Къщата, която не стана дом

Музеят за съвременно изкуство вече си има сграда. Остава да се напълни и със съдържание

Във втория етап на проекта ще се ремонтират втория и третия етаж на сградата на САМСИ
Във втория етап на проекта ще се ремонтират втория и третия етаж на сградата на САМСИ    ©  Надежда Чипева
Във втория етап на проекта ще се ремонтират втория и третия етаж на сградата на САМСИ
Във втория етап на проекта ще се ремонтират втория и третия етаж на сградата на САМСИ    ©  Надежда Чипева

Съвременното изкуство е реакция. Колаж на настоящето. На средата, която обитаваме, на времето, в което живеем, на хората, които ни заобикалят. Неговата задача е да задава въпроси, да провокира нормите, да предизвиква понятията. Съвременното изкуство обича да цитира и перифразира, да иронизира авторитетите и да си играе с традицията. И да ни изненадва. Като в онази юнска сутрин, когато паметникът на една тоталитарна власт осъмна като попарт инсталация.

Съвременното изкуство често живее извън галериите и е в постоянен контакт с публиката, но има нужда и от дом. Не такъв, който просто да приютява творбите на артистите и да ги съхранява, а дом, който да го развива, да инвестира в творците и да увлича в разговор обществото.

Преди седмица съвременното изкуство се сдоби с къща. Тя се намира в сърцето на София, реставриран паметник на културата е и носи звучното име "Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство" (САМСИ). "Най-после", трябваше да ахне радостно обществото по време на тържественото отрязване на лентата. Защото музеят за съвременно изкуство е дълго чакан проект със сложна история (виж допълнителния текст). Появата му запълва огромни липси - само се замислете кога за последно държавата откри нова културна институция. И е възможност да се наваксат пропуснатите ползи за съвременните артисти от последните двадесет години.

Затова музеят за съвременно изкуство е натоварен с големи очаквания и надежди. Че няма да е поредната мухлясала институция, която да "пази" културното ни наследство, а ще бъде различно място за срещи, разговори и съпреживяване. И няма да е поредният склад за обекти, а ще създаде нови правила, по които да се управляват музейните институции. Оправдаването на тези очаквания обаче

Започна отзад напред

Към момента имаме сграда, в която да се помещава съвременното изкуство. Остава ни да я изпълним със съдържание.

"Музеят за съвременно изкуство не е проговорил още, защото не е измислил какво иска да каже", казва изкуствоведът Диана Попова. Според нея, преди да се изгради помещението, трябва да се измисли концепцията за това, което то ще съдържа. "Би следвало първо да се помисли какъв ще е обхватът на това съвременно изкуство, как ще се развива, каква програма предвижда." Въобще колекцията в един музей би трябвало да определя неговата архитектура и обем, а не обратното. Или както казва арх. Делчо Делчев от сдружение "Трансформатори", "да направиш къща не означава, че правиш дом".

Колекцията на Музея за съвременно изкуство обаче е още проект. Всъщност той дори няма собствена администрация, която да носи отговорност за посоката, в която ще се развива новата музейна институция. В Националната художествена галерия (НХГ), под чиято шапка се намира САМСИ, чакат решение на Министерство на културата за създаването на комисии, които тепърва ще изработват концепцията за музея. "Това е процес, който паралелно ще върви с доизграждането", казва директорът на НХГ Слава Иванова и допълва, че сроковете за това са в компетентността на министъра на културата, "който в момента сериозно работи по изграждането на другия музей и работата е огромна" (другият музей е този на тоталитарното изкуство, който се очаква да бъде открит в следващите месеци и който също ще се стопанисва от НХГ). Не е ясно и какво ще има в музея след изложбата на норвежки автори, с която той отвори врати. Норвегия осигурява 85 процента от финансирането и откриващата изложба е реверанс към дарителя. Слава Иванова казва, че планират две "много интересни идеи", както и няколко концерта, за които обаче отказва да даде подробности на този етап.

Всъщност от самото си начало проектът за музей за съвременно изкуство се е развивал по-скоро в сянка. Без публичен разговор за това какво ще има в него и какви задачи ще решава. Без яснота какъв ще е бюджетът му, кой и как ще го управлява. До "ушите" на обществото достигаха само скандалите, като например уволнението на бившия директор на Националната художествена галерия Борис Данаилов тъкмо заради несправяне с проекта САМСИ.

Така откриването предизвика по-скоро криви усмивки, отколкото възторжени ръкопляскания. WhAT Association и сдружение "Трансформатори"организираха флашмоб чрез Facebook с поставяне на цветя, свещи и обикновен локум за "почерпка от опечалените" пред плочата с надпис САМСИ в знак на протест срещу непрозрачността на проекта (за едноличния избор на архитект, който да изготви идейния проект за музея, можете да прочетете в допълнителния текст). Първите реакции на хората на изкуството бяха, че сградата е твърде малка и ограничаваща откъм произведения (които в много случаи на съвременното изкуство не са картини и скулптури, а инсталации за голямо пространство). Сред забележките са и че в този си вид САМСИ по-скоро прилича на галерия, отколкото на музей, който би следвало да съхранява културна памет.

Ако се абстрахираме от колебливото начало на Музея за съвременно изкуство обаче, много по-важният въпрос е

Какво правим оттук нататък,

за да превърнем къщата за съвременно изкуство в комфортна и адекватна среда, в която то да се развива.

"Управлението и финансирането са много по-важни от пространството и архитектурата - те могат да се променят", коментира изкуствоведът и куратор Весела Ножарова. Според нея сега трябва да се обърне голямо внимание на колекцията, да се направи архив и да се събират материали, за да има някаква памет за това, което е правено през последните 20 години. "Важно е този музей да бъде обърнат и към младите автори, да енергизира сцената по някакъв начин, да инициира проекти, защото това именно е съвременното изкуство", казва Ножарова.

За целта е необходим бюджет за откупуване на творби и организиране на интересни събития, които да привличат публиката. И администрация от нов тип, която да е проактивна и да търси начини да разнообрази източниците си на финансиране. Големите музеи по света не разчитат само на държавна издръжка, а имат глобални пазарни стратегии за привличане на корпоративни средства и такива от донорски организации. Дори Лувърът всяка година отдава под наем около 1000 от своите експонати на други музеи по света, за да може да си позволи попълване на липсите в собствената си колекция.

Музеят за съвременно изкуство в София би следвало да се впише тъкмо в този глобален контекст и да общува активно с международните кураторски и колекционерски мрежи, с фестивали и други културни институции. Той се конкурира за свободното време на хората не само с моловете и телевизията. Благодарение на технологиите всяка сходна културна институция е на една ръка разстояние. САМСИ трябва да предлага причини на българската публика да предпочетат неговата програма и колекция пред виртуална разходка из експозициите на Музея на модерно изкуство в Ню Йорк (МоМА) например.

"Ние сме национална галерия и не участваме в пазара", смята директорът на НХГ Слава Иванова, която стопанисва и САМСИ. Тя държи да се знае, че има разлика между търговска галерия и музей (НХГ се води всъщност Национален музей на българското изобразително изкуство). По думите й "за всички ни има място под слънцето, що се отнася до конкуренцията за вниманието на публиката". Иванова споделя, че целта на галерията (а с това и на САМСИ) е да прави "политика, насочена към представяне на националното богатство" и да привлече младите хора, които чрез интернет вече са много по-запознати с колекциите на световните музеи, отколкото с българските автори.

Тази амбициозна задача обаче няма да се случи без добър маркетинг план. Такъв, който да формулира собствен бранд на Музея за съвременното изкуство и да дефинира неговата уникалност. Тя може да се съдържа в колекцията, във възможностите за изява на творците или пък в образователни програми. Важно е и този собствен почерк на САМСИ да бъде комуникиран умно с публиката.

Всъщност най-важната му задача е тъкмо да бъде активен участник в средата, която го заобикаля. Да диша с динамиката и ритъма на настоящето. Да се вслушва в гласовете на публиката, да задава въпроси, да води разговори. И ако Музеят за съвременно изкуство не отвори вратите на своята къща за настоящето, ще изпусне входния си билет за бъдещето.

Как "Софийски арсенал" се превърна в Музей за съвременно изкуство 

В края на 90-те години сградата на бившото военно стрелбище от комплекса "Софийски арсенал" е депо, в което се складират произведения от неслучилия се Музей на декоративното и приложно изкуство. През лятото на 2011 г. тя вече е трансформирана в Музей за съвременно изкуство. Историята на този преход обаче не е осветена за широката публика и е придружена от куп въпроси, останали без отговор.

Не е ясно например кога се е родила идеята и по чие хрумване тъкмо сградата на "Софийски арсенал" да бъде реконструирана, за да приюти бъдещ Музей за съвременно изкуство. През 2007 г. обаче се появява възможност за финансиране на проекта с норвежки средства и той е възложен на тогавашния директор на Националната художествена галерия (НХГ) Борис Данаилов. Тогава "Софийски арсенал" се използва за склад от галерията и е под нейната шапка.

Когато през май 2009 г. Данаилов представя идейната концепция на архитектурна агенция "Братя Кадинови" за Музей за съвременно изкуство, с който НХГ кандидатства за финансиране чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, млади архитекти, изкуствоведи и художници се опитват да привлекат общественото внимание към факта, че конкурс за такъв идеен проект въобще не се е състоял, изборът на сграда за музея също е необоснован и настояват за широка публична дискусия по темата. Резултат няма, ако не броим уволнението на Борис Данаилов в края на същата година (вече по време на управлението на ГЕРБ), аргументирано с "множество нарушения в управлението на проекта за изграждане на Музей за съвременно изкуство". През 2010 г. новото ръководство на НХГ обявява обществена поръчка за избор на изпълнител на идейния проект (на арх. Бойко Кадинов), спечелен от самия него. Започва реконструкция на сградата на "Софийски арсенал", като проектът за първия етап е на обща стойност 1.2 млн. евро, 85 процента от които са европейско финансиране. В момента предстои ремонт и на втория, и на третия на сградата, както и изграждането на депо и отделна зала за временни експозиции, като за финансиране отново се кандидатства през финансовия механизъм. Пет декара от пространството около музея пък ще се оформят като скулптурен парк по идея на министъра на културата Вежди Рашидов.

"През 2007 г. бях поканен от НХГ да разработя предварителния проект за Музей за съвременно изкуство", разказа за "Капитал" арх. Кадинов. За него обвиненията за несъстоялия се конкурс са останали "затворени във времето", а одобрението на проекта в Брюксел и допълнителни търгове и конкурси в София са изпълнили "нормативната част от задълженията". Арх. Кадинов се концентрира вече само върху съществуваща сграда и "бляскавите" по думите му отзиви, които тя получава в Париж, Брюксел, Стокхолм, Барселона, Женева.

Младите му колеги обаче все още не са забравили непрозрачната процедура, дала началото на проект от толкова голяма обществена значимост. "Всяко нещо, което се прави без конкурс, е една пропусната възможност да се получи нещо красиво", смята арх. Делчо Делчев от сдружение "Трансформатори", което се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна. През 2009 г. "Трансформатори" пускат отворено писмо до институциите в България, в което изразяват несъгласието си с непрозрачния избор на студио "Братя Кадинови". Според арх. Делчев една задача се работи по съвсем различен начин, когато се прави за конкурс и когато е възложена директно. Той смята също, че в случая с музея дори е било необходимо в самото начало да се обяви конкурс въобще за визия за този музей, в който да участват хора на музейното дело и съвременни творци. Това може би щеше да произведе продукт с ясни цели, по който са работили всички заинтересувани страни и който е бил аргументиран и защитен публично (включително и изразходването на 1,2 млн. евро, 15 процента от които от държавния бюджет). Иначе всичко се свежда до пари, които трябва да бъдат усвоени, за да не се изгубят.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    sredkova avatar :-|
    Desislava Sredkova

    Хубава статия, дано хората от които зависи тази новосъздадена институция четат Капитал.. http://www.triennale.org/ е един добър пример за музей на съвременното изкуство..

  • 2
    pavel_yan avatar :-|
    Павел

    Не е излишна малко критика сред цялото море от медийна възхита към тоя музей.

    Друг интересен факт е, че някога през 2007 институтът за паметници на културата е забранил този конкретен проект. Това казва арх Угринов, тогава директор на института (вече уволнен заради злоупотреби), в дискусия на 02.07.2009 за проекта в САБ http://youtu.be/XLmGUN9km-o
    Тогава изниква въпросът как несъгласуван с НИПК проект печели финансиране по европейска програма.
    Кабинетът Борисов присъединява института към Мин на Културата и изведнъж проектът вече е съгласуван.

    Но това са подробности от цялата картинка, разбира се.

  • 3
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    флаш моба беше по-скоро бъзик с плочата табелка пред музея, която прилича на паметна партизанска плоча, а не на такава на музей на съвременно изкуство

    а думите вежди рашидов и съвременно изкуство няма как да бъдат в едно общо изречение

  • 4
    ppopov_67 avatar :-|
    ppopov_67

    Цялата дандания покрай този "музей" беше Рапонът да пререже поредната лентичка.
    Пред камерите на пикливи журналистки от продажни медии.
    А по "мащабността" си този "музей" може да бъде сравнен с "гигантския" паметник на Гарибалди, открит тържествено преди година от двамата "велики" диктатора - на Италия и на нещастната ни Родина.

  • 5
    gargamel09 avatar :-|
    gergana09

    а всъщност Софийска градска (СГХГ) от доста време тихичко работи по въпроса за представяне на съвременното изкуство пред българска публика.

  • 6
    simon40 avatar :-|
    simon40

    Този така наречен музей за СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО, току що пропусна да откупи най-качествената творба, която за момента можеше да има в колекцията си. Ама автора е "неизвестен" въпреки че го издирва полицията, а и не е от компанията на министъра.

  • 7
    arch_ avatar :-|
    arch_

    Всеки, който е влизал в истински музей на съвременното изкуство в която и да е европейска столица, може още на входа да разбере че този музей по дефиниция не е такъв. Съвременното изкуство търси нови изразни средства, а САМСИ е проектиран така, че да може да подслони само класически тип експозиция. Някой представя ли си голяма видеоинсталация в тези помещения? Performance? Откриване на изложба на Марина Абрамович? Мултимедийна експозиция? Архитектурата би трябвало да се определя от функцията. Архитектурата на този музей се определя от мухлясалите възгледи на псевдоартисти като Вежди, които нямат нищо против да ги заветринят и да им обозначат творбата с плочка черен мрамор със златен надпис в курсив като пред входа на провинциален нотариус. А тази нещастна стъклена апликацийка на фасадата с тази умилителна стълба, която не води към никъде и сече прозорците има толкова общо със съвременната архитектура, колкото Офелия Славкова има общо с Пати Чанг.

  • 8
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    Един архитектурен проект особенно за галерия или музей се нуждае от специално отношение от страна на цялото общество. Недопустимо е да няма архитектурен конкурс- на всякъде в Европа е така. Очевидно "рамката" на този реализиран проект е била толкова тясна, за нейното съдържание, че резултатът е лош и за архитектурата и за възможностите за експониране на модерно изкуство в нея. Според арх. Делчев една задача се работи по съвсем различен начин, когато се прави за конкурс и когато е възложена директно - абсолютно вярно. Който е посетил музея на съвременото изкуство в Барселона на арх.Р. Мейер например знае, че архитектурата на сградата привлича толкова туристите, колкото и изложеното в нея, в пространство където изкуството ДИША. И стига са се оправдавали управляващите с липса на пари - изкуството е инвестиция, която се връща многократно под различни форми.

  • 9
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    Добра статия. Поздравления за авторките.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал