Берлинчани в повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Берлинчани в повече

Икономиката на Германия преодоля кризата и от тази година е във възход. Работници от Източна Европа често могат да се видят по строежите и селскостопанските полета

Берлинчани в повече

В "Нойкьолн" - един от кварталите на германската столица, българските черноработници скоро може и да са мнозинство

Зорница Маркова
10771 прочитания

Икономиката на Германия преодоля кризата и от тази година е във възход. Работници от Източна Европа често могат да се видят по строежите и селскостопанските полета

© Reuters


ЗАПЛАТА

4

евро вместо 9 получават строителните работници в Берлин, които се трудят на черно.

Белият микробус с български номера спря на "Трептовер щрасе". Група мъже в работно облекло се качват в него. Навън е още тъмно. Бусът тръгва и се загубва в мрака. Крайната му цел е някой строителен обект в Берлин или околностите.

След два часа колата с регистрация ТХ се връща пак. Този път в него се качват жени. Една-две остават в къщата, за да гледат децата. Другите отиват да чистят.

В Берлин има райони с преобладаващо не-германско население. Турци, германски турци, руснаци, черни. От две години насам няколко улици са населени с роми. "Трептовер щрасе" в "шарения" квартал "Нойкьолн" е такава.

Сградата на номер 66-68 на пръв поглед е като тези на 64 или 70. Само че само на пръв поглед. За разлика от съседните постройки ключалката на външната порта я няма.

"Когато дойдат в Берлин, първото нещо е да разбият бравата. Вътре в сградата всички врати са отключени, за да могат спокойно да циркулират из жилищата. Като едно голямо село са. И цапат. Изхвърлят си боклука в двора. Мирише ужасно. Живеят по много в една стая. Когато тоалетната е заета, вършат работата където намерят", разказва Арнолд Менгелкох, който се грижи за интеграцията на хората в "Нойкьолн".

Пред сградата е тихо, само някоя кола може да размърда обедната горещина. През две врати се влиза във вътрешен двор. В него жужи от хора. Двама мъже и млада жена стоят и обсъждат нещо разгорещено. До тях има пазарска количка от LIDL, пълна с всякакви вехти предмети, пликове от поне четири конкурентни вериги, стари обувки. Двама възрастни мъже – единият с кепе, другият с опърпана риза, майсторят нещо върху стара кухненска печка, връстник на някоя от световните войни. До тях хлапе удря с чух по прогнил и крив метален леген. Други три се гонят и крещят на език, който жителите на съседните сгради не разбират. Още две се забавляват с някаква тротинетка, останала само с едно колело. Жена простира дрехи.

"Булгари? Но", отговаря единият от мъжете при готварската печка. "Булгари – цвай обен", и сочи втория етаж.

От Толбухин до "Нойкьолн"

Допреди няколко години основната група, с която Менгелкох се е занимавал, са били турците. Сега има ново предизвикателство – ромите от България и Румъния. Казва, че в момента само в неговия квартал има около 5 хиляди регистрирани роми, но предполага, че поне още толкова живеят, без да са се записали. Станал е нещо като спец по ромските въпроси, казва сам с усмивка. Вади едно тефтерче и записва: ТХ, идва от Толбухин, сега Добрич – град в Североизточна България.

След отварянето на границите през 2007 г. вълната гастарбайтери от България и Румъния става истинска тема за страните от Западна Европа. В някои дава повод за шумни PR акции, а в други властите мълчаливо търсят решение на проблема с вълните пришълци. Част от емигрантите са българи или румънци от села и малки градове, които търсят работа, най-вече на черно. Повечето са роми.

Те тръгват на групи, семейства, села. Изабела играе с група деца на "Трептовер щрасе". Разказва, че са в Берлин от миналото лято. Майка й си седи вкъщи, баща й работи. Не иска да каже какво. Дошли са голяма група, почти всички нейни познати.

Два пъти седмично има транспорт от България до Германия. Това не са редовните линии на автобусните компании. Тези са микробуси, които пътуват от селата в Североизточна България например. Крайната им точка не е автогарата. Спират на необозначени места на някои улици, които се предават от уста на уста. Няма и точен, а само приблизителен график. Не е задължително автобусът да тръгне, ако няма достатъчно пътници за него.

"Преди да тръгнат, някои получават бележка с адрес, на който трябва да отидат, и име на човек, когото да потърсят. Всичко е чрез познати на познати", разказва Мариела Николова, която живее в Берлин от близо десет години и работи в неправителствената организация Amarodrom. Такъв адрес например е "Трептовер щрасе" 66-68.

Новите берлинчани бързо попадат в добре смазаната машина на черноработниците. Първо в намирането на жилище, което се случва най-често по две схеми. Ромите наемат двустайни или тристайни жилища в сграда, в която вече има други роми. В един апартамент се събират по 15 - 20 човека. Наемодателите може да са други роми, дошли няколко години по-рано в града. Посредниците наемат жилищата за малко пари, защото са в лошо състояние и в неприветливи квартали. Преотдават ги за много повече пари.

"На свободния пазар едно такова жилище струва 350 - 500 евро. Посредниците ги отдават за 700 - 900 евро и прибират разликата", разказва Менгелкох.

Има още по-зловеща схема. Посредниците настаняват гастарбайтери в жилищата и прибират определена сума на легло. Тарифите са между 100 и 200 евро, а броят на настанените отново може да достигне 20 човека. Сметката е красноречива: посредникът може да получи от подобна схема над 2 хиляди евро.

"Действително в Берлин има група предприемачи, специализирани в преотдаването на жилища на черноработници. Наемодателите не е изключено и да са германци. Условията за живеене са мизерни. Но така се правят пари", споделя Гюнтер Пининг от сената на Берлин, упълномощен по въпросите на интеграцията и миграцията.

На "Трептовер щрасе" има още няколко сгради като тази на 66-68. На съседната "Зоненалее" – също. В друг от берлинските квартали, "Вединг", има поне десетина подобни.

Пред магазина на Kaiser’s на "Трептовер" стоят самите емигранти -  група от десетина мъже на около 30. Един-двама от тях са видимо по-млади, има и един по-възрастен. Мургави са, но се различават от онези във вътрешния двор на 66-68. На въпроса какви са единият казва Румъния.

Откроява се от групата с наперения си вид, лачени обувки, тънка, добре оформена брада, тигровидна прическа. Отнема малко време, но се хваща на легендата ни: ние сме от България, търсим работа за наши приятели, но, нали се сеща, на черно. Представя се за Рикардо. "Имам работа за вас. На строежите". Обещава я за по 6 евро на час, може да я гарантира за поне две години и му трябвали пет човека. "Сериозна ли си", пита. "Да, че какво друго ще правя тук", казвам. Продиктува си мобилния телефон.

Елате, хиляди емигранти

Въпреки че има ограничение за работата на граждани от България и Румъния, машината е измислила заобиколен път. "Познаваме две схеми, които емигрантите работят на строежите", разказва ръководителят на службата по финансов контрол и надзор по труда към Главното митническо управление в Мюнхен Рене Мачке. Фирми от Източна Европа могат да сключват договори с германски строителни компании, като им осигуряват определен контингент работници. Те имат задължението да плащат минималната заплата за бранша – около 9 евро на час нето.

На строителите им се казва още в началото, че няма да получат повече от 4 евро. Те се съгласяват, защото пак ще спечелят повече, отколкото ако бяха останали вкъщи. Когато дойде проверка на обекта, се казва това, което властите трябва да чуят. "Ако работниците кажат истината, ще загубят мястото си. Системата функционира затова толкова добре, защото работодателят плаща по-малко, посредникът прибира своето, работникът е съгласен", казва Рене Мачке.

Втората схема също е добре разпространена. Пак благодарение на посредници, 20 - 30 строителни работници се събират и регистрират своя фирма. Така те имат право да работят, но отново при условията, които посредникът им постави.

Не всички работят по строежите. Търси се всичко възможно - по заведенията на турци, в селското стопанство, по къщи. Професорът от университета в Линц Фридрих Шнайдер изчислява, че през тази година сивата икономика в Германия ще е близо 14% от БВП на страната. По неговите сметки само оборотът, който черноработниците правят, е 180 млрд. евро. Близо 40 на сто от тях минават през строежите.

Нова порода

Новата вълна на емигранти може да се види не само по строежите и полетата. Тя напълни и улиците на Берлин. Запазена територия за румънските роми е миенето на стъклата на колите. Няколко дни наблюдение е достатъчно, за да се види, че това е добре организирана структура с йерархия и правила. При нея мъжете чистят колите, а жените просят.

Алекс е от Румъния, от повече от година е в Берлин, но не е много приказлив. Той е в средата на йерархията. Отговаря за другите двама, които заедно с него чистят на "Фридрихсщрасе". Всяка сутрин идват към 10 на работа. Около 12 отскачат до съседното кръстовище, където има други двама или трима от групата. Сядат заедно, обядват дюнер и после се връща на работното си място. От време на време група по-възрастни роми наобикалят хлапетата. От пликчета LIDl или Penny вадят нови пръскалки с препарат, когато старите са свършили.

Алекс не изкарва лоши пари. На кръстовището, на което той обикаля със самочувствието на местен, колите спират в колона по една, винаги се задръстват и чакат поне по минута зелената светлина. Когато имат късмет, Алекс и хората му чистят по кола на минута. Ако получават средно по 50 цента, това са 10 евро за 20 минути.

Към пет следобед младежите и хлапетата се събират. Алекс брои парите и тръгва към спирката на автобус TXL, който стига до летището. На спирката на "Унтер ден линден" срещат женската част от компанията, която е обикаляла центъра да проси. Возят се само на този автобус, защото в него няма контрола. Слизат във Вединг, където спят срещу 100 - 200 евро на месец на човек.

Менгелкох, който се грижи за интеграцията на пришълците в "Нойкьолн", никога не е ходил в България и Румъния. Той чете за двете държави във вестниците и научава за тях от хората, които живеят в неговия квартал. Остава изненадан, като му казваме, че в тези страни ромите са малцинство. В неговия квартал тези нови берлинчани са мнозинство.

ЗАПЛАТА

4

евро вместо 9 получават строителните работници в Берлин, които се трудят на черно.

Белият микробус с български номера спря на "Трептовер щрасе". Група мъже в работно облекло се качват в него. Навън е още тъмно. Бусът тръгва и се загубва в мрака. Крайната му цел е някой строителен обект в Берлин или околностите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    След 10-тина години същата съдба ще споходи някои "елитни столични квартали" с доста непродадени апартаменти, липса на инфраструктура и с по 3 гаража на 100 жилища. Многото свободна площ бързо ще бъде усвоена...

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Поне работят, не се мотаят без работа и на това берекет версин.....

  • 3
    drake avatar :-P
    drake

    След теорията на интеграцията преподавана от Брюксел сега идва ред на практиката на интеграцията преподавана от Столипиново. Сега ще е интересно да видим дали теорията ще се повлияе от практиката или обратното.

  • 4
    bilbo avatar :-|
    Сашо

    Нещата си отиват към "children of men". Бавно, но сигурно.

  • 5
    tedif avatar :-P
    tedif

    *роми*?!?!?!Ай сиктир,в България има цигани,научете го най-после!И цигани си остават,независимо дали просят в Берлин или в Париж!

  • 6
    stinger907 avatar :-(
    stinger907

    Преди месец бях в Берлин и незабавно посетих въпросния квартал. Истината е, че Нойкьолн се превръща в символ на криворазбраната интеграция. Вместо цивилизованият запад да се разпростре, той все повече се свива и става все по-заможен.

  • 7
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Значи в Германия могат да бачкат, а в България не могат. Браво на немците, продължавайте само така с интеграцията, а ние ще продължаваме да ви пращаме още работна ръка ;)

    А всички, които са ЗА мултикултурния модел, искам да поживеят в някоя такава дупка като Нойкьолн или Кроицберг и тогава да застанат да защитават позицията си.

    Според мен до по-малко от 15 години ще стане нова мода - всяка жаба в гьола си. Ако не - бавно и сигурно вървим към children of men, както каза горе Сашо (коментар номер 4).

  • 8
    fred avatar :-|
    Fred

    Крайно време е да се намери начин да се разграничим и тези роми /правилното им име е цигани/ да не се наричат българи а различно. Иначе след години когато получим правото да работим на Запад всички ще ни гледат с презрение защото както виждате те вече са там.

  • 9
    bahko avatar :-|
    капитализЪма

    Да, има си всякакви раси, прослойки и националности, Берлин събира целия свят. И български циганета се срещат често из метрото, а на Бюлоущрасе и Курфюрстенщрасе проститутките са си чисти, бели българки, например. Не знам за коя къща става въпрос, но най-желаните за живеене от младата средна и upper-middle класа квартали в Берлин си остават именно Кройцберг, Нойкьолн и специално областта "Кройцкьолн" помежду им - отварят се все повече нови 'хип' заведения, цените всеки ден се качват все повече и повече и главно чужденци успяват да се вредят да наемат или купят нещо, около Грефекийтз е напълно невъзможно, защото всичко отдавна е продадено на разни баровци. Прекрасни места с красиво старо строителство, широки финопавирани улички и много градини и зеленина. Е, около Котбусер Тор има няколко панелки главно с турци и роми от Румъния, но като цяло в споменатите от авторката квартали никой не преобладава, камо ли пък българските роми. Освен това усещам някакво негативно отношение към тях, а няма причина, защото българските роми, които могат да се видят тук-таме из Берлин, като цяло са работливи хора, които идват от селата, за да изкарат някой лев лятото на строежите, че да могат да си платят тока в България зимата. Тук няма да видиш просеща българска ромка - всичките, дето не им се работи са румънки и румънци.

  • 10
    nshopov avatar :-|
    Kobra

    Еми така е. Като не може да им намериме работа тука, ще ходят да градят бъдещето на германците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK