And Action*

Западните и българските кинопродуценти искат данъчни преференции, но няма причини да ги получат

В началото на този век София внезапно и неочаквано се превърна в професионален дом за едни от най-големите екшън звезди на планетата. Или поне бивши такива. По софийските заведения можеха да бъдат забелязани на чашка Жан-Клод ван Дам, Долф Лундгрен, Стивън Сегал, Уесли Снайпс и др. Причината за присъствието им не беше горещото желание да се заселят на Балканите или да се наслаждават на нощния живот тук, а набиращите скорост западни кинопродуценти. Тогава американски, френски и италиански компании започнаха навлизането си на българския пазар, който им предлагаше ниски разходи, подготвени и евтини кадри и добри локации.  

С изключение на филми като френския "Изток Запад" от 1999 г. повечето от продукциите тогава в България бяха нискобюджетни екшъни, правени директно за видео или телевизия от компании като NU Image и BUFO. "Когато дойдохме в България, някъде около 2000 г., българската киноиндустрия беше в развалини. Причината да изберем страната беше може би една от най-добрите киноинфраструктури в Източна Европа", казва Филип Рот, изпълнителен директор на компанията BUFO.

Макар и правени за малко пари, тези "евтини" филми с бюджет между 0.5 и 1 млн. долара дадоха шанс за професионалното развитие на доста български кинаджии. "Тук е евтино. Климатичните условия са добри. Започнахме с по пет-шест филма на година, предимно за телевизията. Бизнесът ни растеше. Хората, които работят тук в киното, са едни от най-добрите в Европа. Бързо свикват със западната времева схема на снимане на филми – по 12-14 часа на ден. Създаде се огромна база за кинопроизводство тук", допълва Рот.

Постепенно у нас започнаха да се снимат и далеч по-мащабни продукции като "Хитмен" и "Черната далия" (виж графиката). С тях дойдоха и някои от водещите актьори в Холивуд като Скарлет Йохансон и Джош Хартнет. "Бояна" беше приватизирана и новият собственик NU Image обеща да води все повече звезди и големи продукции. За зла участ точно тогава настъпи  и глобалната криза, с която чуждите филми намаляха. За да останат конкурентни, кинаджиите в България настояха през миналата година правителството да приеме данъчни стимули за индустрията, с които да могат да привличат чуждите продуценти. Предложеният законопроект предвиждаше български и чуждестранни кинокомпании да получават данъчен кредит до 30% от всичките си разходи, платени на български физически и юридически лица. По този начин продуцентите са стимулирани да връщат обратно тези пари в кинопроизводство. Според тях само така прохождащата индустрия може да разчита да остане интересна за останалия свят, тъй като подобни данъчни облекчения вече има в страни от региона като Унгария и Чехия, които възстановяват до 20% от разходите на продуцентите, направени в страната.    

"В нетно изражение все още сме по-евтини от Чехия и Унгария дори с техните данъчни стимули, но продуцентите не ни обръщат внимание, тъй като данъчният стимул е не просто норма в бизнеса, но и изключително важен рекламен трик. Ако ходите по една търговска улица и на витрините на всички магазини пише -20, -30%, а на един не пише нищо, вие ще влезете ли в него, за да проверите какво се продава и на каква цена... няма да влезете. Общо взето, така стоят нещата и във филмовия бизнес", казва Александър Пейчев, директор кинопроизводство в "Ню Бояна филм". Според него нетните разходи на чуждестранните филмови продукции в България през миналата година са около 50 млн. долара и тези пари могат да бъдат изгубени, ако кинокомпаниите се изтеглят. На същото мнение е и Филип Рот. "Инвестирали сме доста пари в киностудио в Долна Малина. Построихме го, защото вярвахме, че ще бъдем тук поне 20 години. Надяваме се да останем, но в момента се конкурираме с американски щати като Луизиана и Мичиган, които въведоха финансови стимули. И Унгария и Сърбия въведоха. В момента развиват подобни стимули в Македония и Грузия. България доскоро беше доста привлекателна, защото има една от най-ниските данъчни основи в Европа, а и най-ниски нива на заплатите в ЕС, но сега конкуренцията е огромна заради тези стимули", казва изпълнителният директор на BUFO. Според финансиста Емил Хърсев не може да се говори за данъчни преференции. "Става въпрос за много специфичен пазар, който осигурява директен трансфер на доходи. Идват едни хора с пари и ще ги дадат тези пари, ако получат част от тях обратно", казва експертът.

Законопроектът така и не влезе в парламента. Но именно и споменатата ниска данъчна ставка е най-големият коз против въвеждането на облекчения за киноиндустрията в България. България от години следва последователна данъчна политика, която изключва всякакви преференции за отделни сектори. Което означава, че подобна практически е невъзможна. Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", плоският данък от 10% е най-ниският в Европа. "Въпросът е философски и принципен: за разлика от държави с високи данъци, които въвеждат облекчения за определени сектори, България има единна, но ниска данъчна ставка. Започнат ли да се дават изключения, "едни" други бизнеси ще се възползват", казва Ангелов. Той дава за пример законът за данъчни облекчения за дарения, приет през 90-те години, който така и не увеличи благотворителността, а само доведе до злоупотреби. Според Ангелов действащата система е много по-изгодна за компаниите. "Тук всичко е по-евтино - данъци, труд, ток и т.н. Ако конкретните фирми не могат да привлекат определени филми, трябва по-скоро да се замислят върху собствената си организация", смята Ангелов.

Според Александър Пейчев България вече не е страната с най-ниски разходи в бизнеса. "Все по-рядко наблягаме на елемента колко сме евтини, повече наблягаме на качеството, което предлагаме. Първо, защото не сме чак толкова евтини, колкото преди 15 години например. В момента се конкурираме със страни, които са доста по-евтини, но за сметка на това и много по-некачествени", казва директорът кинопроизводство в "Ню Бояна филм". Според хората в бранша най-големият ни конкурент остава Румъния, която също се бори със зъби и нокти за чуждите продукции. Страната също не е приела данъчни облекчения, макар че и там кинаджиите лобират за подобен закон. Но дори и без такъв Румъния може да се похвали с големи продукции като "Студена планина" с бюджет от 80 млн. долара. Твърди се, че и част от предстоящото продължение на "Черния рицар" на Кристофър Нолан ще бъде снимано в Букурещ.

Според кинобранша не само липсата на данъчни стимули спъва развитието на бизнеса в България. Западните продуценти от години лобират да бъде създадена филмова комисия, която да помага на международните проекти със съвети и препоръки. "Тук няма филмов център за международни проекти, който може да ми помогне, като каже къде мога да снимам, кои са добрите екипи, да ми предложат някакви стимули, да ми дадат други предимства – примерно паркове, в които може да се снима безплатно. Такъв център има в Румъния. В САЩ се казва филмова комисия, казва Филип Рот. Друг проблем са и неясните условия. "Вече дори не можем да снимаме в София, защото увеличиха таксата за снимки от 400 лева на ден до 5000 лева на ден. Затова снимаме извън града. А и няма с кого да говориш, кой да ти отговори на тези въпроси", допълва Рот.

Заетите в кинопроизводство в България в момента са около 1200 души, казват от индустрията. С намаляването на международните проекти в България през последните години много от тях се насочиха към телевизията и българските филми, които изживяват своя ренесанс. Успехът им се дължи и на професионализма на екипите, които са ги снимали. "Дзифт", "Мисия Лондон", "Тилт", Love.net - това са първите български филми, които са толкова гледани, и причината е, че приличат на холивудски филми. Благодарение на уменията и опита, който натрупаха екипите, които работеха по западни продукции. Например в Сърбия и Македония няма подобно нещо", твърди Рот.

И българските продуценти настояват за данъчни стимули. "Ако се въведе подобно облекчение, това ще помага и на българските филми, ще правим кино с по-големи бюджети. Например, ако намеря пари от чужбина и ги изхарча в България", казва Борислав Чучков, продуцент на "Тилт". Според него има и други начини за подпомагане на киното. "От години се борим за създаването на фонд за кино, който може да събира пари от отчисления от реклама или пък от хазарт. Такава е практиката в повечето европейски държави, включително Румъния, Унгария. В Германия, например където има 80 млн.души пазар, държавата отделя около 300 млн.евро годишно, за да подкрепя киното. Има и регионални фондове. Част от финансирането на "Тилт" например дойде тъкмо от такъв немски регионален фонд. Освен, че подпомагат културата, те имат и социален ефект. Казват например, ние ще ти дадем 200 хил.евро, но при условие, че изхарчиш 300 хил.евро в нашата община. По този начин те осигуряват работа на безработните в региона и подпомагат местния бизнес", казва Чучков.

През последните години бюджетите на международните продукции, снимани в България, намаляваха с усилването на рецесията. Според различни източници от индустрията орязването е от 25% до 50%. Последният голям филм, сниман у нас, е "Конан" през миналата година с бюджет от 60 млн. долара, който излиза по кината сега през август. Кой ли ще е следващият? Говори се, че ще е продължението на "Непобедимите" на Силвестър Сталоун. През есента в "Бояна" очакват звезди като самия Сталоун, Джейсън Стейтъм, Брус Уилис и др. Което само показва, че и без филмови стимули може да се прави кино в България. 

По темата работиха Весислава Антонова и Зорница Стоилова

*Сигнал за даване на начало на снимането на филм, който означава, че камерата работи 

Фотогалерия: Светът на киното отблизо

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28
Цялата галерия
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Статията е безкрайно поръчкова от автор, който няма никакъв хабер от материята и просто едни хора са му казали какво да пише , а той е в ролята на приемо-предавател на това ,което са му казали. Този вестник следва такава линия и съответно (ИСТИНСКИ !) сериозните хора не го четат, а вероятно само снобите и псевдоинтелектуалците (и псевдобизнесмени, които в БГ не липсват). Глупостите,ПР-а, и напълно неверните работи се леят от всеки ред, а лобирането е в степен, която дразни. Под другата поръчкова статия за киното има достойни коментари и ако изтриете този, ще има нормални хора, кото също са забелязали поръчковата ви статия и безпомощноста на автора по материята и те ще ме допълнят.
    С такива статии само отблъсквате читатели,опитвате се да прокарате безуспешно нечии лични проблеми и доказвате мнението за поръчковата бездарна журналистика в БГ. Ако това са ви целите - постигате ги със статии, като тази и предната за киното.
    Абе въобще забелязвам, че от кино в този вестник никой не разбира - а как пишете тогава ?!?

  • 2
    konstantinn avatar :-|
    konstantinn

    Г-н Сульо Първи,
    Ще се радвам да ми посочите къде статията е поръчкова.
    Константин Николов

  • 3
    reveal avatar :-P
    Reveal

    Особено истерията по черния рицар ме завладява напълно

    Трябва да конкурираме съседите щом могат да имат най-големия филм за догодина

    http://www.facebook.com/pages/Dark-knight-teaser-monument/135834309834644

  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен

    "Вече дори не можем да снимаме в София, защото увеличиха таксата за снимки от 400 лева на ден до 5000 лева на ден."

    Е те какво искат - без пари ли да е? А в истинския Ню Йорк ако снимат, колко пари е там, а?
    Преди все като минеш пред Съдебната Палата - затворено. Снимат филм. Околните улици задръстени с тирове с оборудването. Ако си с такси и трябва да заобиколиш - ето ти няколко лева сметка отгоре. Колко коли ги заобикалят и струва ли си 400 лева цялото неудобство, че дори и 5000?

  • 5
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Чува се само мнението на някой си Пейчев и някой си Рот. А в България има още поне 5 сериозни кинопродукционни фирми. Къде е тяхното мнение? Има и други безсмислици и непознаване на материята от автора, която дава повод на горните хитреци да го излъжат елегантно, а той да не се противопостави, но искат подробен анализ. Всъщност толкова по зле за автора като не може да разбере къде го връткат и какво се случва в бранша.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал