С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 11 фев 2011, 13:34, 10053 прочитания

Там, на края на коридора

Лошото състояние на училищните тоалетни крие опасни рискове за здравето на учениците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Скоро посещавали ли сте тоалетната в училището на сина/дъщеря си? Най-вероятно не. Не защото не ви интересува, а просто защото не се сещате за това. В главата ви е успехът му/й по математика и домашното по литература, което писахте заедно предишната вечер. Разпитвате го/я подробно за предстоящото контролно по биология, а на учителите се обаждате, за да попитате дали взима достатъчно участие в час. Затова и няма как да разберете дали детето ви е едно от тези над 70 процента от българските ученици, които по една или друга причина се въздържат да използват тоалетната в училище.

Стряскащите данни са от анкетно проучване на Националната мрежа за децата (НМД) сред 789 ученици от 14 града в страната и малките населени места около тях. Основните проблеми, които децата посочват като причина да не използват тоалетната, са мръсотията, липсата на тоалетна хартия и незатварящите се врати (или липсата на такива). Топла вода има в по-малко от една пета от училищата на анкетираните, а тоалетна хартия - само в единични случаи. Така за децата, които нямат възможност да изтичат през междучасието до близкото кафене или магазин, последиците въобще не са за пренебрегване. Опасностите за физическото им здраве започват от инфекции и дехидратация и стигат до хепатит А и безплодие, а за психичното могат да се изразят в смущения в концентрацията, напрегнатост или дори депресия. "Аз също уча в училище, където условията на тоалетните не са много благоприятни. В 1 клас прекарах три много сериозни бъбречни инфекции, при третата се стигна до болница и това от една част се дължи на това, че стискам. Сега направиха ремонт но само смениха плочките", пише ученичка в сайта "Мнение от значение", който НМД отварят за коментари на деца по темата.


Важен, но неосъзнат проблем

"Стискането в училище може да се окаже най-големият здравословен риск - нито затлъстяването, нито насилието или дори злоупотребата с алкохол не са толкова разпространени", смята Михаил Стефанов, директор застъпничество и лобиране в НМД. Според него българското училище няма ангажимент към здравето на децата и гледа на себе си само като на образователна институция. Показателен е и фактът, че в училищата няма вече дори лекари. Парадоксът е в това, че с голямо закъснение в учебните програми бяха въведени няколко урока по здравно образование в часовете по човек и природа (и в по-горните класове биология). Така, докато в час учениците разбират например как хепатит А е болест на мръсните ръце, в следващия момент влизат в тоалетна, в която няма сапун и топла вода.

Извън София положението е още по-трагично. В много училища тоалетните са външни и липсват всякакви хигиенни условия. Проучване на Националния център за опазване на общественото здраве през 2008 г. установява например, че 44% от училищата в Кърджалийска област са с външни тоалетни, като в повечето случаи промивните устройства не работят. (През 2008 г. влизат в сила делегираните бюджети и част от училищата в България отделят все пак средства за ремонт на санитарните възли.)



Министерството на здравеопазването и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) пък в немалко случаи са снизходителни към училища, които не спазват условията за хигиена. Ако изпълняват както трябва задачите си обаче, това неминуемо би довело до резултат. Както например през септември 2010 г., когато РИОКОЗ - Пловдив, предупреждава десетина училища, че ще ги затвори заради лоши санитарни условия. Всичките подобряват състоянието на тоалетните преди началото на учебната година.

Тоалетните в 51 СОУ не се вписват в обичайния училищен пейзаж

Тоалетните в 51 СОУ не се вписват в обичайния училищен пейзаж

Фотограф: Цветелина Белутова

Познатото зло

Основна причина за лошото състояние на тоалетните са както обикновено недостатъчните средства в бюджетите на училищата. По изчисления на архитекти пълен ремонт на една вътрешна училищна тоалетна струва около 28 хил. лв., а пристрояване на нова - от 40 до 57 хил. лв. Такива суми могат да отделят от бюджетите си само големи училища, тъй като финансирането зависи от броя ученици. По-големият проблем обаче идва при поддръжката на новите санитарни възли. Директорът на 51 СОУ в София Асен Александров разказва, че само за консумативи училището отделя около 200 лв. на месец (как Александров решава проблема с тоалетните в 51 СОУ - в карето). Като се прибавят счупените умивалници, спуканите тръби и надрасканите стени, положението става сериозно.

Постоянното оплакване от липсата на средства обаче няма да промени положението. Промяна може да има само тогава, когато всички замесени страни се откажат от архаичното мислене, че пари се дават "на калпак", и започнат да търсят алтернативни начини за финансиране. Общините например могат да кандидатстват с проекти по оперативните програми на ЕС, образователното министерство да обявява конкурси и да финансира спрямо резултати и добри идеи, а училищата да се състезават за допълнителни средства. Не е и задължително финансирането за ремонт и поддръжка на тоалетните да идва единствено от един източник. Министерството може да отпуска само част от средствата, и то чак след като общината и самото училище са осигурили вече своите части. Това най-малкото би мотивирало кметовете и директорите да бъдат по-предприемчиви и да търсят сами източници на финансиране, вместо да чакат средствата да се появят сами.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Столицата на културата в счупеното огледало 3 Столицата на културата в счупеното огледало

Няколко важни извода за годината на културата в Пловдив, които потънаха в спорове, шум и призраците на несбъднати проекти

18 яну 2019, 3138 прочитания

Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата Прокуратурата проверява колко струва откриването на Европейска столица на културата

Пловдивската окръжна прокуратура се самосезира заради съмнения в изразходваните средства, изразени в медиите

16 яну 2019, 1886 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Dobre doshli

или как проектът "Отворени градове" си поставя за цел да направи София по-гостоприемно място

Какво счупи пазара на ток

Държавата е почти монополист в предлагането, а ЕРП-тата са основният купувач, който няма мотив да търси ниска цена

Загърни се с "Шевица"

Шаловете на Гергана Станкова се продават в Цюрих, Прага, Лил, Москва, Лос Анджелис, Мелбърн

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

Книга: Тара Съливан - "Златното момче"

Дебютният роман на американската писателка ни представя историята на дете-албинос в Африка

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: За какво говори Давос, край на българското гражданство срещу инвестиции

Емисия

DAILY @7PM // 22.01.2019 Прочетете