Състезание с един участник

Столична община избра проект за пешеходна зона в центъра на София без конкурс

Преустройството на локалното платно на бул. "Цар Освободител" отдавна трябваше да се случи
Преустройството на локалното платно на бул. "Цар Освободител" отдавна трябваше да се случи    ©  Цветелина Белутова
Преустройството на локалното платно на бул. "Цар Освободител" отдавна трябваше да се случи
Преустройството на локалното платно на бул. "Цар Освободител" отдавна трябваше да се случи    ©  Цветелина Белутова

Представете си, че искате да си купите телефон, на пазара има много различни продукти, но трябва да изберете задължително между два подобни модела на една и съща марка. Конкурентните фирми може и да ви предложат телефон с по-добри функционалности и дори на по-ниска цена, но вие няма как да разберете, защото нямате право да обиколите магазините.

Подобна е ситуацията с избора на проекта за преустройство на локалното платно на булевард "Цар Освободител" и превръщането му в пешеходна зона. През юни миналата година Столична община в пратньорство с вестник "24 часа" и БНТ решава, че е крайно време да промени облика на локалното платно между Орлов мост и Софийския университет, което в момента представлява нещо като паркинг с неизползвани вече повече от 20 години трамвайни релси. Дотук добре. Около пет месеца по-късно общината качва на интернет сайта си два проекта за преустройство на мястото и призовава софиянци да гласуват за един от тях в рамките на един месец. И двете предложения са изготвени от един и същ архитект - Станислав Константинов, познат с реконструкциите на площадите "Славейков" и "Гарибалди" и пространството около статуята на София на бул. "Тодор Александров". Оставяме настрана качеството на проектите и представителността на анкетата, в която са гласували 357 души. Големият проблем е в това, че бъдещият облик на една важна част от столицата се решава без обсъждане, без конкурс, в който да участват повече архитектурни колективи (включително и международни) и да бъде избрано най-доброто предложение.  

На бързи обороти

От пресцентъра на Столична община потвърдиха, че архитектурен конкурс за изготвянето на идеен проект за пешеходната зона не е провеждан. Изработването на идеята е било възложено на общинското предприятие "София проект", което обаче проектира основно транспортна и инженерна инфраструктура и няма специалисти архитекти. Затова решава да ползва външен изпълнител за проектирането. Предприятието избира архитект Константинов измежду офертите на три фирми, които е поканило да участват (това става по наредбата за възлагане на малки обществени поръчки). Трите фирми са избрани случайно по това дали са изграждали вече подобни проекти в София (като се има предвид колко са пешеходните зони, изборът тук едва ли е голям) и да са били коректни към възложителите си (което може да бъде доста субективен критерий). Според източници на "Капитал" от Столична община проектът на архитект Константинов е избран, защото е предложил най-ниска цена - малко под 7 хиляди лева.

"За съжаление практиката показва, че доста конкурси са проведени, но още не са приключили, като например този за Националната художествена галерия", коментираха от пресцентъра на общината на въпроса защо не е бил организиран конкурс за пешеходната зона. "За нас е важно проектът да се реализира и пространствата да се променят", допълват оттам. "Капитал" обаче не получи отговор на въпросите за финансирането и бъдещия изпълнител на избрания проект с аргумента, че е още рано. В момента се чака становището на Националния институт за недвижимо културно наследство, който трябва да оцени проектите на Константинов.

"Това е една малка зона, която трябва да се направи като част от пешеходното пространство, и мисля, че общината спокойно е в правото си да покани някой, който е работил по тези теми", смята избраният за участие в инициативата архитект Станислав Константинов. По негови предварителни сметки реализацията на проекта му ще струва около два милиона лева.

Според него представянето и обсъждането на проектите е било "изключително демократично" и общината може да инициира подобни разработки за малки пространства, за да могат те да бъдат осъществени по-бързо. "Не изключвам това, което колегите казват [на 2 февруари Съюзът на архитектите изпрати отворено писмо за състоянието на архитектурните конкурси] и се надявам отсега нататък или по принцип нещата да се развиват на конкурсен принцип", смята все пак Константинов.

Една иначе добра идея

Няма спор, че още една пешеходна зона в София е абсолютно необходима и инициативата на Столична община е напълно смислена и похвална. Локалното платно от Орлов мост до Софийския университет отдавна трябваше да придобие друг вид и да стане място, откъдето най-малкото може да се минава (в момента пешеходецът се чуди дали да рискува здравето си по платното или дрехите си между паркиралите на тротоара коли). Публичните пространства обаче са обща собственост и парите за стопанисването им идват от данъците на всички граждани. Общината носи отговорност тези пари да бъдат изразходвани по възможно най-разумния начин. А той може да бъде избран само след като се включат повече хора с различни идеи и предложения, защото единствено свободната конкуренция ражда добрите и ефективни решения - принцип, който все още не е залегнал напълно в административните процедури на Столична община (виж карето).

"Проблемът с архитектурните конкурси в България е същият, както и в много други сфери - мислим краткотрайно, в мандати, вместо в мащаб. Нещата винаги трябва да се случват бързо и липсва всякаква приемственост между отиващите си и идващите на власт", коментира архитект Петър Торньов, главен редактор на списание Abitare. Според него, за да има качествена промяна, е нужно "силно гражданско общество, което да мисли критично и в същото време конструктивно и което да е в състояние да излъчи адекватни политици и градоначалници".

На подобно мнение е и колегата му арх. Тодор Атанасов. "Основният проблем при провеждането на архитектурни конкурси е липсата на добра воля от страна на общинската, държавната и професионалната администрация", смята той. Според него при добра воля конкурсите могат да се провеждат успешно с добре изготвен конкретен вътрешен правилник. "Трябва обаче да има ангажираност на обществото и институциите, която не се създава така лесно, особено когато голяма част от хората са загрижени с проблеми от ежедневен характер - как да нахранят децата си и как да им осигурят определен материален стандарт", коментира Атанасов.

по темата работи и

Зорница Стоилова

Изгубени в бюрокрацията

Преустройството на локалното платно на бул. "Цар Освободител" е само поредният случай на важни за София решения, взети без честни правила и истински конкурс. Като например конкурсът за спортната зала в София, който при първото си обявяване имаше условие кандидатите да са построили вече в практиката си зали с над десет хиляди места (каквито всъщност в България няма). Без конкурси бяха реализирани и проектите за метростанции в новия участък на метродиаметър едно – от Софийския университет до "Младост 1" (изграждането им беше възложено на определени фирми). Архитекти разказват също за проблеми при конкурса за нова сграда на училището в Герман, община Панчарево. За участие в него са се изисквали доказателствени книжа за различни извършени дейности, което на практика изключва почти всички млади архитекти от възможност за участие. Заданието е било непълно, но затова пък освен архитектурното решение, архитектите трябвало да включат в офертата си цена за изготвянето на техническа фаза на проекта и срок за изпълнение на проектните работи - условия, които всъщност би трябвало да се включат в следващата фаза при избор на изпълнител на избрания проект. Така се получава нещо като конкурс с елементи на търг.

Един от проблемите при провеждането на архитектурни конкурси е неприлагането на Наредбата за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, която определя правилата за обявяване, провеждане и журиране на архитектурни конкурси. Наредбата е приета от Министерския съвет през март 2009 г. и обнародвана в Държавен вестник през април 2009 г. По думите на архитекти обаче тя не се прилага от Агенцията за обществени поръчки и в повечето случаи действа единствено общият Закон за обществените поръчки (ЗОП). Според  арх. Атанас Тосев, зам.-председател на Камарата на архитектите в България, ЗОП е твърде общ и не може да има еднакви правила за толкова много различни дейности и услуги. "Архитектурното проектиране не е стока, а интелектуален продукт и не може да се оценява по цена и срок. Би трябвало да се оценява самата идея", смята Тосев. До редакционното приключване на броя от Агенцията за обществени поръчки не отговориха на въпроса на "Капитал" дали наредбата за архитектурни проекти наистина не се спазва при обявяването на обществени поръчки и защо.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


24 коментара
  • 1
    martinangelov avatar :-|
    martinangelov

    За съжаление добрите инициативи се унищожават още в зародиш заради безумната общинска политика и тоталитарното мислене, че публични пространства се решават чрез разпределяне от централата.

    Не! Всички ние плащаме данъци и ако не изискваме нещата да се случват качествено, вечно ще тънем в мизерия и недомислици.

    Ето още една подобна гледна точка http://provocad.com/wtf/

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Пак някой се чувства обиден, фирмата "София проект" е общинска, задачката е малка, няма какво да се мотаят с конкурси, само да се хаби време и да се разлайват кучетата.....
    Недоволни винаги ще има.....
    ----------------------------------------
    Ако нещо има недомислено, то е къде ще се паркират колите на хората дето живеят на Руски, които сега паркират там?

  • 3
    pavel_yan avatar :-|
    Павел

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Публичните пространства и пешеходните зони са от най-голямо значение за софиянци. Само около 1/3 от тях ползват автомобили, докато ВСИ¬КИ са пешеходци. Качеството на публичните пешеходни простраства определят доколко хората ще ги използват и колко ще бъдат в безопасност в града. Именно затова паркирането на колите може да ви се струва важна задача, но тя всъщност е с много по-малко значение от това на създаването на качествени обитаеми пешеходни пространства. За тях трябва да има конкурси, тяхното интегриране трябва да става с конкурси и максимално публични дебати.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#3] от "Павел":До коментар [#3] от "Павел":ти се пробвай да се "паркираш" някъде по Руски па тогава раздавай лозунги, 30% ли имат коли в София или всичките коли не знам защо минават по Руски......
    А точно на 15 метра на юг се намира гламадна градска градина, досатъчно за хиляди пешеходци..... стои си полупразна през по голямата част от времето....


  • 5
    martinangelov avatar :-|
    martinangelov

    До коментар [#2] от "boby1945":

    Бъди спокоен, обидени няма. Ако имаше конкурс обаче, той щеше да доведе до 200 а не 2 решения на един човек и повярвай ми, в тези 200 решения все някой щеше да е помислил за паркирането.
    Но понеже сме бързаци и гледаме бързичко да стават нещата под масата, затова повечето от хората ще се радват на нови плочки до следващия дъжд.

    Жалко е да се наблюдават толкова много хора сраснали се със своя автомобил, затова площад Народно събрание е паркинг, затова Шишман не е пешеходна, затова площадът пред Шератон и площадът пред Александър Невски са паркинги. Най-централните места на София са брутално окупирани от автомобили и шофьори, които биха убили само и само да могат да си паркират точно пред входа. Съжалявам, но това състояние е далеч от представите ми за нормален град, ако вие можете, радвайте му се

  • 6
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Не само поредният пример за корпция, но е проектите са адски грозни. Некадърна имитация на нещо старо... По същото време на други места в сфия оригиналното старо е оставено да се руши, та след години бездарни архитекти като този да си мислят, че работят

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    ikaradjov avatar :-|
    ИК

    До коментар [#2] от "boby1945":

    С такова отношение от общитана, пък и неговото толериране, са основната причина да приличаме на държава от четвъртия свят... което е най-жалкото в цялата ситуация... пък и обиждащо донякъде.

    До коментар [#5] от "martinangelov":

    Мога само да се съглася с теб... Истината е наистина жалка!

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#5] от "martinangelov":
    Все едно парета има за едно решение... а кашата с движението в София идва от това, че 55 години повече се приказва и се дънят лозунги отколкото да се прави нещо полезно за движението в града (разбира се някои изключения подлеза Надежда, развръзката на гара Перловец, гара Подуене, Драган Цанков , моста над гара Сердика, Цариградското шосе, което и така не разбрахме къде трябваше да свърши в София, подобно на бул. Тодор Александров)
    Последните 15 години понатиснаха кметовете та се построи метрото и продължават.....
    Отделно стои въпросът какви са конкретно проблемите на Царя в тази зона, дали пешеходната зона, дали паркингите, дали озеленяването....
    Ама у нас повече чувства, отколкото мисъл ...

  • 9
    yasto avatar :-|
    yasto

    Браво за хубавата статия.Бих допълнил , че за съжаление навсякъде в България е така.В Бургас преди две години бе спечелена поръчка за ЦЯЛАТА ЦЕНТРАЛНА ЗОНА на база цена и срок , и то познайте от кого?
    От председателя на КАБ разбира се! Същия , който прокламира сега конкурсното начало.......Това за мен е едно безкрайно лицемерие от страна на тези които сме избрали да защитават здравето , интересите и парите ни.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#9] от "yasto":по важно е направиха ли на практика нещо полезно и красиво в "централната зона" на Бургас или си останаха само приказките около конкурса и благите обещания на общинарите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал