С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 18 фев 2011, 13:39, 8735 прочитания

Dobre doshli

или как проектът "Отворени градове" си поставя за цел да направи София по-гостоприемно място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Фотограф: Ася Колева-Стоянова
"София ми напомня на Берлин, когато Стената падна - с хаоса, с духа на свобода и креативност..." Нико-Александър Ян е от Германия, но живее в София от около пет години. И не мисли да си тръгва скоро. Харесва живота си тук. Привличат го тъкмо онези особености на градската среда, които местните жители не понасят - липсата на ред и правила, анархията в пространството и в отношенията, фактът, че никой не се съобразява с останалите... За Нико Ян, който работи в рекламната индустрия, София е източник на вдъхновение, тъй като му дава възможност да прави нещата със собствен почерк. "Тук е може би едно от най-приключенските места в Европа. Особено за млади хора, които мислят и живеят различно - тук имат свободата да осъществят собствените си идеи. Жалко, че София не осъзнава, че може да извлича ползи от имиджа си на готино и модерно място", казва той.

Тъкмо върху убеждението, че София има нужда от енергията, потенциала и ентусиазма на хора като Нико Ян, за да се развива и просперира икономически, стъпва проектът "Отворени градове" на Британския съвет. Във фокуса му стои разбирането, че свободната търговия и привличането на висококвалифицирани мигранти в един град може да спомогне за благополучието на всички, които живеят в него.


Британският съвет вече е успял да обедини 26 града (сред които освен София са Билбао, Кардиф, Дъблин, Дюселдорф, Познан, Виена и т.н.) около тази идея, като за целта администрацията на всеки от тях се ангажира и да предприеме конкретни стъпки да подобри отвореността си.

"На базата на разнообразни дейности, заедно с градски лидери, общински съветници и служители, изследователи, мигранти и неправителствен сектор, "Отворени градове" се стреми да даде отговор на въпроса как многообразието може да се превърне в гарант за успеха на градовете, кои са пътищата към тяхната интернационализация и преди всичко какъв трябва да бъде един наистина отворен град. Точно за това София се включи активно в този проект", коментира пред "Капитал" кметът на града Йорданка Фандъкова. По думите й идеята на проекта се вписва й в основните приоритети за развитието му, тоест София да се превърне в инвестиционен център на Югоизточна Европа, в среда за бизнес и предприемчивост, използвайки културата си като ресурс.

Монитор на отворените градове



В първата фаза на проекта "Отворени градове", която приключва на 23 февруари, експертите от Британския съвет са се постарали да дефинират какво е отвореност, да се опитат да я измерят и да изработят методология, чрез която градовете могат да сравняват опита си в областта и да обменят добри практики. За целта са създали онлайн инструмент, който се нарича монитор на отворените градове и без да е класация, сравнява градовете по различни икономически и обществени показатели, за да определи слабите страни и потенциала им (вижте графиката).

"Сравнението между градовете не бива да е самоцелно", подчертава директорът на проекта за България Красимира Танчева и обяснява: "Не е толкова важно от каква изходна позиция тръгва всеки град. Ясно е, че София трудно може да се конкурира с градове като Лондон или Ню Йорк, по-важно е да демонстрира решимост за постигане на резултати."

Макар повечето градове вече да са готови със своите планове за действие по проекта, те ще бъдат представени официално на заключителна конференция в Брюксел през месец май. Идеята е всички да пристъпят към действие, за да може след известно време да се измери напредъкът им. Въпреки че планът за действие на София е бил подложен на обществено обсъждане още през октомври, той все още не е достъпен като документ за по-широка публика. Кметът Йорданка Фандъкова увери, че в следващите два месеца планът ще бъде обсъден и приет от Столичния общински съвет.

За слабите места

Карлос Лейтао е бразилец, който живее в България от година и половина. За това време е успял да се сблъска с почти всички несгоди на това да си чужденец, който живее в София. Като започнем от сблъсъка с мудната и неуслужлива администрация, минем през това, че извън централните зони почти няма знаци с латински букви, и завършим с безобразната култура на шофиране. Карлос ненавижда трафика и не проумява как в сравнително малък град като София (преди това е живял в Рио де Жанейро, Лондон и Торонто) няма велоалеи, които да облекчават придвижването. "Ако имаше поне една подходяща алея за велосипеди, която опасва градския център, нямаше да ми трябва дори метро. Щях да мога да стигам от единия край до другия за 20 минути", обяснява Лейтао и продължава с разочарованията си: "Всеки ден виждам как някой нарушава правилата за движение по пътищата, а полицаите стоят на ъгъла и нищо не правят." Преди време пък изгубва документите си за самоличност и му се налага да обиколи няколко полицейски участъка само за да съобщи за проблема и да му издадат временен пасаван. "Минах през общо около седем, като всеки път ме караха да разказвам какво се е случило и накрая ми казваха: "Ооо, не сте за тук, за там сте", разказва той (вече) през смях.

Всъщност според монитора на отворените градове София има най-големи проблеми тъкмо в инфраструктурата, бюрокрацията и липсата на социални медиатори, които помагат на мигрантите да се ориентират и да се интегрират по-бързо и безболезнено. Някои от проблемите опират до национални политики по отношение на миграцията и прилагането на законите, но има и конкретни мерки за подобряване на климата за чужденците, които може да предприеме общинската администрация.

"Една от първите стъпки е създаване на консултативен съвет към Столична община, в който ще участват всички заинтересувани страни. Този съвет ще има важна роля при контрола и изпълнението на плана за действие по проекта. Вече имаме спечелен проект, по който част от дейностите са свързани с обучение на общинска администрация с цел подобряване на предоставяните услуги за чужденци и намаляване на бюрокрацията", обясни кметът Йорданка Фандъкова.

В преодоляването на този дефицит София би могла да почерпи от добрия опит на Амстердам например, където общината е изградила експат център, в който всеки чужденец може да получи разрешително за работа, данъчен номер и съвети как да се установи и ориентира в рамките на час.

За възможностите

Александрос Цицос идва в България още през 90-те като студент по археология, след това си заминава за Гърция и се завръща в София отново с намерението да остане да живее тук в годините на бурен растеж преди приемането ни в Европейския съюз. Преживява заедно с българите мрачните периоди на прехода и хубавите времена на икономически възход преди кризата. "Това, което най-много обичам в живота тук, е, че всичко може да ти се случи . Буквално", казва той. Цицос признава, че в София освен всичко останало поддържа доста приличен стандарт на живот.

"Всекидневните разходи са адски евтини - храна и дрехи например. Наемите обаче са скъпи. Интернет връзката ми тук е в пъти по-добра, отколкото в Бразилия и Канада. Мобилните комуникации и транспортът също са евтини и добри", изброява и предимствата на живота в София Карлос Лейтао.

Всъщност според монитора на "Отворени градове" зоната с най-голям потенциал за привличане на висококвалифицирани мигранти за София е именно стандартът на живот, като тук влизат показатели като БВП, разходи за живеене, наеми и данъци. За да може да използва по-ефективно този си ресурс обаче, столицата трябва да се постарае и да поработи върху всички останали проблеми, които правят живота в нея невъзможен понякога.

Красимира Танчева от Британския съвет казва, че следващата стъпка в превръщането на София в по-отворен град е да включат бизнеса и гражданското общество в разговора. "Важно е не само общината да води правилните политики, но и населението на този град да приема добре новодошлите", подчертава тя.

Всъщност чужденците, които срещнете в София, ще ви дадат най-разнообразни и неочаквани причини защо им харесва да живеят тук. Ако само София можеше да им дава по-малко причини за обратното...

Обновено на 23.02.2010г. Планът за действие на София по проекта "Отворени градове" вече е достъпен публично на сайта на Столична община.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1720 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2294 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Влакчето на софийските ужаси

Особености на едно пътешествие с маршрутка

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10