Нямото мнозинство

Shutterstock

Нямото мнозинство

Негласуващите стават все повече, както и щетите от пасивността им

Люба Йорданова
14580 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Моят глас няма реална тежест сред общия хор на мнозинството - все едно дали гласувам или не, накрая пак сърбам попарата, която някой друг е надробил." Невена е на 32 години, с висше образование, центристки възгледи и добра работа. Тя има активна гражданска позиция, интересува се от случващото се около нас, а семейството й е силно ангажирано политически. Въпреки това следващата неделя Невена няма да отиде до урната и да даде гласа си за някой от кандидатите за президент и кмет. Не защото политиката й е безинтересна или не иска да е част от обществения живот в страната, а защото не вижда промяна независимо от това кой идва на власт и никой от кандидатите не е успял да спечели доверието й. "Искам да чуя не обещания, а идеи; не самодоволни хвалби и общи приказки, а конкретни решения и самокритичност; не отрицание на миналото, а перспективи за бъдещето", казва Невена и допълва, че по принцип би искала да гласува, защото това е правилният ход, но засега не е чула нещо, което да я мотивира и вдъхнови.

На 23 октомври немалко хора ще постъпят като Невена (между 35 и 40 процента според прогнозите на повечето социологически агенции). Някои от тях са водени от същите мотиви, други просто не намират смисъл, за трети пък изборите са безинтересни и не се вписват в ежедневието им. Общото между всички обаче е, че не могат да се идентифицират с никоя партийна платформа или кандидат и не вярват, че гласуването ще промени нещо от ситуацията, в която се намират. Те не се чувстват ангажирани с цялата система на правене на политика и са потопени само в собствената си реалност. Усещат, че лидерите в България не са автентични, и им нямат доверие.

Групата на негласуващите на избори трайно се увеличава през годините (виж графиката) и започва да оказва влияние както върху качеството на политическия процес, така и върху картината на българското общество като цяло. Психолози и социолози пък определят няколко групи хора, чиято избирателна активност постепенно спада.

Трудният път до урната

"Болшинството се отдръпват, защото са ангажирани с това да мислят за оцеляването си, и не мислят, че изборите ще променят нещо", коментира д-р Пламен Димитров, председател на Дружество на психолозите в България. Той наблюдава този процес от 2003 г. и идентифицира три основни типа поведение за отказ от активна гражданска позиция. Общото между всички тях е, че негласуващите приемат случващото се като постановка, която не могат да променят и за която "не искат да си купят билет, защото това шоу не им е интересно", смята Димитров.

Първата група е най-многобройна - хората от нея намират изборите за по-маловажни от личните си задачи и не смятат, че гласуването би довело до решения на собствените им проблеми. "Намирам гласуването за напълно безполезна инициатива, чрез която едни и същи лица с едни и същи лични мотиви правят едно и също нещо за себе си и за партиите, които ги издигат", е мотивът на 30-годишния бранд мениджър Тони Душков да се откаже от гласуването. Според него нещата в България се случват под прякото въздействие на ЕС и няма значение коя партия е излъчила президентската двойка.

Втората група са цинично настроените, за които "всички са маскари". Те често са агресивно цинични, но и уязвени - усещат, че нямат продуктивен ход, а цинизмът им е последната преграда преди пълната безпомощност. "Никой не е в състояние да ме накара да му повярвам, защото за годините, в които осъзнавам сериозния живот, ситуациите ми говорят повече, отколкото думите на т.нар. ни управници", пише например Ива на стената на "Капитал" във "Фейсбук". Тя казва, че е "обезверена до краен предел от всичко в държавата" и единственото, което може да я мотивира да отиде да гласува, е "масово действие от страна на управниците ни".

Последната група негласуващи предпочитат да изследват изборния процес като наблюдатели - искат да придобият опит и да анализират себе си през това наблюдение. Те се интересуват от това какво се случва и се въздържат само от непосредственото действие - гласуването. Според Пламен Димитров именно тази група нараства през последните години. В повечето случаи това са активни, емоционално интелигентни млади хора, които не се чувстват притиснати да участват на изборите и са се отдръпнали, за да наблюдават. Като блогърът Събина например, която следи предизборните кампании, интересува се от платформите на кандидатите, но е изпуснала сроковете за регистрация по настоящ адрес за местните избори, а пък от кандидатите за президент нито един не й е "симпатичен". За Събина това е първият път, когато ще пропусне гласуването, а това, което досега я е мотивирало, е, че "отказът от гласуване дава преднина на безумни, фашизоидни партии, кандидати и идеи" и че все пак е важно да упражни правото си на глас.

За Пламен Димитров още по-тревожно е, че много голяма група хора отказват въобще да говорят за политическите си възгледи и участието си на изборите. Тези граждани се страхуват да изложат истинските си нагласи и са се отчуждили от политическата и обществена ситуация. Психологът ги нарича "нямото мнозинство на България", което с оттеглянето си от активна гражданска позиция символично показва нещо на политиците и останалите граждани. "След изборите политиците бързо забравят за негласуващите, но истината е, че негласуващите отдавна са забравили за политиците", коментира Димитров. Според него, когато хората започнат да се отчуждават от градивното и активно участие, това води до "гражданска смърт".

Къде отиде ентусиазмът

Радостина Ангелова от социологическа агенция "Алфа рисърч" също наблюдава последователна тенденция на спад на гласуващите избиратели от 2001 г. насам. Макар населението като цяло да намалява и с това съответно и броят на избирателите, тенденцията не зависи в толкова голяма степен от демографски фактори, колкото от социалния и политически контекст. "Ако в първите години след промените активността е била доста висока - над 75%, дължаща се предимно на емоционалния заряд, с който бяха съпътствани изборите, в следващите години тя значително намалява", коментира Ангелова. Според нея активността зависи от това доколко оспорвана е битката и дали избирателите смятат, че резултатите от изборите са важни за тях, за страната или за населеното място, в което живеят.

Според изследванията на Радостина Ангелова хора, които отказват да упражнят правото си на глас, има в почти всички слоеве на обществото. Една група негласуващи например имат нисък материален и социален статус, ниско образование и доходи и живеят предимно в по-малки населени места. Те слабо се интересуват от политическия живот и не следят събития и коментари. Това са и групите, които имат по-голяма склонност да продават своите гласове и ако се активизират, е по-скоро в резултат на контролиран вот, отколкото на свободен избор. Втора група негласуващи са хората от градовете, с предимно средни доходи, на средна възраст. Те търсят в политическото конкретни резултати, като например състоянието на инфраструктурата и нивото на безработица. Затова и липсата на резултати ги кара да бъдат по-пасивни. Тази група хора могат лесно да бъдат мобилизирани от ярки личности и предложения, обръщат внимание на кампанията, но понякога са склонни да подкрепят директно кандидата с най-големи шансове. Последната група негласуващи са младите избиратели, които са слабо ангажирани и почти не следят политическия живот. Те са заети да търсят своята реализация и са много по-склонни да подкрепят по-ексцентрични или крайни кандидати.

Дълбоките ефекти

Негласуването води след себе си сериозни последици за политическия живот. "Намаляването на броя на активните избиратели променя партийните стратегии за мобилизация", коментира социологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Според него по-голямата част от партиите предпочитат да играят на сигурно, със сигурните си избиратели и се отказват да привлекат към политическа активна позиция други групи. "Затварянето е двустранно", казва Гълъбов - негласуващите не желаят да слушат политиците, а политиците не желаят да адресират послания към онези, които не гласуват.

Все пак повечето от негласуващите, с които "Капитал" разговаря, определят предизборните кампании като важни и очакват да чуят в тях нещо, което да ги мотивира и вдъхнови. "Очаквам да чуя подробен политически анализ на ситуацията в предния мандат, както и прогнози за управление в краткосрочен и средносрочен мащаб", казва например Огнян Николов, който не гласува през последните 12 години, защото "не виждам политически субект, който да отразява възгледите ми". Всички обаче са по-скоро разочаровани от това, което са чули през последния месец. "Предизборните кампании са пълни с клишета, които никой не изпълни със смисъл в последните 20 години, с посредствена визия и скучни текстове", смята Елена Асенова и допълва, че в тях не е чула нищо, което да я накара да се поинтересува от кандидатите и техните предизборни платформи.

Още по-тревожно е, че негласуването намалява и легитимността на цялата политическа система. В България активно гласуващите са възрастните хора, тези с по-ниско образование и живеещи в по-малки населени места. Според Антоний Гълъбов това постепенно започва да се отразява на профила на политиците, които тези хора избират. "Политическият елит става все по-некомпетентен, защото бива избиран от хора, които разбират и се интересуват все по-малко от политика", смята Гълъбов.

Тенденцията все повече хора да се отказват от правото си на глас не говори добре и за ситуацията, в която се намира обществото като цяло. Това, което основно характеризира гражданското общество, е активността. Когато тя отсъства, хората са просто едни пасивни наблюдатели на това, което се случва около тях. А когато гражданите имат желание да променят нещо, но не намират смисъл в основния инструмент на демокрацията - изборите, и чувстват, че всичко би било напразно, това води до разочаровани и недоволни хора, вглъбени единствено в собствените си проблеми и невиждащи път напред.

"Моят глас няма реална тежест сред общия хор на мнозинството - все едно дали гласувам или не, накрая пак сърбам попарата, която някой друг е надробил." Невена е на 32 години, с висше образование, центристки възгледи и добра работа. Тя има активна гражданска позиция, интересува се от случващото се около нас, а семейството й е силно ангажирано политически. Въпреки това следващата неделя Невена няма да отиде до урната и да даде гласа си за някой от кандидатите за президент и кмет. Не защото политиката й е безинтересна или не иска да е част от обществения живот в страната, а защото не вижда промяна независимо от това кой идва на власт и никой от кандидатите не е успял да спечели доверието й. "Искам да чуя не обещания, а идеи; не самодоволни хвалби и общи приказки, а конкретни решения и самокритичност; не отрицание на миналото, а перспективи за бъдещето", казва Невена и допълва, че по принцип би искала да гласува, защото това е правилният ход, но засега не е чула нещо, което да я мотивира и вдъхнови.

На 23 октомври немалко хора ще постъпят като Невена (между 35 и 40 процента според прогнозите на повечето социологически агенции). Някои от тях са водени от същите мотиви, други просто не намират смисъл, за трети пък изборите са безинтересни и не се вписват в ежедневието им. Общото между всички обаче е, че не могат да се идентифицират с никоя партийна платформа или кандидат и не вярват, че гласуването ще промени нещо от ситуацията, в която се намират. Те не се чувстват ангажирани с цялата система на правене на политика и са потопени само в собствената си реалност. Усещат, че лидерите в България не са автентични, и им нямат доверие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


137 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    На конни състезания, в които конете са сменени с магарета, какви залози може да очаквате?:)

  • 2
    voxy avatar :-|
    voxy

    като пишете такива общи приказки - "Негласуващите стават все повече" моля подкрепяйте ги с факти, не с локуми на социолози, достатъчно е да се погледнат числата, които сте извели в графиката за да се види че гласуващите са си горе долу един и същи процент последните 10-12 години

  • 3
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    Уважаеми списващи от "Капитал"- много обидна картинка сте сложили!
    Не съм гласувала от 18 години, но не се идентифицирам с контекста, вложен във картинката Ви. Ще гласувам САМО при следните условия:
    1. Внесен законопроект от независим депутат за ЗИД на Изборен кодекс, в който ясно се регламентира механизма на граждански контрол на избиратели над избраните с техния вот.
    2. Наличие на система от референдуми, с която да се реализира пряката демокрация и всеки бг. гражданин с активно избирателно право ПРЯКО да влияе върху политическите решения, както и да има правната възможност с референдум да промени закон. -Пример- швейцарската избирателна система
    3. Наличие на правен механизъм, въведен в Изборният кодекс, чрез който един политик да има минималемн шанс да откаже да изпълни предизборните си обещания,когато много избиратели гласуват за него, както и реална правна възможност над 50 000 напр. граждани да имат правото да го бламират чрез сваляне от поста му
    4. Наличие само на пропорционална избирателна система
    5. Много внимателно оглеждане на правните условия , на които трябва да отговарят двойните българо турски граждани, за да им се предостави политическото право - избирателно право
    6. Вкарване от независим депутат в НС на ЗИД на Закона за българското гражданство и забрана за наличие на двойно гражданство, когато 2рата държава не е държава- член на ЕС
    Както виждате, разсъжденията ми не приличат мислите на едно безгласно яйце, нали? Намерете начин да осигурите изпълнението на 6тте поставени от мен условия, и Ви гарантирам 99% активност на избори:)

  • 4
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "Психологът ги нарича "нямото мнозинство на България", което с оттеглянето си от активна гражданска позиция символично показва нещо на политиците и останалите граждани. "След изборите политиците бързо забравят за негласуващите, но истината е, че негласуващите отдавна са забравили за политиците", коментира Димитров. Според него, когато хората започнат да се отчуждават от градивното и активно участие, това води до "гражданска смърт".
    За мен това е единственият неоспорим и на 100% отговарящ на действителността факт. Останалото е ...мълчание, съпроводено с еднопосочно пътуване го Терминал 2.

  • 5
    cheta avatar :-|
    cheta

    "Спирала на мълчанието" по Елизабет Нойман тук и сега НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ...Омръзнаха ни притворни словослагатели, омръзнаха заменки и уж-протести! ЩЕ ГЛАСУВАМ, няма да пасувам - против очакванията на диригентите!

  • 6
    ukashaka avatar :-|
    ukashaka

    може би комунистите се изплашиха, че ще загубят изборите, и подкупиха агенциите да вменяват на хората да не гласуват?

  • 7
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    До коментар [#6] от "Здравко Минчев":
    Не- истината е, че преди всички избори се постват статии, с които видите ли, ни се вменява задължението да гласуваме за този или онзи и се правят негативните внушения- щом не сте гласували,нямате право да се оплаквате или да недоволствате от новото политическо управление на държавата! СМЯХ! избирателното право във България е политическо ПРАВО„ А НЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ на всеки бг. гражданин- ние не сме Гърция и нямаме въведено законово задължение да гласуваме! Който иска да си упражни правото на глас, който иска да не го упражни! И още нещо- ИСТИНАТА Е , че ако не са избрани с НАШИЯТ глас и не преминат определената %на бариера, заложена в Изборния кодекс, политическите партии няма как да ни "управляват" чрез гласуване с чужди карти, "Верту' афери, свързаност с кръжец от фирми и т.н. - т.е. агитацията а гласуване налива 'вода" в тяхната "воденица"....

  • 8
    sashorama avatar :-|
    sashorama

    Успешните нации в повечето случай са придобивали правото на глас като са заплащали с кръвта си(преди 2-3 века). Ние го получихме някак изведнъж и на готово, съответно не го ценим. Кампанията скучна, кандидате не ни харесват. Искаме нещо по-така идеи да чуем, но незнаем точно какви. Толкова много хора са против статуквото 35-40% защо не си издигнат кандидат? Имат реални шансове да спечелят.

    Ако ти се струва, че гласът ти няма значение помисли върху следното. Политиците се стремят да спечелят вота на тези, които гласуват. Когато не гласуваш все едно казваш "Няма нужда да защитавате интересите ми. Аз така или иначе няма да ида до урните на следващите избори". Тогава ако гласуват само рибарите да речем то цялата кампания ще е насочена към тях и ние ще се чудим защо посланията не са обърнати към нас. Заместете рибарите с други обществени прослойки и ще резберете какво имам предвид.

    Признавам, че на предните президентски избори не гласувах защото кандидате бяха ужас. Сега има поне трима нормални кандидати и един развлекателно-алтернативе ако искате да се чувствате различни.

  • 9
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#8:"sashorama"]Ние го получихме някак изведнъж и на готово, съответно не го ценим. Кампанията скучна, кандидате не ни харесват. Искаме нещо по-така идеи да чуем, но незнаем точно какви. [/quote]
    Хммм- като адвокат много точно знам какво искам , защо го искам и защо съм написала пост № 3 точно с тези шест условия. Приемете ги като шест критики към нормативният текст, защото законът представлява общозадължително правило за поведение, адресирано към неограничен кръг субекти. Искам въвеждането на пряка демокрация чрез системата на референдуми. Простичко изречение, но ако стане реалност, едва ли ще има по-активен участник от мен на референдумите. Само, че - ако стане реалност, това означава неглижиране на силната роля на политическите партии, защото вече върху тях ще се оказва граждански контрол при всеки лобистки текст на един закон, а това няма да е добре за политиците и техните свързаности с ЕАДтата:)

  • 10
    istinskatalogika avatar :-?
    Логика

    [quote#8:"sashorama"] Когато не гласуваш все едно казваш "Няма нужда да защитавате интересите ми. Аз така или иначе няма да ида до урните на следващите избори"[/quote]
    Това е напълно погрешно и неподкрепено с нормативна база твърдение:) Изборите са и за президент. По Конституция
    КРБ Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
    Под "единството на нацията" се разбира и гласували,и негласували, и българи, и малцинства.
    Посочете ми нормативен текст, в който се казва, че ако лицето Х не гласува, това се отбелязва на видно място, народният представител има право на достъп до тези лични данни на лицето само за да разбере, че конкретното лице Х не е гласувало и именно това го мотивира да не защити конкретният икономически или правен интерес на лицето Х в Парламента, като гласува с "въздържал се" по внесен законопроект, който ще защити икономически или правни интереси на лицето Х ????:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал