Родени в кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Родени в кризата

Любомира (23г.) за бъдещето си: "The World"

Родени в кризата

Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм

Зорница Стоилова
26565 прочитания

Любомира (23г.) за бъдещето си: "The World"

© Цветелина Белутова


Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."

Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.

Близо 60 хил. души на възраст между 16 и 24 години обаче нямат нейния късмет. Толкова са безработните младежи според статистиката на НСИ към края на първата половина на годината (виж графиката). Броят им прогресивно нараства през последните три години, този на заетите  намалява, а прогнозите са тези две тенденции да се запазят и в близко бъдеще. С това България се вписва в тревожната тенденция, характерна за Южна Европа, като регистрира и едни от най-високите нива на дългосрочна безработица сред младежите в ЕС (виж тук) Към мрачните числа можем да прибавим и неблагоприятната демографска структура, която показва, че тук възрастните са и ще бъдат мнозинство дълго време.

Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев зад ръста на младежката безработица в страната стоят същите причини, както зад този на общата безработица. "По-неблагоприятната обстановка на пазара на труда винаги се отразява по-зле на младите хора, защото те нямат опит и CV и наемащите са по-малко склонни да рискуват с тях. Общият спад на заетостта продължава, защото компаниите се опитат да увеличат производството, без да разширяват заетостта, и не наемат в момента", коментира той, но казва, че дори и извън кризата безработицата сред младежите е по-висока от общата. По думите му, когато фирмите започнат да се съвземат и отново да търсят работници, по-бързо ще се възстановят онези млади хора, които са с по-висока квалификация, а повече ще страдат онези, които са с ниска.

Това е слаба утеха за 23-годишния Сибил, който се е дипломирал преди около година в Софийския университет "Регионално развитие и политики" и от осем месеца безуспешно търси работа в сферата на публичния мениджмънт. Единственият му стаж по специалността в консултантска компания за европроекти е продължил около шест месеца, след което фирмата е излязла от бизнеса. "Добре, че живея в София с родителите си и все още мога да си позволя лукса да отхвърлям офертите на кол-центровете", казва Сибил. Но бърза да добави: "Засега."

Междувременно уменията на тези, които чакат пред затворените врати, бързо остаряват, а продължителната пауза между университета и работата сковава шансовете им да наваксат както с професионалното си развитие, така и с доходите си. "Тези групи остават не просто извън пазара на труда, но и с много свити възможности за потребление, и то във възраст, когато покупателната способност се явява доста съществена част от самочувствието и себевъзприемането им", обръща внимание социологът от "Алфа рисърч" Радостина Ангелова. Според нея ефектите от това няма да са само икономически, но и психологически. "Дългосрочната безработица сред младежите със сигурност ще окаже влияние върху изграждането на трудови навици, върху цялостната им мотивация и стремежи", уточнява тя.

Всъщност, когато рисуват портрета на поколението на 16-24-годишните в България, различните експерти - от социолози до икономисти, смятат, че макар и най-образовано, то е най-слабо подготвено за предизвикателствата на свободния пазар. Социалният психолог Найден Николов е убеден, че причините следва да се търсят в семейството и училището. "България като всички южни култури е фокусирана върху образа на детето. То е специфичен център, а прекомерната грижа към него всъщност създава зависимост и чувство за безотговорност", обяснява той. Голяма част от младежите продължават да зависят от бюджета и начина на живот на родителите си до 30-годишна възраст. Според Николов това води до инфантилизацията им и те очакват да получават наготово от държавата, така както са привикнали от семейството си.  

Училището продължава идеята за тази зависимост, подхранвайки митологичната схема за Велика България, която няма потвърждение в реалния живот. В него общия план го няма, всеки се грижи сам за себе си. В същото време училището не възпитава онези социални умения и трудови навици, които имат практическо приложение. Неспособността на младите да се включат ефективно в икономиката не е резултат единствено на кризата, смята Найден Николов, а и на натрупани културни комплекси.

Омагьосаният кръг на нереалните очаквания

Наблюденията му се потвърждават и на пазара на труда. Според Надя Василева, управляващ директор на консултантската компания Manpower, впечатленията на бизнеса са, че младежите са разглезени, не са готови да поемат отговорности и на тях не може да се разчита. "Мама и татко стоят зад гърба им здраво и ако ги уволнят, те се връщат при тях. Има хора, които просто не търсят, не искат работа", заявява тя.

Една част от тях са развили и нереалистични очаквания какво може да им предложи пазарът на труда в самото начало на професионалното им развитие. Въпреки че на теория разполагат с цялата информация на света за това какво е средното възнаграждение в страната и какво предлага бизнесът в момента, са се вкопчили в търсенето на голямата заплата, която бързо да им осигури начина на живот, който смятат, че заслужават. Надя Василева разказва, че често се сблъсква с отношението "не е толкова важно какво ще правя, важното е да изкарвам пари".

"Не можете да очаквате от един млад човек да има дългосрочни цели. Той не си дава сметка как иска да се развие кариерата му, а търси краткосрочното решаване на даден свой проблем", коментира Всилева. Поколението на 16-24-годишните не прави планове. Обръща посоките и прескача от едно работно място на следващо, така както сърфира в интернет в разбърканата логика на линковете.

Но слаби в стратегиите, оказва се, са не само младежите, а и самите работодатели. Те са развили нереалистични очаквания към това какви хора има пазара на труда в България. "Много от компаниите нямат дългосрочна стратегия за своите кадри и не си дават сметка, че неблагоприятната демографска структура бързо ще ги лиши от такива въобще", предупреждава Надя Василева от Manpower. Тя разказва, че работодателите са изключително селективни и взискателни в подбора си, отказвайки да приемат факта, че хората, които търсят, просто ги няма на пазара. Често настояват на формалните изисквания към кандидатите, без да вникнат в човека отсреща и да разпознаят потенциала му да се развие в този, който им е нужен, при това за кратко време.

Невъзможността на двете страни - младежите и работодателите - да се срещнат в очакванията и изискванията си е проблем, много по-дълбок и по-стар от кризата. Дисбалансът между търсене и предлагане на пазара на труда е структурен недостатък, който още дълго ще формира тревожната статистика на младежката безработица.

Ключът за това бизнесът и младите хора да си бъдат взаимно полезни е в образованието, което бълва самоцелно абстрактни кадри без практическа подготовка, сляпо за нуждите на частния сектор. "Преподавателите ни са толкова далеч от бизнеса, колкото не може да бъде", разказва 23-годишният бакалавър в СУ Сибил. Горчивият му опит го е научил, че дори някои от тях да работят по реални проекти, рядко включват студентите в тях, затваряйки им вратата за възможността да превърнат знанията си в умения и контакти.

А пазарът се променя толкова динамично, че студентите усещат как това това, което са учили през първата година, на петата вече не е актуално. "Образованието и бизнесът трябва да подходят към подготовката на кадрите по много по-бърз и съобразен с изискванията на средата начин", казва Надя Василева от Manpower. Или отново се завъртат в омагьосания кръг на нереалните очаквания.

"Крайно време и едните, и другите да се събудят за реалността и да си направят план - ако са работници, как да бъдат конвертируеми на пазара на труда, а ако са работодатели - как да бъдат успешни в бизнеса, намирайки талантите, които са им необходими", добавя още тя.

Да излъжеш системата

Въпреки притесненията на социолози и психолози за поредното прецакано от обстоятелствата поколение една част от младежите съумяват да превърнат дефектите на средата и съзряването си в свои конкурентни предимства. Това, че не умеят да планират, всъщност ги кара да са гъвкави и готови да правят промени непрекъснато. Хилядите часове онлайн са възпитали у тях култура на споделяне, която умните успяват да превърнат в безценна мрежа от дигитални контакти. Те винаги познават някого, който познава някого, който познава някого. Израстването през 90-те е формирало у тях здравословен прагматизъм, който им помага сами да наваксат дефицитите на образованието и да излъжат грешките в системата.

Компаниите биха могли да впрегнат тези потенциал и енергия в бавния си път към оздравяване, привличайки не работници, а таланти, които да споделят каузите и ценностите на бизнеса им. Както казва икономистът Георги Ганев - във всички сектори има потенциал за развитие, зависи как фирмите съумеят да го развият. 

Когато преди няколко месеца Събина (28 г.) е съкратена от работата си на редактор в новинарски сайт с мотива "оптимизация на разходите", решава, че вместо да потъне в спиралата на самосъжалението, ще направи промяната в кариерното си развитие, за която отдавна мечтае. Убедена, че търсенето на работа по обяви не е ефективна стратегия, тя решава да организира кампания "търся работа" през личния си блог и мрежата си от контакти в Twitter и Facebook. "Това показва, че познаваш правилата на играта още преди да влезеш в нея. И се оказа, че работа има, просто не я намираш по стандартните начини", разказва Събина. Вече води преговори за работа по проект за управление на съдържание в социалните мрежи. "Трябва да избираш да правиш онова, в което си добър и което ти е интересно. Но за да си устойчив и да изпъкваш в тълпата, трябва да си готов да се променяш", споделя Събина.

Те не получиха по-добър старт от този на родителите си. Но за разлика от тях не разчитат "някой да дойде да ги оправи". Подминават с ледено хладнокръвие фалшивите обещания на политиците за по-добър живот с прагматичната убеденост, че сами контролират успехите и провалите си. "Не се чувствам прецакана. Такъв е периодът, в който живеем. Точка", отсича Събина. "Няма смисъл да се фиксирам и депресирам, че не успях да остана в Лондон. И тук мога да създам добра среда", вярва Любомира. 

И докато се опитват да оформят от неблагоприятните обстоятелства живот, в който да се чувстват удобно и уютно, няма причини за черногледство. Децата са си ок.

Качество на живот е:

Поли (24 г.): Мястото, където живееш, да има хората, културата, социалния живот и възможностите, които си си представял и те карат да се чувстваш удовлетворен.

Сибил (23 г.): Да си в хармония в себе си, да си доволен от това, което си постигнал, и от това, което си. Ако се чувстваш така, дори и да не получаваш 2500 лева, няма да си на грешната права.

Събина (28 г.): Да мога да правя в свободното си време това, което искам. Да мога два пъти в годината да пътувам в чужбина, за да снимам. И поне веднъж в годината да си позволя да си купувам нова джаджа.

Любомира (23 г.): Да правиш това, за което си роден. Да пътуваш, да опознаваш различни култури и да учиш.
Сибил (23г.) за бъдещето си: "Труд, желание, упорство"
Фотограф: Цветелина Белутова
Събина (28г.) за бъдещето си: "Шансове"
Фотограф: Цветелина Белутова
Автор: Капитал

Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."

Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

110 коментара
  • 1
    sabinap avatar :-|
    Събина

    не е станало много ясно, но аз държа да кажа, че не се чувствам прецакана - най-малкото от гео-политическата обстановка или от историческия момент. да се чувстваш "прецакан" е доста пораженско и всяко едно поколение може да си намери причина да се чувства така.

  • 2
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    За образованите млади хора завършили навън ситуацията е доста кофти и в емоционален план. Комбинацията от криза, от една страна, и от друга, специфична местна среда вървяща по съвсем друга логика от тази на която са били обучавани, може ужасно много да депресира всеки един млад човек.

    Когато аз се "завръщах" преди повече от 6 години имаше т.нар. "оазиси на растежа" - чужди (а и някои местни) компании, които търсеха образовани млади хора и бяха готови да плащат достатъчно високи заплати за да ги мотивират. По този начин, човек можеше да се изолира в известна степен от местната среда и да се чувства сравнително добре в БГ.

    За съжаление в настоящата ситуация високите заплати са непостижими. Затова, съветът ми към по-младите е да приемат ситуацията без излишна драма и да потърсят работната и социална среда в която се чувстват най-комфортно.

  • 3
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL." Ха, колежке, аз ли да Ви уча- просто направете необходимото, за да се реализирате напр. в адвокатската професия- като самонаето лице , а не като юрисконсулт на трудов договор със собственик на фирма със завършено основно образование, който ще ви предоставя заплата 600лв:) Много е сложно,но всички сме минали от там и сме оцелели-животът ще Ви научи на много неща:)

  • 4
    lyubomiram avatar :-P
    lyubomiram

    Колега, няма нужда да се учим на каквото и да е. Подкрепям становището ви, че е сложно и всички са минали/минават/ през това.
    Както добре знаете, Общото и Римското право въобще не са еднакви, а и не случайно съм избрала специализация "Права на човека". Това вече не е чисто правна дисциплина и де факто аз не практикувам като юрисконсулт за 600 лева. Тук говорихме за нещата като цяло, не за моята или за чиято и да е друга професия. Като цяло - би било добра идея, но аз лично се чувствам удовлетворена от това, което правя.
    А за "прецакването'', Събина така е. И аз това се опитах да кажа... и все пак, нещата са малко или много относителни. ;)

  • 5
    jj avatar :-P
    J.J.

    До коментар [#4] от "lyubomiram":

    Колежке, ориентирайте се към търсене поне на стажове към европейските и международните институции... Те са едни от малкото, които в момента наемат нови хора.

  • 6
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    До коментар [#3] от "dqdomart":

    Ти луд ли си? И да трябва да търси клиенти сама? Да плаща на адвокатската колегия встъпителна такса и ежемесечен членски внос? После сама да търси циганета, на които да защитава правата на човека по ирландски? И от това нагоре старите прокурори или дъртите хиени старите айдукати, с диплома от Югозападния или от Русенския да я изядат с чорапите в съдебна зала?
    Нееееее, по-добре юрисконсулт в някоя НПО, което да плаща 2 - 3 000 ойро всеки месец, да дава служебен лаптоп, телефон и Мини Купър, за писане на проекти за законопроекти уреждащи ромската евроинтеграция!

    Адвокатура, частен бизнес.... такъв риск не е оправдан! А и за частен български бизнес, за местните условия не се учи нито в Дъблин, нито в Лондон, пък ако щеш и в Берлин.

  • 7
    simo_simov avatar :-|
    simo_simov

    В БГ уменията и знанията не са фактори за успех и реализация. Примери за некомпетентност и безхаберие има достатъчно във всички сфери тъй-че няма смисъл да изброявам. Резултатите са видни ясно за почти всеки мислещ човек. Идеята в началото е крехко цвете, което ако няма подходящи условия за развитие загива.

  • 8
    delux avatar :-(
    delux

    А някой от вас празнодумци, би ли обяснил защо повечето от тия младежи просто не искат да работат, докато мама и тати дават, или искат да публикувам 120 скайп абонати и да ги питате, работят ли, не работят ли, защо,и най вече къде са търсили работа и като кажат ми там ми предлагаха ма аз там ни е мога...... ма тва ся не е за мен ..................ама нещо по престижно така искам.....................
    Или хита- ама то няма работа.............а аз търся ама няма.............и после ти обяснявя че не бил спал от 23 часа щото нещо с фейсбука и скайпа некъв лаф дъ гу еба с неква пичка ама направо малиииииииииииии цццццц
    страшна, а утре и на кафе шъ са ходи ама към 4 че трява да се спи а сега е вече 5 сутринта.................................. ама търсим работа бе брат търсим яко..........................................в хола да доиде сама...........млада и хубава секретарка с напращели силиконки и да каже......нося ви официална покана за работа, моля подпишете тук и си вземете тройкаджийската диплома за средно образовани да я сложим в златна рамка, господин ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР.

  • 9
    omniam avatar :-|
    omniam

    Поздравления, че не сте се отказали. Желая ви успех!
    Браво за статията!

  • 10
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Има верни неща, но и много неверни. Да! Голяма част от младите са с много добро образование! Да! Най-голямата безработица е... Всъщност, къде? Сред хората до 29 години? Сред жените, над 50? Сред ромите? От край време тези групи са най-многобройни! И, не се знае точния им брой, защото, много от тях си търсят спасение сами: чрез обяви, интернет, познати... Малцина успяват! Няма как да скриеш, че дълго си бил зад борда! Това значи, че дори и да успееш да започнеш работа, снижавайки претенциите си значително, получаваш едно отношение от колеги и шефове, каквото получава прибраното по милост сираче! И, ако не издържиш, защото си имаш самочувствие и гордост, напуснеш, не ти дават заработеното, а част от него, като ехидно ти казват, да си доволен, че не си съвсем "капо"! Няколко такива опита и си абсолютно смазан и обезверен! Изключение ли са тези ситуации? Не! Твърде много са! И, не само сред младите! Във всички изброени по-горе групи са масови, а сред неизброените - не са изключение!Не знам кой и как приема предлаганата помощ: – 9 подписа в бюрото и тръгваш на помощи! 14 дни метеш улиците, заедно с тези, дето нищо друго не умеят и получаваш 43 лева, без малко! Мерси! Ако си инвестирал над 2 десетилетия в образование, ако си натрупал над 20 години стаж и опит в различни сфери - не ти е мястото на улицата, с метлата, за 43 лева! Преди време гледах филм. Там млада, красива, образована жена беше изпаднала в подобна безизходна ситуация и молеше застаряващ мъж да я наеме за продавачка. Той, явно добре преценил потенциала и, каза: Лесно ще те направя продавачка, но, потенциалът ти ще си остане недоразвит! Веднъж изградила си реноме на човек от помощния персонал, никога няма да те възприемат като Дама! А, ти си Дама! В последните 22 години, с малко прекъсвания, бяха смазани страшно много реномета! А, се оплакват, че няма читави хора, които да наемат!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK