Войната на таралежите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната на таралежите

Войната на таралежите

Младите в Европа имат своя собствена криза. Тя ги оставя без работа, с ниски очаквания и ще има дългосрочни последици

Огнян Георгиев
16173 прочитания

© Инна Павлова


Автор: Инна Павлова
Автор: Инна Павлова

Една тиха война тече в Европа. За нея няма да чуете в коридорите на Брюксел, нито във водещите новини.

Тя е още само икономическа, но скоро ще стане социална, а оттам - и политическа. Нейното бойно поле е пазарът на труда, а малките й битки се водят на стотици хиляди места всеки ден. Героите й не развяват знамена, не носят тениски на Че Гевара и не рутят паметници, а търсят работа. Наричат ги възмутените, защото откриха, че животът им няма да е лесен и подреден, какъвто го очакваха. Известни са и с друго име - младите европейци.

Мнозина може би са доловили полъха на тези промени едва преди дни, когато шепотът на тази революция за малко се превърна във вик. На 15 октомври в различни части на света и Европа хиляди хора, повечето млади, излязоха на улицата. Те не успяха да формулират особено ясни искания и останаха в новините най-вече с няколкостотин вандали, които подпалиха Рим. Но зад хаотичния им протест, поне в Европа, стоеше съвсем недвусмислено недоволство.

Младите не харесват икономическото състояние на държавите си и твърде видимата липса на перспективи. Още повече не им допада, че "новата нормалност" е кофти място, изпълнено с много трудности, малко пари и още по-малко работни места. Те знаят, че техният Рим изгоря и надали ще го търсят. Но от неговата пепел си градят бъдеще.

Възмутени са, но и прагматични. Свикват с трудностите и всеки ден търсят нови възможности. Вече не планират, не зависят и се нагаждат към обстоятелствата. Малко са тъжни - въпреки че в много случаи са най-образованото поколение на държавите си, свикват да се отказват от мечтите си. Но са и обнадеждаващи - оплакват се по-малко, работят много, без да очакват прекалено. Те са поколението между 20 и 30 и са бъдещето на европейската икономика (вижте портретите им тук).

Криза върху криза

Спусъкът на тази война стана Голямата рецесия. Европейските икономики се свиха драстично и спряха да произвеждат работни места. Тъй като в тежки времена младите са първите, които губят работата си, и последните, които я получават обратно, този удар беше понесен непропорционално от тях. Младежката безработица е в пъти по-висока от общата. Статистиката за ЕС е безпощадна: над една пета от всички европейци на възраст до 25 г. на пазара на труда са безработни. Това са над пет милиона души.

Този процент е нараснал драматично на някои места в последните няколко години: в Испания, Италия, Ирландия и балтийските страни най-вече (виж графиката). Притеснително се надига и броят на онези, които са се оттеглили изобщо от пазара на труда - т.нар. NEET*. Там, където протестите пулсираха най-силно, са очевидните болезнени точки - Рим, Мадрид, Лисабон, Атина.

Това би могло да е временно явление, ако кризата не се припокрива със структурния проблем, пред който са изправени много от европейските икономики. Затиснати между високите си дългове, фискалната строгост и изтичащата към Азия индустрия, те вероятно няма да създават достатъчно заетост още дълго време. Ефектите от това, че младите намират по-трудно, по-рядко и за по-кратко работа, ще бележат дългосрочно и държавите, и техните млади.

"На младежите им отнема много, много по-дълго да компенсират загубеното като потенциал при заплащането, а в някои случаи това изобщо никога не се наваксва", казва главният икономист на Международната организация по заетостта Стивън Тобин (виж интервюто). "Дори да намерят работа, тя ще иска по-малко умения и ще е доста по-ниско заплатена. Втория проблем е откъсването им от работната сила. Без надежда да намерят дори лоша работа, някои от тях престават изобщо да търсят. В дългосрочен план това е много тежко, защото работната ръка вече намалява и когато те напуснат пазара, е много трудно и скъпо да ги върнеш." Изследване на организацията е установило, че след криза, ако държавата изобщо успее да върне младежката безработица на предкризисни нива, това отнема около 11 години. 

Учи, за да не работиш

Да вземем най-тежкия случай - Испания. Страната има над 40% безработни млади и дори това да не отразява реалната ситуация заради черния пазар, е ясно, че става дума за национална трагедия. Дилемите на страната са до голяма степен адекватни за цяла Южна Европа - силно регулиран трудов пазар, който прави много трудно и скъпо уволняването на стари и наемането на нови работници, липса на силни сектори, които да дръпнат икономиката напред и да отворят нови работни места, слаба активност на частния сектор, много ниско заплащане и предимно временни договори за млади хора, обезценяване на университетските дипломи. "Много добре образовани хора избраха да започнат на имотния пазар, когато той надуваше балон, и сега са заклещени в грешен сектор от икономиката", казва икономистът Питър Готие от университета Vrije в Амстердам, който се занимава с трудови изследвания.

Социалните последици от икономическата мизерия са вече видими. Това, което в. NY Times нарече най-образованото поколение в историята на Средиземноморието, със сигурност преосмисля нуждата и ползата от висшето образование. "Отгледани сме със слогана "учи и ще сполучиш", но всички, които са инвестирали в образование, са свръхквалифицирани. И ако си намерят работа въобще, тя не е по специалността, а заплащането е едва около 1000 евро", казва 31-годишната Гаел от Барселона. Дипломата от университета вече не само не е гаранция за успех, но дори и за работа. Еднакъв брой от хората със и без висше образование (около 50%) са песимисти за намирането на работа, сочи изследване на "Евробарометър".

Част от причината е в изобилието от образовани кадри, друга - в несъответствието между търсенето и предлагането на специалности. "Доскоро висшето образование беше действително задължително условие – не можеше да получиш дадена работа без него, но нека се замислим доколко това е значимо за работодателите", казва директорът на българския клон на Manpower Надя Василева. Италианският психолог Игор Саломоне казва, че през 26-годишната си кариера е видял промяна в мотивацията и подхода на младите. Днес то се е превърнало в натрупване на дипломи и специализации, чиято цел е да отложат момента на влизане на трудовия пазар. Това увеличава очакванията и когато ги сблъска с все по-тъжната реалност, последиците са тежки.

Другото място, където младите обичат да се крият, е при мама и тате. "Оцеляваме благодарение на помощта на родителите си. Те са нещо като министерство на социалните грижи за нас", признава Гаел. Тя определено не е сама. Изследване на "Евробарометър" сочи, че половината от хората между 18 и 34 години в ЕС живеят с родителите си. С ниските заплати това им позволява да поддържат някакъв стандарт на живот. "В Италия изключително голяма част от хората между 24 и 35 години не работят и имаме почти 2 милиона NEET", казва Елеонора Волтолина от Repubblica degli Stagisti - специализирано онлайн издание, което помага прехода към работния пазар на младите. "Страхуваме се за бъдещето им: сега имат временна работа, печелят малко и искат пари от родителите си. Но след 15-20 години кой ще плаща сметките им, а после и пенсиите?"

И на изток, и на запад

В Южна Европа проблемът е най-спешен и видим, но той не съществува и другаде. Швеция, Финландия и Дания са наравно или изпреварват Испания и Ирландия по процент на младите, които биха искали да работят за известно време или за постоянно в чужбина. Дания има същото съотношение на млади безработни към общия брой на незаетите като Испания. Дори в Германия, най-добре представящата се европейска икономика с най-ниска младежка безработица, 20% от младите не виждат перспективи за себе си, показва скорошно проучване. А Великобритания, където скоро младежи вилняха по улиците на големите градове, регистрира тази година най-високата стойност на младежка безработица, откакто се води статистика. "Скоро ще минем един милион души, което ще е национална трагедия", казва Тони Пиърс от Националния съвет на британските студенти. 

Източна Европа има същия проблем, но е по-различна като реакция. Свикнали с термина криза и отгледани от поколение, което вече претърпя сериозен срив в социалния си стандарт, младите тук са по-привикнали и сякаш по-пригодени да живеят в трудни времена. Проучване в европейските университети показа например, че над половината от младите на изток от Виена искат да започнат собствен бизнес, докато в Западна Европа този процент е под 30%. На пазар, на който ще е все по-важно да си предприемчив и да събираш умения, това е важна разлика. Ниската база, от която идват, означава, че техният стандарт все още ще се вдига, но по-бавно. С две думи, ако на Запад знаят, че скоро няма да живеят като предишното поколение, на Изток знаят, че скоро няма да живеят като на Запад.

Прецакани, но не обречени

Да си млад в Европа днес не е лесно. Едно поколение, което гледаше на бъдещето с надежда, вече го чака със страх. Но е достатъчно да видите как това събужда нови умения в тях и колко активни ги прави, за да разберете, че те не са обречени. "Те са реалисти и знаят какви са възможностите и шансовете", казва проф. Клаус Хурелман от берлинския Hertie School of Governance, който изследва социалните настроения. "Те дори са по-готови от родителите си да приемат по-ниския си жизнен стандарт."

Според социолози, политолози и изследователи това е поколение, което няма подредени и ясни връзки с работата, с институциите, с държавата. Те ще скачат от място на място, защото още с влизането си на пазара са научени, че така е по-добре, отколкото да седиш и да чакаш. Ситуацията ще ги отучи да планират дългосрочно, но ще ги направи по-склонни да рискуват.

Един голям позитив на тази ситуация може да е разрушаването на дългогодишната стигма върху риска и провала в европейската работна култура. Ако си започнал с фалстарт, ще ти е по-лесно да го приемаш и да опиташ отново - нещо, което стои в основата на американската предприемаческа култура.

Те ще опитват, както 28 годишната Анна от Полша, да се хвърлят с главата напред и да рискуват. Ще работят много и ще имат все по-тънка линия между личния и професионалния живот, както Филип от Германия. Ще са недоволни от системата и политиците, както Илиана от Гърция, но ще им дадат време да ги чуят. На тях по израза на политолога Иван Кръстев "революцията ще им се случи".

Протестите миналата седмица бяха първата им контраатака в тази война. "Ако обществото не им предостави възможности за развитие и финансова независимост, тогава, разбира се, това ще бъде фрустрирано и депресирано поколение, но може и да се надигне и да вика", смята проф. Хурелман. "Засега мисля, че те предпазливо тестват. Ако сегашните протести нямат никакъв ефект върху политическата система, да кажем, до година-две, тогава ще дойдат екстремните групи."

Повече от ясно е, че хората в тази война са откъснати от онези, които управляват. За европейските политици финансовите пазари са все още най-важният проблем. Те наливат пари в банките, претендирайки, че така гарантират бъдещето на младите.

"Възмутените" още не са открили лоста, с който техните искания да задвижат политическата система. Но без съмнение ще го намерят. А дотогава ще се справят, защото, както казва 22-годишният испанец Хавиер Гомес, "дали ще се чувстваш прецакан, безнадежден или оптимист е въпрос на лична философия".

*Not in Employment, Education or Training - хора, които не учат, не работят и не се обучават

По темата работиха Зорница Стоилова, Светломира Гюрова, Силвия Радославова, Доника Денева, Берлин, Младен Петров, Варшава, Райна Кастолди, Милано

Автор: Инна Павлова
Автор: Инна Павлова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

129 коментара
  • 1
    npaine avatar :-|
    NPaine
    • -44
    • +132

    Що не питате абсолвент машинен инженер, физик, математик, химик, биолог примерно в Германия или Франция, как се справя с безработицата? Ама първо трябва да намерите безработен такъв.

    Много е лесно да завършиш социология, графичен дизайн, изкуство, медии или нещо подобно и да кажеш след това, че държавата ти е виновна че няма работа в твоята област.

    Никой не е виновен на младите, че са избрали да учат страхотно интересни, но в същото време ненатоварващи специалности с които трудно се намира работа след време.

  • 2
    stg avatar :-|
    stg

    [quote#1:"NPaine"]Никой не е виновен на младите, че са избрали да учат страхотно интересни, но в същото време ненатоварващи специалности с които трудно се намира работа след време. [/quote]
    +++++++++++++++++++++++++++

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "NPaine":

    Не може всички да са инженери, физици и математици, финансисти.. всъщност може, но тогава ще се наводни и този пазар. Колко от младите хора имат способностите за хай-тек професии? А останалите? Проблемът е, че професиите за обикновените хора изчезват в едни страни и се намират само в работилниците на света - Китай, Индия и т.н. Глобализацията не прощава.

    Като се има предвид, че високообразованите и с търсена професия хора са не повече от 10-20% от всички. Останалите какво да правят? Пасти ли да ядат? С какво?


  • 4
    stg avatar :-|
    stg

    До коментар [#3] от "mick":

    тук не става дума за обикновени професии а за "престижните " професии от типа на баницата мекото, работи се каквото има това е положението , алтернативата е изкуствена заетост което вече ще е напълно победил социализъм и край на Европа а и не само като развити държави

  • 5
    dggm avatar :-|
    dggm

    Повечето хора се раждат без бъдеще, живеят без особени надежди и умират в мизерия. Няма надежда.

    60-те години пращахме хора на луната и имаше усещане за бъдеще. Днес магистри по физика се опитват да работят във финансите, а едрия капитал се субсидира от данъците на средната класа. Имаме играчки, но нямаме надежди.

    Контрастът е крещящ.

  • 6
    vstoyanov avatar :-|
    vstoyanov

    До коментар [#3] от "mick":

    искаш да кажеш, че в идния и китай е пълно със социолози, политолози, историци, кинаджии, и хора, завършили история на изкуството?

  • 7
    npaine avatar :-|
    NPaine

    До коментар [#3] от "mick":

    В Европа, или конкретно Германия, има дефицит на инженери и информатици. Нещо за което се знае от години, да не кажа десетилетия. Т.нар. арт и хуманитарни специалности по дефиниция са по безперспективни по отношение на работа. Тази информация е достатъчна на всеки един бъдещ студент да направи рационален избор относно желанията си за следване с оглед на бъдещата работа.

    Индийците и китайците бълват инженери и технически специалисти просто защото те дават най-добрите възможности да се излезе от мизерията и нищетата. Младежите са им гладни и такива които се оплакват, че не разбират от математика или нещо подобно си остават в провинцията да гледат ориз. Европейските младежи не са гладни, те са преяли до пръсване, презадоволени са и дегенерират. Няма по голям егоизъм от това да кажеш, "Аз не разбирам от математика за това ще уча нещо с което след 4 години е доста вероятно да нямам работа" - само човек живеещ в лукс може да го каже. Моят личен опит ми е показал че хората които избират подобно оправдание, просто не си дават достатъчно зор и избират по лесният път.

    До коментар [#5] от "dggm":

    Може би най-дорбите квантитативни финансисти са именно физиците. Щото могат да мислят, да правят модели и т.н. е на да развиват празни теории и да водят счетоводство.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#6] от "vstoyanov":


    Искам да кажа, че проблемът е много по-голям от това, че младите хора избират неподходящи професии. Освен това нали знаете, че не всеки може да бъде инженер, както и не всеки може да бъде писател или художник.

  • 9
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#1] от "NPaine":

    'ноо си прав!

    До коментар [#3] от "mick":

    Май френд, стана ясно и на слепите, че една икономика няма бъдеще ако не произвежда и изнася. Няма нужда всички да учат "хай тек". Във фабриките могат да работят и стругари, шлосери, оператори на машини с ЦПУ. Проблемът е, че младите искат да са в офис и да не си дават зор.

    Сегашният начин на живот създава изнежени мързеливци, а не хора, годни да оцеляват.

  • 10
    npaine avatar :-|
    NPaine

    [quote#8:"mick"] Освен това нали знаете, че не всеки може да бъде инженер, както и не всеки може да бъде писател или художник.[/quote]

    Кой го казва? Откъде го знаем? Това са клишета, ползвани за оправдание.

    Имаш две ръце, имаш мозък, какво ти пречи да бъдеш каквото пожелаеш?

    Не говоря за истинските природни гении разбира, там нещата са други.

    Но с достатъчно усилия и упражнения, всеки един може да нарисува и най-прекрасната картина и да реши и най-сложното диференциално уравнение. Обаче трябва да си седне на задника, а не да се занимава с алабалистики.

    Човек сам си поставя бариерите на развитие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK