3a bykwite
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

3a bykwite

3a bykwite

Българският книжовен език се развива и променя. И няма нищо страшно в това

Люба Йорданова
12986 прочитания

© Инна Павлова


Автор: Инна Павлова
"Учениците трябва да бъдат обучавани да осъществяват различни езикови практики, да се тренират да пишат и да говорят в различни контексти и по най-разнообразни теми."

Борислав Георгиев,

доцент в Югоизточноевропейски център за семиотични изследвания в НБУ
"Ефектът от съвременните технологии, както и от всяка технология, в най-висока степен зависи от това, какъв човек стои пред (или зад) тях и как ги използва."

Петя Костадинова,

доцент по съвременен български език
"Проблемът на българския книжовен език не е в чуждиците, а в езиковата култура на обществото."

Кина Вачкова,

професор в катедра "Български език" на Шуменския университет

"Трябва асап да направим един пейкинг с дечовеците." Ако не разбирате какво точно ви карат да направите, спокойно, проблемът не е само ваш. Не е и неразрешим - нужно е само основно познание на английски и доза интерес към етимологията. В интернет вече има онлайн речници, които ви помагат да разширите езиковите си познания, а скоро Институтът за български език към БАН също ще осъвремени официалния речник на българския език. Вътре едва ли ще попаднат непознатите думи от горния пример, но сред позабравените правописни и граматически правила може да се натъкнете и на думи, за които не сте и подозирали.

Уводът към новия речник ще излезе през септември и няма да съдържа някакви революционни промени - по-скоро ще припомни някои езикови норми, ще кодифицира нови и наложили се в съвременната устна и писмена реч изрази и ще добави още малко навлезли в българския чуждици (припомня се например главната буква на учтивата форма Вие, а термини като питагорова теорема започват да се пишат само с малка буква). Излизането му обаче ни накара да се замислим как се развива книжовният език, трябва ли да се плашим от непознатите думи и защо езиковите правила затормозяват днешните ученици.

В развитието на българския език всъщност

Няма нищо драматично

Така както няма и в промяната на френския, немския и въобще повече езици по света (с изключение може би на такива като унгарския и албанския, които изключват всякакви взаимодействия с други езици, както и на мъртвите езици като латинския). Промените в българския не са и чак толкова революционни - налагането на нови езикови практики се случва изключително бавно и предстоящият нов речник всъщност ще отрази някои от наложилите се тенденции през последните близо десет години.

"При правенето на един добър речник работата е горе-долу както при английската морава – коси се един път седмично и така в продължение на 200 години", коментира доц. д-р Руска Станчева от Института за български език на БАН. Тя разказва, че работата по предстоящото издание е започнала през 2005 г., като процесът всъщност е постоянен - попълват се нови думи, изчистват се тези, които са отпаднали от книжовния език, следят се местата, където има колебания в писмената практика, и се търсят решения за тях.

Промените в езика донякъде отразяват и промените в самото общество, което го използва. "Със средствата на езика отбелязваме и споделяме неща, които са важни за човека и за обществото точно в определен период, точно в определено пространство", коментира доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Той дава пример с това, че през XIX век например най-важният всекидневен проблем на българина, изглежда, е било селското стопанство. Затова езикът от този период има силно развита селскостопанска лексика, която за съвременните българи е напълно непозната. Днешното време налага друга проблематика като важна, затова езикът започва да се развива в тази посока, а пък закърнява в някои от предишните. "В това няма нищо драматично – това са естествени явления във всеки един езиков развой", смята Георгиев.

"Българският език се променя в пълна синхрония с промяната на българите и с промяната на българската държава", коментира и доцентът по съвременен български език Петя Костадинова. Според нея книжовният език трябва да може да назовава както по-стари неща от живота на обществото, така и такива, които се появяват днес и които ще се появят утре. Само така той може да изпълнява ролята си на основно средство за общуване в широки обществени сфери.

Според доц. д-р Владимир Жобов от Софийския университет вариантите за промяна на езика са два. Единият е свързан с чисто банални, граматически неща, които нямат пряка връзка със състоянието на обществото. Другият обаче отразява сериозни обществени промени и изразява нагласи. Пример за такава езикова промяна е по-рядката употреба на учтивата форма Вие. И ако първият вариант е напълно естествен и незначителен, във втория може да се крият сериозни социални трансформации и понякога дори недостатъци.

"Проблемът на българския книжовен език не е в чуждиците, а в езиковата култура на обществото", смята проф. Кина Вачкова от катедра "Български език" на Шуменския университет. Според нея напоследък се наблюдава една "езикова немара", като не се отдава достатъчно значение на доброто познаване и владеене на нормите на българския книжовен език. Виновниците са ясни - семейната среда, която пренебрегва езиковите принципи, повечето медии, които в стремежа си към сензационни заглавия забравят елементарни правила или ни заливат с клишета, неадекватното преподаване в училище, архаичните учебници в академичен стил, рекламите по телевизията и радиото (произвели притеснителни неща като "хавана ме"). "Достатъчно е да слушаме парламентарните дебати, за да чуем много често нарушаване на езиковите норми от нашите депутати, които очевидно не ги познават", напомня Вачкова и за важността на примера, който дават публичните личности.

След цялата тази комбинация от фактори вероятността все по-често да попадаме в мрежата на словосъчетания от типа

HoRa PoMaGaItE SlU4IsE Ne6To UjAsNo

никак не е малка. Колкото и ужасяващо да изглежда горното изречение, и за подобни феномени има обяснение. То е комбинация между объркващия и сложен начин, по който се представят езиковите правила в училище, масовото навлизане на английския в ежедневието, по-малкото време за четене на книги за сметка на престоя във форуми, чатове и социални мрежи.

Добрата новина е, че решение на проблема има и то се крие основно в алтернативните начини на преподаване. Мариана Бакърджиева, учител по български език и литература в 9-а Френска езикова гимназия и председател на Асоциацията на учителите по български език и литература, е намерила един такъв по-нестандартен формат. В началото на учебната година тя дава на учениците си задачата да представят пред класа прочетена от тях книга. Единственото изискване е тя да им е била интересна.

По този начин Бакърджиева въвлича децата в процеса на обучение и се опитва да запали интереса им към четенето. Затова и е убедена, че ключът към по-добрите резултати се крие в промяна на учебното съдържание по литература и възможността за часове, в които учителят и учениците сами избират произведения. А четенето до огромна степен е свързано както с правописа - само така правилното изписване на думите може да се набие в очите на учениците и те да свикнат да пишат по същия начин, така и с развиването на въображението и мисленето. "Възприятието на децата е станало много по-динамично и по-взискателно към това, което им се предлага", смята Бакърджиева и допълва, че учителите също трябва да бъдат адекватни на изискванията на времето.

На подобно мнение е и колежката й Марта Джалева от 91-ва Немска езикова гимназия. "Учениците по никакъв начин нямат проблем да учат каквото и да било", смята тя. Според нея проблемът не е в децата, а в това, че учебниците са написани в академичен стил, предназначен само за филолози. Така начинът, по който се преподава материалът, остава недостъпен за съзнанието на един съвременен човек. Решението според Марта Джалева е в съвсем различното протичане на образователния процес - учениците трябва да разговарят за проблемите си, да търсят решения, а учителят да се намесва само при нужда. На мястото на неработещата вече практика преподавателят да чете лекции пред мълчащия клас трябва да се мисли за използването на игрови стратегии, състезания, театрални представяния на произведенията. И въобще да се върви към всичко, което кара ученика да се чувства социално значим и му вдъхва увереност и самочувствие.

"Учениците трябва да бъдат обучавани да осъществяват различни езикови практики, да се тренират да пишат и да говорят в различни контексти и по най-разнообразни теми", смята и Борислав Георгиев от НБУ. Идеята е те да създават и да разбират текстове от всякакъв характер и да се учат да превключват от един към друг начин на изразяване. "Така ще разберат, че не могат да пишат до директора на училището, като си служат с чатърската разновидност на писмеността", допълва Георгиев.

Обучението също така не трябва (а и няма как) да изключва новите технологии от целия процес. За днешните ученици много по-адекватно би било, ако дадено правило се покаже през Уикипедия и се обсъди в някой форум. "Информационните технологии не се използват пълноценно като среда за обучение, у нас е-обучението се възприема все още като нещо екзотично и не е достатъчно развито", смята Руска Станчева от БАН. Тя е убедена, че модерните технологии могат само да са от полза за повишаването на функционалната грамотност.

Не трябва да се забравя, че високите резултати в образованието съвсем не се изчерпват с правописа. Те са свързани с правилното разбиране на текста, със структурирането на смислени изречения, с решаването на казуси, с прилагането на наученото в живота извън училище. Наистина има правописни и граматически правила, които би трябвало да са в главата на всеки един ученик, който излиза от училище. В крайна сметка обаче много по-важно е дали човек се е научил да се справя в живота, отколкото дали пише запетая пред втората част на съотносителните разделителни и съпоставителни съюзи.

Най-често допускани правописни, граматически и стилистични грешки

(по впечатленията на преподаватели, учени и коректори)

- употребата на пълен и кратък член

- изпускане на букви в думи с двойни съгласни (например двойно "т" и "н")

- употреба на "о" вместо "у", на "д" вместо "т" и т.н.

- писането на "й" вместо "и" в множественото число на думи като полицаи, медии, илюзии

- писането на "ия" вместо "иа" и на "ьо" вместо "ио" в думи от чужд произход (например италиянски или мильон)

- писането на сложни думи (например бизнес среща)

- употребата на главните букви

- грешно използване на възвратните местоимения (ми, си)

- опростяване на структурата на изречението

- прилагането на пунктуационните правила

- използване на клишета, еднотипни фрази

- употребата на бройната форма за множествено число ("двама ученика" вместо "двама ученици")

- употреба на "кой" вместо "кого", на "негов", "нейна" и т.н. вместо "свой", "своя" и т.н.

- грешна употреба на деепричастието като глагол в сегашно време

- отделянето на хилядите на числата със запетайки (в българския език това означава десетична дроб)

Език в параграфи

Промените в българския език развълнуваха и депутатите в Народното събрание. Само за няколко месеца трима народни представители се активизираха да опазват книжовния език. Пръв инициативата пое Емил Караниколов от ГЕРБ, който, използвайки железния аргумент, че "българският език трябва да стане разбираем за баба Пена от Бусманци", се закани да внесе законопроект за "чистотата на българския език".

По-чевръст обаче се оказа Любен Корнезов от БСП, който през юли представи готов текст на своя проектозакон (може би защото вече беше внасял подобен през 1999 г.). Нормативният акт предвижда създаването на държавна комисия, която да се грижи за опазването и развитието на българския език. Освен това Корнезов предлага българският да е задължителен при сключване на сделки за недвижими имоти, при предаванията, съобщенията, реклами по радиото и телевизията и публикациите в печата.

Накрая в дебата се включиха и "Атака". Тяхната идея е специален съвет за българския език към Министерския съвет да се занимава с чистотата на книжовната реч, да изготвя и публикува в Държавен вестник (сякаш някой го чете) правилата. А за да не се обърка някой чий е законопроектът, в него е включен и текст, който забранява новинарски емисии на чужд език в националния ефир на обществените медии.

Всъщност нормативни разпоредби за българския език вече съществуват. Те започват с член 3 на конституцията и преминават в още няколко законови и подзаконови актове. Идеята е те да се спазват и при нужда да се осъвременяват. А ако държавата държи да подпомогне по някакъв начин развитието на българския език, доста по-смислено би било да подобри например образователната среда - не само в училище, но и извън него, в медии, музеи, библиотеки. В някои държави например правителството финансово подпомага дори сапунени сериали и реклами, ако в тях се четат книги или се говори за правопис.
Автор: Инна Павлова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

58 коментара
  • 1
    nage avatar :-|
    nage

    Колкото и да се променя езика аз не мога да разбера защо уважавани издания като Дневник и Капитал пишат името Ащън погрешно (Аштън), като се има предвид, че дифтонгът ш+т на български се изобразява с буквата "щ". Ако оправданието е в корена "аш" и наставката "тън" - каква информация носят те на българския читател и защо е необходима обособяемостта на тези морфеми в българската писменост? Не заличаваме ли по този начин една уникална българска буква? Не е ли този начин на изписване едно своебразно повторение на 6t от чат-писмеността?

  • 2
    josephflavius_ avatar :-|
    Адриан Николов

    "За днешните ученици много по-адекватно би било, ако дадено правило се покаже през Уикипедия и се обсъди в някой форум" Подобно изказване ясно показва, че въпросното училище, и особено въпросната учителка хич даже не е готова за е-обучение....

  • 3
    ingenious avatar :-|
    ingenious

    - употребата на бройната форма за множествено число ("двама ученика" вместо "двама ученици")

    Кое е правилното? "Двама ученика" или "двама ученици" ? Ако второто е правилно, то "ученика" в какъв случай се използва? Когато става дума за конкретни ученици? Или как?

    Иначе останалите изброени грешки са наистина масови. Ужасявам се от неграмотността на средния българин. Като видя на реклама "вземете вашата карта", направо се побърквам. Дори не живея в България и не се сблъсквам всеки ден с това; въпреки това ми е много важно да пиша грамотно.

  • 4
    lyuba_yordanova avatar :-|
    Люба Йорданова

    До коментар [#3] от "ingenious":

    Правилното е "двама ученици", защото в случая съществителното име означава някакво лице (други примери са учител, президент, пътник и т.н.). Останалите съществителни от мъжки род - тези, които не означават лица, в повечето случаи в мн.ч. завършват на -а (например "три камиона").

  • 5
    omniam avatar :-|
    omniam

    Интересна и актуална статия, браво.
    Съгласна съм, че не е проблем езикът да се изменя - проблем е, ако това не става. Неприятно е обаче, че прекаляваме с употребата на чуждици - пишем Loff (love) you вместо Обичам те, казваме "ще си даунлоудна" вместо "изтегля/дръпна." А чуждиците, които си струва да знаем и да използваме, дори не ги срещаме.
    Спокойно мога да кажа, че деветият ми клас по български език беше 100 % загуба на време. Целия втори срок учихме как се пише есе (стъпка 1, стъпка 2, стъпка 3, после пак стъпка 1.1, стъпка 2.1 - пълна каша), а първи срок не остави никакви спомени в съзнанието ми. Нужни са ни години да научим правилата и да усвоим прилагането им. За съжаление обаче малкото часове по български се използват крайно неразумно и от училище излизат срамно неграмотни хора. Друго нещо, което ме притесни, е, че на първия ни тест по български имах 2 грешки и оценка 6. Момичето до мен имаше 20 грешки и оценка - Отличен 6.

  • 6
    tucker_case avatar :-|
    tucker case

    на кой му пука... :)

  • 7
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#5] от "omniam":

    В САЩ децата започват да учат как да пишат есе във втори клас. И го учат докато завършат училище.

  • 8
    bigman avatar :-|
    BGman1

    [quote#7:"|"]В САЩ децата започват да учат как да пишат есе във втори клас. И го учат докато завършат училище. [/quote]
    И пак ненаучени остават...

  • 9
    l avatar :-|
    |

    До коментар [#8] от "bigman1":

    Мда, още един пишман-експерт по американците :)

  • 10
    omniam avatar :-|
    omniam

    До коментар [#7] от "|":
    В Германия, доколкото знам, учат дроби в седми-осми клас и пак са по-добре от нас в точните науки и в технологиите. Проблемът не е, че го уча в девети клас - проблемът е, че всъщност не го научавам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK