Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Префасонирането на паметника се вписа в българската реалност

Закъснялото изкуство

Няколко извода около префасонирането на паметника на Съветската армия, които останаха нечути

Люба Йорданова
11769 прочитания

Префасонирането на паметника се вписа в българската реалност

© Надежда Чипева


Отминалият понеделник беше един по-особен ден. Едно на пръв поглед незначително събитие от уикенда, каквото е превръщането на паметника на Съветската армия в София в мишена на графити артисти, като че ли отприщи някаква натрупала се обществена енергия. В първия работен ден на новата седмица атмосферата около монумента беше коренно различна от традиционната каменна сивота, издържана в стилистиката на соцреализъм. Сега тя беше много по-цветна и по-жива. Задаваща въпроси, на които няма еднозначен отговор. Някои хора идваха, за да се снимат на фона на превърнатите в комиксови герои съветски войници, усмихваха се и си тръгваха. Други оставаха на стълбите пред паметника, разказваха на децата си кои са всъщност тези под Супермен и Роналд Макдоналд и сглобяваха теории на конспирацията кой всъщност е виновникът за новия облик на скулптурите.

"Ако могат да боядисат така всички занемарени паметници, ще бъде много интересно", споделя студентът Делян. Той е тук за пръв път от много време насам. Минава покрай паметника специално за да го види префасониран. За него посланието от изрисуването е, че хората трябва да бъдат по-свободомислещи и да живеят сега, в настоящето, а не в отрицание към всичко ново. Всъщност именно графитите са израз на недоволството от статуквото и желанието за някаква промяна. Те се вдъхновяват от свободата на улиците, от идеята, че всяко едно място е потенциална галерия, от това, че могат да покажат нещо веднага, и то на много хора. А ефектът от тях може да е много по-силен от която и да било сложно замислена политическа провокация.

Заедно с Делян е Кристина. Тя е категорична, че паметникът не трябва да се руши или да се мести на друго място. Според нея точно такива акции могат да му помогнат да стане по-атрактивен - както за туристи, така и за самите българи, по-младите от които не са чували историята на паметника и не знаят кой е изобразен върху него.

Фотограф: Надежда Чипева

Десет часа по-късно ситуацията пред паметника е коренно различна - цветовете отново са отстъпили място на сивотата, а веселото и непринудено настроение - на тежки (и безсмислени) спорове за отдавна отминали исторически събития. Не е ясно коя армия коя държава е освободила, от какво по-точно сме свободни вече и къде в крайна сметка трябва да се намира паметникът. Пред него вече няма деца, тийнейджърите са се върнали към рампата за ролери отсреща, а дискусията вече им звучи по-скучно и от урок по история в училище.

Разговорът всъщност трябваше да е на друга тема - за това как този художествен акт освежи поне за малко хората и показа какво всъщност привлича внимание. За това колко неадекватно реагираха институциите и защо някои неща биват изтрити скорострелно, а други, много по-скандални, стоят с години. И за това как София спешно се нуждае от места за улично изкуство.

Нещо свежо

Може би най-важното нещо, което изрисуването на паметника постигна, беше, че създаде настроение и положителна емоция. И действително поне за няколко дни той беше едно от малкото (ако не и единственото) цветни и весели петна в центъра на София. Струя свежест на фона на тъжни скулптури, сиви фасади и мрачни монументи, чиято цел е да те върнат назад, а не да ти помогнат да вървиш напред. "Смисълът на изкуството, когато е в екстериор, е да създава настроение за цял ден, затова нормалните градове инвестират в това", коментира творческият директор Емилиян Събев. За него изрисуването на паметника е преди всичко артефакт, който води след себе си нещо много по-голямо, а ценното в него е спонтанността.

Всъщност този артефакт не е чак толкова модерен, не е от някаква тенденция и ако акцията се беше случил в друга държава, със сигурност нямаше да предизвика такъв ефект. От друга страна обаче, той беше автентичен и чудесно се вписа в българската реалност - именно със своята непретенциозност и спонтанност.

Реакциите на хората пък показаха, че София има нужда от подобни идеи, които да раздвижат малко еднообразното й ежедневие. По ирония на съдбата в деня, в който паметникът на Съветската армия осъмна изрисуван, беше открит първият музей за съвременно изкуство в България. Лентата му беше традиционно прерязана от премиера Бойко Борисов в компанията на министъра на културата Вежди Рашидов и кмета на София Йорданка Фандъкова. Официалното събитие обаче напълно избледня в момента, в който медиите подеха историята с новия облик на паметника (началото даде английският всекидневник Daily Mail). А броят на посетителите на двете места определено беше в полза на "уличното" изкуство.

"Изрисуването на паметника спря тока на всичко друго", смята Емилиян Събев. Между другото, освен новия музей в дните около събитието с паметника протече Sofia Design Week, през центъра на столицата мина и гей парад, а премиерът откри "най-големия тунел в Европа" в центъра на София. Някой да си спомня някакви подробности около въпросните събития?

Смисъл без замисъл

Според графити артистите от студио FourPlus изрисуването на паметника е било по-скоро хитра идея, без да има дълбоко послание или политически смисъл. "Някой е харесал паметника, планирал си е добре какво може да направи, за да стане интересно, и го е направил, със сигурност без да очаква такъв бум", казват те и споделят, че хората, които се занимават с такова изкуство, влагат някакъв смисъл, когато някой си поръча нещо и плати за него. "Нещата, които рисуваме по наша преценка, са просто така, защото ни харесват", смятат от FourPlus. Според тях префасонирането на скулптурите е провокирало такъв интерес, защото е нещо ново за България и защото е върху паметник. "Срещу него например всичко е надраскано, но никой не му обръща внимание", дават пример графити артистите.

Според изкуствоведа Адриан Вела обаче тази акция е типична за т.нар. изкуство на идиотията, чиято идея е да се осмиват табутата. Най-известният представител на това течение например е Маурицио Кателан, който прави скулптура на папа Йоан Павел Втори, паднал на земята, ударен от метеорит. "През това изкуство се казват някакви истини, които иначе нямаше да се кажат", коментира Вела. И допълва, че фактът, че авторите са неизвестни, прави произведението още по-привлекателно и ценно.

"Изкуството е истинско, когато решава и поставя проблеми на времето си", убеден е и Емилиян Събев. А изрисуването на паметника, може би без да иска, е отражение на случващото се в обществото.

На кота нула

Една от реалностите, които изрисуването на паметника извади наяве, е липсата на места в София (а и въобще в България), където да се практикува улично и по-авангардно изкуство. Това води и до неприятния ефект хората да поставят в един кюп качествените графити и обикновените драсканици със спрей - на футболни фенове например. "Вариант е общината да вдигне глобите за рисуване на непозволени места, но и да сложи стени, на които е разрешено да се рисува", предлагат от FourPlus. Така градът хем ще бъде чист, хем ще има места, на които създаването на графити се прави от хора, които влагат в това занимание енергия и талант. Още повече че подходящи места вече съществуват - като например запустялата сграда на Софийския университет, в която трябваше да се помещава факултетът по журналистика и където се рисува от години. И то качествено.

Начинът, по който институциите в България реагираха на непредвидения сблъсък с този нов за България вид изкуство обаче показа, че са далеч от идеята въобще да го приемат, камо ли да го поощряват. Министърът на културата (и скулптор) Вежди Рашидов нарече графити акцията "вандализъм" и "углавно престъпление", полиция и прокуратура започнаха да издирват извършителите, общината, държавата и областната управа на София започнаха да спорят кой точно стопанисва паметника, а накрая една проруска неправителствена организация със спорна идеална цел взе, че експресно го изчисти. Неадекватното им поведение обаче само повдигна още въпроси - като например, ако този случай е вандализъм, то тогава как се нарича разрушаването на изоставената сграда - паметник на културата на ул. "Славянска" в края на 2010 г. И ако този "скандален" артефакт беше заличен за една нощ, колко време би трябвало да отнеме изтриването на вулгарни надписи или такива, които призовават към омраза и насилие и които изобилстват по стените на столичните сгради. На този фон идеята на управляващите София да кандидатства за европейска столица на културата е повече от абсурдна.

За разлика от институциите, обществото обаче може би прави първи стъпки към новото и непознатото и акцията с паметника е доказателство за това. "Мисля че жителите на София вече се опитват да променят средата, в която живеят", смята американският фотограф Джоди Хилтън. Тя беше една от първите, които снимаха паметника миналия петък. Според нея артистите и креативните хора са тези, които правят едно общество динамично и интересно и София вече показва знаци, че върви в тази посока.

Съвсем между другото в момента в Софийската градска художествена галерия тече изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство БАЗА. В един по-нормален свят изрисуването на паметника на Съветската армия най-вероятно щеше да бъде сред тях...

Фотогалерия: Паметникът на Съветската армия обратно към сивотата

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24
Цялата галерия

Няма нищо страшно

Изрисуването на паметника на Съветската армия беше заклеймено като "вандализъм", "престъпление", за малко не развали дипломатическите отношения между България и Русия и едва ли не докара инфаркт на голяма част от по-възрастното население в страната. Всъщност случилото се нито е прецедент, нито пък е нещо страшно. Ето няколко примера за подобно съвременно изкуство без ужасяващи последствия:

- Графити артистите от FourPlus изрисуват тематично сградите на полицията и регионалната библиотека в Стара Загора. И то не без разрешение и през ноща, а със специална покана от съответните институции.

- "Манекен Пис" - символът на Брюксел и една от забележителностите на Европа от време на време осъмва в различни одежди - бил е джудист, Дракула, Дядо Коледа, дори летец от американските ВВС.

- В Бристол, родния град на Банкси, който е може би най-известния графити артист в Европа, кметът забранява работите му да се трият, защото са атракция за посетители.

- Графитите в Берлин са една от най-големите забележителности на града - особено тези на запазените части от Берлинската стена.

- Миналата седмица в Чехия отпразнуваха края на Варшавския договор с боядисания в розово съветски танк на Давид Черни. Бронираната машина, която през 1991 г. стана център на скандална арт провокация, сега е част от емблемата на "Седмица на свободата".

- Световноизвестният артист Христо Явашев (Кристо) опакова сградата на Райхстага в Берлин и на най-стария мост в Париж, опъна 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разположи платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. И между другото беше предложен за орден "Стара планина"...

37 коментара
  • 1
    pavel_yan avatar :-|
    Павел

    Български хелзинкски комитет, Сдружение София Поетики, Сдружение Трансформатори

    организират експертна дискусия на тема:
    КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА И ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ: памет, култура и градско развитие

    29 ЮНИ 2011г.

    Студио 5, НДК, вход А3

    В дискусията са поканени да участват граждани на София и представители на Столична община, Областна администрация София – град, Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство.

    http://www.facebook.com/event.php?eid=220482077984666

  • 2
    wallstreet avatar :-?
    гого

    В един по-нормален свят изрисуването на паметника на Съветската армия най-вероятно щеше да бъде сред тях...


    Е, то не е до това, нормален или ненормален е нашият свят.
    Тук опираме до държавата България.Дали тя е нормална,или не е нормална?
    И отговора всички го знаем...

  • 3
    pavel_yan avatar :-|
    Павел

    Хубава статия

  • 4
    kalin_m avatar :-P
    kalin_m

    София стана "шарена" чрез този акт - непознати /най-вероятно младежи/ придадоха колорит на едно от "най-сивите" места в центъра на столицата. Една "забавна илюзия" покри една "мрачна действителност". Нито една организация, притежаваща авторски права върху изрисуваните герои не се възмути от безплатното им използване. За сметка на това Държавата и Управата се объркаха, но като чуха гласа на Големия Брат от Москва, се разбързаха да се доказват:
    Прокуратура и Мин. на култура си паднаха на ...ура! Мухлясали идеалисти - антифашисти и чегеваристи в едно, на БСП под нелегалното крило, както и цяла Русия намериха форма на прокопсия. Платиха за миенето на гъза на руския солдат и им потече благодат. "Освободиха" ни от истината за сетен път, като ни посочиха отново "правилният път".

  • 5
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    Графита на паметника беше супер. Обаче ми омръзна все да звучи "държавата трябва да направи това, онова". В конкретния случай почстването си беше идеалния стимул за още графити. Уличното изкуство заради това е толкова привлекателно, защото е забранено. С култивиране на изкуство се занимаваха онези от паметника.

  • 6
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    а още толкова много съветски паметници са останали без художествени украшения. късмет на новото поколение художници!

  • 7
    manager avatar :-|
    Зам. Директор

    До коментар [#5] от "buzzjn":

    Точно така! И за това са вече паментници, но за съжаление не всички от тях.

  • 8
    stefan_s_us avatar :-|
    stefan_s_us

    Кое е общото и кое различното между инцидента с джамията и този с паметника:
    - различното е че в първия случай става дума за агресивен, неевропейски акт на нетърпимост към една религия (проблемите с тази религия са отделен въпрос), а в другия става дума един творчески, много европейски и свободомислен акт на изкуство и политическа просвета (съветската армия не е освобождавала никого в България и не заслужава според мен такъв паметник)

    - има обаче и нещо общо между двата акта - и двата са последица от заспала, недалновидна и безгръбначна местна власт. На времето когато пуснаха джамията не трябваше да разрешават високоговорители. Когато разрешиш една привилегия много е трудно да я вземеш обратно. Трябваше да има и стриктни закони за използването на джамията. България е християнска държава и има официална религия което е реципрочно в мюсюлманските държави и не би учудило никого. И във Виена има джамии, но никой не разбира къде са и кога се молят. Е ние искахме пак да сме по-католици от папата и да дадем урок по толерантност на европейците и пак стана тя една. Но естествено щом някой дава зелника в бонус - ще го приемат. Сега е късно. За паметника имаме подобна ситуация - местната власт на времето, когато споменът от престъпленията на комунизма беше пресен а Русия беше начело с Елцин не успя да премахне този несправедлив паметник заради 100-на пенсионери. Сега е късно.

    Това са добри примери за един характерен недостатък на българската политика от 150 год насам - късогледството. От първата национална катастрофа на Фердинант до Големия шлем на БСП все едно и също - късогледи, евтини политици.

  • 9
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Първите статии преди няколко дни по въпроса с пребоядъсването и почистването на паметника бяха достигнали до извода, до който достига всеки разумен човек - че всичко в задунайската губерния се контролира от рубладжии и техните ДС проститутки. На тез журналисти изглежда им бе напомнено, че който критикува Бащата на Народите, не се храни здравословно и и получава хранително отравяне с полоний. И ето идва поредната беззъба статия на словоблудстване и глупаво думопледство

    Не художествената стойност на Роналд МакДоналд беше важна, Любке. А и автора на графитите едва ли е имал да каже нещо повече, от това да сподели хероиновите си сънища. Беше вежна светкавичната реакция на сивата ламя с червена петолъчка на челото в потайна доба. Ето тази реакция разделя Съветски Булгаристан от нормалните държави вече 70 години...

  • 10
    drun_drun avatar :-|
    drun_drun

    Реакциите на хората и органите на властта към "украсяването" на паметника показват много ясно горчивата истина - колко ограничено и сковано от страх е мисленето им, когато става съпрос за неща, свързани с Русия.Нарекоха акта "вандализъм" и какво ли не. За мен това беше просто свежо хрумване, изпълнено в момент на някакъв творчески подтик, без политически подтекст, но обремененото мислене вижда страшни призраци във всичко. Хубаво е, че се случи, беше интересно, раздвижи духовете, казвам браво на автора, че поразбуни нещата в тая свещена територия - около ПСА. Самият факт, че се събраха толкова много хора там, е доказателство, че е трябвало да се случи.Освен това не беше грозно и пошло, напротив, аз го възприех като остроумна закачка, и можеше да бъде оставено по-дълго. Имаше начин общинските власти да се дистанцират, но да го оставят. Защото нали не си представяте, че го е почистила някаква руска организация.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK