щото си много фамилиър с инглишЪ и ако искаш да тъ сфанат гаче ли е по-ясно да кайш: I wouldn’t be surprised if he came. или I would be surprised if he didn’t come.
Та за това требе да се викат повече преподаватели от острова, за да просперират нашите переводчици и останалите около тях.
Чудесна тема - различни мнения, нагласи. Май започваме да мислим за ИЗРАСТВАНЕ от ранна възраст!
"...най-опасното, което можем да направим, е да зададем убеждението, че има няколко избрани, които имат дарба, и само те могат да бъдат лидери" - колко години и колко деца са били възпитавани така... Сега лека-полека сякаш започва обществото ни да се съвзема от тази заблуда, но е трудно.
Лидерът си се ражда лидер, със своите таланти и потенциални възможности!
За да има лидери то те трябва да се отглеждат и развиват.
Но тук евгениката е в пълна сила!
Обществото ни страда че никой не си е на мястото, че никой не си зане " мястото в строя"!