Пет места, които да измият лицето на София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет места, които да измият лицето на София

Свикнали сме да ни избутват от тротоарите

Пет места, които да измият лицето на София

Зорница Стоилова
58520 прочитания

Свикнали сме да ни избутват от тротоарите

© Цветелина Белутова


Автор: Капитал

Какво, ако София беше град за хората, които живеят в него, а не неразбираема съвкупност от сгради, пътища и автомобили? Какво, ако вместо усещане за хаос и ограничение ни даваше чувство за посока и общност? Какво, ако не трябваше да свеждаме всеки път глави пред откровенията на чужденците, че имаме най-грозната столица в Европа? Какво, ако не се затваряхме в кибритените си кутийки след работа и през почивните дни, а имахме повече пространства за споделени преживявания? Какво, ако имахме градска среда, адекватна на нуждите ни, а не най-малко общо кратно от нескопосани ремонти в различни периоди? Какво, ако политическите решения за това как да се развива и расте столицата се взимаха прозрачно и чрез конкурси?

Тази седмица решихме да помечтаем за София с отворени очи. Прагматично, с убеждението, че промяната й зависи от нас. Тоест, докато чакаме да се появят многото пари и смелите политици, които да решат мащабните проблеми на града, с обществен натиск да водим битки с малките пречки - да върнем тротоарите на пешеходците например и да отвоюваме нагризаните от амбулантни търговци, заведения и паркинги площади и зелени площи. Замислихме се кои са местата с потенциал да бъдат онези малки градски острови, в които да се чувстваме уютно и да прекарваме интересно и различно свободното си време. А по някаква причина (властови вакуум, колективна немарливост, политическо късогледство) сега не са. Направихме селекцията с помощта на архитекти и урбанисти и се опитахме да си представим как биха изглеждали след смислена намеса, която не изисква много инвестиции. За да не потъне в оправданието "няма пари". Всъщност на някои от местата дори няма нужда от архитектурна интервенция, а просто от побутване на одрямалите се институции. Вижте как.

Софийското море 

Панчарево е лесна, но занемарена врата на столицата към вода и пространство 

Тъжната самота на езерото в Панчарево
Фотограф: Цветелина Белутова

Да започнем разходката из скрития потенциал София, като отскочим до... Белград. Грешката е вярна. Докато ви разказваме за Ада Циганлия - веселият изкуствен остров по ръкава на река Сава, мислете си за езерото в Панчарево. Белград е известен с пъстрия си нощен живот и със сигурност Ада допринася за този имидж. Само да се стопли малко, и мястото се изпълва със стотици хора. По единия бряг са строени едно до друго заведения – барове, дискотеки, кафета, ресторанти. От единия край е трудно да се види къде е другият. Изборът от музика и напитки е огромен, но въпреки това мястото не е претрупано и в никакъв случай не оставя усещането за неконтролируем запой. Напротив, приятно и веселяшко е. Пред всеки локал има плажна ивица (изкуствена и с камъни, разбира се) с опънати шезлонги и възглавници за сядане. Усещането е досущ като на морето. Другата страна е отредена за спорт. Инфраструктурата позволява да се практикуват всички занимания, свързани с мокрене. Каяци, лодки, банани. Има и предостатъчно място за плажуване и обикновено плацикане във водата. В част от тази цялата компилация е намерено място и за яхти.

В София, Букурещ и Тирана няма нито море, нито река. Някои казват, че поради тази причина изглеждали провинциални. Едва ли. Но ако столицата все пак иска да има голямо водно пространство, най-близкото до тази представа е Панчарево (освен ако някой не поиска да възстанови проекта за "Софийското море").

То обаче е тъжна гледка. Посетителите му са предимно угрижени рибари и упорити гребци, които тренират не заради, а въпреки условията и винаги с усещането, че ги плиска вода със съмнително и миризливо съдържание. Езерото отдавна е погребано за професионалния спорт, а плуването е забранено. Изоставен къмпинг, зарязани кейове, омърлушени трибуни напомнят, че някога тук е имало живот.

Принципал на езерото е дружеството "Напоителни системи" към Министерството на земеделието, а Министерството на спорта има отношение към съоръженията. Общината пък се грижи за парка наоколо, който поне се почиства редовно. Има няколко ресторанта и хотела, които си работят кротко, а възможностите за забавление се изчерпват с водни колела през лятото. Толкоз.

А би могло да е друго. Панчарево е може би най-естествената зона за отдих, спорт и възстановяване, достатъчно далеч от шумотевицата и стреса на града, но и достатъчно близо за еднодневно бягство. До езерото се стига относително удобно с кола, има и градски транспорт. Липсва му хубава велоалея, която да го опасва. В идеалния случай би следвало дотам да се стига с колело от центъра на града. Водоемът обаче силно се нуждае от цялостно и изначално почистване, което е скъпа инвестиция, която едва ли ще се случи скоро. 

От сдружение "Трансформатори" не чакат. Настояват за създаването на фондация, която да обедини всички, които имат интерес и отношение към региона (предприемачи, спортисти, общинска администрация, местни хора, младежи ентусиасти и т.н.), която да поддържа крайбрежната ивица. А междувременно започнаха облагородяването на околността от високото няколко метра табло, част от комплекса "Трибуните", с помощта на доброволци и скромен бюджет по европейска програма. Идеята им е то да служи като паркова мебел с най-разнообразни функции - от място за пикници до импровизирана сцена за артисти. Валери Гюров, съосновател на сдружението, казва, че това е само първото парче от пъзела. Имат още много идеи - да санират запуснатата платформа и да я превърнат в плаваща сцена, да я добутат до "Трибуните", да освежат и тях и по този начин целият комплекс да се използва за концерти и фестивали. Искат още да направят в близост плаващ кей, на който да се паркират колела и лодки. В региона има и минерални извори, чийто капацитет също не се използва. Свободното пространство наоколо също може да бъде усвоено по адекватен начин - чрез тенис кортове и спортни площадки, временни пунктове за търговия. Могат да се направят заведения на салове и лодки и да се даде почва за развитие на малки бизнеси за отдаване под наем - на колела, лодки, каяци и т.н.

"Oбщината и държавата не могат да променят градската средата, без личната мотивация на хората",

убеден е Николай Давидков, доскоро главен архитект на район Панчарево. По думите му, за да се случат всички добри идеи за Панчарево е нужно развитието на територията да бъде припознато като стратегически приоритет на общината. "Темата за зоната около езерото е обсъждана многократно с кмета на района и Главния архитект на София, но за цялостното й развитие са необходими общи действия на граждански формации и общината, което на този етап не се случва", признава той. Николай Давидков предлага укрепителните мерки по Самоковско Шосе, които са наложителни в няколко участъка, да бъдат съобразени с изграждането в бъдеще на вело и пешеходна алея, по целия воден фронт.  И отсича, че ако не се действа сега, в един момент ще бъде невъзможно да се реализира подобна инициатива , заради частните имоти, които ще се появят около езерото.

Фотогалерия: Езерото в Панчарево

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21
Цялата галерия

Непристъпните градски градини 

Не е толкова трудно белите дробове на града да се отпушат. Трябва ма-а-алко организация 

Паркът "Камбаните" може отново да се отвори към децата
Фотограф: Цветелина Белутова

Сега температурите не позволяват, но не беше отдавна времето, когато всяко зелено кътче на София гъмжеше от народ. Около 7 привечер градинката около Народния театър едва побираше желаещите да се разхладят край фонтаните, а няколко часа по-късно площадът изглеждаше все едно през него е преминало ято скакалци. Което е само доказателство колко много имат нужда жителите на града от повече свободни и зелени пространства, в които да почиват, да се разхождат, да общуват. Вместо това т.нар. бели дробове на града са задръстени от паразитни дребни търговци, цели части от тях са опасани от телове и огради, други са откровено опасни (не ни е приятно да ви припомняме, но едно от най-зловещите убийства това лято се случи насред центъра, в неосветената Борисова градина).

А парковете могат да се използват по начин, който да ги направи истински значими за града. Дори техни символи. Така е с Mauerpark в Берлин. Ако попитате някой берлинчанин какво ще прави през уикенда, почти сигурно е, че ще отговори в посока парка със стената. На това място се случват толкова много неща, че е трудно да се изброят. Винаги има пазар за всевъзможни стари вещи. На входа обикновено посреща някоя музикална група, която повдига настроението. Принципът е: който първи застане - той определя музиката за деня. Има за хапване и задължително – бира. По-нататък са зелените пространства, напъплени с хора. Те лежат, пият бира, припичат се на слънце, просто зяпат или се пекат. Толкова са нагъсто, че в хубав ден е трудно да се намери място за одеялото. Това са едната част от хората. Другите са тези, които са дошли, за да покажат нещо. Някой свири, друг пее, един ходи на въже, двама танцуват, група се весели на карибски ритми, жена си рисува кротко в ъгъла. На подстъпите към Mauerpark винаги има задръстване. Дори от колелета.

Добрият български пример е паркът на Военната академия, който не само отвори широко вратите си за посетители, но и приюти смислени културни инициативи това лято, като оперни и театрални представления на открито. Има обаче и лоши примери - една част от тях са наядени от заведения, блъскащи се колички, батути и куп други досадни атракциони, други - трудно достъпни за хората, а трети - слабо познати или направо забравени. Тъкмо такъв е случаят с парковете "Врана" (на "Цариградско шосе") и "Камбаните" (над "Бизнес парк София"). Историите и на двете места са прелюбопитни и някак си си приличат.

Симеон Сакскобурготски дарява на Столична община 920 декара в парковата част на комплекса "Врана" още през 2001 г., като си запазва онази част, в която е фамилната къща. Условието е столичните власти да се грижат за имота, хората да имат свободен достъп до него и той да носи името Фердинандов парк. Оттогава са минали десет години, а вратите на "Врана" са все още плътно затворени. В регистъра на зелените площи на Столична община е записано, че паркът е за ограничено обществено ползване. Директорът на парк-музея "Врана" архитект Валентин Благоев пък обясни по телефона, че за да влезем и снимаме парка, е необходимо да напишем писмо до кмета на града и съответно да получим разрешение. По думите му "Врана" не може да се отвори за посещения, преди да се извършат ремонтни дейности. "В последните сто години той е имал съвсем друга функция", уточни той. (паркът "Врана" е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение, а също така и за защитена местност - бел.ред.)

За разлика от "Врана" достъпът до намиращия се в подножието на Витоша парк "Камбаните" е свободен. Липсата на интерес от софиянци и гости на града вероятно може да бъде обяснен с това, че се намира доста далеч от центъра, а доскоро поддръжката му беше занемарена. През 1992 г. с постановление на Министерския съвет комплексът, открит от Людмила Живкова в далечната 1979 г., е отдаден за стопанисване на Национален учебен комплекс по култура в Горна баня. Начинът, по който изглежда сега, обаче изненадва приятно. Пътят до парка е хубав, въздухът горе е кристален, а разнообразието на горите наоколо е внушително. Монументът, който дава името на територията е повъзстановен със средства от корпоративно дарителство. Мястото има и постоянен персонал, който охранява и поддържа зелените площи. "Камбаните" е един от парковете в града, който всъщност няма нужда от инфраструктурна намеса, а от социализация. Нищо не пречи той отново да се отвори към децата, каквото е било оригиналното му предназначение. Веднага се сещаме, че би било прекрасно място за открити уроци по биология, но в по-широк контекст може да се използва за концерти и фестивали.

Съвсем в сърцето на града, Борисовата градина въобще не страда от липса на посетители и мероприятия. Особено през лятото е домакин на музикални събития като Mellow Festival и културни форуми като "София Поетики". Проблемът е, че някогашната пипиниера ("градина за развъждане на дърва") на практика е редуцирана до няколко алеи. Една голяма част от комплекса е недостъпна, скрита зад плетове и огради, друга приютява държавни спортни бази, които от години стоят неизползвани (като стадион "Юнак" например). Освен трудно проходима, Борисовата градина е и лошо управлявана. Да започнем с елементарните неща - липсва осветление, а обществените тоалетни са мръсни, неподдържани и вкопани в земята. "Въобще не е толкова скъпо да се сложат навсякъде лампи, които се захранват със слънчева енергия и следователно няма да бъдат разход за общината по-нататък", коментира Валери Гюров от сдружение "Трансформатори". Според него е логично общината да направи конкурс и за нови градски тоалетни с удобен дизайн, които да са пригодени за майки с деца и хора с увреждания. "Може например те да са някакъв вид хибридни павилиони (примерно да съчетават обществена пералня с тоалетна, за да се пестят разходи за вода) и вместо лелки, които искат стотинки, входът за тоалетната да са празни бутилки или опаковки, които да се рециклират след това", дава пример Валери Гюров.

А иначе в една стара книга за София* четем следния любопитен детайл от създаването на Борисовата градина през 1882 г.: "Общинарите, верни на вековната отбранителна практика, препоръчали пипиниерата да се огради с дълбок окоп, около който да се засядал жив плет." Има прилепчиви управленски практики, които трудно умират с времето. 

* "Кипежът", Петър Мирчев.

Битпазарна логика 

Промяната на имиджа на Женския пазар е въпрос на контрол

Районът е естествен емигрантски център на града
Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Капитал

Миналата зима в един от най-щипещо студените дни разхождах из София британската травъл журналистка Гейл Симънс. Тя имаше само два дни в града и искаше да види най-важното от него, но и да усети духа и характера му. Обикаляйки историческия център със задължителните спирки в религиозни храмове и музеи, към обед стигнахме до кривите улички покрай Женския пазар. Гейл намери целия регион за очарователен. Впечатли се от смесицата от Изток и Запад, православно и ориенталско с щипка остатъчен комунизъм. Тя виждаше пресните продукти, автентичността на хората, разнообразието на културите. Аз виждах мръсотията, бедността, контрабандата.

Женският пазар е едно от местата в София с много лица. Споменаването му винаги буди страстни дискусии и сблъсква полюсни мнения. Но с все хаоса и неугледността си той се превърна в културен феномен и е може би най-живото и социално място в града. Всички архитекти, с които "Капитал" разговаря, виждат огромен потенциал за развитие в района и смятат, че каквито и намеси да предвижда общинската администрация, те не бива да увреждат шарения му исторически дух.

За жителите на квартала обаче е далеч по-важно полицията и управата на пазара най-сетне да се справят с дребната престъпност, нелегалната търговия и просията, които създават лош имидж на околността и им носят усещането за непрекъсната опасност.

Изпълнителният директор на "Пазари Възраждане" Николай Георгиев мисли за Женския пазар като за две противоречащи си половини (два свята, както той сам ги нарича) - ремонтираната част откъм бул."Сливница" до ул. "Кирил и Методий", с която си личи, че особено се гордее, и старата, която стига до ул. "Екзарх Йосиф", с която признава, че не може да се справи. "То е като старата кола, колкото и да я стягаш, пак е стара", прави сравнение Георгиев и добавя: "Колкото да чистим и контролираме, пак е неугледно." Въпреки че предишната администрация е одобрила проект за цялостната реконструкция на пазара, за който вече е платено на архитекта и чиито скици могат да бъдат видени на сайта на "Пазари Възраждане", от ръководството на дружеството настояват, че това са само идеи и до края на ноември ще обявят нов конкурс за проекти. Николай Георгиев разказва как си представя региона след време според заданието: "Новата част до бул. "Тодор Александров" ще се състои само от пешеходна зона, ще има фонтани, хубаво осветление и пейки. Ще има постройки за бързо хранене. Ще има голяма сграда със зала за културни мероприятия, ресторант, аптека и банка. Наслагали сме всичко, от което като търговско дружество бихме могли да печелим, но в никакъв случай няма да има в тази част пазар. Ще има културна програма през годината, която да създава атмосфера. Предвидили сме и детски център."

Архитектите в същото време съветват да се действа внимателно. Дизайнът на мястото да е деликатен, за да запази тази силно историческа среда. Представят си бъдещето на пазара като алтернативен културен център, едновременно хипи и модерен по подобие на Кройцберг в Берлин или Сохо в Лондон. "Трябва да се търсят концепции, привлекателни както за хората от квартала, така и за туристите", казват архитектите Борис Енев и Евгения Ходкевич от студио Fordewind Architects. По думите им пазаруването там може да се издигне до културно преживяване, но най-грешният подход е да се строят метални, ужасяващи конструкции, които не премахват проблемите и изглеждат неадекватно в контекста на района. "Нужна е единствено оптическа рамка, но нека да остане шареният елемент", предлага Евгения Ходкевич и добавя: "Има нужда от правилен микс между сергии, заведения. Трябва да се инвестира и в пространството около наемателите на сергии. Ако се оправят улиците около него, ще се вдигне качеството на живот в целия квартал."

Тя дава пример с пазара във Виена, който е динамична структура и осигурява плавен преход на посетителите си. В началото са най-скъпите плодове и зеленчуци, следва местната австрийска продукция, а после се преминава към екзотичните азиатски и турски части. Винаги има един ден в седмицата, в който селяните от региона продават собствената си продукция, и един ден, в който има битпазар, на който всеки може да изложи дори вещите си от вкъщи - например стари плочи и книги. Тази концепция е лесно приложима и към района на Женския пазар, който някак естествено се превърна в център на емигранти от най-разнообразни култури, които развиват малки бизнеси като ресторанти, магазини за подправки и месо, пекарни и сладкарници. А близостта с трите храма от различни религии само добавя към техния чар. Нужна е по-добра система за градска навигация за туристите - тоест хубави и ясни табели, които им помагат да се ориентират сами. А за да има и класически селски пазар (за хипстърите - фармърс маркет) и борба с големите търговци, който поне за един ден трябва да оставят хората от околните земеделски региони да продават продукцията си свободно.

Фотогалерия: Многото лица на Женския пазар

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24
Цялата галерия

Пеша по трамвайните релси

Линията "Попа", "Графа", "Славейков" може лесно да се оформи като естествената пешеходна зона на града 

Вървенето по тротоарите в София е особен вид градски спорт, който изисква специфични умения. Трябва да умееш ловко да се приплъзваш покрай муцуните на паркиралите автомобили, да лавираш с бързи зигзагообразни движения между колчетата, докато се разминаваш с другите минувачи, като едновременно с това пресмяташ внимателно върху коя плочка да стъпиш, за да не освободиш "водна бомба". Веселба е. Още повече че пешеходните зони в столицата са вид обществен дефицит, който някак си не се припознава като съществен проблем.

"Витошка" беше отвоювана за пешеходците бавно и трудно, а и те доскоро почти не го усещаха тъй като улицата беше разкопана заради строежа на метрото. Затварянето на "Шишман" за движение на коли имаше спорен успех, уви. Така единствено "Графа" успя да се наложи като естествения маршрут на свободното ходене, и то ако не броим тракащите трамваи, които се движат по улицата. И макар линията "Попа", "Графа" и "Славейков" да е една от най-оживените и вибриращи зони в София, тя съвсем не разгръща истинския си потенциал. Самата улица в момента представлява сбирщина от плочки, колчета и павета, изостанали от различни времена и ремонти. Площадът около "Попа" отчаяно се нуждае от освежена визия - сега е атрактивен единствено за клошари и тийнейджъри, които пушат тайно в междучасията. А "Славейков" в актуалния си вид е много повече кашонна литературна борса, отколкото трогателно застъпничество за книжовността.

"Цялостното организиране на пешеходното движение е от ключово значение. Но пешеходната зона не означава да се сложат две колчета, а да се подчертае площта на пространствата. Липсват ни площадите, те винаги са средища за някакъв дребен бизнес вместо места за срещи. Свикнали сме да ни избутват от тротоарите, но развитието на някаква търговийка не може да е за сметка на цялата среда", отсича архитект Мартин Ангелов, автор на блога provocad.com и част от екипа на студио Funkt. Той е на мнение, че "Попа" е най-належащото за съвременен проект пространство и за реновирането му задължително трябва да се обяви конкурс. Визията му съвпада с тази на колегите му в бранша, а именно - площадът следва да се "освободи" максимално, така че хората да могат да преминават през него спокойно.

Архитектите са категорични, че "Славейков" пък трябва да запази пазарните си функции, но и да поеме първоначалното си предназначение на място за срещи и обществени събития. Но да се трансформира в пазар за стари и ценни книги или пък да има дни за занаяти и биопродукция. Да се разкарат кашоните и да се направи модерен дизайн на сергиите, например "джобове", вкопани в земята, които през деня да се превръщат в масички за търговците, а вечер да се свиват в пейки. По този начин нощем се отваря простор за провеждане на събития и концерти на открито. Линията, която чертаят архитектите, предвижда дори схлупените безистени около площада да се приобщят към публичното пространство, защото както обобщава Мартин Ангелов от provocad: "Може би това са малки детайли, но те имат значение за това как се чувстваш в града."

Рециклиране на миналото 

По темата работи и Зорница Маркова

Автор: Капитал

Какво, ако София беше град за хората, които живеят в него, а не неразбираема съвкупност от сгради, пътища и автомобили? Какво, ако вместо усещане за хаос и ограничение ни даваше чувство за посока и общност? Какво, ако не трябваше да свеждаме всеки път глави пред откровенията на чужденците, че имаме най-грозната столица в Европа? Какво, ако не се затваряхме в кибритените си кутийки след работа и през почивните дни, а имахме повече пространства за споделени преживявания? Какво, ако имахме градска среда, адекватна на нуждите ни, а не най-малко общо кратно от нескопосани ремонти в различни периоди? Какво, ако политическите решения за това как да се развива и расте столицата се взимаха прозрачно и чрез конкурси?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    liubopitkovski avatar :-P
    liubopitkovski

    Шестокрилият пето*** до НДК-то на културата може да стане прекрасна стена за катерене с минимални усилия.

  • 2
    ventsy avatar :-|
    ventsy

    Този "плочник" пред НДК е изключително грозен.

  • 3
    reformer avatar :-?
    Emtod Laz

    Капитал, много интересна статия, накара ме да се замечтая за малко. Както винаги предлагате хубави идеи, но не напипвате нервчето на проблема? Какво пречи на всички тези идеи да станат реалност? Защо не сте описали колко би струвала всяка една такава идея? По кое перо могат да се заделят тези пари? Защо реализирането на тези идеи означава по-добро използване на пари отколкото по други направления? Защо общината не е започнала да реализира тези идеи? Кое я спъва? По какъв начин могат да се прокарат? Защо не оглавите една инициатива и да привлечете съмишленици, за да я лансирате пред кмета/общината?

    Ако няма отговори на всички тези въпроси, то се изгубвате в многото/празното говорене и всичко си остава с пожелателен ефект, нещо, което и аз бих могъл да свърша ако се напъна да мисля стратегически и креативно.

    Това очакваме от вас - да сте проводник на добри идеи, обосновани и аргументирани. В крайна сметка, тази статия не е в артистичния раздел, а в "Икономика". Ми хайде де, къде е икономиката?

  • 4
    aggeorgieva avatar :-|
    Александра

    Странно е да го кажа, но... с всичката му мръсотия и цигания, Женският пазар би ми липсвал, ако го променят. Не знам как могат да пипнат каквото и да е по него, без да унищожат онзи тънък дух, който носи в себе си, макар че не за всеки е видим.
    За мен е нещо като "България на длан" - първичен, със свой начин на живот и неписани закони, всеки опит да се вкара "в ред" бързо се асимилира от уникалната му култура, над която властват циганията и Ориента. И въпреки, че всички тези думи звучат всъщнот зле, ги казвам с много любов. Това е България.
    А Женският пазар е мъничко необуздано местнеце, което напомня за специфичната балканска форма на свобода, на която едва ли още дълго ще се радваме.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Как би могло да изглежда пространството около паметника? това не е паметник, това е осомоъгълен пето....., "израснъл" в болните капацини на комунатата от 1979 година, който освен другото е опасен за хората наоколо..... ама простотията българска край няма, като Тихият океан е... и разни кметски недарозумения щели да "оправят" София, те един ГРОЗЕНкато СМЪРТТА , опасен за хората паметник не могат да разглобят, София ще ми оправят...

  • 6
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    До №5
    1945 е спорна дата за БЪЛГАРИЯ.Умните БЪЛГАРИ са направили в 1878 г, турскиият вилает в ДЪРЖАВА уважавана в ЕВРОПА.1945 год. връща БЪЛГАРИТЕ в робство.Ти,проводник на това робство ,естествено срещу заплащане,не се ли срамиш ,да словоблудстваш в този форум.Да ти е.а рейтинга.

  • 7
    son4eto_ avatar :-|
    son4eto_

    Дано мечтите ни скоро се сбъднат...

  • 8
    laveol avatar :-?
    laveol

    Аз ще съм доволен и на първо време Граф Игнатиев , например, наистина да стане пешеходен. И не говоря само за трамваите. Всеки, който минава оттам, знае, че никой не спира колите. Чувството да ти бипкат на пешеходна зона е неповторимо. Толкова се радвам само, когато надуват клаксони по мен, когато искат да паркират/минат на/по тротоара.

    Иначе съм и напълно солидарен с коментар номер 3. Да покажеш нещо е едно, да насочиш вниманието е друго, а да подемеш действие и да предложиш реални варианти за решаването на проблем са съвсем други неща.

  • 9
    goschko avatar :-|
    goschko

    Женският пазар е може би най-интересното, истинско и автентично място в цяла София. Всичките си гости ги водя задължително и до там. Грях ще е, да се унищожава.

  • 10
    lorem_ipsum avatar :-|
    lorem_ipsum

    Когато мечтаете за София, спомняйте си високотехнологичните пилони, с които генералчето гордо обяви Графа за пешеходна зона. Това прави ГРОБ с мечтите ни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK