С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 8 юли 2011, 13:41, 10362 прочитания

Берлинчани в повече

В "Нойкьолн" - един от кварталите на германската столица, българските черноработници скоро може и да са мнозинство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


ЗАПЛАТА
4
евро вместо 9 получават строителните работници в Берлин, които се трудят на черно.
Белият микробус с български номера спря на "Трептовер щрасе". Група мъже в работно облекло се качват в него. Навън е още тъмно. Бусът тръгва и се загубва в мрака. Крайната му цел е някой строителен обект в Берлин или околностите.

След два часа колата с регистрация ТХ се връща пак. Този път в него се качват жени. Една-две остават в къщата, за да гледат децата. Другите отиват да чистят.


В Берлин има райони с преобладаващо не-германско население. Турци, германски турци, руснаци, черни. От две години насам няколко улици са населени с роми. "Трептовер щрасе" в "шарения" квартал "Нойкьолн" е такава.

Сградата на номер 66-68 на пръв поглед е като тези на 64 или 70. Само че само на пръв поглед. За разлика от съседните постройки ключалката на външната порта я няма.

"Когато дойдат в Берлин, първото нещо е да разбият бравата. Вътре в сградата всички врати са отключени, за да могат спокойно да циркулират из жилищата. Като едно голямо село са. И цапат. Изхвърлят си боклука в двора. Мирише ужасно. Живеят по много в една стая. Когато тоалетната е заета, вършат работата където намерят", разказва Арнолд Менгелкох, който се грижи за интеграцията на хората в "Нойкьолн".



Пред сградата е тихо, само някоя кола може да размърда обедната горещина. През две врати се влиза във вътрешен двор. В него жужи от хора. Двама мъже и млада жена стоят и обсъждат нещо разгорещено. До тях има пазарска количка от LIDL, пълна с всякакви вехти предмети, пликове от поне четири конкурентни вериги, стари обувки. Двама възрастни мъже – единият с кепе, другият с опърпана риза, майсторят нещо върху стара кухненска печка, връстник на някоя от световните войни. До тях хлапе удря с чух по прогнил и крив метален леген. Други три се гонят и крещят на език, който жителите на съседните сгради не разбират. Още две се забавляват с някаква тротинетка, останала само с едно колело. Жена простира дрехи.

"Булгари? Но", отговаря единият от мъжете при готварската печка. "Булгари – цвай обен", и сочи втория етаж.

От Толбухин до "Нойкьолн"

Допреди няколко години основната група, с която Менгелкох се е занимавал, са били турците. Сега има ново предизвикателство – ромите от България и Румъния. Казва, че в момента само в неговия квартал има около 5 хиляди регистрирани роми, но предполага, че поне още толкова живеят, без да са се записали. Станал е нещо като спец по ромските въпроси, казва сам с усмивка. Вади едно тефтерче и записва: ТХ, идва от Толбухин, сега Добрич – град в Североизточна България.

След отварянето на границите през 2007 г. вълната гастарбайтери от България и Румъния става истинска тема за страните от Западна Европа. В някои дава повод за шумни PR акции, а в други властите мълчаливо търсят решение на проблема с вълните пришълци. Част от емигрантите са българи или румънци от села и малки градове, които търсят работа, най-вече на черно. Повечето са роми.

Те тръгват на групи, семейства, села. Изабела играе с група деца на "Трептовер щрасе". Разказва, че са в Берлин от миналото лято. Майка й си седи вкъщи, баща й работи. Не иска да каже какво. Дошли са голяма група, почти всички нейни познати.

Два пъти седмично има транспорт от България до Германия. Това не са редовните линии на автобусните компании. Тези са микробуси, които пътуват от селата в Североизточна България например. Крайната им точка не е автогарата. Спират на необозначени места на някои улици, които се предават от уста на уста. Няма и точен, а само приблизителен график. Не е задължително автобусът да тръгне, ако няма достатъчно пътници за него.

"Преди да тръгнат, някои получават бележка с адрес, на който трябва да отидат, и име на човек, когото да потърсят. Всичко е чрез познати на познати", разказва Мариела Николова, която живее в Берлин от близо десет години и работи в неправителствената организация Amarodrom. Такъв адрес например е "Трептовер щрасе" 66-68.

Новите берлинчани бързо попадат в добре смазаната машина на черноработниците. Първо в намирането на жилище, което се случва най-често по две схеми. Ромите наемат двустайни или тристайни жилища в сграда, в която вече има други роми. В един апартамент се събират по 15 - 20 човека. Наемодателите може да са други роми, дошли няколко години по-рано в града. Посредниците наемат жилищата за малко пари, защото са в лошо състояние и в неприветливи квартали. Преотдават ги за много повече пари.

"На свободния пазар едно такова жилище струва 350 - 500 евро. Посредниците ги отдават за 700 - 900 евро и прибират разликата", разказва Менгелкох.

Има още по-зловеща схема. Посредниците настаняват гастарбайтери в жилищата и прибират определена сума на легло. Тарифите са между 100 и 200 евро, а броят на настанените отново може да достигне 20 човека. Сметката е красноречива: посредникът може да получи от подобна схема над 2 хиляди евро.

"Действително в Берлин има група предприемачи, специализирани в преотдаването на жилища на черноработници. Наемодателите не е изключено и да са германци. Условията за живеене са мизерни. Но така се правят пари", споделя Гюнтер Пининг от сената на Берлин, упълномощен по въпросите на интеграцията и миграцията.

На "Трептовер щрасе" има още няколко сгради като тази на 66-68. На съседната "Зоненалее" – също. В друг от берлинските квартали, "Вединг", има поне десетина подобни.

Пред магазина на Kaiser’s на "Трептовер" стоят самите емигранти -  група от десетина мъже на около 30. Един-двама от тях са видимо по-млади, има и един по-възрастен. Мургави са, но се различават от онези във вътрешния двор на 66-68. На въпроса какви са единият казва Румъния.

Откроява се от групата с наперения си вид, лачени обувки, тънка, добре оформена брада, тигровидна прическа. Отнема малко време, но се хваща на легендата ни: ние сме от България, търсим работа за наши приятели, но, нали се сеща, на черно. Представя се за Рикардо. "Имам работа за вас. На строежите". Обещава я за по 6 евро на час, може да я гарантира за поне две години и му трябвали пет човека. "Сериозна ли си", пита. "Да, че какво друго ще правя тук", казвам. Продиктува си мобилния телефон.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Университети зад европейския борд 6 Университети зад европейския борд

Няма нито един от България сред селектираните консорциуми в нова инициатива за висшето образование в ЕС

9 авг 2019, 10356 прочитания

Една детска градина по-малко в София 8 Една детска градина по-малко в София

Въпреки липсата на места в "Манастирски ливади" Столичната община отново забави изграждането на нова детска градина за над 200 деца

8 авг 2019, 8733 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Колекция на ЦК на БКП

Пръв поглед в новия Музей на тоталитарното изкуство

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда