Аз и Ти. Докато се обичаме
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Аз и Ти. Докато се обичаме

Капитал

Аз и Ти. Докато се обичаме

Новите български двойки все по-малко се съобразяват с дефинициите за семейство и сами определят правилата си

Зорница Стоилова
30808 прочитания

Капитал

© Инна Павлова


"Като хора с по един развод зад себе си разбирахме, че не можем да гарантираме трайност на връзката си с това, че се женим."

"Ако искаме да сме заедно, ще бъдем заедно, докато това ни носи удоволствие и спокойствие..."

"Няма по-силна връзка от това да имаме дете заедно. То винаги ще ни свързва, не подписът."

За да разчетем промените, настъпили във физиономията на българското семейство през последните десет години, събрахме няколко двойки, които да разкажат историите си. Андрей и Даниела отглеждат бебе заедно, но отхвърлят идеята за брак като излишно усложнение. Стела и Павел са щастливо женени, въпреки че носят белезите от неуспешен първи брак. Деница и Десислав сглобяват сватбата си на шега, като ироничен жест към кухите традиции. И изграждат брака си със същия почерк.

Питахме всички какво мотивира избора им, кое ги определя като семейство и защо са заедно. Те бяха честни. Не чухме нищо за "Голямата любов". И не беше важна формата, под която съжителстват един с друг, а съдържанието, с което запълват връзката си.

Статистиката е категорична, че българското семейство претърпява сериозна трансформация. Начинът, по който се разгръща жизненият път на двойките сега, е много по-различен от този, който са следвали техните родители. В черно-белите дни на соца е бил популярен моделът ранна брачност - ранна раждаемост, а отклонения от нормата са били рядко срещани. Днес е шарено - една част от хората отлагат родителството, избират да съжителстват с партньор и отглеждат децата си в безбрачни семейни съюзи, семейните съюзи, които формират са по-нестабилни и т.н. Данните от преброяването на населението показват, че през последните десет години се увеличава два пъти делът на двойките, които живеят заедно без брак - от 4% през 2001г. до 8% през 2011 г. От всички съжителства без подпис 70% са във възрастовата група 16 - 39 години. Появата на безбрачните съжителства доближава България до модела на западноевропейските страни – Франция, Германия, Холандия, скандинавските страни. Законодателството обаче се развива по-бавно и Семейният кодекс все още не легитимира различните форми на съюзи.

Докато смъртта ни раздели или докато ни е удобно заедно

Според Елица Димитрова, социолог в Института за изследване на населението и човека към БАН, съвместното съжителство придобива смисъла на "пробен брак", тоест фаза, в която партньорите се опознават, адаптират се един към друг и се подготвят за следващата стъпка – родителство и брак. Въпреки че някои изследователи го наричат "алтернатива на брака", Димитрова смята, че в България случаят все още не е такъв, защото голяма част от тези съжителства се трансформират в бракове. Освен това данните ясно показват, че бракът все още е най-често срещаният тип семеен съюз и остава по-предпочитана форма. "Според данните от последното преброяване с нарастването на възрастта относителните дялове на лицата, които са в брак, също нарастват. Може би това е ефект от зрелостта - хората търсят по-стабилна връзка. Появата на детето за част от хората е сериозен "аргумент" в полза на брака," обяснява Елица Димитрова.

Налице е обаче тенденция за отлагането на браковете и тя се наблюдава от началото на 90-те години. За това говори бързото нарастване на средната възраст за сключване на първи брак, която през 1990 г. при жените е била 21.4 години, а през 2010 г. е вече 26.9 години. Обяснението е както в стремежа за по-добро образование и професионално израстване, така и в желанието първо да се опознае партньорът, преди да се вземе решение дали връзката може да се развие в семейство.

Психолозите виждат и други причини за отлагането на брака - страхът от обвързаност, от несвобода, от твърде голяма отговорност. Чрез съжителството без брак партньорите сякаш си оставят възможност за изход от връзката. "Исках да имам възможност да си тръгна." Елена е откровена защо е противник на брака. Счита го за "излишно заробване". Андрей пък го възприема като усложнение и формалност. Неговото убеждение е, че хората трябва да са заедно, докато това им носи удоволствие, спокойствие или каквото е това, което ги мотивира. И двамата обаче са преминали към следваща стъпка с партньорите си и си поделят отговорността за отглеждането на деца.

"Страхът е - ако съм в брак, съм зависим и длъжен. А илюзията - че ако не сключа брак, ще ме обичат повече и няма да правя нищо за дълга семейство", коментира психологът и психотерапевт Милена Манова и казва, че обикновено тези хора разглеждат живота като една неопределена и безкрайна перспектива. И го живеят като Чехови герои - в очакване да се появи по-добрият живот, по-добрият партньор.

Според нея съжителството без брак не е непременно отрицание на старата форма на семейственост, а по-скоро преминава през своя период на пробация. Смята, че така формираните съюзи не са непременно представата на двойките за подреден живот, а по-скоро, че така са се случили нещата и съжителството се изгражда на принципа "да пробваме и да видим какво ще се получи". Това е особено валидно при мъжете, казва Манова, защото те не търсят сигурността в брака или в семейството както жените, а в кариерата, властта, статута, съизмерването с другите мъже. "Мъжете, които живеят в съжителство, живеят по-импулсивно и на принципа "отлагаме нещата и както се случат", обяснява Милена Манова.

Кажи да

Отлагането на брака има своите корени  и в обезсмислянето му като институция, в изпразването му от съдържание. Той отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на индивида нито за да се легитимира пред обществото, нито като инструмент за социален успех. В последното мащабно изследване на европейските ценности през 2008 г. един от въпросите, който социолозите задават на респондентите, е "доколко смятате, че бракът е отживяла институция". И ако в началото на 90-те години около 90% от хората отхвърлят това твърдение, през 2008 г. 70% не са съгласни с него.  "Това означава, че има намаление в дела на хората, които подкрепят брака като институция", тълкува Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

Изхабяването на брака, превръщането на традиционните семейни ценности в набор от клишета се регистрира като проблем дори от двойките, които са избрали тази форма на съюз. За Стела и Павел фразата "семейни ценности" губи съдържанието си веднага щом се наруши интимността на взаимоотношенията между двама души. Звучи им като безкраен рекламен блок – фалшива. По същия начин бракът има смисъл за тях само ако е интимен акт. Така много техни познати и приятели всъщност не знаят, че те са семейство пред закона, защото сватбата им не е била публично достояние. "По неизвестни причини българското extended family ("родАта") възприема сключването на брак като разрешително за брутална намеса в отношенията на двойката – всеки започва да излъчва идеите си за това "как се правят нещата, като си семеен", споделят какво ги дразни Стела и Павел. И признават, че като че ли съжителството без брак осигурява на двойките тази необходима дистанция от "близките".

Деница и Десислав имат около 10-годишна история заедно, преди да станат официално семейство, и по думите им тяхната връзка никога не се е развивала според очакванията на роднина и приятели. В този смисъл решението им да се оженят е изненада за всички около тях, а начинът, по който решават да го направят, е по линията на отричането на стереотипа и статуквото. Традиционните сватби, форматирани от сватбената индустрия и попкултурата - от булчинската рокля до хвърлянето на букета -  за тях са ритуал, който демонстрира тъкмо изпразнената от съдържание институция на брака и никой всъщност не знае защо участва в тях. "Като че ли повечето хора избират брака по инерция. И живеят живота на другите. При нас това беше избор чак след като видяхме всички останали варианти", казва Десислав. Деница го допълва: "Чрез сватбата си ние си изобретихме личен празник, с който почетохме ценните за нас неща. Искахме да отбележим сами за себе си, че сме заедно и след десет години и всякакви ситуации, през които сме преминали." И в брака си те се опитват да не се съобразяват с мейнстрийма, да си създават собствени правила. Десислав избира и нетрадиционна метафора, за да опише връзката им: "Като в американския футбол – като те спънат, подаваш топката към следващия. Така можете да преминете всички препятствия заедно."

А кой ще мие чиниите

С разнообразяването на формите, под които съществуват семействата, все повече се размиват и установените роли на мъжа и жената в тях. Контролният пакет се разпределя между двамата партньори, както и финансовата тежест и отговорностите. В този смисъл предизвикалата полемики покрай последното преброяване фраза "глава на семейството" звучи еднакво абсурдно и на двойките, които съжителстват заедно, и на тези, които имат сключен брак.  "Това е патриархален остатък, който увековечава неравенството между половете, и това, че е институционализиран, е свидетелство за изостаналост на обществото ни", категорични са Стела и Павел. За тях разпределението на ролите във връзката също е анахронизъм, който крие опасност от разпадане на органичността на семейството.

Андрей например разказва, че редът, който са създали с Даниела вкъщи, е "всеки върши това, което може, както и когато може". Макар че той е този, който изкарва повече пари от двамата, това не означава, че участва по-малко в домашните дела. Грижите за детето също са споделени. "Всеки от нас иска да прекарва колкото се може повече време с него. Имайки предвид, че още е бебе и се кърми, аз не участвам само в храненето", смее се той и казва, че модерните мъже се ангажират  много повече в семействата си, отколкото техните бащи и дядовци.

Психологът и психотерапевт Милена Манова обаче казва, че въпреки това социалната тенденция е жената да се натоварва с повече отговорности и да се адаптира към роли, които не са й привични, докато мъжът се обезличава, защото вече не може да определи къде е мястото му във връзката. "Ако допреди десет години това навлизане в мъжкото пространство се считаше за добра тенденция, то сега е по-скоро в минус на жените. Те са по-изморени и по-отегчени. В началото повечето отговорности и стремежът да балансират между кариера, интимен живот и деца им носи удоволствие, дава им усещане, че могат да се справят с всичко, но това не продължава дълго", обяснява Манова. Според нея в мнозинството си модерните български семейства се опитват да балансират, вземайки най-доброто от двата свята – загрижеността за децата и семейството, които познават от патриархалния модел, и по-голямата автономност на партньорите, която им донесе свободата на модерността.

"За да не изгубиш единственото устойчиво нещо - връзката си с другия – винаги се опитваш да правиш повече", обобщава Деница. И добавя, че в новите семейства ролите на мъжа и жената не са установени категории, а въпрос на договаряне и постоянна игра ("аз ще направя това, ти - другото"). Но колкото по-честна е тя, толкова по-добре.

"Мамо, защо не се ожените?"

Когато един ден 4-годишният син на Елена й задава този въпрос, тя подскача изненадана. Да, той е твърде малък, за да разбира какво е брак, но явно е научил отнякъде, че сватбата е в хронологията на живота и последователността на събитията в случая е била нарушена. Психолозите твърдят, че зад този наивен детски въпрос всъщност се крие само едно питане: "Нали няма да ме изоставите и ще ме обичате?"

Милена Манова, която специализира и в детската консултативна практика, казва, че родителите винаги трябва да изхождат от любовта, когато аргументират избора си на семеен съюз пред детето. "Децата разсъждават от егоистична гледна точка – какво аз, какво на мен", обяснява тя.

Отлагането на брака и съжителството без подпис променя последователността и на другите жизнени събития и дава своите отражения върху тях, както върху раждането на дете например. Социологът Елица Димитрова отбелязва, че от 1994 г. в България средната възраст за раждане на първо дете е по-ниска от тази за сключване на първи брак. В момента тя е около 26 години, като това е модел, разпространен и в близките до нас източноевропейски страни, като Румъния например. В Западна Европа - Холандия, Швеция, Норвегия - раждането на първо дете се случва около 30-ата година. 

"Изследванията за раждаемостта обаче показват, че бракът е по-предпочитана форма за раждане на дете. Вероятността една жена да роди първо дете е по-голяма, ако тя е в брачен съюз, отколкото ако е в кохабитация", уточнява Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека.  

Отвъд социологията по-важният въпрос, който вълнува модерните родители, е детето, също както и семейството, да бъде продукт на собствените им разбирания за това кое е важно и ценно, а не на правилата, зададени от външната система. Всъщност резултатите от устойчивите промени в модела на българското семейство, които наблюдаваме сега, ще си проличат тъкмо когато порасне това първо поколение деца, отгледани извън нормата на брака и възпитани в провокация на неговите традиции. Как ще разбират свободата, колко отворени ще бъдат към другия в своите връзки, колко устойчиви ще са техните съюзи  - личният им избор ще е тест за поколението на техните родители. Които първи се противопоставиха на традиционните дефиниции за семейството в търсене на своята собствена.

Щастливо разведени?

Спадащата популярност на браковете се чете и през друга тенденция от статистиката. През последните десет години разводите в България също растат значително (виж графиката). Най-много (над 16 хиляди) са били в годината на присъединяване на България към ЕС – 2007 г. Като брой на разводите на 1000 обаче страната е под средното ниво за общността и доста преди страните от Западна Европа. Макар в последните три години броят им постепенно да намалява, ако гледаме в по-широка перспектива, разводите са се увеличили почти двойно през последните двайсет години.

Причините са комплексни и със сигурност не можем да ги опростим с твърдението за разпад на семейните ценности в традиционния смисъл. Част от обяснението е, че общественото мнение сега е по-толерантно към тези, чийто брак се е разпаднал, и разводът вече не е стигма.

"Това е един от освежителните пробиви на здравия разум", казват Стела и Павел, които имат по един приключил брак зад гърба си. "Нашите родители ни учеха да гледаме на развода като на бедствие, вероятно защото бяха свикнали да балансират собствените си изкушения със страхове. Но после нещата се промениха толкова бързо, че дори тяхното поколение загуби част от предубежденията си. Провалът на една връзка е достатъчно тъжен, разводът поне спестява превръщането ѝ в затвор", обобщават те, доволни, че хората са се научили да ценят свободата си с времето. 

Социологът Елица Димитрова казва, че причините за зачестилите разводи следва да се търсят и в акцента, който една част от младите семейства поставят върху качеството на семейните отношения и равнопоставеността между двамата партньори. Тя добавя, че високообразованите жени със стабилни позиции на пазара на труда се чувстват по-независими при взимането на решения, включително и тези, отнасящите се до сферата на семейството.

Адвокат Милка Йорданова е специалист по семейно право и в продължение на 15 години като съдия е била свидетел на разпада на стотици брачни съюзи. Анализирайки ги, тя казва, че най-често срещаните причини за  дълбокото и непоправимо разстройство на брачните връзки са отчуждението на съпрузите и в крайна сметка изневерите, злоупотребата с алкохол, всички форми на домашно насилие от физическо до психическо и икономическо. "По-рядко, казва тя, са разводите поради намеса на трети лица в отношенията между съпрузите, финансови проблеми, различия и промени в характерите, общественото положение, образованието и т.н." По думите й упоритите семейни спорове – т.нар. семейни войни, се водят по-рядко, обикновено за родителски права, а най-предпочитаните разводи през последните години са тези по взаимно съгласие, в които бракът се прекратява цивилизовано и с оглед на осигуряването на нормална среда за децата. Адвокат Йорданова обяснява, че се развеждат предимно хората в работоспособна възраст между 30 и 50 години, и си обяснява увеличението на разтрогването на браковете и с това, че тъкмо тези хора през последните години най-често емигрират от страната.

Въпреки че разводите вече не са социално табу, те си остават една от най-големите житейски кризи, която се отразява емоционално на партньорите, но най-тежките ефекти се наблюдават при децата. По-малките например могат да развият регресивни симптоми (нощно напикаване, заекване), а при по-големите това рефлектира върху самочувствието, успеха в училище, връзките. Психотерапевтът Милена Манова казва, че в практиката си има само две двойки, които са потърсили консултации в процеса на развод, за да смекчат емоционалните последствия върху децата си. "Те не търсеха оправяне на взаимоотношенията, а добър отговор за пред децата си, който да им помогне да преминат по-безболезнено пред този период", разказва тя. И продължава: "Всички останали идват за помощ чак когато децата имат нощни страхове, социални фобии или са вече прекалено агресивни."
Автор: Мария Димитрова
Автор: Капитал

"Като хора с по един развод зад себе си разбирахме, че не можем да гарантираме трайност на връзката си с това, че се женим."

"Ако искаме да сме заедно, ще бъдем заедно, докато това ни носи удоволствие и спокойствие..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "Отлагането на брака има своите корени и в обезсмислянето му като институция, в изпразването му от съдържание. Той отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на индивида нито за да се легитимира пред обществото, нито като инструмент за социален успех."...Само че последиците от това отношение се проявяват в Ю.К. - справка- събитията от преди 2 седмици и "оправданията" на вандалите - "Правим това, защото ни е позволено"...

  • 2
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo


    Според мен съжителството без брак има смисъл само като преходен период, за да се опознаят партньорите и да преценят дали могат да си паснат, преди да сключат брак. Продължителното оставане в това положение означава, че на партньорите им харесва да са заедно, но по някакви причини си оставят вратичка за измъкване. Оправданията от типа "сега това е нормално, не искаме да робуваме на остарели стереотипи" или "един подпис не променя нищо" просто имат за цел да маскират страха от окончателно обвързване.

  • 3
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "Контролният пакет се разпределя между двамата партньори, както и финансовата тежест и отговорностите...Андрей например разказва, че редът, който са създали с Даниела вкъщи, е "всеки върши това, което може, както и когато може". Извинете, но 3/4 от семейните ни приятели , включително и ние, живеем с тази нагласа. Андрей и Даниела нито са единствените брачни партньори с такива отношения, нито са последните. Това обаче няма никакво отношение, към отговорността на 2мата партньори за просъществуването и поддържането на брачната връзка. Когато в 1 семейство и 2мата партньори са учили поне основен курс по икономикс, познават себе си поне в нормална степен и са честни пред себе си и партньора си, спокойно могат да съвместят и характерите си, и семейните си ангажименти към общият им брак. Напр.- може жената да не може да готви като главен готвач на 5 звезден хотел, но е важно тя самата да е наясно с това и /според мен/ да обсъди със съпруга си ситуацията , както и да се вземе решение, устройващо и 2мата съпрузи - напр. обяд или вечеря се поръчва онлайн от ресторант. Когато и 2мата съпрузи имат възможност за добри доходи, изобщо не е чак толкова важно дали съпругата готви перфектно или поръчва вечеря онлайн.

  • 4
    krlkirilov avatar :-|
    Кирил Кирилов

    Бракът в вътрешно усещане а не някакъв подпис пред чиновник-бюрократ а още по-малко пред някакъв поп. А и намаляването на официалните бракове е най-доброто средство за борба с разводите, това е положително явление.

  • 5
    the8 avatar :-|
    The 8

    Може да не съм много стар (да кажем на 30 +), но определено считам за голяма грешка израждането на процеса на семейно съжителство към тип "съжителство без брак". Колкото повече ми развиват теории, че нямало смисъл от женитба, как това било излишно, досадно документиране, което хич не ни трябвало, което нямало отношение към укрепването на връзката и т.н., толкова повече става ясно, че тази държава няма да я бъде. Видно е, че такъв начин на разсъждение всъщност е разбираем, с оглед тоталния упадък на така нареченото ни общество - разюзданост, наркомания, олигофрения, безотговорност, неграмотност, себичност и какво ли още не се забелязва с различно отенъци в днешната младеж. Разбира се, за радост, не при всички и не само у нас!
    Но ярко се откроява тоталната липса на способност за правилна оценка и възприятия в дадена ситуация и отношения. В комбинация с бягане от отговорност, нежелание и неспособност да спечелиш и гласуваш доверие на партньора, това води именно до твърденията от вида "много си ни е добре без брак, така ще си живеем" или "защо да подписваме - само да разваляме нещата". Ами честно казано - вие явно сте неспособни да изберете точния човек за вас и тъй като това ви е ясно, знаете, че има голям шанс да не изкарате дълго с него, та затова не ви стиска да се обвържете с брак. И правилно, но не значи, че е по-добре! Между другото, това, че призовавам към брачен съюз не означава, че не бих посъветвал за предбрачен договор, тъй като има големи "артистки" и "артисти" и е добре да имате все пак някаква застраховка, която обаче не би трябвало да ви притеснява, ако всичко в двойката си е наред и мислите трезво.
    Вярно е, че живеем в трудни времена и по ред причини правим разни компромиси с нещо, но моля ви, подбирайте добре партньора си и създавайте истински, здрави семейства, с брак, с 2-3 деца, които да израстнат и възприемат правилния модел семейство, за да бъде то наистина основната градивна единица на едно нормално общество, което гарантирано няма да имаме, ако разчитаме на просто някакви съжителства. Да - бракът е нещо повече, също някакво задължение в повече, но е необходимо стъпало, а за разумните и добра морална спирачка в определен смисъл, стига, разбира се, да са си подбрали добре половинката.

  • 6
    chad avatar :-|
    Chad

    "Отлагането на брака има своите корени и в обезсмислянето му като институция, в изпразването му от съдържание. Той отдавна е изгубил социалните си и икономически функции отпреди модерността и не е необходим на индивида нито за да се легитимира пред обществото, нито като инструмент за социален успех."

    Простете за несъгласието, госпожо Стоилова.
    Наистина едва ли можем да очакваме бракът да има точно същите социални и икономически функции от времето преди т.нар. "модерност".
    Но никое изследване (поне доколкото зная) не е показало, че бракът е загубил основната си функция като обществен инструмент за унаследяване - за предаване на следващото поколение на създадените от предишното ценности. В най-широкия смисъл на думата - нямам предвид само капитал.
    Опитите за бягство от отговорност пред следващото поколение завършват или с настъпването на зрелост (слава Богу, достатъчно често), или с продължаваща безотговорност, често - и твърде погрешно! - разбирана като свобода.
    При бягството от остарели или зле изтълкувани знаци и ритуали се губят наистина ценни и нужни неща.
    Наистина последните две десетилетия ни напъхаха в канавката на живота ad hoc - но дори оттам може да се остави достойно наследство!

  • 7
    btg avatar :-|
    btg

    Неочаквано консервативни коментари. Специално в България, встъпването в брак не носи никакви ползи, освен някакъв "имидж" пред околните. Но що за хора са тези, чиято мотивация е поддържането на имидж? Или "правя го, защото такава е традицията"?

    @dqdomart, това твое твърдение подкрепено ли е с някакви научни изследвания, или просто така ти се иска?

    @Тhe 8, явно не си живял достатъчно време с друг човек, за да твърдиш "вие явно сте неспособни да изберете точния човек за вас", защото, ако имаше малко повече опит, щеше да знаеш, че хората се променят. Този, който сега е подходящ за нас, след 10 години вече е друг човек. И ние също след 10 години сме други хора. Особено що се отнася до възраст под 30.

    В заключение - семействата около мен, които живеят без брак, като цяло са по-стабилни и живеят заедно значително по-дълго, отколкото бракуваните ми познати.

  • 8
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#7:"btg"]@dqdomart, това твое твърдение подкрепено ли е с някакви научни изследвания, или просто така ти се иска? [/quote]
    Подкрепено е с житейския ми опит и с професионалния ми опит на бракоразводен адвокат, който включва практика и преди измененията в СК от 2010г., и след измененията в СК след 2010г. Поради задължението да спазвам професионална тайна, не мога да коментирам лични отношения между мои клиенти, но мога да потвърдя становището на колегата Йордсанова за причините относно разпаденто на брачната връзка.

  • 9
    dsafh avatar :-|
    Димитър

    [quote#5:"The 8"]които да израстнат и възприемат правилния модел семейство, за да бъде то наистина основната градивна единица на едно нормално общество[/quote]

    Кой, къде, защо и как е описал правилния модел на семейство и нормалното общество?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK