С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
167 7 окт 2011, 15:47, 19516 прочитания

Славното минало на сивото настояще

Как обучението по история в училище може да насади националистически нагласи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Видео



"След цар Иван Асен II България рядко е имала политици, искащи доброто за България, а не за себе си." Така дванайсетокласникът Георги отговаря на въпроса защо според него България се включва на страната на Германия във Втората световна война. Отговорът му добре изразява представите на учениците за миналото и настоящето на страната - те живеят с мита за една "Велика България", достойна само за герои като Левски, Ботев, хан Кубрат и цар Симеон, не познават най-новата история и са разочаровани от случващото се в момента, от това, че не получават отговори на своите въпроси.

Последиците от тези нагласи се видяха миналата седмица по улиците на големите градове - хиляди млади хора протестираха, водени от чувство за несправедливост, от желание да получат нещо повече и да видят някаква промяна, макар и да не са сигурни каква. Основателният им иначе протест бързо се превърна в екстремизъм и ксенофобски прояви, яхна вълната на популизма и отново се обърна към миналото. "Свобода или смърт" и "Българи-юнаци" бяха от най-често издиганите лозунги заедно с расистки изблици, подбуждани от крайни политици.


Факторите, които изграждат националистически възгледи у младите хора, са много. Започват със семейството и мнението на родителите, продължават със средата и приятелите, засилват се от медии и социални мрежи. През цялото това време обаче учителите (и университетските преподаватели, които пишат учебниците) са тези, които имат най-голям шанс да променят нагласите на учениците, да им покажат различни гледни точки и да им помогнат да стигнат до правилните изводи. Всъщност доброто и широкото познаване на историята е едно от оръжията срещу крайния национализъм и екстремизъм. Историята на България в учебниците обаче е представена основно през призмата на войните, които страната е водила, и идеологизираните герои-жертви. Събитията рядко се дискутират и не се анализират от всички страни.

Велик е нашият войник
Обърканите представи за националната история си проличаха ясно по време на протестите от миналата седмица

Фотограф: Георги Кожухаров

"Преподаването по история обикновено възпроизвежда жертвения патос на българското, българите, които са били онеправдани в своята история, сурово наказани от известни европейски конгреси и международни конференции", коментира професорът по културология Иван Еленков. Военните победи се поставят на пиедестал, а загубите се оправдават с независещи от нас обстоятелства - нападат ни, докато сме заети да се бием с други, карат ни насила да влезем в битка или ни ощетяват по някакъв друг начин (оправдания от този тип се използват и днес - както от управляващите, така и от самите граждани). За нещастията, които тези конфликти са причинили и на българите, и на техните противници също удобно не се споменава нищо. Натрупва се непоносимост от петвековното турско владичество. Според резултатите от непредставителна анкета, която "Капитал" проведе сред дванайсетокласници в столично училище, мнозинството от учениците са категорични, че това е било робство, което свързват основно с кръвния данък (можете да видите анкета с някои от учениците във видеото). Никой може би не е разбрал, че това не са били само тъмни векове в историята на България и че е имало съжителство между различните етноси. В крайна сметка всичко, което се е случило на България, не е нищо повече от естествен ход на историята, познат на останалите държави.

Освен това историческата представа за народа като социално слабите, необразованите, бедните, несъстоятелните, които искат справедливост и възмездие за своята онеправданост, продължава да се възпроизвежда и в днешно време и става основа на всяко популистко говорене. "Ако една партия заяви, че излиза на политическата сцена от името на образованите, е абсолютно обречена", допълва Иван Еленков.

Докато издигат бойните действия на българите в култ, много историци забравят да включат в учебниците точки, които са от много по-голямо значение днес, като например анализ на историята на междуетническите конфликти в България. Спасяването на евреите през Втората световна война се представя като повод за национална гордост, но антиеврейските погроми от края на ХIХ и началото на ХХ век не се споменават никъде в учебниците. Нито пък разпределянето на еврейските имущества от дирекцията по еврейските въпроси в началото на 40-те години, иззети по силата на закона за защита на нацията.



"В училище не се акцентира върху многообразието, което традиционно съществува на Балканите и смесването на културите", смята социологът от институт "Отворено общество" Алексей Пампоров. Едва ли учениците осъзнават например, че за всички български народни песни могат да се намерят турски аналози или че в Балканската и Междусъюзническата война на страната на България са се били хиляди роми (да, роми в България има още от ХV век). А когато това многообразие на етносите не се преподава, това води до неразбиране и омраза. Резултатът пролича ясно миналата седмица - агресивни младежи, които крещят "циганите на сапун" по улиците на София.

Според Пампоров историята на България - такава, каквато децата я учат днес, е написана в края на 50-те - началото на 60-те години и обслужва основно два мита - за славянското братство с Русия и за прабългарите (още митове - в карето). Историята обаче не е единственият необективно поднесен предмет - литературата въздейства още по-силно заради художествения стил и митологизираните образи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1950 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2681 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Нямото мнозинство

Негласуващите стават все повече, както и щетите от пасивността им

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10