"София ми напомня на Берлин, когато Стената падна - с хаоса, с духа на свобода и креативност..." Нико-Александър Ян е от Германия, но живее в София от около пет години. И не мисли да си тръгва скоро. Харесва живота си тук. Привличат го тъкмо онези особености на градската среда, които местните жители не понасят - липсата на ред и правила, анархията в пространството и в отношенията, фактът, че никой не се съобразява с останалите... За Нико Ян, който работи в рекламната индустрия, София е източник на вдъхновение, тъй като му дава възможност да прави нещата със собствен почерк. "Тук е може би едно от най-приключенските места в Европа. Особено за млади хора, които мислят и живеят различно - тук имат свободата да осъществят собствените си идеи. Жалко, че София не осъзнава, че може да извлича ползи от имиджа си на готино и модерно място", казва той.
Тъкмо върху убеждението, че София има нужда от енергията, потенциала и ентусиазма на хора като Нико Ян, за да се развива и просперира икономически, стъпва проектът "Отворени градове" на Британския съвет. Във фокуса му стои разбирането, че свободната търговия и привличането на висококвалифицирани мигранти в един град може да спомогне за благополучието на всички, които живеят в него.
Британският съвет вече е успял да обедини 26 града (сред които освен София са Билбао, Кардиф, Дъблин, Дюселдорф, Познан, Виена и т.н.) около тази идея, като за целта администрацията на всеки от тях се ангажира и да предприеме конкретни стъпки да подобри отвореността си.
"На базата на разнообразни дейности, заедно с градски лидери, общински съветници и служители, изследователи, мигранти и неправителствен сектор, "Отворени градове" се стреми да даде отговор на въпроса как многообразието може да се превърне в гарант за успеха на градовете, кои са пътищата към тяхната интернационализация и преди всичко какъв трябва да бъде един наистина отворен град. Точно за това София се включи активно в този проект", коментира пред "Капитал" кметът на града Йорданка Фандъкова. По думите й идеята на проекта се вписва й в основните приоритети за развитието му, тоест София да се превърне в инвестиционен център на Югоизточна Европа, в среда за бизнес и предприемчивост, използвайки културата си като ресурс.
Монитор на отворените градове
В първата фаза на проекта "Отворени градове", която приключва на 23 февруари, експертите от Британския съвет са се постарали да дефинират какво е отвореност, да се опитат да я измерят и да изработят методология, чрез която градовете могат да сравняват опита си в областта и да обменят добри практики. За целта са създали онлайн инструмент, който се нарича монитор на отворените градове и без да е класация, сравнява градовете по различни икономически и обществени показатели, за да определи слабите страни и потенциала им (вижте графиката).
"Сравнението между градовете не бива да е самоцелно", подчертава директорът на проекта за България Красимира Танчева и обяснява: "Не е толкова важно от каква изходна позиция тръгва всеки град. Ясно е, че София трудно може да се конкурира с градове като Лондон или Ню Йорк, по-важно е да демонстрира решимост за постигане на резултати."
Макар повечето градове вече да са готови със своите планове за действие по проекта, те ще бъдат представени официално на заключителна конференция в Брюксел през месец май. Идеята е всички да пристъпят към действие, за да може след известно време да се измери напредъкът им. Въпреки че планът за действие на София е бил подложен на обществено обсъждане още през октомври, той все още не е достъпен като документ за по-широка публика. Кметът Йорданка Фандъкова увери, че в следващите два месеца планът ще бъде обсъден и приет от Столичния общински съвет.
За слабите места
Карлос Лейтао е бразилец, който живее в България от година и половина. За това време е успял да се сблъска с почти всички несгоди на това да си чужденец, който живее в София. Като започнем от сблъсъка с мудната и неуслужлива администрация, минем през това, че извън централните зони почти няма знаци с латински букви, и завършим с безобразната култура на шофиране. Карлос ненавижда трафика и не проумява как в сравнително малък град като София (преди това е живял в Рио де Жанейро, Лондон и Торонто) няма велоалеи, които да облекчават придвижването. "Ако имаше поне една подходяща алея за велосипеди, която опасва градския център, нямаше да ми трябва дори метро. Щях да мога да стигам от единия край до другия за 20 минути", обяснява Лейтао и продължава с разочарованията си: "Всеки ден виждам как някой нарушава правилата за движение по пътищата, а полицаите стоят на ъгъла и нищо не правят." Преди време пък изгубва документите си за самоличност и му се налага да обиколи няколко полицейски участъка само за да съобщи за проблема и да му издадат временен пасаван. "Минах през общо около седем, като всеки път ме караха да разказвам какво се е случило и накрая ми казваха: "Ооо, не сте за тук, за там сте", разказва той (вече) през смях.
Всъщност според монитора на отворените градове София има най-големи проблеми тъкмо в инфраструктурата, бюрокрацията и липсата на социални медиатори, които помагат на мигрантите да се ориентират и да се интегрират по-бързо и безболезнено. Някои от проблемите опират до национални политики по отношение на миграцията и прилагането на законите, но има и конкретни мерки за подобряване на климата за чужденците, които може да предприеме общинската администрация.
"Една от първите стъпки е създаване на консултативен съвет към Столична община, в който ще участват всички заинтересувани страни. Този съвет ще има важна роля при контрола и изпълнението на плана за действие по проекта. Вече имаме спечелен проект, по който част от дейностите са свързани с обучение на общинска администрация с цел подобряване на предоставяните услуги за чужденци и намаляване на бюрокрацията", обясни кметът Йорданка Фандъкова.
В преодоляването на този дефицит София би могла да почерпи от добрия опит на Амстердам например, където общината е изградила експат център, в който всеки чужденец може да получи разрешително за работа, данъчен номер и съвети как да се установи и ориентира в рамките на час.
За възможностите
@@file:[email protected]@
20 коментара
Интересни размисли на тема криейтив клас в София... Само ще добавя още няколко гледни точки:
- С лесното приемане и стремежа за привличане на висококвалифицираните мигранти ще се появят и много нискоквалифицирани такива. Особено сега във време на революции в арабския свят и световни политически катаклизми. Също когато България влиза в Шенген. Това не би трябвало да е проблем стига преброяването на населението и следенето му да не става на всеки 10 години, а перманентно чрез задължителна адресна регистрация за всички жители на града. По този начин и градската икономика ще бъде по-добре ориентирана в безработицата и заетостта си.
- "експат център" - такъв център би трябвало да има на територията на всеки район в София (и друг градове при желание). В него освен информация, трябва да има достъп и до обучение. Езици (български примерно), компютърна грамотност. Трябва да е ясно, че тези центрове няма да служат само на висококвалифицираните, а и на бедни бежанци, малцинства и др, които ще бъдат в много по-голям брой. Трябва достъп до бюра по труда и служебна правна помощ.
- време е места като затвора в Бусманци да бъдат закрити и да бъде дадено решение за пребиваващите в него да се интегрират. Много от тях са висококвалифицирани, но не само са без документи, но са попаднали в правни капани. Преди действия като това да станат градска политика, а не извинение за пред ЕС, не знам за какви отворени градове говорим.
А в градския транспорт в една европейска столица видях невероятно новаторска идея - табела с маршрута на конкретната линия. Не знам как им е хрумнало карта да показва откъде минава линията, вместо всеки случаен пътник да пита шофьора "а до едикъде си ходите ли" и "къде да сляза за едикояси спирка", ама много ми хареса. Не че съм правил сметки ама подозирам, че ще е и по-евтино картата да е и на английски, вместо всички шофьори да знаят поне толкова английски, че да разберат чужденците като ги питат 64 ходи ли до Националния исторически музей, примерно.
Обаче такова радикално нововъведение би изисквало Йордечка Фъндъкова да използва космически технологии като печатането върху лепенки, вместо само да обяснява как щяла да направи града много як.
То това си го имаше!...
:-)
Много ми хареса тази статия. :-) Интересно е как чужденците ни виждат нас и това би спомогнало самите ние да станем по-добри ;-)
То-do-list: да ходя по-често в irish pubs :-))))
Ето нещо по темата. Мисля, че частта с информацията и споделянето на ресурси ще е приложима в София:
http://www.youtube.com/watch?v=IHBGLHgIWJM
По-отворен град от това няма накъде. Хората в София са толкова отворени, че не се съобразяват с нищо. Ни с тротоар, ни с пешеходна пътека, ни със зелени площи. Ако някои от тях ги позатворят малко, ще е от полза.
'' Мобилните комуникации и транспортът също са евтини и добри", изброява и предимствата на живота в София Карлос Лейтао.''
Това шега ли е?
Много хубава статия... гласувам с две ръце за предприемането на такива мерки възможно най-скоро. Съгласен съм обаче, че за целта ще е нужна промяна в манталитета на гражданите точно толкова, колкото и административна промяна. А пътвото се случва доста трудно (особено с нас - българите).
П.С. не знам дали съм само аз, ама нищо не ѝ разбирам на тази инфо графика... можете ли да ги правите малко по-грозни, но малко по-разбираеми... или поне с по-добра легенда?
10х :)
Хубавите идеи (макар и чужди) все се въртят около нас, но май сме зле с реализацията и изпълнението. Размятат се едни пороекти и големи думи. Горката София - какъв ли не модел искаха да правят от този град и все не им се получава. Не стана ли ясно, че инфраструктурата трябва да се направи по подразбиране, така както и' отива на една нормална столица. Не е нужно да се мотивираме за такава задача по заобиколни пътища.
За описаната по-горе идея има нужда от модерни и креативни идеи от МЛАДИ и инакомислещи хора, които се кефят да живеят тук и каквито изобщо не може да се каже, че липсват в София. Дано госпожа Фандъкова да се сети и за тях.