Славното минало на сивото настояще
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Славното минало на сивото настояще

Обърканите представи за националната история си проличаха ясно по време на протестите от миналата седмица

Славното минало на сивото настояще

Как обучението по история в училище може да насади националистически нагласи

Люба Йорданова, Божан Чипев
20160 прочитания

Обърканите представи за националната история си проличаха ясно по време на протестите от миналата седмица

© Георги Кожухаров


"След цар Иван Асен II България рядко е имала политици, искащи доброто за България, а не за себе си." Така дванайсетокласникът Георги отговаря на въпроса защо според него България се включва на страната на Германия във Втората световна война. Отговорът му добре изразява представите на учениците за миналото и настоящето на страната - те живеят с мита за една "Велика България", достойна само за герои като Левски, Ботев, хан Кубрат и цар Симеон, не познават най-новата история и са разочаровани от случващото се в момента, от това, че не получават отговори на своите въпроси.

Последиците от тези нагласи се видяха миналата седмица по улиците на големите градове - хиляди млади хора протестираха, водени от чувство за несправедливост, от желание да получат нещо повече и да видят някаква промяна, макар и да не са сигурни каква. Основателният им иначе протест бързо се превърна в екстремизъм и ксенофобски прояви, яхна вълната на популизма и отново се обърна към миналото. "Свобода или смърт" и "Българи-юнаци" бяха от най-често издиганите лозунги заедно с расистки изблици, подбуждани от крайни политици.

Факторите, които изграждат националистически възгледи у младите хора, са много. Започват със семейството и мнението на родителите, продължават със средата и приятелите, засилват се от медии и социални мрежи. През цялото това време обаче учителите (и университетските преподаватели, които пишат учебниците) са тези, които имат най-голям шанс да променят нагласите на учениците, да им покажат различни гледни точки и да им помогнат да стигнат до правилните изводи. Всъщност доброто и широкото познаване на историята е едно от оръжията срещу крайния национализъм и екстремизъм. Историята на България в учебниците обаче е представена основно през призмата на войните, които страната е водила, и идеологизираните герои-жертви. Събитията рядко се дискутират и не се анализират от всички страни.

Велик е нашият войник

Обърканите представи за националната история си проличаха ясно по време на протестите от миналата седмица
Фотограф: Георги Кожухаров

"Преподаването по история обикновено възпроизвежда жертвения патос на българското, българите, които са били онеправдани в своята история, сурово наказани от известни европейски конгреси и международни конференции", коментира професорът по културология Иван Еленков. Военните победи се поставят на пиедестал, а загубите се оправдават с независещи от нас обстоятелства - нападат ни, докато сме заети да се бием с други, карат ни насила да влезем в битка или ни ощетяват по някакъв друг начин (оправдания от този тип се използват и днес - както от управляващите, така и от самите граждани). За нещастията, които тези конфликти са причинили и на българите, и на техните противници също удобно не се споменава нищо. Натрупва се непоносимост от петвековното турско владичество. Според резултатите от непредставителна анкета, която "Капитал" проведе сред дванайсетокласници в столично училище, мнозинството от учениците са категорични, че това е било робство, което свързват основно с кръвния данък (можете да видите анкета с някои от учениците във видеото). Никой може би не е разбрал, че това не са били само тъмни векове в историята на България и че е имало съжителство между различните етноси. В крайна сметка всичко, което се е случило на България, не е нищо повече от естествен ход на историята, познат на останалите държави.

Освен това историческата представа за народа като социално слабите, необразованите, бедните, несъстоятелните, които искат справедливост и възмездие за своята онеправданост, продължава да се възпроизвежда и в днешно време и става основа на всяко популистко говорене. "Ако една партия заяви, че излиза на политическата сцена от името на образованите, е абсолютно обречена", допълва Иван Еленков.

Докато издигат бойните действия на българите в култ, много историци забравят да включат в учебниците точки, които са от много по-голямо значение днес, като например анализ на историята на междуетническите конфликти в България. Спасяването на евреите през Втората световна война се представя като повод за национална гордост, но антиеврейските погроми от края на ХIХ и началото на ХХ век не се споменават никъде в учебниците. Нито пък разпределянето на еврейските имущества от дирекцията по еврейските въпроси в началото на 40-те години, иззети по силата на закона за защита на нацията.

"В училище не се акцентира върху многообразието, което традиционно съществува на Балканите и смесването на културите", смята социологът от институт "Отворено общество" Алексей Пампоров. Едва ли учениците осъзнават например, че за всички български народни песни могат да се намерят турски аналози или че в Балканската и Междусъюзническата война на страната на България са се били хиляди роми (да, роми в България има още от ХV век). А когато това многообразие на етносите не се преподава, това води до неразбиране и омраза. Резултатът пролича ясно миналата седмица - агресивни младежи, които крещят "циганите на сапун" по улиците на София.

Според Пампоров историята на България - такава, каквато децата я учат днес, е написана в края на 50-те - началото на 60-те години и обслужва основно два мита - за славянското братство с Русия и за прабългарите (още митове - в карето). Историята обаче не е единственият необективно поднесен предмет - литературата въздейства още по-силно заради художествения стил и митологизираните образи.

България за българите

Идеализираните представи за България формират силно националистки дух и избиват в опасна нетолерантност спрямо малцинствата. Според проф. Иван Еленков заради това, че сме малък народ и общност, тревогата да не се изгубим винаги е била определяща за обществените изяви. Силната етническата принадлежност обаче не е само българска черта - на Балканите приемането на човека чрез етническото име е "основен културен код", казва проф. Еленков. Хората се идентифицират не със социалния си статус, професията, образованието, гражданските си или политически убеждения, а с това към коя етническа група принадлежат. "Етническият знак се превръща в най-безспорното доказателство за принадлежност към общност. А усещането за общност е усещане за сигурност", допълва Иван Еленков. Според него бедният, необразован и безработен човек може да намери потвърждение за принадлежност в обществото единствено въз основа на етническото си име. "За образования, състоятелния, с възможност да пътува етническото име е едно културно украшение, някакъв бароков елемент, който му придава още по-голяма интересност и богатство. Но когато това ти е единствено, то се превръща в една свещена територия, която трябва да бъде отстоявана на всяка цена", допълва Еленков.

"Историята играе роля на заместваща самочувствието", коментира и историкът проф. Искра Баева. И тъй като самочувствието ни не е от най-високите, младите хора търсят спасение в дългата история на България, гонят легендарното и затова акцентират върху далечното минало, което трудно може да бъде доказано. Според проф. Баева обаче проблемът не е в историята, която се преподава в училище или в университета, а в тази, която е описана митологично в много (популярни) книги на непрофесионални или неакадемични историци.

История на емоциите

Според учителя по история в 23 СОУ Даниела Ламбова мненията на учениците към дадени исторически събития често се формират още от семейната среда, като силно негативното отношение към турското владичество например. Те обаче няма как да се изкоренят от академично написаните учебници и методите на преподаване, които насърчават учене наизуст вместо дискусия и разбиране. Българската история рядко се поставя в контекста на световната и така не могат да се видят нейните реални измерения.

Румен Петров, експерт в областта на колективната психология, коментира, че "училището няма авторитет да промени заложените настроения на войнствен патриотизъм". Той смята, че не е толкова важно какви факти научават децата, а какво чувстват по отношение на дадено събитие или исторически период. В голяма степен това обяснява част от отговорите, които младежите дадоха на въпросите в анкетата на "Капитал" - като например това, че идеализират Васил Левски, определят Кирил и Методий като българи и смятат, че в Македония се говори "български диалект".

"Не е лесно да отсеем когнитивната страна – какво знаем – и емоционалната – какво чувстваме, особено когато става дума за национална история и мястото ни в света", коментира Петров. Без дискусия като част от образователната система фактите не могат да придобият тежестта да изместят емоциите. В българското средно училище обаче историята не е обект на интерпретация. "Липсва каквото и да било критическо мислене в образователния процес, а едностранчивото обучение по патриотизъм, което не дава място за интерпретация на факти и събития, е болестотворно", допълва психологът.

Именно липсата на дискусия в класните стаи и невъзможността на учениците да се докоснат до различни гледни точки е и основната разлика между начина, по който се преподава история в България, и практиката в Западна Европа. Филип Ляпов – учител по история, който е преподавал във Великобритания като част от образованието си в Оксфорд – разказва, че английската система е основана в много по-голяма степен на дискусии, класовете им са от по-малко ученици, а основна част от програмата са интерактивните упражнения, в които работят и комуникират един с друг.

"Историята се подлага на дебат и дава място за интерпретация - нещо, което в България не се случва дори на ниво висше образование, камо ли в средните училища", коментира Ляпов. Според него промяната в методиката на обучение по история трябва да започне от най-високото академично ниво – университетите, защото в България приемните изпити за висше образование диктуват какво и по какъв начин се учи в гимназията. Нито един университет не включва например в изпитния си конспект въпроси за периода след Първата световна война - акцентът отново е върху славното минало на българите.

Това, което Министерството на образованието и науката се опитва да направи, не включва реформиране на цялостната система или на начина, по който академичното ядро в университетите подхожда към образователния процес по история. Последните препоръки на ведомството са към училищните преподаватели, които трябва да насърчават "европейските добродетели на толерантност и многообразие". Според Филип Ляпов обаче самите учители са "твърде закостенели" и тези ценности са им твърде чужди, за да могат да ги включат в учебния процес.

Проф. Явор Сидеров, преподавател по политически науки, история и национализъм в Американския университет в Благоевград, отказва да постави упрека конкретно върху образователната система. Според него образованието по език, литература и история е една от най-важните части на националистическия инструментариум (не случайно хуманитарните интелектуалци са сред най-дейните пропагандатори на национализма), но то само по себе си е само компонент. "Образованието изгражда идеята за общност, но тя трябва да бъде поддържана и по други начини - политически, икономически и най-вече социални", коментира Сидеров. Затова единственият вариант българското общество да се пребори със собствената си липса на толерантност и да обърне национализма си от етнически в граждански, е реформа не само в образованието, а на всички нива от политическия и обществения живот.

Дотогава, притеснително голям брой хора ще намират утеха за сивото си настояще в митовете за славното българско минало. А въпросът за бъдещето, което все пак се прави сега, въобще няма да се задава.

Митове и факти

Мит: България е създадена от седемте славянски племена и прабългарите.

Факт: По времето на създаването на първата българска държава е имало гръцки градове по крайбрежието на Черно море, а Дунав е бил осеян с римски гарнизони.

Мит: Княз Борис I покръства българския народ.

Факт: Борис I е покръстител единствено на болярите и войниците. Християнство в страната е имало и по-рано, благодарение на потомците на римските войници, заселили северна България.

Мит: Ислямът идва в България с османските турци.

Факт: Още по времето на хан Тервел, по българските земи има заселени сарацини т.е. aраби.

Мит: Периодът на османско владичество е период на тотално потисничество, известно като "робство".

Факт: Съжителството между българи и турци е било предимно мирно.

Мит: България винаги е проявявала толерантност към евреите.

Факт: През 1894-1895 и 1904 г. се провеждат масови анти-еврейски погроми. В началото на 40-те години всички имущества на евреите се изземат по закона за защита на нацията.

"След цар Иван Асен II България рядко е имала политици, искащи доброто за България, а не за себе си." Така дванайсетокласникът Георги отговаря на въпроса защо според него България се включва на страната на Германия във Втората световна война. Отговорът му добре изразява представите на учениците за миналото и настоящето на страната - те живеят с мита за една "Велика България", достойна само за герои като Левски, Ботев, хан Кубрат и цар Симеон, не познават най-новата история и са разочаровани от случващото се в момента, от това, че не получават отговори на своите въпроси.

Последиците от тези нагласи се видяха миналата седмица по улиците на големите градове - хиляди млади хора протестираха, водени от чувство за несправедливост, от желание да получат нещо повече и да видят някаква промяна, макар и да не са сигурни каква. Основателният им иначе протест бързо се превърна в екстремизъм и ксенофобски прояви, яхна вълната на популизма и отново се обърна към миналото. "Свобода или смърт" и "Българи-юнаци" бяха от най-често издиганите лозунги заедно с расистки изблици, подбуждани от крайни политици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

167 коментара
  • 1
    bbc avatar :-|
    BBC

    Браво! В духа на статията ще спомена, че в учебната програма за средно образование часовете по история са повече от... тези по физика,химия и биология взети заедно!

  • 2
    mtiholoff avatar :-(
    mtiholoff
    • -53
    • +155

    Не знам как да започна и откъде. Как решихте, че учебниците по история са виновни за описаните неща от вас? Нима Вие живеете в др. страна? Искам да кажа, че първо аз съм историк, не съм националист и категорично не одобрявам насилието спрямо когото и да било. Но явно вие не знаете как се живее в малките населени места, където циганите са голям процент. Там набезите към частна и държавна собственост са бич за хората. Животът там тече под напрежение, което се натрупва с времето. Разбира се не всички цигани участват в тези набези, кражби и изнудвания. Но бездействието на МВР и безпомощността на обикновеното население води до една омраза. Тази омраза е като "горящ котел", който все някога ще кипне. Не знам колко голяма е ролята на учебниците по история в цялата тази ситуация. До тук за циганите.
    Относно коментара Ви за обучението по история, да със сигурност дискусията е едно много полезно нещо и тя трябва да се застъпи сериозно. Но трябваше малко да се осведомите за кандидат-студентските програми в Софийски университет отдавна е застъпена Втората световна война(не е трудно да проверите). Не знам, но според мен не сте виждали чужд учебник по история, повярвайте ми навсякъде се набляга върху славните моменти на историята на всяка една страна. А на Вас далеч не са ви ясни много тревожни факти от нашата история и по-добре да не ги знаете и още по-добре да не се учат в училище, а само в университета. Повярвайте ми това е добро за етническия мир в нашата страна.
    Относно турското"робство" това си е живо робство. Недейте да вадите доброто съжителство между обикновените мюсюлмани и българите, а вижте действията на османската държава спрямо българите и нека тогава коментираме какво е било. Тук тази част от българската история според мен сериозно Ви куца. Аз също не съм специалист в тази област.
    Относно митовете, който сте написали, явно не ви е ясно, че при създаването на българската държава черноморските градове не влизат в границите й(а това с племената и прабългарите може да се приеме и за мит). Най-голямата Ви простотия е, че Борис покръства само болярите и войниците, а че преди това е имало християни никои не го оспорва. Сигурно не знаете, че хан Омуртаг сериозно ги преследва.
    Стига толкова от мен.
    Капитал,
    не пишете такива глупави статии никога повече, вие сте единствения вестник, който аз ценя и уважавам в България. Излагате се!
    Успех.

  • 3
    mtiholoff avatar :-(
    mtiholoff
    • -74
    • +136

    Относно вашите митове и факти -големи глупости има. За създаването на българската държава искам да ви кажа, че определено не е само от седемте племена и прабългарите, но черноморските градове влизат в състава й далеч след нейното създаване.
    Това с покръстването е най-голямата ви глупост, вярно е че е имало християнство по нашите земи и преди Борис, дори хан Омуртаг ги преследва жестоко, но това далеч не означава, че Борис покръства само боляри и войници. Пълна глупост е това прочете малко научна литература, ако желаете и заглавия ще Ви дам.
    А за турското робство" не ми се коментира. Само да не кажете и Вие, че клането в Батак е измислено, далеч по авторитетни издания от вас тогава го описват. Не изтъквайте факта, че в рамките на империята българските граждани живеят добре с мюсюлманите, но какво е отношението на османската държава към българите ???
    Капитал,
    не се излагайте с такива недодялани статии, за мен лично Вие сте единствения уважаван български вестник.
    Успех!

  • 4
    drake avatar :-|
    drake
    • -47
    • +175

    Капитал ме разочароваха тотално с тази статия пълна с "експерти". А колонката "митове-факти" е просто журналистическа глупост. Особено що се отнася до средновековието ,където няма достатъчно извори, за да се правят едни или други заключения. Но най-вече ме изуми с логическите си противоречия. Ето някои от тях:
    1. Мит: България е създадена от седемте славянски племена и прабългарите.Факт: По времето на създаването на първата българска държава е имало гръцки градове по крайбрежието на Черно море, а Дунав е бил осеян с римски гарнизони.

    КОМЕНТАР: Е с какво точно фактът оборва митът? Трябва да е налице директно противоречие между двете. Това ,че е е имало гръцки градове с какво точно пречи българската държава да бъде създадена от прабългари и славянски племена?
    2. Мит: Периодът на османско владичество е период на тотално потисничество, известно като "робство".Факт: Съжителството между българи и турци е било предимно мирно
    КОМЕНТАР: Сигурно журналистът писал статиятае живял през цялото време в този период и мъдро ни поучава, че робството било съжителство. То и съжителството в Катуница бе предимно мирно. Аз мога да се впусна в дълга дискусия оборваща т.н факт, но нека да го оставим за друг път. Да не говорим ,че това ,което журналистът нарича "факт" е просто мнение. Има разлика между двете и тя се знае от всеки човек ,който е учил логика , философия или просто имащ здрав разум.
    3. Мит: България спасява евреите по времето на Втората световна война. Факт: В началото на 40-те години всички имущества на евреите се изземат по закона за защита на нацията.
    КОМЕНТАР: Хайде журналистът писал статията да ми обясни как точно България не е спасила евреите в териториите на Царство България? И как точно спасяването на евреите е мит защото видите ли имотите им са били конфискувани? Значи по същата логика германските евреи са били избити в момента , в който техните имоти са били конфискувани. Ама ние така ще пренапишем и историята на Холокоста с колонката митове-факти. И отсега нататък Капитал ще трябва да се пише по следния начин " Комисията по установяване на имущество придобито от престъпна дейност отне имуществото на 15 престъпни боса следователно ги осъди на смърт". Абсурдно нали? Логическата структура на колонката обаче е точно такава.

    Извод: Рядко пиша лични коментари. Но тази статия прекрачи всякакви граници. Не с непознаването на историята , която е субективна наука. А с пренебрегването на формалната логика. То ми показва ,че или 1) Журналистите и редакторите им позволяват да се пишат статии на "коляно" ,което не би трявало да се случва във вестник с претенции; 2) Бенатовщината е дълбоко залегнала в българските вестници и претенциите на журналстите да бъдат четвърта власт се оправдаха -- журналистиката е също толкова скапана колкото и другите три; 3) И двете взети заедно.
    Ако "Капитал" се уважава като вестник по-добре да пренапише статията и да я редактира защото такова писание не е достойно и за таблоид. Уважавайте интелигеността на читателите ,за да уважават те вас.

  • 5
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Значи, историята на България е от повече от 1300г, пак от онова време, цитирано в статията и насаждано от учебниците. Трябва да го омаловажаве ли? Да не казвам великата Америка от колко години има история и то няма кой знае колко за разказване, но самите американци са много горди с нея.
    Ама имали сме и загуби. Е, и, и победи имаме.
    Статията се опитва да подцени какво? Децата не възприемали правилно общо казано. Проблема на децата са хормоните. Лесно яхват дадена идея стига да има достатъчно доказателства за нея. Писан в учебниците или някой, който иска да прати на определено място с определена цел.
    Ами пренапишете учебниците на всичките 9 или повече издателства дето се борят от 15.09. всяка година за продажби. И да възпитаваме децата в толерантност има ли полза. За него циганина краде. В турските села не говорят български. А една национална телевизия им излъчваше новини на майчин език, за да знаят какво става в родината им. Нещата просто са такива и да се очаква толерантност е малко странно.
    И какво, национализма ли ще смекчим и омаловажим? Успех. Но българнската история не е за подценяваме.

  • 6
    mtiholoff avatar :-|
    mtiholoff

    До коментар [#4] от "drake":

    Съгласен съм с теб, че статията трябжа да се пренапише.

  • 7
    lvn avatar :-|
    lvn

    Пропуснахте най-важното: В крайна сметка всичко, което се е случило на България, не е нищо повече от естествен ход на историята, познат на останалите държави.

  • 8
    izabell avatar :-|
    izabell

    До коментар [#3] от "mtiholoff":Как предпочитате:Научна статия като в специализирано списание или статия провокираща
    все пак е помислено, аз така мисля:)

  • 10
    mtiholoff avatar :-|
    mtiholoff

    До коментар [#8] от "xalikarans":

    За научна статия си има др места, а прожокираща еджа ли ознаàжа пълен фарс.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK