С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 15 юли 2011, 13:12, 5137 прочитания

Най-голямото зло

Правителството реши да спестява разходи от фонда за лечение на деца

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Фотограф: Инна Павлова
[[linkdosie]]
Август 2009 г., малко след началото на мандата на правителството на ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов е разчувстван от дарителска кампания по телевизията. "Къса ми се сърцето, като ги гледам по телевизията с банковите сметки. Майки, бащи с деца на ръце: "Чакаме, 20 000 евро нямаме, 10 000 евро събираме..." И държавата седи и му гледа сеира." Тогава Борисов даде надежда, че държавната подкрепа за тежко болни деца може и да потръгне и дори обеща да "отиде в някоя българска банка", да вземе кредит и "да прати хората да се лекуват".

Две години по-късно, вместо вече да са в сила и да са произвели някакъв ефект, обещанията, с които Борисов дойде на власт, са забравени и потънали из морето от популистки решения и липсата на воля за качествена промяна. Миналата седмица, изненадващо и на тъмно, кабинетът реши да сложи горна граница от 180 хил. лв. за финансиране на всеки отделен случай във "Фонд за лечение на деца". Средствата, които могат да се отпускат за трансплантации, пък бяха ограничени до трикратния размер на съответния вид трансплантация в България - крайно недостатъчно за подобни операции в чужбина. В момента бъбречните трансплантации на възрастни в България струват 15 хил. лв., което означава, че за подобна операция на дете в чужбина, където се плащат над 100 хил. лв., ще се отпускат само 45 хил. лв. Бъбречни трансплантации на деца в България между другото почти не се правят. Както и много други животоспасяващи операции, за които не достигат оборудване, опит на българските лекари и законова регламентация. Затова и примерът, който премиерът Борисов даде, че вместо да си оперира крака в Щутгарт, е избрал българска болница за по-ниска цена, и според него "всички искали най-скъпия вариант", е меко казано безпочвен. На практика ограничението на средствата за лечение ще засегне най-спешните и тежки случаи във фонда, в които успехът на лечението зависи до голяма степен от това дали е започнало навреме.


Прехвърлената отговорност

За управляващите обаче, решението на проблема явно са дарителските кампании. В края на миналата седмица в интервю за "Дарик радио" здравният министър Стефан Константинов призова хората "да помислят и за децата" и да даряват на фонда така, както и на други институции, като МВР например. (На призива му откликна Изпълнителната комисия на ГЕРБ, която на заседанието си в сряда реши да дари на фонда 1,2 милиона лв. от държавната си субсидия, която през 2011 г. е близо 21 млн. лв.) От това излиза, че едва ли не отговорността за лечението на болните деца се прехвърля на дарителите, а здравето на пациентите зависи от това доколко съвестно е обществото. Дори да оставим настрана абсурдното прехвърляне на отговорност, организирането на една дарителска кампания отнема най-малко няколко дни и няма нито гаранция дали нужните средства ще бъдат събрани, нито прогноза кога ще стане това.

Ако се върнем на примера с бъбречната трансплантация, излиза, че по-голямата част от финансирането ще трябва да идва от дарения. Както всъщност и при останалите по-тежки случаи. Така вместо да вървим към намаляване на дарителските кампании за лечение (каквито в цивилизования свят не съществуват), отново ги превръщаме в основен канал за набиране на средства.



За Десислава Хурмузова от инициативата "Спаси, дари на...", която организира дарителски кампании за болни деца, подкрепя родителите и комуникира с институциите и болниците, решението на правителството за тавана от 180 хил. лв. "нанася удар върху дарителството" и дори натоварва психически дарителите. Тя разказва, че хората наистина са склонни да даряват, особено за болни деца, но ресурсът все пак остава ограничен. Още повече, че заради липсата на политика по отношение на дарителството, слабия контрол върху кампаниите, съмненията за злоупотреби и върнатите от предишното ръководство на "Фонд за лечение на деца" 25 млн. лв., доверието на обществото в дарителските кампании е сринато. (В края на 2009 г. одит на Сметната палата показа, че в периода 2005-2008 г. фондът е върнал в бюджета около 25 млн. лева - пари, които не са достигнали до децата, нуждаещи се от лечение.)

"Правителството казва на дарителите "Поемете вие отговорност", но в същото време не мисли за тях като за партньори", смята и директорът на "Български дарителски форум" Красимира Величкова. Държавата например продължава да събира ДДС от дарителски sms-и, а това е начинът, по който хората са най-склонни да даряват. Според Величкова потенциалните дарители на фонда биха се разколебали и заради сложения таван и съмненията, че нужните средства няма да достигнат до децата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1684 прочитания

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2271 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Голямото кинопробуждане

Българските филми се отвориха към публиката, но ще запазят ли подема си

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма