Родени в кризата
Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."
Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
110 коментара
не е станало много ясно, но аз държа да кажа, че не се чувствам прецакана - най-малкото от гео-политическата обстановка или от историческия момент. да се чувстваш "прецакан" е доста пораженско и всяко едно поколение може да си намери причина да се чувства така.
За образованите млади хора завършили навън ситуацията е доста кофти и в емоционален план. Комбинацията от криза, от една страна, и от друга, специфична местна среда вървяща по съвсем друга логика от тази на която са били обучавани, може ужасно много да депресира всеки един млад човек.
Когато аз се "завръщах" преди повече от 6 години имаше т.нар. "оазиси на растежа" - чужди (а и някои местни) компании, които търсеха образовани млади хора и бяха готови да плащат достатъчно високи заплати за да ги мотивират. По този начин, човек можеше да се изолира в известна степен от местната среда и да се чувства сравнително добре в БГ.
За съжаление в настоящата ситуация високите заплати са непостижими. Затова, съветът ми към по-младите е да приемат ситуацията без излишна драма и да потърсят работната и социална среда в която се чувстват най-комфортно.
"казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL." Ха, колежке, аз ли да Ви уча- просто направете необходимото, за да се реализирате напр. в адвокатската професия- като самонаето лице , а не като юрисконсулт на трудов договор със собственик на фирма със завършено основно образование, който ще ви предоставя заплата 600лв:) Много е сложно,но всички сме минали от там и сме оцелели-животът ще Ви научи на много неща:)
Колега, няма нужда да се учим на каквото и да е. Подкрепям становището ви, че е сложно и всички са минали/минават/ през това.
Както добре знаете, Общото и Римското право въобще не са еднакви, а и не случайно съм избрала специализация "Права на човека". Това вече не е чисто правна дисциплина и де факто аз не практикувам като юрисконсулт за 600 лева. Тук говорихме за нещата като цяло, не за моята или за чиято и да е друга професия. Като цяло - би било добра идея, но аз лично се чувствам удовлетворена от това, което правя.
А за "прецакването'', Събина така е. И аз това се опитах да кажа... и все пак, нещата са малко или много относителни. ;)
До коментар [#4] от "lyubomiram":
Колежке, ориентирайте се към търсене поне на стажове към европейските и международните институции... Те са едни от малкото, които в момента наемат нови хора.
До коментар [#3] от "dqdomart":
Ти луд ли си? И да трябва да търси клиенти сама? Да плаща на адвокатската колегия встъпителна такса и ежемесечен членски внос? После сама да търси циганета, на които да защитава правата на човека по ирландски? И от това нагоре старите прокурори или дъртите хиени старите айдукати, с диплома от Югозападния или от Русенския да я изядат с чорапите в съдебна зала?
Нееееее, по-добре юрисконсулт в някоя НПО, което да плаща 2 - 3 000 ойро всеки месец, да дава служебен лаптоп, телефон и Мини Купър, за писане на проекти за законопроекти уреждащи ромската евроинтеграция!
Адвокатура, частен бизнес.... такъв риск не е оправдан! А и за частен български бизнес, за местните условия не се учи нито в Дъблин, нито в Лондон, пък ако щеш и в Берлин.
В БГ уменията и знанията не са фактори за успех и реализация. Примери за некомпетентност и безхаберие има достатъчно във всички сфери тъй-че няма смисъл да изброявам. Резултатите са видни ясно за почти всеки мислещ човек. Идеята в началото е крехко цвете, което ако няма подходящи условия за развитие загива.
А някой от вас празнодумци, би ли обяснил защо повечето от тия младежи просто не искат да работат, докато мама и тати дават, или искат да публикувам 120 скайп абонати и да ги питате, работят ли, не работят ли, защо,и най вече къде са търсили работа и като кажат ми там ми предлагаха ма аз там ни е мога...... ма тва ся не е за мен ..................ама нещо по престижно така искам.....................
Или хита- ама то няма работа.............а аз търся ама няма.............и после ти обяснявя че не бил спал от 23 часа щото нещо с фейсбука и скайпа некъв лаф дъ гу еба с неква пичка ама направо малиииииииииииии цццццц
страшна, а утре и на кафе шъ са ходи ама към 4 че трява да се спи а сега е вече 5 сутринта.................................. ама търсим работа бе брат търсим яко..........................................в хола да доиде сама...........млада и хубава секретарка с напращели силиконки и да каже......нося ви официална покана за работа, моля подпишете тук и си вземете тройкаджийската диплома за средно образовани да я сложим в златна рамка, господин ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР.
Поздравления, че не сте се отказали. Желая ви успех!
Браво за статията!
Има верни неща, но и много неверни. Да! Голяма част от младите са с много добро образование! Да! Най-голямата безработица е... Всъщност, къде? Сред хората до 29 години? Сред жените, над 50? Сред ромите? От край време тези групи са най-многобройни! И, не се знае точния им брой, защото, много от тях си търсят спасение сами: чрез обяви, интернет, познати... Малцина успяват! Няма как да скриеш, че дълго си бил зад борда! Това значи, че дори и да успееш да започнеш работа, снижавайки претенциите си значително, получаваш едно отношение от колеги и шефове, каквото получава прибраното по милост сираче! И, ако не издържиш, защото си имаш самочувствие и гордост, напуснеш, не ти дават заработеното, а част от него, като ехидно ти казват, да си доволен, че не си съвсем "капо"! Няколко такива опита и си абсолютно смазан и обезверен! Изключение ли са тези ситуации? Не! Твърде много са! И, не само сред младите! Във всички изброени по-горе групи са масови, а сред неизброените - не са изключение!Не знам кой и как приема предлаганата помощ: – 9 подписа в бюрото и тръгваш на помощи! 14 дни метеш улиците, заедно с тези, дето нищо друго не умеят и получаваш 43 лева, без малко! Мерси! Ако си инвестирал над 2 десетилетия в образование, ако си натрупал над 20 години стаж и опит в различни сфери - не ти е мястото на улицата, с метлата, за 43 лева! Преди време гледах филм. Там млада, красива, образована жена беше изпаднала в подобна безизходна ситуация и молеше застаряващ мъж да я наеме за продавачка. Той, явно добре преценил потенциала и, каза: Лесно ще те направя продавачка, но, потенциалът ти ще си остане недоразвит! Веднъж изградила си реноме на човек от помощния персонал, никога няма да те възприемат като Дама! А, ти си Дама! В последните 22 години, с малко прекъсвания, бяха смазани страшно много реномета! А, се оплакват, че няма читави хора, които да наемат!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.