Нека шоуто да започне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нека шоуто да започне

Българските меломани са повече от гладни за фестивални изживявания

Нека шоуто да започне

Музикалните фестивали са бизнес, който открива много възможности за градовете

Зорница Стоилова, Зорница Маркова
13203 прочитания

Българските меломани са повече от гладни за фестивални изживявания

© Георги Кожухаров


Пловдив. 2002 г. България е нищожно петно на световната музикална карта. Нюйоркската банда Fun Lovin’ Criminals пристига тук да изнесе концерт за първи път. Феновете им ги чакат нетърпеливо, строени на магистралата между София и Пловдив. Групата се появява с тежка охрана, която изглежда така, все едно се готви да подкрепи американските войски в Афганистан. Тогава Fun Lovin’ Criminals не знаят къде е България и до последно се колебаят дали да приемат поканата за концерт. Предупредили са ги, че регионът е опасен, групи пътуват рядко насам и (!) някой може да ги отвлече и да поиска от семействата им откуп от един милион долара.

Това, разбира се, не се случва и оттогава насам Fun Lovin’ Criminals се връщат още два пъти за концерти пред българска публика. Последният път – преди две години на музикалния фестивал Spirit of Burgas, когато пристигат без никаква охрана и весело разказват на организаторите колко много са се променили представите им за България.

Времето, когато тук музикален живот почти липсваше, съвсем не е толкова отдавна. Привличането на големи изпълнители за концерт си беше подвиг, а пристигането на групите и техниката им през затворените граници и мрачните балкански пътища - приключение. Едва влизането на България в Европейския съюз я постави в общата рамка на нормалността, даде самочувствие на промотърите да развиват професионална концертна дейност и да канят големи имена, а на българската публика – все по-голяма възможност да избира.

Доскоро музикалната среда в България беше предимно компенсаторна. Хората виждат на живо идолите, които са били актуални преди 10-15 години, а не изпълнителите от своето настояще. Но и тази тенденция по естествен път се обръща. През последните две–три години в страната започна да се заражда фестивална култура и макар да са все още малко музикалните фестивали с устойчив бизнес модел и изградено име и доверие, по всичко изглежда, че това е ниша с огромен потенциал за развитие. 2011 г. е годината с най-много фестивали и тенденцията е към непрекъснато нарастване.

Лятото на големите надежди

Христо е от онази порода меломани, които прегръщат всякакви (някои биха казали противоречащи си) музикални стилове – от лежерен поп и джаз, през хаус до рок и метъл. В календара и бюджета си за това лято той е планирал посещения на над пет музикални фестивала. Маршрутът му включва Разлог, София, Слънчев бряг, Каварна, Бургас, а за десерт – Чешър, Великобританияq на гигантския фестивал за хаус музика CreamFields. Христо очевидно не робува на определени изпълнители, фен е на самото фестивално изживяване.

"Преди нямаше толкова много събития и долу-горе можех да си позволя да отида на всичко, което искам. Поне в България. Сега обаче наистина се чудя къде да отида", казва Христо и пресмята, че ако трябва да посети всички фестивали, са му необходими само 1000 лева за билети и още два пъти по толкова за път, нощувки и храна.

И действително това лято ще бъде горещо и богато на музикални събития и на надежди за печалба. Въпреки рецесията има много предприемачи ентусиасти, които виждат бизнес възможност в организирането на фестивали (може ли да се печели от това и как – вижте тук). Събитийният мениджър на Mellow Music Festival, който ще се проведе в София на 9 юли, Тим Гюбел казва, че фактът, че по време на криза има толкова много фестивали е знак, че на пазара има глад за подобни събития.

Факт е и, че България се включва доста късно в този процес. Може би последна на Балканите. "Това, което на нас ни се струва като бум, всъщност е един закъснял старт", коментира Асен Асенов, който стои зад поредица от градски фестивали от различни области на културата като дизайн, архитектура, танц и музика. Фестивалите ни се виждат много само защото изходната ни база е нищо.

С карта и билет в ръка

Музикалните събития са от най-привлекателния вид бизнес - те предлагат на клиентите изживяване. Фестивалите привличат хиляди хора, дошли да слушат любимата си музика, но и да си почиват и забавляват. Това е друг вид туризъм, от който могат да печелят куп странични индустрии – от традиционния туризъм и транспорта до бизнеса с храни и напитки. Успешните музикални фестивали са и чудесен шанс за маркетинг на определени дестинации.

Разлог например, който от 24 до 26 юни е домакин на Elevation, е напълно непознат на световната (и българската) музикална сцена. В сравнение с близкото Банско е и доста подценен като предпочитано място за туризъм. Това лято обаче хотелите и заведенията в Разлог и региона се подготвят да посрещнат над 20 000 души според прогнозите на организаторите на един от най-впечатляващите проекти тази година - Elevation.

Един от тях, Александър Евтимов, който е собственик и на хотел в района, обяснява, че са избрали Разлог като локация и заради ключовото му местоположение – София, Пловдив, Солун, Скопие са на около два часа път с кола. "Имаме огромна леглова база, която стои неизползвана през летните месеци, а се предлага на много по-достъпни цени. Elevation ще е добра реклама за региона. А и ще спечелят всички местни бизнеси – от хотелите до магазините за хранителни стоки", разказва Евтимов. Въпреки че още не е ясно с какъв успех ще се проведе фестивалът, община Разлог вече е отстъпила терен за провеждането му за пет години напред.

Има и общини, които дори са преценили, че си заслужава да инвестират средства в развитието на музикални събития, след като са пресметнали добре позитивите за града в дългосрочен план. Не е тайна, че Spirit of Burgas възниква именно като публично-частно партньорство. Фестивалът всяка година се субсидира със сума, гласувана от общинския съвет. В същото време той е позициониран в средата на август тъкмо за да подсилва туристическия сезон.

"Подобно събитие има и икономически, и имиджови ползи за града. Миналата година по време на фестивала в града пристигнаха 34 хил. туристи. Приходите от тях са 7 млн. лв., показаха проучванията ни след това. Сред туристите имаше такива, които идват заради музиката и никога не бяха чували за България преди това", разказа кметът на Бургас Димитър Николов.

Музика и много повече

Мащабните културни събития могат да са много мощен лост за промяната на имиджа на дадено място, ако се използват умно и с идея за бъдещето. Гластънбъри например е малко градче в Югозападна Англия с под 10 хил. души население. През 1970 г. то е било не по-известно от Разлог, но благодарение на усилията на няколко прозорливи ентусиасти днес е символ на фестивалната култура - в калните полета край него всяка година се събират стотици хиляди хора. Ако търсим пример по-наблизо, да вземем фестивала Exit в Нови Сад. Той се провежда вече 12 години и всеки път над 200 хил. човека изпълват малкия сръбски град, за който преди това малцина извън балканските линии бяха чували (виж интервюто с управляващия партньор на Exit тук).

Също през 70-те години на миналия век богатата турска фамилия Еджзаджъбашъ създава Истанбулската фондация за култура и изкуство тъкмо с цел да промени репутацията на Турция пред света. Това е една от причините Истанбул отново да се наложи като културен мегаполис и всяка година да е домакин на гигантски фестивали, които привличат милиони туристи. Асен Асенов казва, че комерсиалните фестивали могат да работят успешно за привличането на туристи и интерес към града, но София отчаяно се нуждае и от събития, които развиват културната й среда. С други думи, фестивали, които да обогатяват общата култура на гражданите чрез предлагане на качествено съдържание, но и такива, които да бъдат платформи за популяризирането на българско изкуство навън.

Организаторите на Spirit of Burgas също имат такава амбиция. Те си сътрудничат с девет от най-големите музикални фестивали в Централна и Източна Европа (сред които сръбският Exit и унгарският Sziget) в програма за промотиране на артисти от региона Central European Talent Exchange Programme (CET UP). Тя се финасира от Европейската комисия, а целта й е да преодолее затвореността и изостаналостта на музикалния бизнес и изпълнителите в тази част на Европа.

На това ниво на развитие на културното предприемачество в България би следвало да говорим не за конкуренция, а за колаборация между музикалните фестивали, смята мениджърът на Mellow Music Festival Тим Гюбел. Казва също, че за разлика от Западна Европа, където пазарът е пренаситен в областта на фестивалите, в България все още има много неизползвани възможности. Една от нишите, която според Гюбел има огромен потенциал за развитие, е в стиловете, които не са добре популяризирани. "В София има глад за откриване на нова музика", обяснява той.

Рискован бизнес

Има предимства и рискове да правиш такъв бизнес на място, където фестивалната култура тепърва се развива. От една страна, българската публика е ощетявана дълго в достъпа си до качествен културен продукт. Меломаните тук все още свикват да виждат на живо идолите си и този музикален глад понякога се превръща в страхотна енергия, която гарантира незабравимо шоу на организаторите, изпълнителите, посетителите.

От друга обаче, предпочитанията на публиката са трудно предвидими, а и купуването на билети масово се отлага до последно. Петър Петров, организатор на неслучилия се тази година Sonisphere, има горчив опит с неуспешни проекти (виж тук). Той казва, че друг проблем са и ограничените размери на публиката за музикални фестивали. "Когато пуснем билети за концерт или фестивал, винаги се изкупуват най-евтините от 50 лв. и най-скъпите от 150 лв., което означава, че нямаме средна класа", дава пример Петров. Фестивалният сезон в Европа също така "отвлича" много български меломани, които предпочитат да дадат парите си някъде другаде.

"За да е успешен един фестивал, е много важно групите да са актуални и интересни. Поне 60% от тях да не са идвали тук, защото българите казват: "Аз тази група вече съм я гледал" и няма сила, която да ги накара да дадат пари да я видят пак", добавя още един акцент към музикалния профил на българската публика Александър Евтимов, един от организаторите на Elevation.

Рецесията е просто допълнителна спънка, която затруднява и привличането на търговски партньори, които да подкрепят събитието. Според Андрей Пеев, организатор на фестивала Park Live, тази година спонсорите са много по-затворени към подобни мероприятия, защото са свили значително бюджетите си за събития. Освен това принципът при тях е да се обвързват само с големи и познати имена, които могат да съберат масова публика, което обрича малките начинания на ходене по мъките. 

Според Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби на Moto-Pfohe, това се разбира добре от организаторите и те реагират адекватно, като са по-гъвкави с офертите. Въпреки свитите си бюджети автомобилният вносител тази година подкрепя Mellow Music Festival и Sofia Rocks.

Bulgaria open-air*

Най-ясният признак за развиването на местния пазар на фестивали обаче е все по-засилващата се конкуренция между организаторите. Това е добре за меломаните и лоша новина за онези, които не успеят за се приспособят. Александър Костадинов казва, че струпването на много музикални фестивали през лятото означава потенциално разфокусиране от гледната точка на рекламодателите. "Трудно се правят много силни за един сезон фестивали и всичките да са много посетени, да имат добри и популярни изпълнители, а и хората да си позволят билетите", коментира той.

Иван Вълков, който стои зад Spirit of Burgas, сравнява процеса с презастрояването по морето. Причината е до голяма степен в позиционирането на всички големи събития през лятото. Тази тенденция е наложена от големите фестивални пазари като Великобритания, Германия и Франция и диктува и начина, по който самите изпълнители организират турнетата и пътуванията си. Това прави битката за привличане на качествени артисти между самите фестивали още по-ожесточена. България си остава малък пазар, който не продава музика и не е особено интересен за групите, чиято цел с обиколките по фестивали е и да промотират новите си албуми. 

Резултатите от 2011 г. ще са показателни за бъдещето на този бизнес. Едно е ясно обаче: българските фенове са повече от гладни за нови и интересни изживявания, така че пазар за тях ще има. А с успешните фестивали ще дойдат и многото странични ползи, които носят такива проекти. Време е за парти на открито. 

*България на открито (англ.)

Автор: Мария Димитрова

Пловдив. 2002 г. България е нищожно петно на световната музикална карта. Нюйоркската банда Fun Lovin’ Criminals пристига тук да изнесе концерт за първи път. Феновете им ги чакат нетърпеливо, строени на магистралата между София и Пловдив. Групата се появява с тежка охрана, която изглежда така, все едно се готви да подкрепи американските войски в Афганистан. Тогава Fun Lovin’ Criminals не знаят къде е България и до последно се колебаят дали да приемат поканата за концерт. Предупредили са ги, че регионът е опасен, групи пътуват рядко насам и (!) някой може да ги отвлече и да поиска от семействата им откуп от един милион долара.

Това, разбира се, не се случва и оттогава насам Fun Lovin’ Criminals се връщат още два пъти за концерти пред българска публика. Последният път – преди две години на музикалния фестивал Spirit of Burgas, когато пристигат без никаква охрана и весело разказват на организаторите колко много са се променили представите им за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    interrobang avatar :-P
    Питанка

    Нека шоуто да няма край, ако не е чалга.

  • 2
    lemster avatar :-|
    Lemmy Kilmister

    Много разочароващо и необяснимо за мен е тоталното неглижиране от ваша страна на Каварна Рок Фест и Лауд Консертс (Мартин конкретно като човека стоящ зад 6 годишната история на фестивала в Каварна).

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    И аз съм силно изненадан от пропускането на Каварна, която е наистина еталон за модерен мениджмънт на община!

    Кажете Капитал, защо ги пропуснахте? Малко ли ви се струва, че хората биеха по над 550 километра, за да видят легендите на своето време?

  • 4
    off avatar :-|
    ...

    Каварна Рок Фест се случва вече 6 години и наистина е еталон за организация и отношение към феновете.
    Но все пак могат да се изкажат и хора, който другата година няма да правят фестивали, за съжаление :/

    Аз от статията разбрах, че на Mellow music festival му трябва евтин ПиАр и авторките могат добре да резюмират и да предават от пряка в непряка реч.

  • 5
    kokorbashiyata avatar :-|
    kokorbashiyata

    Сонисфиър според мен е пример как алчността на организаторите проваля цялата проява. Първата година много силно почнаха с двудневен фестивал с две различни, но много силни вечери и явно решиха, че това е достатъчно. Тази година фестивалът е само една вечер, а цените на билетите са същите. Според мен това отказа много хора.

  • 6
    hunin avatar :-?
    hunin

    Че Сонисфиър не се ли отмени ???

  • 7
    xepo avatar :-|
    Димитър Димитров

    И аз се чудя къде е Каварна....

    Поредното доказателство, че Зорница Маркова е един от най-слабите автори в иначе любим вестник...

    Поздрави!

  • 8
    hrisi avatar :-?
    Хриси

    Мда... Каварна изобщо не се споменава, великият провал Сонисфиър се споменава само мимоходом... Що така, бе Капитал? Вие рок и метъл не слушате ли?
    Тая година специално Каварна се очертава като едно от най-силните събития със страшен лайнъп (модерен при това).

  • 9
    aheloi avatar :-|
    Храбър

    Лятото е най-добрият сезон за такива фестивали! Слънце, вода и всички екстри на съвременния живот. Хубаво би било наред с радостта от музиката и младостта, да се проповядват и положително отношение към съзиданието и любовта.
    п.п. Пиша това, защото напоследък в обществото набират все повече скорост омразата, простотията и пиянството.

  • 10
    mitev avatar :-|
    Митев

    Не мога да повярвам как е възможно община да спонсорира печеливш фестивал, какъвто е случая в Бургас! Всички негативи, а те наистина са много, са на гърба на данъкоплатеца, а печалбата... де да я знам къде потъва! На какво прилича това?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK