С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
129 21 окт 2011, 15:08, 15857 прочитания

Войната на таралежите

Младите в Европа имат своя собствена криза. Тя ги оставя без работа, с ниски очаквания и ще има дългосрочни последици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Инфографика

[[linkdosie]]Една тиха война тече в Европа. За нея няма да чуете в коридорите на Брюксел, нито във водещите новини.

Тя е още само икономическа, но скоро ще стане социална, а оттам - и политическа. Нейното бойно поле е пазарът на труда, а малките й битки се водят на стотици хиляди места всеки ден. Героите й не развяват знамена, не носят тениски на Че Гевара и не рутят паметници, а търсят работа. Наричат ги възмутените, защото откриха, че животът им няма да е лесен и подреден, какъвто го очакваха. Известни са и с друго име - младите европейци.


Мнозина може би са доловили полъха на тези промени едва преди дни, когато шепотът на тази революция за малко се превърна във вик. На 15 октомври в различни части на света и Европа хиляди хора, повечето млади, излязоха на улицата. Те не успяха да формулират особено ясни искания и останаха в новините най-вече с няколкостотин вандали, които подпалиха Рим. Но зад хаотичния им протест, поне в Европа, стоеше съвсем недвусмислено недоволство.

Младите не харесват икономическото състояние на държавите си и твърде видимата липса на перспективи. Още повече не им допада, че "новата нормалност" е кофти място, изпълнено с много трудности, малко пари и още по-малко работни места. Те знаят, че техният Рим изгоря и надали ще го търсят. Но от неговата пепел си градят бъдеще.

Възмутени са, но и прагматични. Свикват с трудностите и всеки ден търсят нови възможности. Вече не планират, не зависят и се нагаждат към обстоятелствата. Малко са тъжни - въпреки че в много случаи са най-образованото поколение на държавите си, свикват да се отказват от мечтите си. Но са и обнадеждаващи - оплакват се по-малко, работят много, без да очакват прекалено. Те са поколението между 20 и 30 и са бъдещето на европейската икономика (вижте портретите им тук).



Криза върху криза

Спусъкът на тази война стана Голямата рецесия. Европейските икономики се свиха драстично и спряха да произвеждат работни места. Тъй като в тежки времена младите са първите, които губят работата си, и последните, които я получават обратно, този удар беше понесен непропорционално от тях. Младежката безработица е в пъти по-висока от общата. Статистиката за ЕС е безпощадна: над една пета от всички европейци на възраст до 25 г. на пазара на труда са безработни. Това са над пет милиона души.

Този процент е нараснал драматично на някои места в последните няколко години: в Испания, Италия, Ирландия и балтийските страни най-вече (виж графиката). Притеснително се надига и броят на онези, които са се оттеглили изобщо от пазара на труда - т.нар. NEET*. Там, където протестите пулсираха най-силно, са очевидните болезнени точки - Рим, Мадрид, Лисабон, Атина.

Това би могло да е временно явление, ако кризата не се припокрива със структурния проблем, пред който са изправени много от европейските икономики. Затиснати между високите си дългове, фискалната строгост и изтичащата към Азия индустрия, те вероятно няма да създават достатъчно заетост още дълго време. Ефектите от това, че младите намират по-трудно, по-рядко и за по-кратко работа, ще бележат дългосрочно и държавите, и техните млади.

"На младежите им отнема много, много по-дълго да компенсират загубеното като потенциал при заплащането, а в някои случаи това изобщо никога не се наваксва", казва главният икономист на Международната организация по заетостта Стивън Тобин (виж интервюто). "Дори да намерят работа, тя ще иска по-малко умения и ще е доста по-ниско заплатена. Втория проблем е откъсването им от работната сила. Без надежда да намерят дори лоша работа, някои от тях престават изобщо да търсят. В дългосрочен план това е много тежко, защото работната ръка вече намалява и когато те напуснат пазара, е много трудно и скъпо да ги върнеш." Изследване на организацията е установило, че след криза, ако държавата изобщо успее да върне младежката безработица на предкризисни нива, това отнема около 11 години. 

Учи, за да не работиш

Да вземем най-тежкия случай - Испания. Страната има над 40% безработни млади и дори това да не отразява реалната ситуация заради черния пазар, е ясно, че става дума за национална трагедия. Дилемите на страната са до голяма степен адекватни за цяла Южна Европа - силно регулиран трудов пазар, който прави много трудно и скъпо уволняването на стари и наемането на нови работници, липса на силни сектори, които да дръпнат икономиката напред и да отворят нови работни места, слаба активност на частния сектор, много ниско заплащане и предимно временни договори за млади хора, обезценяване на университетските дипломи. "Много добре образовани хора избраха да започнат на имотния пазар, когато той надуваше балон, и сега са заклещени в грешен сектор от икономиката", казва икономистът Питър Готие от университета Vrije в Амстердам, който се занимава с трудови изследвания.

Социалните последици от икономическата мизерия са вече видими. Това, което в. NY Times нарече най-образованото поколение в историята на Средиземноморието, със сигурност преосмисля нуждата и ползата от висшето образование. "Отгледани сме със слогана "учи и ще сполучиш", но всички, които са инвестирали в образование, са свръхквалифицирани. И ако си намерят работа въобще, тя не е по специалността, а заплащането е едва около 1000 евро", казва 31-годишната Гаел от Барселона. Дипломата от университета вече не само не е гаранция за успех, но дори и за работа. Еднакъв брой от хората със и без висше образование (около 50%) са песимисти за намирането на работа, сочи изследване на "Евробарометър".

Част от причината е в изобилието от образовани кадри, друга - в несъответствието между търсенето и предлагането на специалности. "Доскоро висшето образование беше действително задължително условие – не можеше да получиш дадена работа без него, но нека се замислим доколко това е значимо за работодателите", казва директорът на българския клон на Manpower Надя Василева. Италианският психолог Игор Саломоне казва, че през 26-годишната си кариера е видял промяна в мотивацията и подхода на младите. Днес то се е превърнало в натрупване на дипломи и специализации, чиято цел е да отложат момента на влизане на трудовия пазар. Това увеличава очакванията и когато ги сблъска с все по-тъжната реалност, последиците са тежки.

Другото място, където младите обичат да се крият, е при мама и тате. "Оцеляваме благодарение на помощта на родителите си. Те са нещо като министерство на социалните грижи за нас", признава Гаел. Тя определено не е сама. Изследване на "Евробарометър" сочи, че половината от хората между 18 и 34 години в ЕС живеят с родителите си. С ниските заплати това им позволява да поддържат някакъв стандарт на живот. "В Италия изключително голяма част от хората между 24 и 35 години не работят и имаме почти 2 милиона NEET", казва Елеонора Волтолина от Repubblica degli Stagisti - специализирано онлайн издание, което помага прехода към работния пазар на младите. "Страхуваме се за бъдещето им: сега имат временна работа, печелят малко и искат пари от родителите си. Но след 15-20 години кой ще плаща сметките им, а после и пенсиите?"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 7929 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2648 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Кризисно и лично

Седем младежи от Европа разказаха своите истории пред "Капитал"

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10