С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 18 мар 2011, 13:18, 6891 прочитания

Мащеха България

Неправителствена организация се опитва да помогне на бежанци да се завърнат в родината, след като страната ни ги е отритнала

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Окончателно съм решил да се върна." Халед* e вперил поглед в земята, но е кристално ясно, че е категоричен. Неговите тъжни черни очи блуждаят из стаята, а ръцете му трескаво мачкат международен паспорт. Халед е представител на етническата група фейли, известна още като "народът без държава". Причината е, че и Ирак, и Иран отказват да ги признаят за свои граждани. Халед прекарва детството и младежките си години, кръстосвайки пътищата между двете държави. През 80-те години режимът на Саддам Хюсеин прогонва хиляди семейства като неговото от Ирак и конфискува земите и имотите им. В края на октомври миналата година 25-годишният Халед решава да избяга в България с надеждата тук да намери убежище.

Няколко месеца по-късно той е един от първите кандидати на програмата за доброволно завръщане на чужденци в страните, откъдето произхождат. Инициативата е на неправителствената организация "Каритас София". Финансиран от Европейския фонд за връщане, проектът има за цел да даде възможност на граждани на трети държави да се завърнат в родината си чрез справедлива процедура и да им помогне да изградят нов живот. Нещо повече - за тези, които пребивават в България без правно основание, доброволното завръщане е начин да се приберат у дома, без да подлежат на административни мерки.


Целева група на програмата са чужденци, които са получили един или повече откази за хуманитарен или бежански статут (за дефинициите виж карето), такива, които са още в производство и чакат решение, или просто бежанци и имигранти, които имат трудности да се интегрират в България или пък искат да се завърнат в собствената си страна поради лични причини. "Колкото и да не си го признаваме, в България те са дискриминирани, особено ако изглеждат физически различно", откровено казва Радосвета Хаджиева, координатор на проекта в "Каритас София".

Халед не говори много. Казва само, че ако може, би заминал още утре. Притеснява се за майка си, която е тежко болна в Иран. Единственото му желание е да я прибере в Ирак и да събере цялото семейство отново там. Няма конкретен план за себе си. Надява се новото правителство в Ирак, което е благосклонно към кюрдските фейли, да им върне земите, за да изградят дома си наново. "Вече не се страхувам. Искам само да се махна от България и да взема родителите си", казва той, гледайки към прозореца...

Митът за българското гостоприемство



Най-голям интерес към проекта на "Каритас София" проявяват иракчаните. Според статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Ирак е на второ място след Афганистан по брой на подадени молби за получаване на статут от 1993 г. досега. Иракчаните са типичен пример за бежанци - хора, които се опитват да се спасят от преследване, вътрешен въоръжен конфликт и на които в собствената им страна са били отказани основни човешки права поради някакъв признак (раса, религия, националност, социална група, политически убеждения). В техния случай държавата не е в състояние да защити гражданите си и те са принудени да напуснат, за да оцелеят.

Процедурата по даване на статут в България обаче е непрозрачна и оплетена в бюрокрация. Оказва се, че историите на подалите молба за закрила чужденци често не отговарят на критериите на ДАБ. Като тази на Мохамед, който в една ранна сутрин през лятото на 2008 г. е нападнат в родния си град в Ирак. Похитителите са няколко мъже, които се представят за полицаи, а след това го пребиват. След това Мохамед не помни нищо . Събужда се вече в болницата, където научава, че е бил спасен от американски войници. Впоследствие разбира, че побоят е бил поръчан от негови познати, които са искали да го отвлекат, за да поискат откуп от семейството му.

Тогава Мохамед решава да избяга, за да оцелее. В България, където живее вече три години, има няколко отказа да получи статут на бежанец. Затова пък на всеки 15 дни трябва да ходи до дирекция "Миграция", за да се подписва, че чака поредното решение. И въпреки че си докарва прилични доходи от работа в заведение за бързо хранене, че има къде да живее и се оправя добре с българския език, Мохамед също е решен да се върне в Ирак.

"Критериите за получаване на бежански и хуманитарен статут са ясно разписани в закона. Разчита се и на умението на нашите служители да преценят къде е истината и къде измислицата в историите на чужденците, дали наистина са били преследвани по политически, религиозни причини или са станали жертви на криминално деяние", казва директорът на дирекция "Методика на производството и правно обслужване" в Агенцията за бежанците Румен Сяров. По думите му 90% от тези, които подават молби за закрила, всъщност са икономически мигранти, тръгнали да търсят по-добър живот.

"Да, има много жертви на отвличания в страни, които са в гражданска война, но това не са бежански истории. Те са били отвличани за откуп, защото семействата им са били малко по-заможни. Станали са жертви на криминално деяние, но не са посмели да се обадят на полицията, твърди Сяров. И продължава: Истинският бежанец, който е бил преследван заради политически убеждения или произход, не смее въобще да излезе от стаята си в центъра. Живее само със стипендията от 65 лева на месец, докато не получи решение. Въобще не се афишира, че е в страната. Страхува се дори от служители в посолството на страната си."

Адвокат Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на Български хелзинкски комитет (БХК), обаче вижда куп проблеми в качеството и честността на процедурата по даване на статут. "При първата вълна от Ирак половината от подалите молба за закрила получиха статут, останалите - не. За мен това беше политическо решение, за да се демотивират иракчаните да продължат да влизат в България", коментира Савова. По изчисления на БХК едва 11% от подалите документи за закрила миналата година са получили такава. Ефектът е, че в момента в България влизат най-отчаяните хора, останалите са се насочили към други държави, където получават статут. Савова не може да си обясни този рестриктивен подход на Агенцията за бежанците, особено при положение че на година в страната ни влизат само около хиляда души. За сравнение - в Германия например има по 200-300 хиляди бежанци на година. "България изобщо не е привлекателна държава като крайна дестинация за имигранти", смята тя и намира спекулациите за бежански вълни след влизането на страната ни в Шенген за абсолютно неоснователни.

Непривлекателна всъщност е меко прилагателно за страна, в която бежанците често стават жертви на недостойно отношение и ксенофобия. В общия случай те се сблъскват с това още на ГКПП-то, където Гранична полиция не разполага с преводачи, не може да разграничи хората, които търсят закрила, от нелегалните имигранти и на практика арестува всички за 24 часа. След това се озовават в центъра за временно настаняване в Бусманци (или в този в Любимец, който беше открит наскоро). А Бусманци повече прилича на затвор, в който чужденците се държат с месеци без потвърдена от съд мярка за неотклонение. Не че, след като излязат, ги очаква нещо по-добро - много от тях се озовават на улицата, без да има къде да отидат и как да започнат нов живот, и с една-единствена утеха - 65 лева на месец. Това обяснява и увеличението на броя молби за социална помощ към Българския червен кръст от страна на бежанци, които живеят на улицата.

Докато чакат молбата им за статут да бъде разгледана, чужденците нямат нито достъп до пазара на труда, нито възможност да изучават български език в Интеграционния център към агенцията. Гарантирано им е единствено дълго чакане пред миграционните служби. Не са рядкост и съмненията за корупция при даването на статути. "Получаваме страшно много такива сигнали, но не можем да ги подадем по-нататък, защото много малко хора искат официално да свидетелстват, тъй като се страхуват", казва адвокат Илиана Савова. В крайна сметка много от кандидатите за бежански статут се отчайват и сами решават да се върнат обратно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3335 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2708 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Зависими от грешната политика

След половин век война срещу наркотиците, светът има нужда от съвсем нов подход към проблема

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.