С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 1 апр 2011, 14:38, 9172 прочитания

Общество с подръчни средства

Инициативата срещу презастрояването на софийския квартал "Дружба" показа, че гражданите могат да влияят на администрацията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Градинката пред блок 404 в "Дружба 2" в София не е най-идеалното междублоково пространство, което можете да си представите. Част от детските катерушки са счупени, едната беседка е без покрив, наоколо се виждат боклуци. Чистят от време на време съвестни граждани от съседните блокове. Преди няколко години група родители с малки деца пребоядисват пързалката и правят нов пясъчник. В студения мартенски делничен ден там е пусто и тихо. Въпреки това тази градинка е въздухът и пространството за хората от околните кооперации - единственото близко място, където родителите могат да изведат децата си, а възрастните хора да излязат през деня.

След няколко месеца тази градинка може да се превърне в поредния строеж в София,  а след няколко години - в девететажен жилищен блок, в комплект с няколко магазина.


В първоначалния проект за преустройство на "Дружба" 1 и 2 в района изникват повече от 40 нови блока

Фотограф: Надежда Чипева
Подобни идеи има в изобилие в новия подробен устройствен план на жк "Дружба", който в момента се обсъжда в Столичната община. Проблемът идва оттам, че в последните 20 години са били реституирани и приватизирани терени в междублокови пространства, зелени площи и детски площадки в жилищните комплекси и сега частните им собственици решават да ги оползотворят (казус, който е валиден и за други квартали в София). Така в първоначалния проект за преустройство на "Дружба" 1 и 2 в района изникват повече от 40 нови блока. Идеите предизвикаха реакции на много от гражданите на квартала, които след няколко неуспешни опити за възражения и подписки срещу презастрояването се обединиха в инициативен комитет и поискаха да се организира референдум по въпроса. Според тях жилищните комплекси са проектирани цялостно, според градоустройствените изисквания в България и презастрояването би довело до влошаване на условията за живот в тези райони. Като например задръствания, прекъсвания на електрозахранването заради многото включени сгради и недостатъчно места в училища и детски градини.

"Когато няма никаква обратна връзка от институциите, решението е референдум", коментира Борис Цветков, председател на инициативния комитет и бивш общински съветник от БСП. Според него в случаи като застрояването на междублокови пространства всички жители се обединяват "без значение какъв ти е съседът" и стават съмишленици в името на общата кауза. В началото на декември миналата година Цветков и още шест души регистрират комитета и започват да събират подписи за провеждане на референдум.

Организирани в хаоса



Впечатляващото в случая е необичайно добрата за нашите географски ширини организация, която членовете на комитета успяват да изградят в името на няколко строежа по-малко в "Дружба". Всичко започва още от обявяването на новия подробен план за устройство на района, който буден гражданин забелязва в Държавен вестник. След обществените обсъждания на проекта няколко групи граждани внасят в Столичната община отделни подписки срещу планирани в междублокови пространства строежи. Мнозинството от възраженията им обаче не се приемат и така се ражда идеята за референдум. Пощенските кутии на жителите на района бързо се напълват с листовки с информация, на която се отзовават около стотина доброволци. Следва разпределение на отговорници за събиране на подписи по райони, блокове и входове, които тръгват от апартамент на апартамент да активизират гражданите. В много от блоковете работата се върши от домоуправители, на други места пък се поема от хора с предишен опит в събирането на подписи. Организацията е най-стройна в последните седмици преди крайния срок, в който подписката трябва да се внесе в Столичния общински съвет (СОС). Тогава членовете на комитета и доброволците се събират често по кафенета, в Дома на културата или направо в собствените си домове, за да проверяват докъде е стигнала инициативата. В крайна сметка на 8 март внасят в СОС искането си за провеждане на местен референдум, подписано от 4055 жители на район "Искър" - недостатъчно, за да може общината да е задължена да организира допитването (за това са били нужни подписите на 10% от хората, които са гласували на последните местни избори в района, или около 6 хиляди подписа), но достатъчно, за да задължи общинския съвет да разгледа искането.

Борис Цветков разказва, че най-голям проблем при събирането на подписите са им създали личните данни, които според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление трябва задължително да присъстват в бланките. Много от възрастните граждани на квартала се притеснявали от това да посочат пълния си адрес, а по-младите - от факта, че трябва да впишат ЕГН-тата си. Докато доброволците събират подписите, излизат и няколко скандала със злоупотреби с лични данни и това още повече усложнява ситуацията.

Според Атанас Хиков, жител на "Дружба" и член на инициативния комитет гражданската дейност има ефект, но хората трябва да са настоятелни и да се ангажират с каузата не само на думи.

Фотограф: Надежда Чипева
Комитетът се сблъсква и с обичайната за българското общество нагласа "нищо не зависи от мен, за какво да си правя труда". "Няма хора, които да са против, но има такива, на които не им се занимава", казва Атанас Хиков, жител на "Дружба" и член на инициативния комитет. Според него гражданската дейност има ефект, но хората трябва да са настоятелни и да се ангажират с каузата не само на думи. Той разказва, че дейностите за инициативата му отнемат време и създават известни неудобства, "но ако истински искаш да постигнеш нещо, не се отказваш".

Малка стъпка на гражданите, но голям скок за обществото

В момента автентичността на подписите се проверява в дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). Междувременно инициативният комитет изпраща писма до всички общински съветници в София и молба да внесат доклад с гражданското искане за референдум. Групата на БСП събира необходимите за доклада подписи и има вероятност след две седмици СОС да разгледа искането за местно допитване.

"Един такъв референдум означава референдум за национализация и не виждам как предложението би могло да се приеме", коментира за "Капитал" главният архитект на София Петър Диков. Според него единственият начин да се реши въпроса, като се запази максимално озеленяването и същевременно не се наруши неприкосновеността на частната собственост, е чрез подробен устройствен план, който да определи терени за отчуждаване и съответно обезщетения за собствениците. "Всичко останало, което се предлага като решения, е популизъм или някакъв нов вид комунизъм, който казва, че всичко е общонародно", смята Диков. "Плановете ще ги променяме дотогава, докато получим някакъв взаимоприемлив компромис", заяви той и допълни, че вече са нанесени корекции, които защитават публичния интерес за сметка на частния, въпреки възражения на собствениците.

Въпросът дали провеждането на референдум е правилният инструмент в такива случаи наистина е спорен. "За или против застояването в жилищни комплекси" звучи направо риторично и проблемът всъщност би трябвало да е въпрос на държавна и общинска политика. Освен това цялата ситуация се случва след свършен факт - терените вече са върнати на частни собственици и те съответно са в правото си да използват имотите си. Вероятността допитването до гражданите да се състои засега и е по-скоро малко вероятна. Инициативата в "Дружба" обаче постига повече - тя показва, че апатията и бездействието не са неразделна част от българското общество и че нещата могат и да се променят, ако не се оставят просто на стечението на обстоятелствата.

Има ефект

Няколко подобни граждански инициативи вече са дали резултат в различни квартали на София. След подписки са били върнати за повторни обсъждания и частично променени устройствените планове на "Мусагеница", "Дружба", "Младост" и "Студентски град". През 2008 г. отново след подписки и митинги на живеещи в "Младост" тогавашният кмет Бойко Борисов издаде строителна забрана за границите на територията на района, която беше обект на новия подробен устройствен план. Мораториумът действа до влизането на плана в сила. Под гражданския натиск бяха отменени 80 процента от планираните нови сгради. Атанас Черешаров, който тогава участва активно в инициативата в "Младост", а сега е общински съветник от ГЕРБ, разказва, че подобни действия могат да са ефективни само ако гражданите са добре организирани и са наясно със закона, който трябва да преборят. "Важното е гражданите да осъзнават своите права, да бъдат по-будни", смята Черешаров.

Според арх. Боряна Шивачева, председател на гражданско сдружение "Бели брези" и участник в много подобни инициативи, в момента гражданският натиск е единственият инструмент нещо да се промени. Тя смята, че действащата процедура за провеждане на обществени обсъждания има нужда от подобрение - липсват например критерии, по които се оценяват становищата на гражданите и гражданските организации, и регламент, по който те да бъдат отчитани и подлагани на по-широко обсъждане. В момента обявяването на проектите на нови устройствени планове не е достатъчно публично и често не се получава диалог между администрацията и засегнатите страни. Шивачева дава пример с устройствения план на жк "Стрелбище", който е бил представен на гражданите тази седмица в рамките на обществено обсъждане, но срокът за възражения вече е изтекъл.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1774 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2371 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Старее, но не расте

Населението на България намалява и се концентрира в няколко големи градa

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10