С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 24 юни 2011, 14:13, 11667 прочитания

Закъснялото изкуство

Няколко извода около префасонирането на паметника на Съветската армия, които останаха нечути

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Отминалият понеделник беше един по-особен ден. Едно на пръв поглед незначително събитие от уикенда, каквото е превръщането на паметника на Съветската армия в София в мишена на графити артисти, като че ли отприщи някаква натрупала се обществена енергия. В първия работен ден на новата седмица атмосферата около монумента беше коренно различна от традиционната каменна сивота, издържана в стилистиката на соцреализъм. Сега тя беше много по-цветна и по-жива. Задаваща въпроси, на които няма еднозначен отговор. Някои хора идваха, за да се снимат на фона на превърнатите в комиксови герои съветски войници, усмихваха се и си тръгваха. Други оставаха на стълбите пред паметника, разказваха на децата си кои са всъщност тези под Супермен и Роналд Макдоналд и сглобяваха теории на конспирацията кой всъщност е виновникът за новия облик на скулптурите.

"Ако могат да боядисат така всички занемарени паметници, ще бъде много интересно", споделя студентът Делян. Той е тук за пръв път от много време насам. Минава покрай паметника специално за да го види префасониран. За него посланието от изрисуването е, че хората трябва да бъдат по-свободомислещи и да живеят сега, в настоящето, а не в отрицание към всичко ново. Всъщност именно графитите са израз на недоволството от статуквото и желанието за някаква промяна. Те се вдъхновяват от свободата на улиците, от идеята, че всяко едно място е потенциална галерия, от това, че могат да покажат нещо веднага, и то на много хора. А ефектът от тях може да е много по-силен от която и да било сложно замислена политическа провокация.


Заедно с Делян е Кристина. Тя е категорична, че паметникът не трябва да се руши или да се мести на друго място. Според нея точно такива акции могат да му помогнат да стане по-атрактивен - както за туристи, така и за самите българи, по-младите от които не са чували историята на паметника и не знаят кой е изобразен върху него.

Фотограф: Надежда Чипева

Десет часа по-късно ситуацията пред паметника е коренно различна - цветовете отново са отстъпили място на сивотата, а веселото и непринудено настроение - на тежки (и безсмислени) спорове за отдавна отминали исторически събития. Не е ясно коя армия коя държава е освободила, от какво по-точно сме свободни вече и къде в крайна сметка трябва да се намира паметникът. Пред него вече няма деца, тийнейджърите са се върнали към рампата за ролери отсреща, а дискусията вече им звучи по-скучно и от урок по история в училище.

Разговорът всъщност трябваше да е на друга тема - за това как този художествен акт освежи поне за малко хората и показа какво всъщност привлича внимание. За това колко неадекватно реагираха институциите и защо някои неща биват изтрити скорострелно, а други, много по-скандални, стоят с години. И за това как София спешно се нуждае от места за улично изкуство.

Нещо свежо



Може би най-важното нещо, което изрисуването на паметника постигна, беше, че създаде настроение и положителна емоция. И действително поне за няколко дни той беше едно от малкото (ако не и единственото) цветни и весели петна в центъра на София. Струя свежест на фона на тъжни скулптури, сиви фасади и мрачни монументи, чиято цел е да те върнат назад, а не да ти помогнат да вървиш напред. "Смисълът на изкуството, когато е в екстериор, е да създава настроение за цял ден, затова нормалните градове инвестират в това", коментира творческият директор Емилиян Събев. За него изрисуването на паметника е преди всичко артефакт, който води след себе си нещо много по-голямо, а ценното в него е спонтанността.

Всъщност този артефакт не е чак толкова модерен, не е от някаква тенденция и ако акцията се беше случил в друга държава, със сигурност нямаше да предизвика такъв ефект. От друга страна обаче, той беше автентичен и чудесно се вписа в българската реалност - именно със своята непретенциозност и спонтанност.

Реакциите на хората пък показаха, че София има нужда от подобни идеи, които да раздвижат малко еднообразното й ежедневие. По ирония на съдбата в деня, в който паметникът на Съветската армия осъмна изрисуван, беше открит първият музей за съвременно изкуство в България. Лентата му беше традиционно прерязана от премиера Бойко Борисов в компанията на министъра на културата Вежди Рашидов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Официалното събитие обаче напълно избледня в момента, в който медиите подеха историята с новия облик на паметника (началото даде английският всекидневник Daily Mail). А броят на посетителите на двете места определено беше в полза на "уличното" изкуство.

"Изрисуването на паметника спря тока на всичко друго", смята Емилиян Събев. Между другото, освен новия музей в дните около събитието с паметника протече Sofia Design Week, през центъра на столицата мина и гей парад, а премиерът откри "най-големия тунел в Европа" в центъра на София. Някой да си спомня някакви подробности около въпросните събития?

Смисъл без замисъл

Според графити артистите от студио FourPlus изрисуването на паметника е било по-скоро хитра идея, без да има дълбоко послание или политически смисъл. "Някой е харесал паметника, планирал си е добре какво може да направи, за да стане интересно, и го е направил, със сигурност без да очаква такъв бум", казват те и споделят, че хората, които се занимават с такова изкуство, влагат някакъв смисъл, когато някой си поръча нещо и плати за него. "Нещата, които рисуваме по наша преценка, са просто така, защото ни харесват", смятат от FourPlus. Според тях префасонирането на скулптурите е провокирало такъв интерес, защото е нещо ново за България и защото е върху паметник. "Срещу него например всичко е надраскано, но никой не му обръща внимание", дават пример графити артистите.

Според изкуствоведа Адриан Вела обаче тази акция е типична за т.нар. изкуство на идиотията, чиято идея е да се осмиват табутата. Най-известният представител на това течение например е Маурицио Кателан, който прави скулптура на папа Йоан Павел Втори, паднал на земята, ударен от метеорит. "През това изкуство се казват някакви истини, които иначе нямаше да се кажат", коментира Вела. И допълва, че фактът, че авторите са неизвестни, прави произведението още по-привлекателно и ценно.

"Изкуството е истинско, когато решава и поставя проблеми на времето си", убеден е и Емилиян Събев. А изрисуването на паметника, може би без да иска, е отражение на случващото се в обществото.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7297 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2634 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Защо вървя заднишком ли? Не живеем ли в свободна страна?"

"Пипи Дългото чорапче" е любимата детска книга, показа "Малкото голямо четене"

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10