С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
110 21 окт 2011, 15:46, 25743 прочитания

Родени в кризата

Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."

Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.


Близо 60 хил. души на възраст между 16 и 24 години обаче нямат нейния късмет. Толкова са безработните младежи според статистиката на НСИ към края на първата половина на годината (виж графиката). Броят им прогресивно нараства през последните три години, този на заетите  намалява, а прогнозите са тези две тенденции да се запазят и в близко бъдеще. С това България се вписва в тревожната тенденция, характерна за Южна Европа, като регистрира и едни от най-високите нива на дългосрочна безработица сред младежите в ЕС (виж тук) Към мрачните числа можем да прибавим и неблагоприятната демографска структура, която показва, че тук възрастните са и ще бъдат мнозинство дълго време.

Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев зад ръста на младежката безработица в страната стоят същите причини, както зад този на общата безработица. "По-неблагоприятната обстановка на пазара на труда винаги се отразява по-зле на младите хора, защото те нямат опит и CV и наемащите са по-малко склонни да рискуват с тях. Общият спад на заетостта продължава, защото компаниите се опитат да увеличат производството, без да разширяват заетостта, и не наемат в момента", коментира той, но казва, че дори и извън кризата безработицата сред младежите е по-висока от общата. По думите му, когато фирмите започнат да се съвземат и отново да търсят работници, по-бързо ще се възстановят онези млади хора, които са с по-висока квалификация, а повече ще страдат онези, които са с ниска.

Това е слаба утеха за 23-годишния Сибил, който се е дипломирал преди около година в Софийския университет "Регионално развитие и политики" и от осем месеца безуспешно търси работа в сферата на публичния мениджмънт. Единственият му стаж по специалността в консултантска компания за европроекти е продължил около шест месеца, след което фирмата е излязла от бизнеса. "Добре, че живея в София с родителите си и все още мога да си позволя лукса да отхвърлям офертите на кол-центровете", казва Сибил. Но бърза да добави: "Засега."



Междувременно уменията на тези, които чакат пред затворените врати, бързо остаряват, а продължителната пауза между университета и работата сковава шансовете им да наваксат както с професионалното си развитие, така и с доходите си. "Тези групи остават не просто извън пазара на труда, но и с много свити възможности за потребление, и то във възраст, когато покупателната способност се явява доста съществена част от самочувствието и себевъзприемането им", обръща внимание социологът от "Алфа рисърч" Радостина Ангелова. Според нея ефектите от това няма да са само икономически, но и психологически. "Дългосрочната безработица сред младежите със сигурност ще окаже влияние върху изграждането на трудови навици, върху цялостната им мотивация и стремежи", уточнява тя.

Всъщност, когато рисуват портрета на поколението на 16-24-годишните в България, различните експерти - от социолози до икономисти, смятат, че макар и най-образовано, то е най-слабо подготвено за предизвикателствата на свободния пазар. Социалният психолог Найден Николов е убеден, че причините следва да се търсят в семейството и училището. "България като всички южни култури е фокусирана върху образа на детето. То е специфичен център, а прекомерната грижа към него всъщност създава зависимост и чувство за безотговорност", обяснява той. Голяма част от младежите продължават да зависят от бюджета и начина на живот на родителите си до 30-годишна възраст. Според Николов това води до инфантилизацията им и те очакват да получават наготово от държавата, така както са привикнали от семейството си.  

Училището продължава идеята за тази зависимост, подхранвайки митологичната схема за Велика България, която няма потвърждение в реалния живот. В него общия план го няма, всеки се грижи сам за себе си. В същото време училището не възпитава онези социални умения и трудови навици, които имат практическо приложение. Неспособността на младите да се включат ефективно в икономиката не е резултат единствено на кризата, смята Найден Николов, а и на натрупани културни комплекси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 3293 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2707 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Кризисно и лично

Седем младежи от Европа разказаха своите истории пред "Капитал"

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Още едни желаещи да строят небостъргачи в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков