С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 24 юни 2011, 14:04, 5962 прочитания

Backstage*

Мащабните музикални събития са рисков бизнес, от който се печели трудно и бавно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Близо 60 хил. човека, средно по 100 лв. на билет - 6 млн. лв. Сметката се прави лесно и звучи мнооого привлекателно. Изглежда, че организаторите на миналогодишния концерт на AC/DC са спечелили добри пари.

Подобни бързи (и доста бакалски) сметки направиха бизнеса с концерти и фестивали да изглежда вкусен за мнозина. В момента се случват значително повече събития, а радиостанциите канят меломаните къде ли не - в Бургас, в Разлог, в Созопол... Има повече от една причина за струпването на толкова фестивали точно сега. След като през изминалите две години в България се случиха някои исторически до момента концерти, много хора видяха нова ниша. Инвестициите тази година скочиха многократно. Така от една страна, има голям музикален ентусиазъм сред организаторите, а не по-малко е и желанието им да спечелят пари.


Истината обаче е, че бизнесът изглежда лесен само привидно. Малко са успешните концерти, повечето фестивали смятат бюджета си на нула, а вече има и такива, които няма да се случат, въпреки, че вече имаше разлепени плакати за тях. Бизнесът с музикалните събития е трудно предвидим и рисков и става печеливш бавно и трудно - едва когато натрупа традиции.

За малките, за големите...

Трудно е да се каже тази година колко ще бъдат вложени във фестивали, но по груби сметки това ще са над 10 млн. лв. За да се организира един фестивал от по-малък тип, са необходими поне 500 хил. евро, казва Асен Асенов, който е сред идеолозите и авторите на поредица фестивални прояви, сред които Mellow Music Festival.



"Моята философия е, че не скачам на големи имена. Ние нямаме пазар за музика, не сме парти дестинация. Затова групите не ни дават ниски цени. Ние се стараем да сме балансирани", разказа Андрей Пеев, който е един от организаторите на друг по-малък фестивал - Park Live. "Не искаме нашето събитие да се състезава с останалите, то си намери публиката и профила по естествен път. Атмосфера и емоция - това е играта на Park Live", казва той.

Фестивалите, които водят тук звездните имена, струват в пъти повече. При тях разходите започват от 1 млн. евро. Толкова например струва Spirit of Burgas, съобщи Иван Вълков – един от директорите на фестивала. За най-скъп музикален фест до момента се смята миналогодишният Sonisphere, на който освен германците Ramstein, се събра "голямата четворка" - Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax. От организаторите "Болкан ентъртеймънт" не разкриват колко им е струвал проектът. Тази година обаче най-скъпият фестивал ще струва на инвеститорите около 1.5 млн. евро, съобщиха източници от пазара.

Най-големият разход са хонорарите на групите, като той обикновено е около две трети от бюджета на събитието. Останалото отива за сцена, техника, логистика, маркетинг, реклама.

Откъде идват парите

Културните фестивали, в това число и музикалните, се делят на две групи. Световна практика е някои проекти да се субсидират от държавата или общината, в която се случват. На тях се гледа като на инструмент за привличане на туристи, за развиване на имиджа, като на ползотворна културна проява за всички. Другата част са чисто комерсиални и се правят с цел печалба. Има и смесени модели, при които комерсиалните фестивали се субсидират частично от общините. Така например община Бургас е спонсор на Spirit of Burgas и всяка година общинският съвет гласува бюджет за него. През тази година например общината влага над 300 хил. лв. и помага логистично с терен и инфраструктура.

Структурата на приходите при различните фестивали също варира. При по-малките се разчита основно на спонсори. При тях дори не винаги се плащат билети. "При организацията на фестивал винаги трябва да си правиш сметката с предварителните приходи и да не разчиташ на билети", твърди мениджърът на Mellow Music Festival Тим Гюбел. В тази форма ако има билети, приходите от тях, или поне част от тях, остава като печалба. Ако един малък фестивал привлича 2-3 хил. човека публика, които плащат примерно по 20 лв., постъпленията от билетите ще са около 40 хил. лв.

При големите фестивали зависимостта е съвсем различна и там най-важното е да се привлекат възможно най-много зрители. Колкото повече бюджетът расте, толкова повече намалява делът на спонсорското участие. Дори и най-големите спонсори в България имат таван на сумата, която са готови да дадат за подобна инициатива и той е 100 хил. евро, каза един организатор на фестивали, с когото "Капитал" разговаря.

Освен от билети и спонсори, промотърите имат приходи и от всички странични дейности, които съпътстват организацията: храна, напитки, а ако събитието е извън града, се отдават пространства за палатки, паркинги. В някои случаи, тези услуги се отдават на подизпълнители срещу процент от приходите. При по-малките фестивали основният организатор сам се занимава с тях.

"Хонорарите на групите са най-голямото перо от бюджета – около 70%. Не повече от една трета от парите за изпълнителите ни се покриват от спонсорите. Приходите са основно от продажба на билети и спонсори, също от продажбата на напитки и храна на мястото на фестивала", разказа един от организаторите на Elevation в Разлог Александър Евтимов.

В джобчето ми дрънкат семки и билети

Независимо дали един фестивал залага най-вече на големите имена на изпълнителите, или на общата парти-атмосфера, организацията протича по сходен начин: прави се списък на изпълнителите, които да бъдат поканени, изготвя се примерен бюджет на необходимите разходи и евентуалните приходи и ако балансът излезе, се започват преговори с групи, а после и със спонсори. Тук изниква следващият проблем, който е особено познат на българските организатори. Едно е да поканиш изпълнител, друго е той да дойде. Турнетата и фестивалите навсякъде в Европа се правят по горе долу едно и също време и много градове се борят за едно име. Тъй като изпълнителите са в силната позиция, организаторите на фестивали наддават, а не свалят цената. Сред музикалните среди в България се говори, че тази година някои от големите имена ще дойдат, защото ще получат два пъти по-голям хонорар от предварително поискания. Това крие рискове от една страна за организаторите, които са застрашени да не излязат на печалба и от друга за целия пазар, който се изкривява от подобно наддаване.

След като получи потвърждение за участие, организаторът се сблъсква със следващото препятствие - на колко хора може да го продаде? Концертът на AC/DC ще се запомни като един от най-големите и най-успешните, правени в България някога. Той успя да събере 60 хил. човека публика. Но в света може би има десетина групи, които могат да продадат билети на толкова човека в България. Пазарът, както и личните бюджети са доста ограничени – в България има 2-3 млн. активни хора, които са таргет на концертите, и те далеч не винаги си позволяват големи разходи за това перо. "За AC/DC, който беше най-разпродаваният концерт от 681 г. насам, на четвъртия месец имаше продадени около 40 хил. билета. За шест месеца успяхме да продадем 60 хил. билета. Същата тази банда обявява, че ще има концерт в Германия и то не един, а 12. На 4-тата, 5-тата, 10 минута всичко е разпродадено. Българинът винаги смята, че има още много време, което ни бърка нас, защото пък ние трябва да платим всичко предварително", каза собственикът на "Болкан ентъртеймънт" и организатор за България на Sonisphere Петър Петров. Изпълнителният директор на "Спирит фестивалс" (организатори на Spirit of Burgas) Иван Вълков също признава, че "до последно не знаем дали сме на печалба или на загуба. Това се разбира едва когато касите затворят в първия ден от фестивала. Действа малко стресово".

Историята помни доста концерти в България, които не са ощастливили техните организатори. Петров дава пример с концерта на Ерос Рамацоти през 2006г. е трябвало да събере около 15 хил.души. Вместо това те са били 8 хиляди.

Ето ви пример с предстоящо събитие. Според представители на музикалните среди, за да бъде успешен един концерт на Jamiroquai в България при стандартния му хонорар, трябва да се съберат поне 10 хил. човека публика.

Това е една от причините повечето промотъри да не говорят за печалби, а да се надяват да нулират бюджета. "Не очакваме тази година да спечелим. Целта ни е да си покрием разходите и да си направим изводите", казва Александър Евтимов от Elevation. "Фестивалът не е единичен проект, смята Иван Вълков. Трябва да се развива и планира дългосрочно. Печалбата може да се постигне едва на петата година". Екипът на Вълков има опит вече четири години и според него нормата на печалба не може да е повече от 10-15%. 

Когато светлините угаснат


Фестивалите, подобно на пилците, се броят наесен, когато ще стане ясно колко публика ги е посетила. Някои фестове разчитат предимно на български посетители. Elevation пък са си поставили за цел да привлекат и чуждестранни посетители. Пресмятат, че ако дойдат общо 20 хил. човека, около една трета от тях ще са от съседните държави. Горе-долу толкова са били чужденците на миналогодишния Spirit of Burgas.

Сред организаторите на фестивали в момента витае по-скоро усещането, че накрая на лятото, когато се тегли чертата на музикалната еуфория, ще има много недоволни. Голямото разнообразие от концерти и преживявания е хубаво за публиката, но е тежко изпитание за един бизнес, който се крепи по-скоро на ентусиазъм, отколкото на реални сметки. Първата жертва се оказа един от хедлайнерите на миналата година - Sonisphere. Фестивалът, на който трябваше да дойдат Iron Maiden и Slipknot, бе отменен. Официална причина няма, но неофициалната е ясна - слаби продажби на билети.

"Фестивалът е отменен тази година поради независещи от Balkan Entertainment причини. Решението е на фирмата, която държи лиценза на Sonisphere за България, Турция и Румъния", обясни пред "Капитал" собственикът на Balkan Entertainment Company Петър Петров. И продължава: "Всички се досещат, че концертите се провалят, когато не се провеждат успешно. Криза е, хората нямат пари, в България няма средна класа, а именно тя ходи по подобни мероприятия."

Както на всеки друг бизнес, и на фестивалния трябва да се гледа като на дългосрочна инициатива. В Европа има фестове, които са на по 50 години и те действително правят пари за организаторите. Фестивалната култура се развива и трупа с години. България все още прави първите си стъпки в този танц, а след лятната еуфория ще се види дали и догодина музиката ще е толкова весела.

*зад сцената (англ.)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2223 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3051 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
EXIT започна като символ срещу Милошевич и не гонеше печалба

Никола Стаменов - управляващ партньор в Exit Association, Нови Сад

Още от Капитал
Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10