"Стана много интересно"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Стана много интересно"

"Стана много интересно"

За медиатизацията на правосъдието и други изводи от обществените реакции след убийството на Яна Кръстева

6412 прочитания

© Юлия Лазарова


"Стана много интересно" каза веднъж майка ми, която живее с вестници и телевизия, "всяка седмица има поне по една афера, все по-заплетена…"

Съвсем нямам намерение да оневинявам полицията или съда, които – нека го кажем така – не вършат много повече от времето на предишните правителства. Да убият младо момиче в центъра на София, разбира се, е ужасно и всеки нормален човек е солидарен с подписки, които настояват за разкриване на убиеца и се възмущават от презрителните изказвания на вътрешния министър за жертвата. Дали обаче същата ярост би избликнала по повод убийство в "Надежда" или Филиповци? Работата е в това, че активните фейсбукъри, които представят по-заможните слоеве на населението, се идентифицират именно с драмата в центъра на София, не със застрашително нарасналото насилие в анонимната периферия. И тъкмо на следствията от тази идентификация с криминалната рубрика искам да обърна внимание.

Престъплението от хилядолетия е най-фасциниращата тема на митологията и изкуствата. Сцената на насилието актуализира дълбоко залегналото в човешкото несъзнавано двусмислие на страха да бъдеш убит/ желанието да убиеш. Всеки, който се е занимавал с естетика, знае, че главното в случая е да се изобрази единичен случай, с който можем да се отъждествим (спомнете си Брехт: "смъртта на един е трагедия, смъртта на милион е статистика".)

Страсти буди пластичният образ, обратите, мистерията, несправедливостта, не управленските идеи за това как да се реши проблемът. Ако например започнем да разсъждаваме дали в центъра на София може да има дива природа, сред която се разхождат разфокусирани младежи с бири, дали парковете не трябва да са оградени и нощем да се заключват, дали изобщо за всеки квадратен метър в един град не трябва да носи отговорност видимо за обществото длъжностно лице… ще станем досадни. Ако пък тръгнем да разсъждаваме за политическата визия на управляващото мнозинство и нейните алтернативи, съвсем ще загубим аудиторията.

За да има обществен отзвук даден проблем, той непременно трябва да изглежда аполитичен – заедно с екологичните и "патриотични" каузи, основна тема на гражданските мобилизации е подкрепата на жертви от всякакъв вид. Ето ви парадокса - една невинна жертва (на психопат, на природна стихия, на пътнотранспортно произшествие…) мобилизира повече енергии отколкото далеч по-страшните посегателства над държавността, призвана да защищава всички бъдещи потенциални пострадали. В жертви църквата превърна априлските въстаници, за жертви на катастрофи редовно се обявява национален траур и дори българите, потънали с Титаник, са удостоени с паметник в родното си село.

Не казвам, че съчувствието е нещо лошо, а че за жалост то обикновено пречи да се мислят проблемите принципно и тласка мнозинството към законотврочество по повод. Става някакво ужасно нещо - да кажем някакъв психопат отрязва краката на куче, снимката се качва в интернет и ето ви закон за насилието срещу животните.

Страстите около единични събития изместват гражданските енергии от решаване на обществените проблеми, а на законодателите - от системно законодаване. Не е имало и за жалост няма да има общество без престъпност, въпросът е дали полицията, призвана да я разкрива, работи оптимално. Дали няма престъпления, които да представляват по-сериозна обществена опасност, доколкото от тях следва лошата работа на самите институции. Пред вестници и партийни централи днес гърмят бомби, но цялата работа потъва в

Политическа неопределеност,

в този медиен пинг-понг, при който едните казват едно, другите точно обратното, а водещият журналист се задоволява да представи "всички гледни точки". За гражданите политиците по определение са лошите "те", така че пада им се, да се самоизбият, най-добре. В подобна апатия и безразличие потънаха убийствата на бивш премиер, прокурори, журналисти. С "тях" обаче просто не се идентифицираме, те не пасват в образа на "обикновения човек", когото телевизионерите обичат да заговарят на тротоара.

Самото разсъждение от гледище на общото днес става все по-трудно заради потока частни случаи, пластично пресъздавани от мултимедията. Този процес на истеризиране на обществото познаваме още от времето на Джак Изкормвача. Комунистическата пропаганда се мъчеше да тушира паниките, както беше с Жоро Павето от 70те - наместо по медиите, страховете тогава се разпространяваха чрез слуховете, чиято достоверност растеше пропорционално на цензурата. В този смисъл да се забранява обсъждането на едни или други страшни истории, особено в ерата на интернет, ще има точно обратния ефект.

Проблемът, струва ми се, не е в медиите, а в дълбокото подкопаване на институциите у нас, особено през тези две последни години. Въпросът не е, че леките журналисти естетизират и истеризират - проблемът е, че самият министър на вътрешните работи се е превърнал в един вид комерсиална медия, тълкува, обвинява, генерира емоции. Някои ще кажат, това е, за да има прозрачност, за да се отчита полицията на обществото. Само че на практика отчетност няма и министърът не си подава оставката когато сбърка в своите предвиждания и обвинения (например в случая с лекарите от Горна Оряховица). Резултатът е, че правосъдието от кабинета на следователя и съдебната зала излиза на площада - всенароден медиен трибунал разисква криминалните казуси и раздава присъди, после непременно се разочарова, понеже не става неговата. И оттук ново подкопаване на институциите, взаимни обвинения, разбунване на страсти и в последна сметка – медийни дивиденти за всички онези, намерили повод да се изкажат по темата. Не знам дали г-н Цветанов е успешен вътрешен министър, но със сигурност е пренаситил публичното пространство със себе си, а както знаем "няма лоша реклама".

В света, в който живеехме досега, и на изток, и на запад, правосъдието беше сфера отвъд образите. Че съдебни решения не се обсъждат означава, че те са отвъд всекидневните представи и размишления, за да им се подчиняваме, трябва да вярваме, че идват откъм сякаш трансцендентната сфера на правото, която не подлежи на свободно преформулиране. Дейци на полицията и съда не говорят и не коментират актуалността – техните действия се оценяват постфактум.

Медийният обрат в правосъдието е в ход навсякъде – спомнете си само глобалното шоу, което устроиха в Ню Йорк с предполагаемото изнасилване на Доминик Строс-Кан. Във Франция вътрешният министър Саркози, съвсем като нашия премиер, се кълнеше по медиите от различни сцени на местопрестъпления, че ще накаже виновните, Берлускони си вдигна рейтинга като криминализира румънските роми, възходът на Путин беше функция на възмущението от чеченските терористи, произведено пак от него самия.

Не знам с какво може да се противостои на този процес, който със сигурност подкопава целостта на социума. Във всеки случай, ако са останали критично мислещи хора, те трябва много активно да се заемат с реванш на общото пред единичното, с отделянето на естетическия образ от управленското действие, или поне с това да повтарят, че смъртта на един е естетика, а тази на милиони – отговорност на всички ни.

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет, преподава във Франция и САЩ. Редактор е на онлайн изданието за културни изследвания "СеминарБГ".

"Стана много интересно" каза веднъж майка ми, която живее с вестници и телевизия, "всяка седмица има поне по една афера, все по-заплетена…"

Съвсем нямам намерение да оневинявам полицията или съда, които – нека го кажем така – не вършат много повече от времето на предишните правителства. Да убият младо момиче в центъра на София, разбира се, е ужасно и всеки нормален човек е солидарен с подписки, които настояват за разкриване на убиеца и се възмущават от презрителните изказвания на вътрешния министър за жертвата. Дали обаче същата ярост би избликнала по повод убийство в "Надежда" или Филиповци? Работата е в това, че активните фейсбукъри, които представят по-заможните слоеве на населението, се идентифицират именно с драмата в центъра на София, не със застрашително нарасналото насилие в анонимната периферия. И тъкмо на следствията от тази идентификация с криминалната рубрика искам да обърна внимание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    kai avatar :-|
    kai

    Това което защитава правата на индивида е частното. В момента в който се премине към доминанта на общото и индивида се губи. Изчезва като ценност. За това и всеки тоталитарен режим се опитва да създаде като ценност нещо всъщност чуждо на човешката природа - поставянето на общото благо над частното. Подчинението на личните интереси на общите. Което обаче като се развие в дълбочина винаги се стига до подчинение на масата от лични интереси на интереса на обикновените хора на личния интерес на управляващата върхушка. Това е психика на подчинение, някаква извратена садо-мазо обществена логика при която емоциите се отдръпват от личните трагедии и се насочват към някакви общи "идеали" или по-скоро идеали за общото. А когато емоциите се отдърпнат се появява отчуждение. Обществено отчуждение от личното страдание.

  • 2
    moreni avatar :-|
    moreni

    "Проблемът, струва ми се, не е в медиите, а в дълбокото подкопаване на институциите у нас"
    Да, проблемът е в подкопаването на институциите. Но и в медиите. В тях няма обективност, добросъвестност, свобода на словото. Ако имаше, политиците и институциите нямаше да си позволяват важна част от сегашните своеволия и съответно щяха да си тежат на мястото.
    В случая с убийството се радвам, че хората се мобилизираха поне за това. Все пак беше някаква кауза извън чинията им, заради която излязоха на улицата. И добре че социалните мрежи са все пак някаква алтернатива на к**венските ни медии.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Проблемът е че някои, докато са на власт, използват институциите в свой личен политически интерес, а и това са 50% от проблема, останалите 50% че това "приватизиране" на институциите се прави от недоучки, неумело и в определени случаи направо некадърно...
    Противник съм на всяка "приватизация" на институциите у нас и "кадърна" и "некадърна".....
    Щото имаме спомени когато "приватизацията" на институциите се е правила "кадърно", със здрава мисъл и умело, без да дразни народонаселението, като цяло и журналистите (повечето) в частност ..... Хитлер, Сталин, Мусолини, Тито, даже Тато го биваше а и за още майстори, приватизатори на институции, знаем...

  • 4
    moreni avatar :-|
    moreni

    А, да, и по повод на твърдението, че : „За да има обществен отзвук даден проблем, той непременно трябва да изглежда аполитичен – заедно с екологичните и "патриотични" каузи....” Екологията, г-н Дичев, отдавна не е аполитична, просто защото политиката на няколко поредни български правителства е антиекологична, а всяко действие ражда противодействие. За медиите пък тя е неудобна тема, която гледат да потулят, точно както се опитаха да сторят с убийството на Яна и отчасти по същите причини – да не дразнят властта или силните на деня изобщо. А как ще свържете защитата на природата с личния интерес? Защото на мен нещо не ми се връзва. Съжалявам за отклонението.

  • 5
    jordangv avatar :-|
    Jordan

    Проблема е в доверието или по-точно в липсата му ... към полиция, правосъдие, медии, политици, просто подобни нещастия ги вадят на бял свят.
    НО се видя и друго: има все по-силно, будно и справедливо гражданско общество и полицията, медиите и политиците не могат все така безнаказано да манипулират обществото!

    Прочетете тази статия:
    http://www.reduta.bg/?p=1169


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.