Експонати с изтекъл срок на годност

В Националната художествена галерия таванът тече на няколко места

Експонати с изтекъл срок на годност

Защо голяма част от музеите и галериите в България са скучни за хората

Люба Йорданова
7936 прочитания

В Националната художествена галерия таванът тече на няколко места

© Надежда Чипева


Как НИМ се оказа затворен на 3 март

Националният исторически музей осъмна със затворени за посетители врати на националния празник. Ръководството на музея публикува на сайта си информация, че музеят няма да работи, без обаче да уточнява защо. По-късно стана ясно, че причината е приемът, организиран от президента Георги Първанов и съпругата му, който се провежда там по случай националния празник. Директорът на НИМ Божидар Димитров отказа да коментира казуса в телефонен разговор. Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов обясни пред "Капитал", че министерството ще инициира проверка по случая и че това е поредното доказателство, че НИМ е в неподходяща сграда.

Сряда, ранният следобед. Националната художествена галерия е пуста, чува се само скърцащият под стъпките ни паркет. Минаваме през залите, в които са изложени творбите на старите български художници, и възхищението от изкуството се потъмнява от нуждата от по-добро на места осветление и детайлна информация за експонатите и сградата, в която се намираме. Помещението за съвременните творци прилича повече на склад, отколкото на "къща на музите" (какъвто е свободният превод на думата mouseios). В единия ъгъл черен роял, за който явно не е било намерено друго място, закрива картина на Жорж Папазов. Няма и към кого да се обърнем, ако случайно искаме да разберем повече за някоя от творбите. Залите с картините все пак са отличник на фона на горния етаж, който приютява скулптури на български творци. Таванът там тече на няколко места и между скулптурите на Милан Андреев, Снежана Симеонова и Павел Койчев се наместват още няколко експоната от бита - оранжев леген и две червени кофи, сякаш аранжирани по цвят и подредба. До творба на Георги Чапкънов зее счупен прозорец. Комуникацията с уредника на етажа се изчерпва с проверката на билетите (за трети път, откакто сме влезли в галерията). След това служителят отново потъва в разгърнатия близо до печката вестник.

Ако се върнем на изначалната дефиниция за музей, той би следвало да е мястото, в което деветте богини на изкуствата трябва да вдъхновяват и забавляват. Е, българските музеи не вдъхновяват. Нито забавляват. Причината може би е, че никога не са били мислени с тази цел. В повечето от тях древногръцки камъни, чипровски килими и картини на Златю Бояджиев са подредени така, сякаш са там само защото са били изкопани или нарисувани някъде в България. Те не разказват история и не въвличат посетителите (освен ако не са тесни специалисти в областта). Причините са много, но като изключим традиционния проблем с недостатъчното финансиране, могат да се обединят под един общ знаменател - лош мениджмънт - на държавата, на общините и на самите културни институции.

За изкуствоведа и куратор Весела Ножарова

Всичко опира до хората

"Когато директорът и персоналът са отдадени на работата си, те намират начини да развиват контакт с публиката на всякакво ниво", смята тя, но признава, че работещите в културните институции са поставени в нелека ситуация. "И най-добрите директори са сложени в среда на вакуум", съгласна е Весела Герчева, преподавател в департамент "Археология" на Нов български университет, която работи по проект за създаване на детски кътове в българските музеи. Според нея, ако до 1989 г. музеите и галериите са имали идеологическа и политическа роля, от 1990 г. насам те изпадат в състояние, в което никой не изисква и не очаква нищо от тях и никой нищо не им дава. "Представете си какво означава да работиш 40 години в тоталитарна, абсолютно непазарна среда и след това изведнъж да те накарат да правиш маркетинг план", коментира Герчева и е убедена, че хората могат да бъдат ефективни, ако имат ефективна организация.

Проблемът обаче е и че в голяма част от държавните и общинските културни институции персоналът не достига - няма например експерти по комуникация с публиката, PR специалисти, музейни педагози, които да разработват образователни програми. За общо 26 галерии в страната например общият брой специалисти, които работят в тях, е 206. Така често организирането на една изложба е оставено в ръцете само на един уредник, без предварителен план и организация. Целият този хаос в допълнение с ниските заплати може да обезнадежди и най-големите оптимисти сред младите изкуствоведи и куратори. Така в музеите и галериите остават много обезкуражени хора, които не вярват, че нещо ще се промени.

"Хората, които работят в музеите и галериите, не са наясно, че са важни за обществото", смята Весела Ножарова и дава пример с проект, в който е участвала преди Нощта на музеите в Пловдив преди две години. Заедно със свои колеги организира уъркшоп за служители на културните институции за това как се измисля и комуникира изложба. В начaлото хората идват с раздразнение и с нагласата, че щом няма пари, няма как нещо да се промени. След като виждат обаче нагледно, че качествени неща могат да се постигнат и без много средства, всички много бързо се запалват и се включват с идеи.

Николай Ненов, директор на един от добрите примери за български музеи - Русенския исторически музей, вижда и друг проблем в културната сфера - обучението на кадрите. Специалност музеология не съществува в нито едно висше учебно заведение в България, мениджърските умения също не са застъпени в обучението на хората, които работят в културните институции. "Основната ни грижа в момента е да превърнем експонатите в разкази", коментира Ненов. Според него, за да не бъдат музеите скучни, експозициите трябва да бъдат представени така, че да бъдат важни за съвременните хора, да дават отговори за настоящето, а не да се оглеждат само в миналото.

Корените на проблемите

при управлението на културните институции са до голяма степен и в това, че ролята им на социално-образователни центрове е някак забравена сред морето от апатия. Не е ясно какво държавата и общините изискват от тях срещу макар и малката сусбсидия, която получават. А всъщност музеите и галериите са важна част от образователната среда - ако един урок по биология например се проведе в Природонаучния музей, където учениците да виждат нагледно какво точно им се преподава, това би събудило много по-голям интерес от суха лекция в класната стая. Освен с образованието много културни институции губят връзката дори с туристическия бизнес, който всъщност може да работи в тяхна полза, като води големи групи от туристи в техните зали. Друг е въпросът, че ако няма гид, който да разкаже историята на експонатите на езици, различни от българския, смисълът се губи.

Весела Ножарова и Весела Герчева са убедени, че администрацията трябва да определи стандарти за работата на музеите и галериите, дори по отношение на правенето на изложби и комуникацията с публиката. Ако държавата и общините изискват и подробни отчети от културните институции, които да не се изчерпват с бюджет, финансов отчет и бюджет на експозициите, и правят анализ защо дадени събития и изложби се получават, а други не, това може би би накарало музеите и галериите да подобрят качеството на услугите си.

Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов подобни стандарти биха създали проблеми, защото "подготовката на изложба е творчески процес, процес на демонстрация на възможностите на хората, които управляват музея". Така изискванията на Министерството на културата се свеждат до това как се създават и функционират музеите и галериите, как се инвентират предмети във фондовете, как се назначават директорите и какви дейности могат да изпълняват. Всяка година във ведомството правят анализ въз основа на отчетите на музеите, пишат препоръки и методически указания. По отношение на десетте държавни музеи и галерии министерството може да взима решения, но за 200-те общински (които получават субсидия от държавния бюджет само за издръжка и заплати и дофинансирането идва по желание на местните власти)

Топката се прехвърля

"Музейното дело страда от остра финансова недостатъчност, която до голяма степен е обвързана с факта, че общините не приоритетизират музейното дело като тема", коментира Тодор Чобанов. Според него едно от обясненията за това е, че кметовете разсъждават в рамките на 4-годишния си мандат и често не се интересуват от дългосрочните измерения на културното наследство.

По думите на Чобанов раздвижване на системата може да стане с делегираните бюджети за музеите, които са сред приоритетите на културното министерство. Тази реформа изисква обаче сериозна подготовка и за разлика от театрите, които при добър мениджмънт могат да минат направо на самоиздръжка, музеите много рядко могат да направят такъв тип приходи, които да покрият техните разходи на 100%, особено в българските пазарни условия. Все пак, ако добрите културни институции биват поощрявани по някакъв начин, ако има повече възможности за проектно финансиране и музеите не разчитат единствено на субсидията си, то това би довело и до конкуренция в сектора, която в момента въобще не съществува. Още повече че музеите и галериите трябва да осъзнаят, че се конкурират за свободното време на хората не само по между си, но и с театрите и най-новите филми в мултиплексите.

При всички положения сигурно е, че срокът на годност на сегашния модел отдавна е изтекъл и огромна част от галериите по-скоро имитират смисъл. Това, че имат някаква колекция, не означава, че хората са длъжни да я гледат. На български дори  думата музей се е превърнала в синоним на скука. Изразът "това трябва да отиде в музея" означава нещо остаряло и неинтересно, което заслужава да бъде забравено. Е, сега е дошло време старата организация на тези пространства да отиде в историята. Защото времената са други, този модел вече очевидно не работи и хората заслужават нови, модерни и интересни музеи и галерии.

По темата работи и Зорница Стоилова

Добрият пример

Има немалко музеи и галерии в България, които показват, че качествени неща могат да се случват и с малко средства, ако има добър мениджмънт. Русенският исторически музей например активно участва в туристически изложения и така за година сключва между 45-50 договора с туроператорски фирми за цяла България. С приходите от подсигурени туристически групи музеят формира своя бюджет за научна работа. Директорът на музея Николай Ненов разказва, че през последните две години екипът му обръща повече внимание и на музейните магазини и успява да увеличи приходите си от сувенирна дейност с 12%. Миналата есен музеят организира панаир на сувенирните изложби с помощта на Министерството на културата като част от европейската програма за мобилност на музейните колекции. "Направихме такъв панаир, защото искаме да се изработват уникални сувенири за нашите музеи, а не само дървени лъжици от времето на "Балкантурист", коментира Ненов. В Русенския исторически музей има музеен педагог, който отговаря за връзките с училищата. Той разработва интерактивни програми, които да са подходящи за учениците, формиращи 18% от посетителите на музея.

"Става с много тичане по институциите." Така Аделина Филева, директор на Столичната градска художествена галерия, която е сред най-успешните от общинските културни институти, обяснява как е постигнала минимума да има поне по един специалист от вид в галерията си. Дълго време тя убеждава Министерството на културата да отпусне допълнителни щатни бройки и накрая успява. Опитва се да поддържа сравнително добро ниво на заплатите в галерията - пак с преговори със Столичната община, от която зависи дофинансирането към субсидията. В галерията няма единствено щатни гидове, но ако група посетители се обади предварително, екипът на Аделина Филева намират начин да организират беседи. За да запълни дупките на оскъдната субсидия, Филева активно търси допълнителни източници на финансиране - кандидатства по европейски програми, намира спонсори, например за изложби или издаване на каталози.

Как НИМ се оказа затворен на 3 март

Националният исторически музей осъмна със затворени за посетители врати на националния празник. Ръководството на музея публикува на сайта си информация, че музеят няма да работи, без обаче да уточнява защо. По-късно стана ясно, че причината е приемът, организиран от президента Георги Първанов и съпругата му, който се провежда там по случай националния празник. Директорът на НИМ Божидар Димитров отказа да коментира казуса в телефонен разговор. Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов обясни пред "Капитал", че министерството ще инициира проверка по случая и че това е поредното доказателство, че НИМ е в неподходяща сграда.

Сряда, ранният следобед. Националната художествена галерия е пуста, чува се само скърцащият под стъпките ни паркет. Минаваме през залите, в които са изложени творбите на старите български художници, и възхищението от изкуството се потъмнява от нуждата от по-добро на места осветление и детайлна информация за експонатите и сградата, в която се намираме. Помещението за съвременните творци прилича повече на склад, отколкото на "къща на музите" (какъвто е свободният превод на думата mouseios). В единия ъгъл черен роял, за който явно не е било намерено друго място, закрива картина на Жорж Папазов. Няма и към кого да се обърнем, ако случайно искаме да разберем повече за някоя от творбите. Залите с картините все пак са отличник на фона на горния етаж, който приютява скулптури на български творци. Таванът там тече на няколко места и между скулптурите на Милан Андреев, Снежана Симеонова и Павел Койчев се наместват още няколко експоната от бита - оранжев леген и две червени кофи, сякаш аранжирани по цвят и подредба. До творба на Георги Чапкънов зее счупен прозорец. Комуникацията с уредника на етажа се изчерпва с проверката на билетите (за трети път, откакто сме влезли в галерията). След това служителят отново потъва в разгърнатия близо до печката вестник.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Днешния музей не е само екскурзоводи и експонати. Трябва всеки музей да има надписи на български и английски език за всеки експонат, независимо дали някой го смята за важен, или не. Също интерактивния тип електронни екскурзоводи (тези, които приличат на GSM) са вече задължителни за модерен музей. Много добър пример е Архелогическия музей в Пловдив, много добре подредена изложба в приятна среда. Жалко само за ниския вход (2-3 лева) и за липсата на посетители. Според мен, ако за ученици и студенти входа е безплатен, а за останалите 10-ина лева музея би имал повече посетители, колкото и да е странно...

  • 2
    gargamel09 avatar :-|
    gergana09

    Това е една от моите теми напоследък. Благодаря ви, Капитал, че писахте по нея.
    Аз съм от "тренираните" посетители на музеи и галерии - не ме спира студа в залите (справка галерията с картини на Владимир Димитров - Майстора, Кюстендил - невероятни неща, богата колекция, но споменът за студа в сградата, още го помня), неуютната, понякога направо враждебна атмосфера, в която понякога се чувствам като натрапник, който разваля спокойствието на служителите (точно служители, а не специалисти).
    Въпреки това ме ядосва липсата на всякакво отношение и желание за работа. Сегашното управление на музеи и галерии е отбиване на номера, тези хора работят в офис - от 9 до 5, от понеделник до петък. Парадоксално е, че повечето подобни институции са затворени през почивни и празнични дни. Кога очаквате да дойдат посетителите ви? През работно време ли? Това се отнася както за музеите и галериите в София, така и в "туристическия" Несебър - през лятото, когато е пълно с хора до полунощ, археологическият музей работи до 5.00!!!! без събота и неделя.
    Защо не създадете алтернатива на останалите леснодостъпни забавления? В Берлин млади семейства прекарват цял ден през уикенда в зоопарка и аквариума към него - вземат си сандвичи и закусват пред аквариума с екзотични риби, хлапетата бъркат във водата на шадравана в опит да докоснат някоя от тях, забавно и образователно. Прекарах невероятни почивни дни между Коледа и Нова година именно в Берлин, обикаляйки галерии и музеи със сестра ми - за мен това беше най-хубавия и смислен начин да си прекарам почивните дни около Коледа.
    А да - да не забравя комбинираните билети. Такива съществуват в Берлин, както се оказа и в Търново/Арбанаси - моя колежка развежда колега чужденец, посещават последователно църкви в Арбанаси, Царевец, музеи - чак на последното място неучтивата служителка се сеща да им каже, че могат да си вземат комбиниран билет за всички обекти в региона.
    Да спомена ли задължителните магазини в галериите? Ами в Берлин и Лондон, на излизане просто минаваш през магазина - така е организиран маршрута. Но след като съм изпълнена с образи и цветове, просто не мога да си тръгна без да отнеса малко парче-спомен за тях. Имам магнити с известни картини, макар да не съм фен на магнитите; много хитри разделители за книги с магнитно прикрепяне; платнени чанти за пазаруване от Националната галерия - Лондон - дребни неща, които винаги ползвам с удоволствие, защото са красиви, практични и ми напомнят за страхотните места, които съм посетила.

  • 3
    igl avatar :-|
    igl

    Работя в музей и ясно разбирам, че музеите у нас не предлагат адекватна услуга на своите потребители. В преобладаващата си част те са превърнати в хранилища на ценности и ненапразно заглавията на изложбите се въртят около "Из съкровищницата...."и"Магията на....". В музейните експозиции липсва разказ и отговор на въпросите, които вълнуват днешните хора, материалната база е толкова остаряла, че при посещение в тях неволно посетителят остава с впечатление, че е видял читалищна сбирка от годините около Осовобождението. В експозициите температурата е около 0, а там не стоят музейните специалисти, а пазители, често ненавиждайки работата си....Персоналът в музея е малък, част от него е заета с перманентни инвентаризации, а останалите пробват да работят или чакат пенсията си...Липсват стандарти за музейна експозиция, за кариерно развитие в музеите и ако МК не помисли по тези въпроси, скоро вероятно в дневния ред на обществото ще се постави въпроса "за или против музеите" и имат ли те почва у нас.........А аз обичам работата си и бих искала да мога да видя активни посетители в своя музей, които да бъдат предизвикани от поставените в експозицията въпроси, които да се връщат в него с радост заедно с децата си....

  • 4
    maiski avatar :-|
    Хъм

    По отношение на персонала бих искала да кажа, че впечатление са ми направили екскурзоводите студенти, на които съм се натъквала в чужбина и които прекарват там или задължителните си стажове, или просто си докарват допълнителни доходи. В магистратурата, която учих, имаше задължителен стаж, а университетската администрация ме посъветва да отида до някоя фирма "да си взема бележка". Не е редно. Това помага както на студентите, така и на бъдещите им реални работодатели.
    В галерията на Майстора водих наскоро познати от чужбина. Аз се изложих пред тях, че не съм особено запозната, а служителките ме посъветваха да прочетем житие-битието, окачено на стената.

  • 5
    voklev avatar :-|
    voklev

    За да "живее" един музей, една галерия, трябва да имат от 5 до 30 откупки на нови експонати годишно. Иначе са "мъртви" както са сега.

  • 6
    epoc avatar :-|
    epoc

    Чудомир, "Три века преди христа". Коментарите са излишни:

    http://chitanka.info/lib/text/14500-tri_veka_predi_hrista

  • 7
    bzlateva avatar :-|
    Monstritta

    Убедена съм, че проблемът е основно в лошия мениджмънт и организация, а ревът, че няма пари е само дежурното извинение. Един конкретен пример. Миналата година посетих изложбата на илюстрации на Явор Гюзелев в Националната Художествена Галерия. Изключително талантлив художник, истнинско удоволствие беше - препоръчах изложбата на много приятели, някои заведоха и децата си. На излизане от галерията, попитах служителката, която продава билетите, дали мога да си закупя плакати с някои от илюстрациите. Нямаше, разбира се, освен това ме изгледаха с пълно недоумение. Тотална липса на инициатива, ето в това е проблемът. Вместо да се свържат с автора, да уредят въпроса с правата и да отпечатат плакати, фанелки, чаши, подложки за чаши и компютърни мишки, карти за игра и каквото друго може да ви хрумне, както правят всички големи музеи и галерии по света, те вегетират и се оплакват, че няма пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал