Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Заглавието е шега. Всъщност това е кратката история на това как хората дълго и мъчително през вековете са извоювали правото си на свободно време и достойни условия на труд. Работната седмица, каквато я познаваме днес, е продукт на преплитането на религиозни, културни и социални норми. В християнската традиция неделята (денят на Бог) се почита като ден за почивка и богослужение. При римляните също е било така, само че за тях това бил "Денят на Слънцето", като през 321 г. император Константин обявил, че това оттук нататък е денят за почивка и търговците в градовете няма да работят. Работниците на полето обаче били свободни да се трудят, ако желаят.
Едва с настъпването на индустриалната революция и формирането на работническите съюзи през 19 век хората започнали да настояват за по-кратък работен ден и по-достойни условия на труд. По това време работния ден варирал между 10 и 16 часа, като детският труд бил често срещано явление. През 1810 г. във Великобритания уелският социален реформатор Робърт Оуен издига искането за десетчасов работен ден. Няколко години по-късно той вече формулира цел от осем часа дневно плюс слогана "Осем часа труд, осем часа почивка, осем часа покой". Едва през 1847 г. обаче само жените и децата в Англия били възнаградени с 10-часов работен ден и по-малко работа в събота.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
26 коментара
и изводът какъв е?
Човешкият труд е отживелица! Отдавна съществува потенциалът, голяма част от човешките дейности да бъдат автоматизирани и роботизирани. На всичкото отгоре - това би подобрило в пъти ефективността на производствата... Да, ама някои предпочитат НА ВСЯКА ЦЕНА да продължат да изтезават хора, вместо да инвестират в автоматизация и в роботизация и така да направят продукцията си по-конкурентна на китайската! К`во да правиш?! Всички искат Китай да стане най-голямата икономическа сила в света и те, китайците, къде да идат, горките - ще станат!
за афтоматизацията напълно верно... ейна например във времето на туитъря и уикилийкса... колку муе неку окумуш иврейчи да изпраска смарт алгоритъмчи... да струпа стотина сървъра... и да ни оттърве от пълчищата мераклии... дето си скъсват бутовете... и клавиатурките... да осмислят незначителността на свойто съществуване... :)
инак серьозно... за регулация на работното време мое да мислят само мозъци, дето са в кашонът от 9 до 5... в наши дни светът върви накъм обръщане на работата в игра... и накъм дискретизиране и дисперсия на повечето работни процеси... тъйче... въф бъдащето... все по-малко явно ще се вижда кога, къде и как хората работят... а дотогаз tgif..! :)
"Австралийските каменоделци и строители пък са първите работници в света, които през 1856 г. успяват да си издействат осемчасов работен ден" - някъде четох, че в Османската империя миньорите работили в мините на пет дневна работна седмица и седем часов работен ден.
А пък аз като гледам метачите по улиците, които само разпрашават допълнитеклно зимната кал и луга се сещам, че още педи мноооого години имаше едни малки камиончета, които съвсем автоматизирано и икономично вършеха тази работа... и не разбирам с какво допринася този безсмислен труд, независимо колко часа се упражнява.
До коментар [#5] от "ju.li":
Важното е да се отчита заетост сред малцинствата и да се говори за ниска безработица. А това, ангажираните каква продуктивност имат, остава като анализ на бъдещето. :-)
рАботиме по въпроса да автоматизираме неколкостотин хиляди индианци... Да имат време хората да се занимават с правене на деца вместо да си губят времето в офиси...
много ясно, че машини могат да заменят голяма част от работещите хора. но какво ще се прави с излишните хора тогава? дали ще се раздават пари на калпак на тези, които няма нужда да работят?
то и сега само 20-30% от хората по света произвеждат - останалите само преразпределят. спокойно може да се мине и без тях, като просто преразпределяме на калпак.
единственият проблем е, че всеки ще се натиска да е не от тези, на които се е паднало да произвеждат, а от тези, на които се пада да ядат от готовото :-)
До коментар [#8] от "Камен":
По-скоро, тогава мнозинството ще се занимава с изкуство, с култура, със спорт, с развлечения... Цивилизованите (и ефективни икономически) нации не се определят по това, колко хора "скучаят", докато търсят някаква възможност за печеливша изява, ами точно обратното - колко по-ефективни са стратегическите (неизбежните) производства и колко средства и време остават за заниманията на цивилизацията (наука, култура, изкуства...).
@9 - е хубаво, но хайде аз да съм от тези, дето ще се занимават с изкуство, пък на теб да остане копането, съгласен ли си?
то и при социализма беше почнало така да става - едни работят, а други в окръжния комитет на партията - отговарят за културно-масовата дейност.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.