Делници, делници, понеделници...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Делници, делници, понеделници...

Делници, делници, понеделници...

Може ли по-кратката работна седмица да ни върне баланса между работа и личен живот

Зорница Стоилова
11518 прочитания

© Ася Колева-Стоянова


Автор: Ася Колева-Стоянова
Автор: Капитал

Работя пет дни в седмицата. Почивам два. Всъщност почивам е силна дума, тъй като не мога да си позволя да "изключвам". Все по-трудно се съсредоточавам. Чета по няколко неща едновременно, като заедно с това отговарям на имейли, водя телефонни разговори, пиша в skype, следя какво се случва в (почти) всички социални мрежи. Понякога само си давам вид, че слушам хората. Виждам ги, че говорят, кимам с внимание, но нищо от това, което казват, не влиза в съзнанието ми. Развила съм хронична непоносимост към "празни приказки". Не обичам да говоря по телефона. Улавям се, че забравям имена на хора, дати, разни дреболии, които формират т.нар. обща култура. Открадвам си време за по-задълбочено мислене, когато вървя по улиците, под душа или преди да заспя. Когато си взимам отпуска, то е по-често "за да свърша нещо друго", отколкото да си почина пълноценно.

Знам си диагнозата: преяждане с информация, зависимост от технологиите, лоша организация на времето и неумение за преодоляване на стреса. Познавам много хора, пардон, почти не познавам хора, които да не боледуват от същото. Независимо в каква сфера работят.

Късметлийската комбинация от празници през април и май тази година, която ни принуди да отмятаме задачите по-сгъстено за четири вместо за пет дни, но и ни помогна да планираме няколко щастливи бягства от града, ни накара да се замислим - какво, ако това беше обичайният ни ритъм на работа. Прави ли икономически смисъл да се намалят работните часове за сметка на по-отпочинали и освежени служители? Ще окаже ли благотворен ефект върху планетата, ако й спестим един петък седмично изразходвана енергия? Ще бъдем ли по-продуктивни и ефективни, ако организираме работата си от понеделник до четвъртък? Ще почиваме ли по-пълноценно, ако имаме на разположение три дни извън офиса?

Четири дни работа, три - почивка. Има ли смисъл?,

попитахме читателите на capital.bg. Повечето бяха категорични - не, това би навредило на икономиката, пък и е спорно дали ще направи хората по-ефективни на работното място. Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), смята, че подобна реакция е разбираема. "Обществата са много консервативни, а статуквото се променя трудно", казва тя и споделя мнението на някои читатели, че по-кратката работна седмица би работила само за определени сектори. Тоест като частна инициатива, но не и като норма. "В развитите икономики се върви към повече работа, не обратното", допълва Николова. И казва също, че въвеждането на по-кратка работна седмица би могло да доведе до появата на нерегламентиран труд (следователно разцвет на сивия сектор) и още до това, редица хора да започнат втора работа. 

По света обаче има редица успешни примери на компании (особено в по-креативни индустрии, които разчитат на въображението и спонтанността на служителите си), експериментирали с четиридневната работна седмица. Базираната в Чикаго фирма за разработване на уеб базирани приложения за малки бизнеси 37signals е заклеймила традиционната корпоративна култура. "Нямам никаква идея по колко часа на ден работят моите служители - само знам, че си вършат работата", казва изпълнителният й директор Джейсън Фрийд. В блога си той разказва как през 2008 г. за пръв път му хрумва да въведе принципа на четирите дни в офиса. Установява, че долу-горе същото количество работа може да бъде свършено за четири вместо за пет дни. Служителите му са на линия в петък, само при спешни случаи или необходимост от поддръжка. Забелязва, че след тридневните уикенди хората се повяват по-освежени, по-щастливи в понеделник и според него това ги мотивира да се трудят по-усърдно и ефективно през кратката работна седмица.

Без да е адвокат на четиридневната работна седмица, изпълнителният директор на компанията за управление на човешки ресурси "Синектика" Велин Георгиев смята, че тя би могла да даде нова перспектива към работния процес. "Ограничаването на времето е преса да направиш организацията си по-производителна, води до намирането на решения и идеи, които иначе не биха хрумнали на мениджмънта", коментира той.

Всъщност уикендът такъв, какъвто го познаваме, е сравнително модерна концепция, а извоюването му е отнело векове на стачки, преговори и законови поправки. (Събрали сме някои от по-любопитните факти в карето "Кратка история на мързела".) А в крайна сметка какъв е смисълът от икономическия и технологичния растеж, ако не ни дава повече свободно време?

Това е една от ключовите тези на New Economic Foundation (NEF), неправителствена организация, която e определила за свой слоган - "икономиката, такава каквато, трябва да бъде, ако хората и планетата имаха значение" и която предлага още по-радикалната идея - стандартът на работа да бъде 21 часа вместо 40, като служителите сами да определят дали да работят повече или по-малко от това. В тази мярка те виждат изход от много кризи, които тревожат съвременните общества - преумората, безработицата, неравенството, свръхконсумацията, високите въглеродни емисии, липсата на време да живеем устойчиво, да се грижим едни за други и въобще да се наслаждаваме на живота си.

"Предизвикателството е да счупим влиянието на стария индустриален часовник, без да добавяме ново напрежение, и да си освободим време, за да живеем устойчиво", казват от New Economic Foundation. Един от аргументите им е, че по-късата работна седмица ще ни помогне да разчупим модела - "живеем, за да работим, работим, за да печелим, печелим, за да потребяваме". По този начин, смятат от NEF, хората ще станат по-малко зависими от потреблението, ще намалее стресът от жонглирането между работата и домашните задължения и семействата ще прекарват повече време заедно. Но преди всичко намалените работни часове ще спомогнат затова икономиката да се адаптира към нуждите на обществото и околната среда, вместо те да бъдат подчинени на нейните.

Встрани от по-смелите решения обаче, икономистите виждат потенциал в идеята да се въведе

по-кратка работна седмица за държавната администрация

Подобен експеримент преди няколко години правят в Юта. Щатът става първият в Америка, който решава да освободи държавните служители от работа в петък, като част от усилията си да намали разходите за енергия. От понеделник до четвъртък обаче те работят по десет часа дневно и по този начин администрацията става по-достъпна за гражданите, които преди това били принудени да бягат от работа, за да свършат нещо (звучи познато, а?). За период от година опашките пред учрежденията значително намаляват, от щатската управа регистрират значително по-малко отсъствия по болест на държавните служители, а щатът намалява потреблението на енергия с 13%. Работодателите пък си спестили 6 млн. долара от бензин, а 82% от държавните работници заявили, че искат да запазят новия график.

"Ако в България имаше работещо електронно правителство (което да посреща нуждите на бизнеса и гражданите) по примера на Естония, по-кратката работна седмица на администрацията действително може да спести пари на данъкоплатците", категорична е Десислава Николова от ИПИ. И допълва, че подобна мярка може да намали значително броя на служителите и да освободи ресурс, с който да се привличат по-качествени кадри.

В амалгамата от аргументи, идеи и решения за или против това да работим по-малко дни в седмицата, логично идва и въпросът:

не е ли остаряла концепцията за работната седмица

въобще. След като технологиите са тези, които така или иначе управляват начина, по който си организираме работата си, и ни дават достъп до нея, където и да се намираме и който и ден и час от седмицата да е, то не е ли време да започнем сами да определяме работното си време.

В Института за пазарна икономика са застъпници на тази либерална философия. "По-добре е да се остави на работодателите и работниците да решават колко да е продължителността на работната седмица и на работния ден. Чрез директни преговори между двете страни ще се постигне баланс на интересите им", смята главният икономист в ИПИ Десислава Николова.

Европейският съюз е определил в директива, че максимумът работни часове на седмица, които са разрешени на служителите, са 48. Някои държави с по-прогресивно мислене към пазара на труда като Великобритания обаче оспорват тази норма, считайки, че в крайна сметка всеки сам решава колко да работи. "Икономическата логика би следвало да диктува условията, а не регулациите", е мнението на Десислава Николова.

Всъщност броят на часовете, в които се трудят служителите в отделните страни, въобще не е определящ за темпа на растеж на техните икономики. Така например според данните на "Евростат" България е сред държавите в ЕС, в които хората работят най-много през седмицата (средно 41 часа), а в същото време е с най-ниска производителност на труда в общността. За сравнение Холандия, в която служителите се трудят най-малко часове (31 часа), е с нива на продуктивност в пъти над средното за ЕС. (вижте графиката)

Данните от "Евростат" са ярко доказателство, че е далеч по-важно да сме ориентирани целево към това, което вършим, вместо да се вълнуваме от това, колко часа прекарваме в офиса. Велин Георгиев от компанията за управление на човешки ресурси "Синектика" вярва, че ако всяка дейност се разбива на проекти,  напълно възможно е всеки един от служителите да работи от дома си, и то когато си прецени. "Всеки човек има индивидуален темп на работа и индивидуален енергиен цикъл. При някои хора той започва в шест сутринта, други са по-работоспособни към полунощ. Идеята е човек да може съобразно индивидуалния си темп да си организира работният процес. Въпросът е в края на определения срок, той да е произвел съответния продукт", обяснява Георгиев и добавя, че в този процес ролята на мениджмънта е да контролира напредъка и да се уверява, че сроковете се спазват.

А когато спрем да мислим за работата си във времевата рамка "от девет до шест", си даваме и сметка за това, че

проблемът не е колко часа работим, а дали почиваме качествено

В края на миналата година във Великобритания излиза проучване с тъжното заглавие "Изгубеният уикенд". То е направено по поръчка на Premier Inn сред 4000 работещи и установява, че хората въобще не отпускат съзнанието си преди 12.38 часа в събота вечер, а в неделя след 3.55 часа следобед те отново започват да се притесняват за идващата работна седмица. А 53% от анкетираните казват, че се чувстват "твърде изморени", за да се наслаждават на уикенда пълноценно. Почти половината проверяват служебния си имейл през събота и неделя.

"Как стана така, че тъкмо ерата на ускорения технологичен напредък ни отнема постоянно от свободното време и уикендът ни постепенно изчезва?", пита Йън Прайс, автор на книгата "Илюзията за активност: защо живеем, за да работим през  век, и как да работим, за да живеем вместо това" и бизнес консултант.

А ние го питаме може ли по-кратката работна седмица да е стъпка към спечелването на битката за повече свободно време. "Не моделът на петдневната работна седмица е проблем. По-скоро неефективният начин, по който се трудим в работното си време е това, което ни причинява проблемите с качеството на живот извън работата", казва Прайс. За целта той предлага промяна на начина, по който използваме технологиите - в частност имейла - така че да не бъдем постоянно обект на прекъсвания и да можем да "изключваме" и да се възстановяваме, когато не работим. По думите му спешно имаме нужда от време и пространство за задълбочено мислене.

"Подходът ни на работа сега прилича на атлет, който се готви за краткотрайна експлозия и след това възстановява силите чрез почивка. А трябва да се научим да бъдем в хармония с това да се "изключваме". И да се научим да се фокусираме върху едно нещо в даден момент, но с истинско внимание и отдаденост", коментира Йън Прайс. И после добавя, че за да се случи това, трябва да променим както нагласите си, така и социалните норми.

А сега повтаряйте бавно след мен: "Аз-няма-да-проверявам-имейла-си-този уикенд..."

Автор: Ася Колева-Стоянова
Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

64 коментара
  • 1
    brilqntin avatar :-P
    Диана

    Ако хората започнат да работят 4 дни вместо 5 дни да симулират дейност - всички ще сме по-щастливи и икономиката ни няма да страда от промяната :-)

  • 2
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    "Попитахме читателите на capital.bg. Повечето бяха категорични - не, това би навредило на икономиката."

    Ама, как, "икономиката", както и да си я представяме, е по-важна от нас самите.

  • 3
    reality avatar :-|
    reality

    Не знам дали 4-дневна работна седмица ще помогне да сме по-креативни и продуктивни, но знам, че има много начини да се стимулира почивката дори по време на работа като например събранията да се провеждат в някое кафене в квартала, работен обяд извън офиса и -дал Господ- по-малко мейли между колеги.

    В нашия офис мейлите летят за щяло и нещяло, но най-често за неща, които могат да се решат/обсъдят по телефона за 30сек. Така че технологическият напредък не винаги е решение за опростена и ефективна комуникация.

  • 4
    luckanova avatar :-|
    luckanova

    "А сега повтаряйте бавно след мен: "Аз-няма-да-проверявам-имейла-си-този уикенд..." .........................Повтарям, ама знам, че няма да се получи. Може би наистина проблемът е в информационната претовареност и в липсата на пълноценна почивка. Поне за мен е така.:)

  • 5
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    По-кратка работна седмица? Абсурд! Такова чудо в България не може да се случи в действителност! И сега в много фирми се работи и Събота, като не се признават нито празници, нито платени отпуски! В мнозинството градове извън София Петък въобще не е краят на работното седмица, а законът масово не се спазва от работодателите. В тази връзка - аз много щях да се радвам, ако работната седмица можеше да стане поне петдневна навсякъде...

  • 6
    marijka avatar :-|
    marijka

    4 дни по 10 часа е супер, работила съм така. И въобще, да работиш с цел свършване на работата е много по-стимулиращо от отмятането на часове - те ту не стигат, ту се влачат безкрайно. Гъвкаво работно време, работа от вкъщи и месечни дежурства в офиса ftw

  • 7
    ju_li avatar :-P
    ju.li

    Ха-ха, ми то и сега само чиновниците работят 5дни седмично, всички останали са на режим 7/24

  • 8
    nureto avatar :-|
    Mai Tai

    Когато започнах за първи път работа в офис на 8 часов работен ден бях меко казано шокирана - свършвах си работата до обяд и след това се чудех какво да правя за ужас на колегите ми. И това благодарение на факта, че преди това дълги години работих в къщи и сама си разпределях времето. Та чиновниците в офиса ми обясняваха как е недопустимо да се работи толкова интензивно, че да се чудиш какво да правиш след обяд, как като излизаш за кафе навън не трябва да вземаш чантата си с теб, а да я оставяш на бюрото, за да има видимост, че си там и т.н. Напуснах! Нашите работодатели са прекалено прости, за да осъзнаят предимствата на плаващото и ненормирано работно време, за мутро-предприемачите да държиш хората по 10 часа вкл. и в събота е символично действие, доказващо властта им над нещастниците, които са наели, и представлява една съществена демонстрация на собственото им забогатяване. Още повече, че у нас няма почасово заплащане, което би ограничило стремежа на мутрите да злоупотребяват с работното време.

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Офф, и аз мислих да не го отварям пустия му мейл, ама добре че го проверих.
    Една работа, дето я бехме уговаряли, човека праща договор. Плаща двойно и иска да му се свърши работата спешно.
    Празниците отидоха на кино и св. Георги ще ме прости, ама нали и ние трябва да се борим с тоз змей - Кризата, дорде и отсечем и трите глави.
    Затова, никакво отпускане и работа да не се отказва баш сега.
    А чиновници и журналисти нека си почиват, ако щет и по пет дена в седмицата. Ние нали работим и заради тяхното мамбо.

  • 10
    rainbou1 avatar :-P
    rainbou1

    5 дневната работна седмица е отживелица и би трябвало да може да се премахне, където може. Аз лично с удоволствие бих работил 4 дена (32 часа), но няма кой да ми го позволи. А 4 дена по 10 часа ще ме озорят, но също мисля, че бих се справил.
    Както са писали и за ефекта в щатите - на петия ден няма да правя трафик по улиците (поне не в час пик), бих имал повече време за себе си и за семейството си, за спорт, повече ще харча за развлечения :-). А петия ден мога да го изхарчвам и за повишаване на квалификация и учене на език. И би било много по-ефективно, защото гледах как колеги, записали се да учат език по програмата "Аз мога", пропускаха занятия, защото имаха работа и не можеха да си тръгнат в 18 часа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK