С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 12 авг 2011, 16:21, 9014 прочитания

Да залепиш счупеното детство

Приемната грижа е най-смисленият начин да помогнеш на децата, растящи в институции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато видиш Лили* и нейната слънчева усмивка за пръв път, няма как да разпознаеш невеселата й история. Няма как да прочетеш в любопитния й поглед, че се е родила на поляна край София преди една година. И е бебе само на 20 дни, когато социални работници я отделят от майка й и я изпращат в защитено жилище, защото семейството й е твърде бедно, за да се грижи за нея. 

Лили има заразителна енергия. И невероятния късмет да не попадне в институция за деца, лишени от родителска грижа. С все още колеблива походка и весели крясъци "мама" и "тата", протяга ръчички към хората, в които разпознава семейството.


"Тя не знаеше какво е майка доскоро. Не съм сигурна, че и сега, като казва "мамо", разбира какво означава това", казва Дойна Долапчиева и прегръща Лили със срамежлива усмивка. От три месеца тя и съпругът й Мирослав са приемни родители на детето и се грижат за него наравно със своето собствено. Те имат много ясна представа каква е ролята им в живота на Лили. "Ние сме мостът, който развива, изгражда детето, за да го свърже след това с осиновител или с биологичните му родители, когато те са готови да го приемат", обяснява спокойно Мирослав Долапчиев. И добавя: "Родителите на Лили не са лоши хора, те просто нямат капацитета да се грижат за нея. Но ако тя израсне в институция, ще бъде осакатена за цял живот." Самият той в продължение на години е дарявал средства на детски домове, докато в един момент не осъзнава, че налива пари в един неработещ модел. "Виждаш, че не променяш нищо за тези деца, и губиш мотивация да го правиш, а нуждата остава", казва Мирослав Долапчиев.

Неговото семейство разпознава приемната грижа като своя начин да помогне на децата, лишени от родителска грижа. Макар и временна мярка (за разлика от осиновяването), това е най-смислената алтернатива на живота в институция, тъй като дава на децата не просто храна и подслон, а семейна топлина и емоционална подкрепа. Към момента в България има около 7000 деца, изоставени в институции, а едва 587 са настанени в приемни семейства. В София например има едва 34 приемни семейства и около 400 деца, лишени от родителска грижа. "Много повече деца имат нужда от приемна грижа, не са само тези 7000 в домовете. Имам колеги от отдели за закрила на детето, които не искат да изведат децата от семействата им, въпреки че са в риск, защото знаят какво ги чака в институцията", откровен е психологът Владимир Иванов, част от екипа на фондация "За нашите деца", която се занимава с развиване на приемната грижа.

Да поправиш детството



Макар че в момента текат няколко информационни кампании за приемна грижа, кандидатите да бъдат такива родители все още не са достатъчно, за да компенсират броя на изоставените деца. "Нашата статистика показва, че само един на всеки десет, заявили желание да станат приемни родители, продължава нататък, тъй като или се оказват с неподходяща мотивация, или самите те се оказват в процеса",  коментира Теодора Стоименова, мениджър "Маркетинг и фондонабиране" във фондация "За нашите деца". (Какъв е пътят да станеш приемен родител - виж карето)

Фондацията въвежда приемната грижа като алтернатива на живота в институция в далечната 1997 г., когато в българския закон за закрила на детето дори няма дефиниция какво е това. (Приемната грижа е дефинирана законодателно през 2003 г., а три години по-късно е въведена възможността за професионални приемни родители**. До 2003 г. в приемни семейства са били настанявани деца по проекти на неправителствени организации.) Тринадесет години по-късно в "За нашите деца" са доволни, че приемната грижа е един от приоритетите в политиката на държавата за деинституционализация. Поне на хартия. Според Теодора Стоименова и обществото ни е изминало дълъг път в осмислянето и приемането на концепцията за приемната грижа. "Когато започнахме да правим първите обучения преди повече от десет години, голяма част от хората бяха предубедени към тази идея. Тогава манталитетът в България беше по-собственически, мисленето беше, че детето трябва да е твое собствено, за да те гледа на старини. А приемната грижа е алтруистична сама по себе си - не ставаш приемен родител, за да имаш ти дете, а за да има това дете семейство", обяснява тя.

И въпреки че повечето кампании за набиране на приемни родители залагат на тъгата и на това да отключат чувството за вина у хората, психолозите казват, че съжалението не бива да е в основата на мотивацията за приемно родителство. Нито пък финансовият стимул.

Семейство Долапчиеви се грижи за Лили вече няколко месеца, наравно със своето собствено дете.

Семейство Долапчиеви се грижи за Лили вече няколко месеца, наравно със своето собствено дете.

Фотограф: Юлия Лазарова

Когато Дойна и Мирослав Долапчиеви се прибират за първи път у дома с Лили, се сблъскват с любопитството на съседите си. Първият въпрос е "колко пари ви дават, за да сте приемни родители". "Когато им кажем, че държавата ни плаща по 150 лева на месец, за да се грижим за Лили, вече не им е толкова интересно", смее се Мирослав. За него и съпругата му е далеч по-важно, че семействата и приятелите им подкрепят избора им. "Нямаме нужда толкова някой да ни помага в отглеждането на децата, колкото да ни каже: правилно постъпвате", казва Дойна. Според нея в обществото все още няма достатъчно разбиране по проблема поради липсата на информация. За Дойна терзания от типа "какво, ако някой ден ми вземат детето" са дребни пред алтернативата детето да израсне в институция. "Тъжно ми е, че хората не виждат голямата картина. Негативните им коментари от типа "ами какво ще стане, ако" ми влияят зле", откровена е тя и отсича: "Ако започнеш да мислиш по този начин, никога няма да направиш нищо добро."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас Нина Серкова: Моята работа е да ги запаля, а те знаят повече от нас

Учителката от 105-о СУ в София Нина Серкова пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1704 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 1826 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Нещо свежо

"Мотивиращи учители" ще започнат работа от новата учебна година

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг