С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 11 мар 2011, 14:39, 7001 прочитания

Експонати с изтекъл срок на годност

Защо голяма част от музеите и галериите в България са скучни за хората

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Как НИМ се оказа затворен на 3 март
Националният исторически музей осъмна със затворени за посетители врати на националния празник. Ръководството на музея публикува на сайта си информация, че музеят няма да работи, без обаче да уточнява защо. По-късно стана ясно, че причината е приемът, организиран от президента Георги Първанов и съпругата му, който се провежда там по случай националния празник. Директорът на НИМ Божидар Димитров отказа да коментира казуса в телефонен разговор. Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов обясни пред "Капитал", че министерството ще инициира проверка по случая и че това е поредното доказателство, че НИМ е в неподходяща сграда.
Сряда, ранният следобед. Националната художествена галерия е пуста, чува се само скърцащият под стъпките ни паркет. Минаваме през залите, в които са изложени творбите на старите български художници, и възхищението от изкуството се потъмнява от нуждата от по-добро на места осветление и детайлна информация за експонатите и сградата, в която се намираме. Помещението за съвременните творци прилича повече на склад, отколкото на "къща на музите" (какъвто е свободният превод на думата mouseios). В единия ъгъл черен роял, за който явно не е било намерено друго място, закрива картина на Жорж Папазов. Няма и към кого да се обърнем, ако случайно искаме да разберем повече за някоя от творбите. Залите с картините все пак са отличник на фона на горния етаж, който приютява скулптури на български творци. Таванът там тече на няколко места и между скулптурите на Милан Андреев, Снежана Симеонова и Павел Койчев се наместват още няколко експоната от бита - оранжев леген и две червени кофи, сякаш аранжирани по цвят и подредба. До творба на Георги Чапкънов зее счупен прозорец. Комуникацията с уредника на етажа се изчерпва с проверката на билетите (за трети път, откакто сме влезли в галерията). След това служителят отново потъва в разгърнатия близо до печката вестник.

Ако се върнем на изначалната дефиниция за музей, той би следвало да е мястото, в което деветте богини на изкуствата трябва да вдъхновяват и забавляват. Е, българските музеи не вдъхновяват. Нито забавляват. Причината може би е, че никога не са били мислени с тази цел. В повечето от тях древногръцки камъни, чипровски килими и картини на Златю Бояджиев са подредени така, сякаш са там само защото са били изкопани или нарисувани някъде в България. Те не разказват история и не въвличат посетителите (освен ако не са тесни специалисти в областта). Причините са много, но като изключим традиционния проблем с недостатъчното финансиране, могат да се обединят под един общ знаменател - лош мениджмънт - на държавата, на общините и на самите културни институции.
За изкуствоведа и куратор Весела Ножарова


Всичко опира до хората

"Когато директорът и персоналът са отдадени на работата си, те намират начини да развиват контакт с публиката на всякакво ниво", смята тя, но признава, че работещите в културните институции са поставени в нелека ситуация. "И най-добрите директори са сложени в среда на вакуум", съгласна е Весела Герчева, преподавател в департамент "Археология" на Нов български университет, която работи по проект за създаване на детски кътове в българските музеи. Според нея, ако до 1989 г. музеите и галериите са имали идеологическа и политическа роля, от 1990 г. насам те изпадат в състояние, в което никой не изисква и не очаква нищо от тях и никой нищо не им дава. "Представете си какво означава да работиш 40 години в тоталитарна, абсолютно непазарна среда и след това изведнъж да те накарат да правиш маркетинг план", коментира Герчева и е убедена, че хората могат да бъдат ефективни, ако имат ефективна организация.

Проблемът обаче е и че в голяма част от държавните и общинските културни институции персоналът не достига - няма например експерти по комуникация с публиката, PR специалисти, музейни педагози, които да разработват образователни програми. За общо 26 галерии в страната например общият брой специалисти, които работят в тях, е 206. Така често организирането на една изложба е оставено в ръцете само на един уредник, без предварителен план и организация. Целият този хаос в допълнение с ниските заплати може да обезнадежди и най-големите оптимисти сред младите изкуствоведи и куратори. Така в музеите и галериите остават много обезкуражени хора, които не вярват, че нещо ще се промени.



"Хората, които работят в музеите и галериите, не са наясно, че са важни за обществото", смята Весела Ножарова и дава пример с проект, в който е участвала преди Нощта на музеите в Пловдив преди две години. Заедно със свои колеги организира уъркшоп за служители на културните институции за това как се измисля и комуникира изложба. В начaлото хората идват с раздразнение и с нагласата, че щом няма пари, няма как нещо да се промени. След като виждат обаче нагледно, че качествени неща могат да се постигнат и без много средства, всички много бързо се запалват и се включват с идеи.

Николай Ненов, директор на един от добрите примери за български музеи - Русенския исторически музей, вижда и друг проблем в културната сфера - обучението на кадрите. Специалност музеология не съществува в нито едно висше учебно заведение в България, мениджърските умения също не са застъпени в обучението на хората, които работят в културните институции. "Основната ни грижа в момента е да превърнем експонатите в разкази", коментира Ненов. Според него, за да не бъдат музеите скучни, експозициите трябва да бъдат представени така, че да бъдат важни за съвременните хора, да дават отговори за настоящето, а не да се оглеждат само в миналото.

Корените на проблемите

при управлението на културните институции са до голяма степен и в това, че ролята им на социално-образователни центрове е някак забравена сред морето от апатия. Не е ясно какво държавата и общините изискват от тях срещу макар и малката сусбсидия, която получават. А всъщност музеите и галериите са важна част от образователната среда - ако един урок по биология например се проведе в Природонаучния музей, където учениците да виждат нагледно какво точно им се преподава, това би събудило много по-голям интерес от суха лекция в класната стая. Освен с образованието много културни институции губят връзката дори с туристическия бизнес, който всъщност може да работи в тяхна полза, като води големи групи от туристи в техните зали. Друг е въпросът, че ако няма гид, който да разкаже историята на експонатите на езици, различни от българския, смисълът се губи.

Весела Ножарова и Весела Герчева са убедени, че администрацията трябва да определи стандарти за работата на музеите и галериите, дори по отношение на правенето на изложби и комуникацията с публиката. Ако държавата и общините изискват и подробни отчети от културните институции, които да не се изчерпват с бюджет, финансов отчет и бюджет на експозициите, и правят анализ защо дадени събития и изложби се получават, а други не, това може би би накарало музеите и галериите да подобрят качеството на услугите си.

Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов подобни стандарти биха създали проблеми, защото "подготовката на изложба е творчески процес, процес на демонстрация на възможностите на хората, които управляват музея". Така изискванията на Министерството на културата се свеждат до това как се създават и функционират музеите и галериите, как се инвентират предмети във фондовете, как се назначават директорите и какви дейности могат да изпълняват. Всяка година във ведомството правят анализ въз основа на отчетите на музеите, пишат препоръки и методически указания. По отношение на десетте държавни музеи и галерии министерството може да взима решения, но за 200-те общински (които получават субсидия от държавния бюджет само за издръжка и заплати и дофинансирането идва по желание на местните власти)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1703 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2277 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Мащеха България

Неправителствена организация се опитва да помогне на бежанци да се завърнат в родината, след като страната ни ги е отритнала

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10