Граждани за един ден
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Граждани за един ден

Трагичният случай със смъртта на Яна показа, че все пак има хора, които не се примиряват с нещата, които не им харесват

Граждани за един ден

Защо убийството на Яна в Борисовата градина предизвика толкова голямо вълнение, а взривовете пред партийните офиси - не

Люба Йорданова
5933 прочитания

Трагичният случай със смъртта на Яна показа, че все пак има хора, които не се примиряват с нещата, които не им харесват

© Цветелина Белутова


"Страстите около единични събития изместват гражданските енергии от решаване на обществените проблеми, а на законодателите - от системно законодаване."

Ивайло Дичев,

професор по културна антропология в Софийския университет
"Бруталното убийство на човек показва, че нещо не е наред – в обществото ни, че и в нас самите, има болезненост - агресия, неудовлетвореност, липса на самоконтрол, несигурност."

Петя Кабакчиева,

доцент в катедра "Социология" на Софийския университет

Има събития, които неочаквано за всички надскачат обичайното си значение и предизвикват много по-голяма реакция, отколкото може да се предвиди. Убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина беше такъв случай. Трагичният инцидент в комбинация с абсурдното му медийно отразяване събра вниманието на хиляди хора по социалните мрежи. Част от тях излязоха на живо в понеделник и запалиха свещ в парка в знак на протест срещу дефектите в системата, позволили това да се случи.

В същото време две други събития с много голям потенциал да предизвикат силна реакция преминаха почти незабелязано. Тази седмица цените на бензина стигнаха исторически рекорд, но големите градове не бяха блокирани. Двете бомби пред офисите на РЗС и ДСБ, които, формално погледнато, са терористичен акт, се изчерпаха за няколко часа, основно с иронични коментари във форумите.

Ами ако бях аз...

Според Методи Коралов, преподавател по социална психология в Нов български университет, убийството на Яна е отключило два механизма на човешката психика - да обръщаме внимание на това, което ни засяга пряко и на което евентуално има шанс да повлияем или променим. Ако например жертва на престъплението не беше станал съвсем случаен гражданин или пък то не се беше случило в един от най-посещаваните паркове в центъра на София, едва ли щеше да има същият отзвук. Същото важи и за случаите с убитите студенти Стоян Балтов пред дискотека в Студентски град и Радостина Евтимова във Варна, както и с тригодишния Петър Терзийски, който беше удушен от майка си в началото на 2001 г.

"За да има обществен отзвук даден проблем, той непременно трябва да изглежда аполитичен – заедно с екологичните и "патриотични" каузи основна тема на гражданските мобилизации е подкрепата на жертви от всякакъв вид", коментира професорът по културна антропология Ивайло Дичев (цялото му мнение можете да прочетете тук). За него е парадокс, че една невинна жертва - на психопат, природна стихия или пътнотранспортно произшествие, мобилизира повече енергии, отколкото далеч по-страшните посегателства над държавността, която би трябвало да защищава всички потенциални жертви. "Страстите около единични събития изместват гражданските енергии от решаване на обществените проблеми, а на законодателите - от системно законодаване", смята Дичев и дава пример с варварското посегателство над кучето Мима, чак след което се заговори за законодателни промени за престъпленията срещу животни. В нормалния случай за проблемите трябва да се мисли принципно, а не инцидентно, след някое трагично събитие.

"В България се протестира, когато ножът опре до кокал", потвърждава и културологът Александър Кьосев. Според него хората протестират истински там, където има живо социално чувство и поглед върху проблемите на обществото - нещо, което в България липсва.

Плахото гражданско раздвижване

Въпреки това трагичният случай със смъртта на Яна показа, че все пак има хора, които не се примиряват с нещата, които не им харесват. Те са разочаровани, гневни, чувстват, че трябва да вземат грижата за своята сигурност в собствените си ръце, след като институциите и полицията не се справят с това. "Надявам се това да е началото на стопяването на гигантското безразличие - и то от млади хора към млади хора", казва журналистът Деница Езекиева, която участваше в шествието. Тя не е познавала Яна, но има достатъчно причини, за да отиде в понеделник в Борисовата градина - съпричастността към близките, ядът към институциите, ужасът от безразличието на свидетелите на престъпления и въобще усещането, че нещо се случва с младите хора в България и след това се потулва.

Според преподавателя по социология в Софийския университет Петя Кабакчиева бруталните убийства на обикновени граждани променят иначе "суровия" образ на повечето българи, които според социологическите изследвания са недоверчиви, егоистични и дори гледат на другите с подозрение, че ще бъдат измамени. "Тези убийства разтърсват с безчовечността си и променят погледа - изведнъж хората започват да виждат неща, които са пред очите им, но не са ги забелязвали – многото дискотеки в Студентски град, неосветената Борисова градина, мудността на полицейската институция, припряното жълто бърборене на някои медии. И се ядосват. И искат да протестират", смята Кабакчиева. За нея това чувство на тревожност у хората, че нещо не е наред, едва ли може да придобие силата на политическо послание, но поне "нарушава безстрастната социологическа картина на тотално отчуждения българин".

Силната обществена реакция след убийството на Яна показа и друго - когато хората се чувстват засегнати, те са склонни да търсят отговорност от политическата власт, дори и да не се идентифицират с нея. Виртуалните протести, които започват да стават масова практика, показват, че все повече млади хора започват да се интересуват от политическите процеси. "Правителството не си дава сметка, че част от хората, които досега се смятаха за безразлични към политически процес, започват да се политизират", смята политологът Иван Начев. За него един от изводите от шествието е, че в обществото вече има много сериозни настроения срещу властта и управляващите не държат нещата под контрол.

"Трябва ли човешкото в нас да се събужда само от смърт", пита обаче риторично Петя Кабакчиева. Въпросът й няма нужда от отговор - единственият начин гражданското общество да промени нещо е да спре да взима приспивателни, да пренесе каузите от Facebook в реалния живот и да остане будно.

"Страстите около единични събития изместват гражданските енергии от решаване на обществените проблеми, а на законодателите - от системно законодаване."

Ивайло Дичев,

професор по културна антропология в Софийския университет

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Това общесвото да реагира по-остро на убийство и изнасилване отколкото на бомби пред партийни централи говори само и единствено добро за самото него.

  • 2
    npaine avatar :-|
    NPaine

    "Тъмните дебри на парка и на полицейския бюлетин",Веселина Седларска
    http://bit.ly/qGuPXX

  • 3
    chesten5139 avatar :-|
    Навуходоносор

    Обнадежден съм за бъдещето на България и българите. Малко по малко ще вземем нещата в свои ръце: въпросът е, че става бавно и ще е на цената на още много животи, които можем да спасим.

  • Starec

    А защо само "за един ден"? Убийството на когото и да е в зловещ акт. На млад човек - още по-, на жена - най-по-. И т.н. И предизвика гражданското общество да обвинява - полиция, община, политици, общество и т.н. Има още един обвиняем. Ето го:
    Компания от повече от 50 души пияни и дрогирани до безпаметство. Между тях и Яна. Сред нощ отива в гората със мъж, с който току що се е запознала, оставайки гаджето си да спи. Ало - всеки е длъжен да пази здравето и живота си. Ако прескоча оградата и скоча при лъва/мечката/кобрата дали ще е виновна управата, че не е сложила достатъчно висока ограда? По тази аналогия - дали е виновна общината, че до всеки храст не е сложила полицай, камера и прожектор? И дали ако сложи, пак няма да се намерят начини за прескачане?
    Искам да кажа - за случая сме виновни всички ние - обществото, които не сме научили младите (и жените специално) да си пазят живота. И медиите пък особено - вместо да повтарят колко "готина била Яна" (според приятелите и), да покажат колко фатално и ужасно и страшно опасен начин на забавление си е избрала (място, време, компания). И май не еднократно.
    И това трябва да повтаряме не "един", а 365 дни (цял живот).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.