Голямото кинопробуждане

Голямото кинопробуждане

Българските филми се отвориха към публиката, но ще запазят ли подема си

Весислава Антонова, Зорница Стоилова
19052 прочитания

В киното е тихо. В мрака се чува само хрупане на пуканки и жадно отпиване от чашата с кока-кола. Публиката избухва в споделен смях, който завършва в колективна въздишка. Емоциите на героите от екрана са им близки, а историите - преживени. През последните двадесет години българското кино беше заключено в домашна атмосфера, случайно уловено по "първа програма" в черно-белите цветове на соцносталгията. Новите български филми бяха по-скоро упражнение, практикувано от малцина, при това в самотата на празния киносалон. След "Мисия Лондон" обаче родното кино отново събира масова аудитория  пред големия екран. Нещо повече - успя да заговори на езика на интернет поколението, което едва ли си спомня "Опасния чар" на "Вчера".

От началото на тази година в афишите на мултиплексите има голям избор на български заглавия. Шумните премиери на Love.net, "Стъпки в пясъка", TILT,  "Подслон", "Лора от сутрин до вечер" привлякоха рекорден брой зрители. Ако в края на 90-те години най-успешните български филми събираха средно 10 хил. души в киносалоните, днес "Мисия Лондон" и Love.net са надвишили това число близо 40 пъти.

Според един от продуцентите и сценаристи на Love.Net, Матей Константинов, ако този филм продължава да привлича зрители с подобен темп, има голям шанс за пръв път след 1989 г. българска продукция да поведе в класацията за най-гледан филм.

Нови заявки като "Островът", "Кецове" и "Аве" спечелиха вниманието на придирчивите кинокритици на международните филмови фестивали в Кан и Москва. Някои дори определиха обещаващите български заглавия като "новата киновълна", а по-смелите очаквания са тя да надмине румънската отпреди години. Това са белези на еманципацията на българските продуценти и признак, че те са започнали да правят филми, по-модерни като естетика и по-космополитни като внушение.

Решителни стъпки в пясъка

Това, което сега отчитаме като съживяване на българското кино, е резултат от дългогодишните и последователни усилия на продуцентите и ефект от модерен и работещ закон за филмовата индустрия. Той функционира от 2004 г. и една основните му ценности е, че чрез него се гарантира производството на минимум 7 игрални и 14 документални филма годишно, както и 160 минути анимация.

"Категорично можем да говорим за възход на българското кино. Тенденцията е да се произвеждат все по-добри и модерно изглеждащи български филми", убеден е директорът "Филмопроизводство" в "Ню Бояна филм" Александър Пейчев. Струпването на толкова заглавия е плод на инвестиции отпреди няколко години. TILT, който гледахме през февруари, стартира като проект на хартия преди седем години. "Киното е сложен технологичен процес, който отнема време. Филмите, които в момента жънат успехи по световните фестивали, са финансирани преди повече от две години, заснети са преди година и половина и ги виждаме чак сега", обяснява Пейчев.

Интересът към новите филми издава умора от еднотипната американска продукция, но и глад за сюжети, в които хората припознават собствения си живот. Продуцентите започнаха да разказват прехода по по-достъпен начин, през обикновени човешки истории, без да обременяват аудиторията си с тежки послания. "Причината "Мисия Лондон", TILT и Love.Net да са първите толкова гледани български филми е, че по нищо не отстъпват на холивудските като качество", казва управляващият директор на американската филмова компания UFO Филип Рот.

Така е, защото и поколението в киното се смени. "Навлязоха режисьори и продуценти, получили професионално образование извън България, натрупали ценни контакти, които отвориха сектора към света", потвърждава продуцентът на "Мисия Лондон" Димитър Митовски.

Профилът на зрителите също се смени. Според проучване на Market Test TGI - България, по поръчка на агенция BTL Refresh на кино ходят най-често хората на възраст между 18 и 24 години. Новите филмови проекти са насочени тъкмо към тях. Историите в Love.Net са истински разкази на потребители от популярен сайт за запознанства. Целевата група на филма са активните хора онлайн. Затова и създателите му заложиха основно на интернет в рекламната си кампания. Според един от авторите на лентата, Матей Константинов, продуцентите вече продават кинопродукта си по правилата на пазара - "с маркетингова стратегия, със силна рекламна кампания, с готовност за рискови инвестиции и повече средства, вложени във всички формати на реализацията".

Творческите екипи, които стоят зад филмите, също са се развили много през последните десет години. Те придобиха умения в големите западни продукции, снимани в България. "Екипите натрупаха опит с друга постановъчна работа, с нови технологии, с различен подход към работата и дисциплината", изброява Матей Константинов. Американският продуцент Филип Рот е убеден, че киноспециалистите в България са най-талантливите в региона.

Добрите резултати в работата на продуцентите забелязаха и телевизиите. И ги убеди, че е дошло времето да инвестират по-смело в производството на сериали. Това е добре за бранша, защото му осигурява работа и развитие. Но крие и рискове. "Много е хубаво, че се снимат сериали, но те не могат да заместят киното. А и понякога изкривяват мисленето на творческия екип. Актьорите се щампират, притъпяват им се емоциите", обяснява продуцентът на TILT Борислав Чучков.

Втори дубъл. Финансиране

Причината новите филми да изглеждат по-добре е и че са направени с доста по-големи бюджети. Държавата осигурява основната част от средствата, но и продуцентите вече полагат усилия да намерят повече източници на финансиране. По закон Националният филмов център (НФЦ) дава до 80% от парите, необходими за реализирането на проекта, но този процент много рядко се достига. Изпълняващият длъжността директор на центъра Ирина Канушева признава, че сумата на подкрепата обикновено е между 40 и 50%.

Продуцентът Матей Константинов казва, че държавната субсидия безспорно влияе положително на кинопроизводството. "В малко страни в Европа се отпуска толкова висок процент на субсидията от общия бюджет", обръща внимание той. "Без държавната помощ един филм може да се финансира от вдъхновени спонсори, жертвоготовни приятели и продуктово позициониране, но с големи компромиси в техниката, хонорарите и т.н.", коментира още Константинов.

На този принцип се появиха филми като "Източни пиеси", "Лора от сутрин до вечер", "Мила от Марс", които са създадени с независимо финансиране и успяха да привлекат хора в киносалоните, но пазарът не може да разчита само на ентусиазъм, за да гради киноиндустрия.

Продуцентът на TILT Борислав Чучков обаче е убеден, че по-устойчивата формула е един проект да се възползва от повече на брой източници на финансиране, извън НФЦ и БНТ. Неговият филм например е подкрепен от филмовия център само с 40%. Останалите 60% от бюджета са от копродукцията с БНТ, фонд "Култура" на Столичната община, немския регионален фонд MBM, европейските програми Media и Euroimage и частни инвестиции.

Проблемът с парите и други истории

Това, че в момента българското кино бележи възход, обаче не трябва да ни заблуждава. То все още има много проблеми, които дълго време ще му пречат да се превърне в индустрия. Едва ли някога ще имаме такава в смисъла на развитите пазари като Великобритания, Франция и Германия, най-малко заради мащабите и броя на населението. "За киноиндустрия може да се говори в страни, където пазарът е способен да формира големи печалби. Ако успяваме да реализираме филмите си само на родния пазар, ние сме обречени да се занимаваме не с индустрия, а с киноманифактура", категоричен е Матей Константинов.

Затова и продуцентът и режисьор на "Мисия Лондон" Димитър Митовски избягва думата възход. Според него тя може да се използва едва когато продуцентите започнат не просто да покриват инвестициите си, но и да печелят от кино. "Още сме далеч от това", казва той. За да може да се издържа от филми, една продуцентска компания трябва да може да работи едновременно по поне пет проекта и да реализира по един на година. Докато българските продуценти печелят предимно от снимане на реклами, музикални клипове и тв проекти.

В България не може да има белези на киноиндустрия, докато броят на киносалоните е толкова малък и дори има градове, в които няма зали за прожекция. "Мястото на българското и европейското кино трудно се намира в моловете и мултиплексите. Те работят на друг принцип, с други цели, търсят други партньори", коментира директорът на НФЦ Ирина Канушева.

Въпреки това новите български филми успяха да си пробият път между блокбастърите в афишите на някои мултиплекси. Маркетингът мениджърът на Cinema City Емилия Георгиева казва, че тяхната верига киносалони се е стремила да бъде домакин на по-голямата част от премиерите на българските проекти. "Искаме да ги имаме в репертоара си и твърдо вярваме, че и България може да достигне показателите в някои европейски страни, където 25% от кинопоказа е на местно кино", казва още тя.

Но докато зрителите все още се радват на големия избор на български заглавия в кината, в бизнеса вече се усеща напрежение и притеснение, че след успеха може да последва сериозен творчески вакуум. "Има опасност догодина да нямаме нищо по екраните, тъй като имаше една нулева година, в която Националният филмов център не обяви конкурсни сесии", разказва Борислав Чучков. Според него през 2012 г. вероятно ще има един или два филма по кината, и то такива, направени на мускули. Без пари. "Това не може да е основата на индустрия. Не е сериозно просто", категоричен е той.

Причината - натрупани финансови задължения на НФЦ в предходни години поради това, че институцията е финансирала повече филми, отколкото бюджетът й е позволявал. Въпреки че през последните близо десет години средствата за кино, отделяни от държавата, значително нарастват (от 3.8 млн. лева през 2004 г. до 10 млн. лева през 2011 г.), кризата намали и парите за култура. Директорът на НФЦ Ирина Канушева увери, че през есента ще се състои сесия за финансиране на нови проекти, макар че признава, че е имало и гласове срещу това да бъде обявявана сесия, докато не се изчистят задълженията. "Ако искаме да имаме производство и оттук нататък, сега трябва да захраним пазара с проекти. Иначе ще останем във вакуум", предупреждава тя.

Без пари от държавата българско кино няма да има. Без нейната подкрепа продуцентите не могат да получат доверието и инвестициите на европейските фондове и чуждите копродуценти. "Ако нямаш част от парите на масата, няма как да намериш копродуцент в Европа. Без финансиране от българска страна не можеш да продължиш нататък. За да кандидатстваш за европейски програми, като Eurimage например, трябва да имаш поне 60% от парите, потвърдени с договор", казва Борислав Чучков. И допълва: "Аз как да им обясня, че не знам колко пари за кино има в моята държава и че не знам дали въобще ще има конкурсна сесия."

Според заместник-директора на "София филм фест" Мира Сталева, за да продължи да се случва българско кино, трябва да се създадат условия за създаването и разпространението му. "Всяка кинопродукция е визитна картичка на страната и работи за имиджа й. Киното е изключително силно рекламно оръжие", казва тя и добавя, че е необходима стратегия за развитието му, в която да залегнат алтернативни източници на финансиране, създаване на агенция, която се грижи за промоцията на българското кино, и т.н.

За да продължим да гледаме хубави български филми, е необходима последователност както в политиката на държавата, така и в усилията на продуцентите да надграждат върху успеха, който постигнаха до момента. В противен случай постигнатото до момента ще е като фойерверки, които блясват и изгасват. Хубав, но кратък епизод от иначе протяжния и скучен филм на българското кино през последните десетилетия.

Фотогалерия: Светът на киното отблизо

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Цялата галерия

В киното е тихо. В мрака се чува само хрупане на пуканки и жадно отпиване от чашата с кока-кола. Публиката избухва в споделен смях, който завършва в колективна въздишка. Емоциите на героите от екрана са им близки, а историите - преживени. През последните двадесет години българското кино беше заключено в домашна атмосфера, случайно уловено по "първа програма" в черно-белите цветове на соцносталгията. Новите български филми бяха по-скоро упражнение, практикувано от малцина, при това в самотата на празния киносалон. След "Мисия Лондон" обаче родното кино отново събира масова аудитория  пред големия екран. Нещо повече - успя да заговори на езика на интернет поколението, което едва ли си спомня "Опасния чар" на "Вчера".

От началото на тази година в афишите на мултиплексите има голям избор на български заглавия. Шумните премиери на Love.net, "Стъпки в пясъка", TILT,  "Подслон", "Лора от сутрин до вечер" привлякоха рекорден брой зрители. Ако в края на 90-те години най-успешните български филми събираха средно 10 хил. души в киносалоните, днес "Мисия Лондон" и Love.net са надвишили това число близо 40 пъти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


60 коментара
  • 1
    1951 avatar :-P
    1951

    Слуховете за възход на българското кино, да ме прощават авторите, е силно преувеличен. :) В моята капиталистическа глава "възход" значи някой да инвестира в нещо (примерно филм) и след това да реализира печалба (по-голяма или по-малка).
    От графиката е много, много видно, че единствените филми, който си е избил вложените пари са "Мисия Лондон" и Love.Net. При тях има възвращаемост на вложените пари от външни източници, но ако отчетем целият им бюджет, включително парите от НФЦ, то само "Мисия Лондон" е почти на печалба...
    Така, че по-скоро трябва да се каже, че държавата финансира не лоши филми, които радват хората. Аз лично нямам против държавното финансиране, но пак казвам, да говорим за възход е супер изхвърляне :)
    Друго, което ми прави впечатление е, че TILT е финансова трагедия. При вкарани 2,3 млн. имаме приход от 0,92 млн. Така, че кино критиците могат да се скрият с изказванията от типа "Това е новия "Вчера", или "Филмът, който дефинира прехода" и прочие. TILT и "Дзифт" си приличат по това, че тръгнаха с много тежки претенции, които за съжаление на авторите им имаха малко покритие.
    Личната ми оценка е, че в следващите години ще има от време на време голямо заглавие като "Мисия Лондон", което ще пълни салоните и ще си избива парите. През другото време ще имаме филми с големи претенции, които смучат "продуктовото позициониране" и НФЦ, но и със смешни резултати от продажбите.
    Между другото, защо няма и дума за мастър пийса на Мишел Бонев?!

  • 2
    wallstreet avatar :-|
    гого

    До коментар [#1] от "1951":

    Напълно съгласен съм с изказаното мнение!
    Само да допълня, че за да има добър филм, трябва да има добра история!
    Тоест, не е проблема в липсата на пари.Или поне, не само в това.Най-важното е, да не липсват добри истории, който да се пръвращат в добри сценарии.Тогава, и с не много пари,пак ще се случат добри филми!

  • 3
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До #1
    Лично се съмнявам, че изобщо има вариант филм да си избие приходите с продажба на билети при пазар като българския. За "Мисия Лондон" това може би са ТТЛ приходи от билети, като махнеш тези за киносалоните и т.н. най- много да имаш 50% възвръщаемост. Все пак Митовски има много продуктово позициониране, а там числата са в мъгла и ако от там е покрил поне разходите на продуцентите добре, за останалите филми е мечта. Лошото с филмите е, че много лесно правиш сравнение, примерно в едната зала дават Холивудски хит с примерен бюджет от 20-100млн.,а в другата "ТИЛТ" и ти си казваш не става. /Същото е и с футбола ни примерно, на едно копче от дистанционото е разликата/. Единствения холивудски филм, който е с разумен бюджет, хубав за гледане и с много добри приходи е "Мис Слънчице", поне аз само този знам, останалото е утопия.

  • 4
    lecoqnonsportif avatar :-|
    le coq non sportif

    "Новите български филми проговориха на езика на интернет поколението." Кви са тия работи, къв е тоя език? Голяма част от хубавите филми, които харесват млади и стари са направени, когато е нямало интернет или тепърва е набирал популярност, май на някакъв друг език трябва да проговорят! Просто тези нови български филми са до някаква степен гледаеми, но чак големите филми, моля ви са. Просто рекламата и младите актьори в тях ги правят любопитни, но след 7-8 години никой няма да си спомня за тях, пък и ако ще да са на печалба!

  • 5
    lot49 avatar :-|
    lot49

    Гладна кокошка киновъзход сънува.

  • 6
    barbarossa avatar :-|
    Barbarossa

    Почти не е обрънато внимание на "Източни пиеси", най-награждавания български филм въобще. С този филм започна всичко.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%B8#.D0.9E.D1.82.D0.BB.D0.B8.D1.87.D0.B8.D1.8F

  • 7
    barbarossa avatar :-|
    Barbarossa

    До коментар [#1] от "1951":

    О, да, и Източни пиеси няма финансиране от НФЦ и е на печалба.

  • 8
    jj avatar :-P
    J.J.

    Лекият филм "Лора от сутрин до вечер" също е на печалба :) Мен лично много ми хареса.

  • 9
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu

    Източни пиеси, Лора, донякъде ТИЛТ и Дзифт, обаче лав.нет и подслон-не. Много пари за малко качество- единият излъскан като илиянци, другият пропаднал в битовизъм. Това не е кино и затова няма да пробие на запад никога!
    Но пък като цяло Лора доказва едно нещо- има ли желание, то има и начин, затова браво на усилията на екипа, имате поздравленията ми!

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    В София в момента е налице огромен потенциал за киноиндустрията.
    На практика няма салони, кадето може да се гледа кино.
    Достатъчни ми бяха 2-3 посещения в "киномоловете" и повече с караул не могат да ме вкарат там.
    За ликвидирането на нормалните киносалони в София можем дасме "благодарни" на Царот и пикливите му юпита, всички до едно отрочета на татенцета-мафиоти от Първо Главно, барабар с правешката каскетаджийска "ентелигенция",
    харизали ом десетина киносалона за някви 5млн лева, които можеха да се формират като квартални културни центрове с независима политика и щяха да вкара допълнителна щарения в града.
    Вместо това тия тъпоумни нещастници ги шътнаха за супермаркети, като дори запалиха цял хотел на пъпа на София.
    Въпрос на време е тоя последния да почне да се самосрутва, станал е свърталище на клошари и затрупа хора на 300м от Парламента и не се е родил още тоз общински чиновник или прокурор да повдигне въпроса "Как, аджеба стават тия работи?"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал