Да залепиш счупеното детство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да залепиш счупеното детство

Да залепиш счупеното детство

Приемната грижа е най-смисленият начин да помогнеш на децата, растящи в институции

Зорница Стоилова, Люба Йорданова
9296 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Когато видиш Лили* и нейната слънчева усмивка за пръв път, няма как да разпознаеш невеселата й история. Няма как да прочетеш в любопитния й поглед, че се е родила на поляна край София преди една година. И е бебе само на 20 дни, когато социални работници я отделят от майка й и я изпращат в защитено жилище, защото семейството й е твърде бедно, за да се грижи за нея. 

Лили има заразителна енергия. И невероятния късмет да не попадне в институция за деца, лишени от родителска грижа. С все още колеблива походка и весели крясъци "мама" и "тата", протяга ръчички към хората, в които разпознава семейството.

"Тя не знаеше какво е майка доскоро. Не съм сигурна, че и сега, като казва "мамо", разбира какво означава това", казва Дойна Долапчиева и прегръща Лили със срамежлива усмивка. От три месеца тя и съпругът й Мирослав са приемни родители на детето и се грижат за него наравно със своето собствено. Те имат много ясна представа каква е ролята им в живота на Лили. "Ние сме мостът, който развива, изгражда детето, за да го свърже след това с осиновител или с биологичните му родители, когато те са готови да го приемат", обяснява спокойно Мирослав Долапчиев. И добавя: "Родителите на Лили не са лоши хора, те просто нямат капацитета да се грижат за нея. Но ако тя израсне в институция, ще бъде осакатена за цял живот." Самият той в продължение на години е дарявал средства на детски домове, докато в един момент не осъзнава, че налива пари в един неработещ модел. "Виждаш, че не променяш нищо за тези деца, и губиш мотивация да го правиш, а нуждата остава", казва Мирослав Долапчиев.

Неговото семейство разпознава приемната грижа като своя начин да помогне на децата, лишени от родителска грижа. Макар и временна мярка (за разлика от осиновяването), това е най-смислената алтернатива на живота в институция, тъй като дава на децата не просто храна и подслон, а семейна топлина и емоционална подкрепа. Към момента в България има около 7000 деца, изоставени в институции, а едва 587 са настанени в приемни семейства. В София например има едва 34 приемни семейства и около 400 деца, лишени от родителска грижа. "Много повече деца имат нужда от приемна грижа, не са само тези 7000 в домовете. Имам колеги от отдели за закрила на детето, които не искат да изведат децата от семействата им, въпреки че са в риск, защото знаят какво ги чака в институцията", откровен е психологът Владимир Иванов, част от екипа на фондация "За нашите деца", която се занимава с развиване на приемната грижа.

Да поправиш детството

Макар че в момента текат няколко информационни кампании за приемна грижа, кандидатите да бъдат такива родители все още не са достатъчно, за да компенсират броя на изоставените деца. "Нашата статистика показва, че само един на всеки десет, заявили желание да станат приемни родители, продължава нататък, тъй като или се оказват с неподходяща мотивация, или самите те се оказват в процеса",  коментира Теодора Стоименова, мениджър "Маркетинг и фондонабиране" във фондация "За нашите деца". (Какъв е пътят да станеш приемен родител - виж карето)

Фондацията въвежда приемната грижа като алтернатива на живота в институция в далечната 1997 г., когато в българския закон за закрила на детето дори няма дефиниция какво е това. (Приемната грижа е дефинирана законодателно през 2003 г., а три години по-късно е въведена възможността за професионални приемни родители**. До 2003 г. в приемни семейства са били настанявани деца по проекти на неправителствени организации.) Тринадесет години по-късно в "За нашите деца" са доволни, че приемната грижа е един от приоритетите в политиката на държавата за деинституционализация. Поне на хартия. Според Теодора Стоименова и обществото ни е изминало дълъг път в осмислянето и приемането на концепцията за приемната грижа. "Когато започнахме да правим първите обучения преди повече от десет години, голяма част от хората бяха предубедени към тази идея. Тогава манталитетът в България беше по-собственически, мисленето беше, че детето трябва да е твое собствено, за да те гледа на старини. А приемната грижа е алтруистична сама по себе си - не ставаш приемен родител, за да имаш ти дете, а за да има това дете семейство", обяснява тя.

И въпреки че повечето кампании за набиране на приемни родители залагат на тъгата и на това да отключат чувството за вина у хората, психолозите казват, че съжалението не бива да е в основата на мотивацията за приемно родителство. Нито пък финансовият стимул.

Семейство Долапчиеви се грижи за Лили вече няколко месеца, наравно със своето собствено дете.
Фотограф: Юлия Лазарова

Когато Дойна и Мирослав Долапчиеви се прибират за първи път у дома с Лили, се сблъскват с любопитството на съседите си. Първият въпрос е "колко пари ви дават, за да сте приемни родители". "Когато им кажем, че държавата ни плаща по 150 лева на месец, за да се грижим за Лили, вече не им е толкова интересно", смее се Мирослав. За него и съпругата му е далеч по-важно, че семействата и приятелите им подкрепят избора им. "Нямаме нужда толкова някой да ни помага в отглеждането на децата, колкото да ни каже: правилно постъпвате", казва Дойна. Според нея в обществото все още няма достатъчно разбиране по проблема поради липсата на информация. За Дойна терзания от типа "какво, ако някой ден ми вземат детето" са дребни пред алтернативата детето да израсне в институция. "Тъжно ми е, че хората не виждат голямата картина. Негативните им коментари от типа "ами какво ще стане, ако" ми влияят зле", откровена е тя и отсича: "Ако започнеш да мислиш по този начин, никога няма да направиш нищо добро."

Какво, ако ми вземат детето

Психолозите, които водят обученията на приемните родители към фондация "За нашите деца", казват, че почти на всяко приемно семейство му отнема средно между 4 или 5 години да вземе решение да се грижи за дете от институция. Притесненията и страховете са много - каква ще е историята на децата, дали ще ги приемат добре, как ще преживеят раздялата след това, как ще се справят финансово...

Владимир Иванов разказва, че в началото кандидатите за приемни родители обикновено имат свои заблуди и стереотипи за това, което ги очаква. Те обаче често се стопяват след няколко месеца обучение. Променят се например първоначалните идеи на родителите за това какво дете биха приели. "Ако могат да приемат изобщо чуждо дете, с друга история, етническият произход не трябва да бъде изискване, защото следващият въпрос е какво още не можеш да приемеш в детето", смята Владимир Иванов.

Едно от големите притеснения на приемните родители е контактът, който детето запазва със своите биологични родители, как ще му се отразят срещите с тях, но психолозите са убедени, че те са полезни. Важно е и биологичният родител да разбере, че детето е добре, развива се и му се предоставят условия, които той в момента не може да му даде.

Лили се е срещала с истинските си родители два пъти, откакто е с новото си семейство. Мирослав и Дойна са наясно, че е препоръчително такива срещи да има един път в месеца, и са готови да се съобразят с това. Очакват обаче и биологичните родители да се съобразят с техния начин на живот и планове. Приемните родители все още не са виждали биологичните майка и баща на Лили (срещите с детето стават през социални грижи), но знаят, че те си я искат обратно, и някак си са подготвени, че този момент ще дойде. За разлика от много други приемни семейства, чийто най-голям страх е как ще се разделят някога с детето си. Много от тях си представят, че приемната грижа е грижа за едно-единствено дете възможно най-дълго време, но според специалистите това не е най-добрият вариант. Има случаи, в които детето остава в приемното семейство, докато навърши 18 години, в други обаче се връща при биологичните си родители (ако те са доказали, че могат да го гледат) или пък отива в следващо приемно семейство, което например се справя по-добре с отглеждането на тийнейджъри. Клаузата за осиновяване пък може да се задейства само ако шест месеца биологичните родители не са потърсили детето. "Нещата са много по-екипни, съгласувани и балансирани", разяснява Владимир Иванов. При всички положения обаче преди детето и приемните родители да се разделят, трябва да е свършена много работа по неговото развитие.

"Децата са наранени, но търсят истината защо са били изоставени и когато им помогнеш да си отговорят на тези въпроси, те намират спокойствие", разказва Венета Дилова - една от първите приемни майки в България и председател на Националната асоциация по приемна грижа. Тя добавя, че само когато успеят да простят на родителите си, че са ги изоставили, и да подредят собствената си история в главите си, децата могат да продължат напред. И тъкмо това е доказателството, че приемното семейство си е свършило работата.

Приемни родители само на хартия

Липсата на приемни семейства съвсем не е единствената пречка пред така необходимото изкарване на децата, лишени от родителска грижа, от институциите. Заради бавната администрация често има одобрени приемни родители, които с месеци (а понякога и по-дълго) чакат да им настанят дете. Един от проблемите е липсата на капацитет в претоварените отдели за закрила на детето в общините, които освен с цялата процедура по приемната грижа (одобряването на приемни родители, настаняването на децата, посещенията в семействата) се занимават с още куп задачи - от бракоразводни дела до сигнали за насилие над деца. Не помага и фактът, че заради натоварването и ниските заплати текучеството в тези отдели е голямо. От години фондация "За нашите деца" се бори за това нейните специалисти да се грижат за случаите, в които те обучават приемни родители, от началото до края - включително да гарантират за качеството на работа с децата и за управлението на семействата, но за да се случи това, е нужда промяна на нормативната база за приемната грижа.

Така родители, които вече са обучени и готови да приемат дете, чакат лист хартия да измине своя път от едната администрация до другата. Такъв е случаят на Димитрина Начева, която е одобрена още през юни и дори е обсъдено кое дете може да приеме, но копието от заповедта за вписване в регистъра на приемните родители все още не е стигнало до отдела за закрила на детето в нейния жилищен район. Димитрина все пак се надява да вземе детето през лятото, за да може, когато дойде време за училище или детска градина, то вече да се е адаптирало в новото си семейство.

Желание да вземе още деца има и Венета Дилова, но с разочарование казва, че "системата е зациклила" и няма предложение за следващо дете. Въпреки че вече е отгледала няколко деца, Венета споделя, че никога не би станала професионален родител и част от причините са бюрократичните неуредици. Професионалните приемни родители сключват договор с дирекция "Социално подпомагане" за 8-часов работен ден (сякаш през останалите 16 часа преставаш да бъдеш родител?!), получават смешно малки заплати, а ако са държавни служители, нямат право на втори трудов или граждански договор. Венета е категорична, че за да може приемната грижа да се разраства и да работи добре, трябва да има точни и ясни правила, адекватно финансиране и ефективно работещи институции.

Най-нелогично обаче е правилото децата да се настаняват по адресна регистрация, което означава, че, ако приемният родител живее в "Люлин", не може да вземе дете от "Младост", например. Така деца от райони, в които няма одобрени приемни родители, продължават да живеят в институциите, а хора, готови да приемат деца, но в райони, където няма нужда от тях, остават приемни родители само на хартия. От Агенцията за социално подпомагане се аргументират с мотива, че в случаите, в които се работи по реинтеграция на дете в биологичното семейство, се търси подходящо приемно семейство на територията, на която живеят и биологичните му родители, за да може да се осъществява контакт и да се запази емоционалната връзка. Пътят от един квартал на града до друг, който родителите трябва да изминат, обаче е маловажен фактор на фона на броя деца в институции.

"Най-големият проблем в тази държава е, че тя не признава приемната майка като майка като всички останали", разочарован е Мирослав Долапчиев. Съпругата му например, вместо да взима 90% от заплатата си по време на майчинството за Лили, получава минимална работна заплата. Официалният отговор, който получават от НОИ, е кратък и обезкуражителен - няма законодателство в тази сфера. А такова е изключително нужно, за да могат хората да бъдат стимулирани да взимат изоставени бебета и да им осигуряват стабилна семейна среда още от най-ранна възраст.

Финансовите притеснения като цяло са голям рисков фактор при решението на родителите да приемат дете. Помощта, която се дава за детето, е до 250 лв., като е повече от ясно, че те не стигат. Парадоксално е също, че държавата плаща 850-900 лв. на месец за издръжка на дете в институция, която не може да компенсира емоционалните нужди на детето и е доказано неефективен модел на грижа.

За самите приемни родители обаче много по-важно от парите е да не се чувстват сами в това, което правят. Да имат зад гърба си общество, което ги оценява и подкрепя в усилията им да залепят счупените парчета от детството на стотици изоставени деца. Не знаем дали Лили ще се върне при биологичните си родители, или ще порасне в дома на Дойна и Мирослав, но сме сигурни, че слънчевата й усмивка сега се дължи и на това, че някой й се усмихва в отговор. И я прегръща нощем.

*Името на детето е сменено.

**Професионалното приемно семейство трябва да притежава допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца. То сключва трудов договор с доставчика на социална услуга "приемна грижа" по Кодекса на труда, получава възнаграждение, като идеята е да отгледа повече деца.

Как се става приемен родител

Стъпка 1. Информационна среща, на която се разяснява какво е приемна грижа, как се кандидатства за приемен родител и каква подкрепа може да получи той от държавата и фондациите.

Стъпка 2. Кандидатите за приемни родители подават заявление в отдел "Закрила на детето" в района, в който живеят постоянно.

Стъпка 3. Кандидатите преминават през обучение. Тези, които искат да бъдат доброволно приемно семейство, имат 4 сесии по 3 часа, докато тези, които искат да бъдат професионални приемни родители, преминават през 8 сесии по 3 часа.

Стъпка 4. Следват индивидуални срещи на кандидатите и техните близки с психолог и социален работник, на които се обсъждат въпроси, отнасящи се до тяхното детство, образование, работа, семейство, близки и приятели. Те продължават минимум 4 месеца и приключват с оценка на кандидатстващото семейство.

Стъпка 5. На базата на тази оценка комисията за детето към съответната община одобрява кандидатстващите за приемни родители. Тя включва специалисти от различни сфери – педиатри, психолози, юристи, социални работници, експерти по приемна грижа и други. Ако комисията одобри семейството, то се вписва в регистъра на приемните родители и може да приеме дете.

Стъпка 6. След като семейството е одобрено, се търси дете, което е подходящо. Ако родителите са съгласни да се грижат за това конкретно дете, започва подготовка за настаняването му. Тя включва периодични опознавателни срещи на детето с приемните родители. Целта е преходът да е по-плавен.

Стъпка 7. След процеса на опознаване детето се настанява в дома на приемните родители. Когато то заживее при тях, семейството може да разчита на помощ от социални работници и бива посещавано от представители на отдела за закрила на детето в съответния район.

Повече на www.priemidete.org



    Автор: Капитал
    Преглед на оригинала

    Когато видиш Лили* и нейната слънчева усмивка за пръв път, няма как да разпознаеш невеселата й история. Няма как да прочетеш в любопитния й поглед, че се е родила на поляна край София преди една година. И е бебе само на 20 дни, когато социални работници я отделят от майка й и я изпращат в защитено жилище, защото семейството й е твърде бедно, за да се грижи за нея. 

    Лили има заразителна енергия. И невероятния късмет да не попадне в институция за деца, лишени от родителска грижа. С все още колеблива походка и весели крясъци "мама" и "тата", протяга ръчички към хората, в които разпознава семейството.


    Благодарим ви, че четете Капитал!

    Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
    Влезте в профила си
    Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
    Вижте абонаментните планове

    4 коментара
    • 1
      pliok avatar :-|
      Пльок

      Шапка свалям на семействата, решили се да станат приемни и много се надявам администрацията да се пробуди и да улесни процедурите. Ниските заплати не са оправдание да не си вършиш работата, но претовареността - ако наистина я има - е, но тя може да се поеме точно от външни обучители и няколко законови промени...

    • 2
      mgmst avatar :-|
      mgmst

      Всичко това звучи странно и прилича на конвеир за "Сглобяване" на детство, от който може да излезе сурогатен продукт. Защитени са правата на горките биологични родители, които паразитирайки децата си при някого след години доказват, че могат да ги отглеждат сами. Само по себе си това е абсурдно. Родители с трайна (6-12) месеца неспособност да се грижат за децата си следва да бъдат окончателно лишавани от родителски права. Всички знаем,ч е иде реч за ромски семейства. Или някой ще отглежда ромчето, докато биологичните му родители го шантажират с възможността да си го изискат обратно. Идеята за конвейра, при който детето се отглежда до пубертет в едно семейство, а след това отива в семейство специализирано в отглеждане на пубери е абсурдна дори за мен :-).

      Успех със сурогатните детства :-)

    • 3
      gost22 avatar :-|
      gost22

      Добро начало. Сега трябва да се изгорят "мостовете" назад към биологичните родители. Така ще е най-добре за децата и за обществото, което ще ги отглежда. Най-лесно ще е, ако биологичните родители след време си поискат детето, да заплатят всички пари, вложени от държавата за отглеждането му до момента (плюс наказателна лихва заради инфлацията). Звучи доста зловещо, но така системата ще се задвижи на високи обороти и децата ще имат бъдеще.

    • 4
      krokodilka avatar :-|
      Катя

      Благородно е да вземеш едно дете в къщи и да се грижиш за него като свое да го обичаш е това от което има най-голяма нужда.


    Нов коментар

    За да публикувате коментари,
    трябва да сте регистриран потребител.


    Вход

    С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK