Училището може да се промени само за няколко години

Брет Вигдортц

Училището може да се промени само за няколко години

Изпълнителният директор и основател на Teach First Брет Вигдортц пред "Капитал"

Люба Йорданова
9195 прочитания

Брет Вигдортц

© Teach First


Профил

Брет Вигдортц основава Teach First през 2002 г. и от тогава е неин изпълнителен директор. Преди това е работил като консултант в McKinsey & Company. Има бакалавърска степен от университета "Ричмънд", Вирджиния, и магистърска по икономика от Хавайския университет.

Вигдортц е съосновател и президент на международната мрежа Teach for all.

През 2007 г. е обявен от Ernst & Young  за предприемач на годината в социалната сфера.

Кои са според вас основните проблеми на образованието в България? Можете ли да направите сравнение с образователната система във Великобритания?

Във Великобритания има огромна пропаст между успеха на деца от богати семейства и този на деца от по-бедните слоеве. В Англия има много добри училища, но само децата от по-заможни семейства успяват да влязат в тях. Това за мен е големият проблем във Великобритания.

Не знам много за образователната система в България, но и в двете страни важи въпросът как да намериш истински мотивирани, енергични учители с големи очаквания към учениците, които да работят с деца от по-бедните слоеве. Именно тези деца имат още по-голяма нужда от образование, защото то е единственият им път към успех.

Значи учителите са основният фактор в училище?

Много изследвания показват, че учителите са най-решаващият фактор за успеха на едно дете.

Как учителите могат да повлияят на развитието на учениците си?

Учителите на Teach First (повече за организацията - в карето) имат три опорни точки - постиженията на ученика, високите стремежи и достъпа до възможности. Добрият учител трябва да може да помогне на учениците си да постигнат високи нива по тези три компонента. Децата трябва да знаят какво искат да постигнат в живота и да бъдат мотивирани да го направят - това може да дойде и от семейството, средата или от тях самите. Учителите трябва да убедят децата в собствените им възможности, в това, че могат да постигнат успех в живота. Не да им казват, че задължително трябва да влязат в университет, а че могат да го направят, ако поискат.

Много от децата, с които работим, не знаят как да използват възможностите, които им се предлагат. Учителят трябва да им помогне например да разберат как да кандидатстват за стаж, за работа или за място в университет, как да намерят изгодна екскурзия до Париж или да се запишат в спортен клуб, който им харесва.

Академичният успех включва всичко, и то от най-ранни години - ако 16-годишните ученици не успеят да си вземат изпитите, не може да се очаква да постигнат нещо след това.

Кой е начинът да мотивираш един ученик?

За нас преподаването е лидерска професия и няма само един начин да бъдеш лидер. Затова и няма един-единствен начин да бъдеш успешен учител. Но всички успешни учители трябва да имат високи очаквания към децата, способност да поставят цели и да работят усилено за постигането им. Друго общо качество е способността да работят в екип - да помагат на децата да работят със семействата си, с другите хора в училище.

Може би най-важната роля на училището е да научи децата как да се справят с проблемите в живота, как да разберат какво искат да постигнат - нещо, което за съжаление липсва в българските училища. Как можем да обърнем образованието в тази посока?

Един от начините е учителите да покажат на децата всички възможности, които стоят пред тях. Учениците трябва да разберат защо трябва да постигнат успехи и защо трябва да работят активно за това. Успелият учител трябва да може да накара учениците да вярват в себе си и да работят усилено за успеха си.

В България обаче често не се занимаваме с децата с лоши резултати и приемаме, че не могат да постигнат повече.

В Teach First силно вярваме, че интелигентността и постиженията не са вродени. Виждал съм изключително много случаи, в които учителите са успели да променят успеха на учениците си. Така че това е работата на учителя - ако той не вярва, че ученикът може да се промени и да постигне високи резултати, никой няма да може да повярва в това. Това е инвестиция в децата и не трябва да предаваме тези, които са под средното ниво. Идеята е да вярваме в тях, да имаме високи очаквания и да ги караме те самите да имат високи очаквания от себе си.

Вярно е, че това е сериозен проблем и твърде много деца са оставени без адекватно обучение. В Англия например много често разделят класовете по успеха на децата. Според нас това е изключително вредно, защото по този начин всяко дете е разпределено там, докъдето някой е казал, че му стигат възможностите. Ако децата с различни нива на успех са в един клас, това е по-трудно за учителя, но по-добре за учениците. А всички образователни политики трябва да се правят спрямо това кое е добре за децата.

Често в българските училища липсва добра атмосфера и дисциплина в класните стаи. Как можем да решим този проблем?

Според мен е важно директорът и преподавателите във всяко училище да имат обща политика и децата, дори най-малките, да са запознати с нея - да знаят какви са правилата и последствията, ако не се спазват.

Какво мислите за идеята ученици, които нарушават тези правила, да полагат някакъв обществено полезен труд?

Според мен зависи от училището - във всяко действат различни неща. Учителите трябва да определят правила и да налагат мерки, ако тези правила не се спазват, но и не трябва да се отказват от това да работят с ученика, който се е провинил, да го развиват и да го приобщят отново към училището.

Мрежата на Teach for All търси учители лидери. Какви качества трябва да притежават тези учители?

За нас проблемът с недостатъците на образованието може да се реши единствено с лидерски качества. Лидерството първо се проявява в класната стая - учителите са лидери, те ръководят 30 деца. Най-добрият лидер е този, който може да помогне на несигурните ученици да повярват в себе си и да постигнат успехи. Например някой, който ръководи група мотивирани служители в една фирма, не е непременно лидер, а по-скоро мениджър. Ако обаче ръководиш група 15-годишни и те успеят да вземат изпита, който никога не са вярвали, че ще минат, и не са разбирали въобще защо е важно да успеят, това вече е лидерство.

Освен лидерството в класната стая са нужни и лидери, които да ръководят цялата образователна система, за да може тя да се справи с проблемите.

В България обаче учителите нямат добър имидж сред обществото, недостатъчно добре платени са и често мнението им не се уважава от деца и родители. Това демотивира много млади професионалисти и ги кара да търсят алтернативни възможности за работа. Как могат да се мотивират тези учители да работят с децата по начина, който описахте?

Мисля, че директорите и ръководствата на училищата имат важна роля в този случай. Трябва да има високи очаквания към учителите, но същевременно трябва да им се оказва подкрепа и да им се помага непрекъснато да се развиват и обучават. Всъщност, когато учителите на Teach for all влязат в класните стаи, те показват на останалите какво е възможно да се направи и вдигат нивото на очакванията от училището.

Мога да дам пример с едно училище в западен Лондон, което преди няколко години изглеждаше като затвор. Никой не знаеше защо точно е там - децата просто стояха по чиновете, имаше учители, но нищо не се учеше и резултатите на учениците бяха много ниски. Попитах директора какво иска да постигне в училището и той отговори, че целта му е децата да не излязат на улицата и да се забъркат в неприятности. Това обаче не е идеята на едно училище. Тогава беше назначен нов директор, а една четвърт от учителите дойдоха от Teach First, включително зам.-директорите. Сега резултатите на това училище са много високи, успеваемостта на учениците се увеличи от около 8 на 60 процента и много от тях влизат в най-добрите университети. Училището вече има и съвсем друга култура и ценности. Децата говорят за това как да изкарат шестица, а не как ще се провалят на поредния изпит.

Тъжното е, че само преди няколко години братята и сестрите на днешните ученици, които са посещавали това училище, не са получили никакво образование и сега имат много по-малко възможности в живота. И това не е било по тяхна вина, просто са имали лошия късмет да бъдат в училището, преди то да се промени.

Но този пример показва, че промяната може да се случи само за няколко години и учениците да спечелят от това. И то без да са нужни много допълнителни финансови стимули. Финансовите средства съвсем не са най-важният фактор за подобряване на образованието. САЩ например харчат най-много пари за образование от всички страни по света, но са далеч от най-добрите резултати.

В България често вече се говори за използването на интерактивни уроци в часовете, но това не означава автоматично по-добри резултати. Как според вас трябва да е представен материалът, за да ангажира учениците?

Ние също очакваме от учителите си да използват повече интерактивни методи, за да подобрят успеха на децата. Идеята обаче по-скоро е учениците да се научат да мислят и да разберат материала. Това не става с учител, който просто седи преди класа си и чете нещо от някаква книга. Добрите уроци са тези, които ангажират учениците. Преди няколко седмици например присъствах на урок, който трябваше да се занимава с романа "Оливър Туист". Учителят раздели класа на три групи и те трябваше да изиграят съдебно дело срещу Фейгън - едната група беше прокурорът, другата - защитата, а третата бяха съдиите. Мисля, че този урок едновременно забавляваше учениците, но и ги накара да се задълбочат в романа.

Друг пример, за който се сещам, е един урок по математика, в който се преподаваше Питагоровата теорема. Много хора си мислят, че математиката е скучна, но в крайна сметка зависи от начина, по който се преподава. Учителят изкара децата на футболното игрище на двора и ги накара да изиграят ъглов удар. После ги попита къде пред вратата трябва да застане нападателят, който да поеме топката, за да вкара гол. Така изиграха ъгловия удар с няколко различни дължини и посоки и в крайна сметка учиха материала през някакъв практически пример. Учениците бяха наистина ангажирани с това, което правиха, и мисля, че разбраха Питагоровата теорема много по-добре, отколкото ако просто бяха стояли в класните стаи.

Може би такива примери биха помогнали да се реши основният проблем в българските училища - функционалната неграмотност на учениците, това, че могат да четат и пишат, но не разбират смисъла от прочетеното.

Мисля, че с такъв тип уроци учениците имат по-голям шанс да разберат това, което им се преподава, защото се ангажират истински с материала, виждат къде в реалния живот може да се приложи. Работата на учителя е да търси такъв тип интерактивност, да се постарае да предаде урока така, че децата да го разберат.

Кои са Teach First

Teach First е член на международната мрежа Teach for all, която обединява благотворителни организации в различни страни по света, работещи за подобряване на образователните стандарти. Идеята на мрежата е да намери млади професионалисти, които да започнат работа като учители в училища с по-слабо представящи се ученици. Според концепцията на Teach for all най-важните качества за един учител са лидерските умения, способността да мотивира децата и да развива целия им потенциал. Партньор на Teach for all в България е "Заедно в час", чиито учители ще започнат работа от септември тази година.

От създаването на Teach First във Великобритания през 2002 г. повече от 2520 учители на организацията са започнали работа в проблемни училища. През 2010 г. The Times поставят Teach First на седмо място в топ 100 класацията на компании, които наемат току-що завършили висшисти. Това е най-високо изкачилата се благотворителна организация в историята на класацията.

Профил

Брет Вигдортц основава Teach First през 2002 г. и от тогава е неин изпълнителен директор. Преди това е работил като консултант в McKinsey & Company. Има бакалавърска степен от университета "Ричмънд", Вирджиния, и магистърска по икономика от Хавайския университет.

Вигдортц е съосновател и президент на международната мрежа Teach for all.

През 2007 г. е обявен от Ernst & Young  за предприемач на годината в социалната сфера.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


29 коментара
  • 1
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    Боже опази от еврейски консултантчета свързани с международни благотворителни организации от сорта на Отворено Общество!!!

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Да, може да се промени. Достатъчно е само държавата да каже, че ще плаща за резултати. На края на всеки семестър - централно уреден изпит подобно на матурата. Издържи ли го ученикът, училището взема държавната субсидия, без значение дали е частно, общинско, църковно и т.н. Може и изобщо да не ходи детето на училище, стига да вземе изпита. Оттук нататък всеки има свобода, да избере най-съзидателния път за постигане на целта

  • 4
    nellyb avatar :-|
    nellyb

    В Англия има много добри училища, но само децата от по-заможни семейства успяват да влязат в тях.
    Мммм, да!
    Има семейства, в които образованието и възпитанието на ценности са част от ежедневието. Никой дори не ги коментра - те просто са неизбежни. Ето защо учат в по-добри училища, ето защо са заможни.
    Дейноста на учителите е втората част на това, което се изгражда в къщи. Когато нямаш основа, няма какво да надграждаш. Елементарно Уотсън!

  • 5
    luckanova avatar :-|
    luckanova

    Отново месия за родното образование.Господинът си прави фриволни предложения-няма лошо,но тази словесна еквилибристика да е чак обект на вниманието на ''Капитал"?Ако същите думички бяха изречени от Иван или Стоян,никой нямаше да ги отрази,защото в тези реплики наистина няма нищо интересно и определено не съдържат рецепта за образованието ни.

  • 6
    l avatar :-|
    |

    Добро интервю. Само дето противоречи на постоянно рекламираната от Капитал теза, че новите технологии могат да променят нещо в образованието. Както беше казал някой, "бедните деца получават компютри, богатите деца получават добри учители".

  • 7
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#3] от "cinik":

    Омръзнало ми е от идиоти, дето си мислят че пазарните принципи могат да се прилагат навсякъде, включително и в образованието.

    Къде по света образованието е така както го искаш? Някакви доказателства, че този принцип работи?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса