С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
48 11 ное 2011, 16:05, 57692 прочитания

Пет места, които да измият лицето на София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Какво, ако София беше град за хората, които живеят в него, а не неразбираема съвкупност от сгради, пътища и автомобили? Какво, ако вместо усещане за хаос и ограничение ни даваше чувство за посока и общност? Какво, ако не трябваше да свеждаме всеки път глави пред откровенията на чужденците, че имаме най-грозната столица в Европа? Какво, ако не се затваряхме в кибритените си кутийки след работа и през почивните дни, а имахме повече пространства за споделени преживявания? Какво, ако имахме градска среда, адекватна на нуждите ни, а не най-малко общо кратно от нескопосани ремонти в различни периоди? Какво, ако политическите решения за това как да се развива и расте столицата се взимаха прозрачно и чрез конкурси?

Тази седмица решихме да помечтаем за София с отворени очи. Прагматично, с убеждението, че промяната й зависи от нас. Тоест, докато чакаме да се появят многото пари и смелите политици, които да решат мащабните проблеми на града, с обществен натиск да водим битки с малките пречки - да върнем тротоарите на пешеходците например и да отвоюваме нагризаните от амбулантни търговци, заведения и паркинги площади и зелени площи. Замислихме се кои са местата с потенциал да бъдат онези малки градски острови, в които да се чувстваме уютно и да прекарваме интересно и различно свободното си време. А по някаква причина (властови вакуум, колективна немарливост, политическо късогледство) сега не са. Направихме селекцията с помощта на архитекти и урбанисти и се опитахме да си представим как биха изглеждали след смислена намеса, която не изисква много инвестиции. За да не потъне в оправданието "няма пари". Всъщност на някои от местата дори няма нужда от архитектурна интервенция, а просто от побутване на одрямалите се институции. Вижте как.

Софийското море 



Панчарево е лесна, но занемарена врата на столицата към вода и пространство 

Тъжната самота на езерото в Панчарево

Фотограф: Цветелина Белутова
Да започнем разходката из скрития потенциал София, като отскочим до... Белград. Грешката е вярна. Докато ви разказваме за Ада Циганлия - веселият изкуствен остров по ръкава на река Сава, мислете си за езерото в Панчарево. Белград е известен с пъстрия си нощен живот и със сигурност Ада допринася за този имидж. Само да се стопли малко, и мястото се изпълва със стотици хора. По единия бряг са строени едно до друго заведения – барове, дискотеки, кафета, ресторанти. От единия край е трудно да се види къде е другият. Изборът от музика и напитки е огромен, но въпреки това мястото не е претрупано и в никакъв случай не оставя усещането за неконтролируем запой. Напротив, приятно и веселяшко е. Пред всеки локал има плажна ивица (изкуствена и с камъни, разбира се) с опънати шезлонги и възглавници за сядане. Усещането е досущ като на морето. Другата страна е отредена за спорт. Инфраструктурата позволява да се практикуват всички занимания, свързани с мокрене. Каяци, лодки, банани. Има и предостатъчно място за плажуване и обикновено плацикане във водата. В част от тази цялата компилация е намерено място и за яхти.

В София, Букурещ и Тирана няма нито море, нито река. Някои казват, че поради тази причина изглеждали провинциални. Едва ли. Но ако столицата все пак иска да има голямо водно пространство, най-близкото до тази представа е Панчарево (освен ако някой не поиска да възстанови проекта за "Софийското море").



То обаче е тъжна гледка. Посетителите му са предимно угрижени рибари и упорити гребци, които тренират не заради, а въпреки условията и винаги с усещането, че ги плиска вода със съмнително и миризливо съдържание. Езерото отдавна е погребано за професионалния спорт, а плуването е забранено. Изоставен къмпинг, зарязани кейове, омърлушени трибуни напомнят, че някога тук е имало живот.

Принципал на езерото е дружеството "Напоителни системи" към Министерството на земеделието, а Министерството на спорта има отношение към съоръженията. Общината пък се грижи за парка наоколо, който поне се почиства редовно. Има няколко ресторанта и хотела, които си работят кротко, а възможностите за забавление се изчерпват с водни колела през лятото. Толкоз.

А би могло да е друго. Панчарево е може би най-естествената зона за отдих, спорт и възстановяване, достатъчно далеч от шумотевицата и стреса на града, но и достатъчно близо за еднодневно бягство. До езерото се стига относително удобно с кола, има и градски транспорт. Липсва му хубава велоалея, която да го опасва. В идеалния случай би следвало дотам да се стига с колело от центъра на града. Водоемът обаче силно се нуждае от цялостно и изначално почистване, което е скъпа инвестиция, която едва ли ще се случи скоро. 

От сдружение "Трансформатори" не чакат. Настояват за създаването на фондация, която да обедини всички, които имат интерес и отношение към региона (предприемачи, спортисти, общинска администрация, местни хора, младежи ентусиасти и т.н.), която да поддържа крайбрежната ивица. А междувременно започнаха облагородяването на околността от високото няколко метра табло, част от комплекса "Трибуните", с помощта на доброволци и скромен бюджет по европейска програма. Идеята им е то да служи като паркова мебел с най-разнообразни функции - от място за пикници до импровизирана сцена за артисти. Валери Гюров, съосновател на сдружението, казва, че това е само първото парче от пъзела. Имат още много идеи - да санират запуснатата платформа и да я превърнат в плаваща сцена, да я добутат до "Трибуните", да освежат и тях и по този начин целият комплекс да се използва за концерти и фестивали. Искат още да направят в близост плаващ кей, на който да се паркират колела и лодки. В региона има и минерални извори, чийто капацитет също не се използва. Свободното пространство наоколо също може да бъде усвоено по адекватен начин - чрез тенис кортове и спортни площадки, временни пунктове за търговия. Могат да се направят заведения на салове и лодки и да се даде почва за развитие на малки бизнеси за отдаване под наем - на колела, лодки, каяци и т.н.

"Oбщината и държавата не могат да променят градската средата, без личната мотивация на хората",
убеден е Николай Давидков, доскоро главен архитект на район Панчарево. По думите му, за да се случат всички добри идеи за Панчарево е нужно развитието на територията да бъде припознато като стратегически приоритет на общината. "Темата за зоната около езерото е обсъждана многократно с кмета на района и Главния архитект на София, но за цялостното й развитие са необходими общи действия на граждански формации и общината, което на този етап не се случва", признава той. Николай Давидков предлага укрепителните мерки по Самоковско Шосе, които са наложителни в няколко участъка, да бъдат съобразени с изграждането в бъдеще на вело и пешеходна алея, по целия воден фронт.  И отсича, че ако не се действа сега, в един момент ще бъде невъзможно да се реализира подобна инициатива , заради частните имоти, които ще се появят около езерото.



Непристъпните градски градини 


Не е толкова трудно белите дробове на града да се отпушат. Трябва ма-а-алко организация 

Паркът "Камбаните" може отново да се отвори към децата

Фотограф: Цветелина Белутова
Сега температурите не позволяват, но не беше отдавна времето, когато всяко зелено кътче на София гъмжеше от народ. Около 7 привечер градинката около Народния театър едва побираше желаещите да се разхладят край фонтаните, а няколко часа по-късно площадът изглеждаше все едно през него е преминало ято скакалци. Което е само доказателство колко много имат нужда жителите на града от повече свободни и зелени пространства, в които да почиват, да се разхождат, да общуват. Вместо това т.нар. бели дробове на града са задръстени от паразитни дребни търговци, цели части от тях са опасани от телове и огради, други са откровено опасни (не ни е приятно да ви припомняме, но едно от най-зловещите убийства това лято се случи насред центъра, в неосветената Борисова градина).

А парковете могат да се използват по начин, който да ги направи истински значими за града. Дори техни символи. Така е с Mauerpark в Берлин. Ако попитате някой берлинчанин какво ще прави през уикенда, почти сигурно е, че ще отговори в посока парка със стената. На това място се случват толкова много неща, че е трудно да се изброят. Винаги има пазар за всевъзможни стари вещи. На входа обикновено посреща някоя музикална група, която повдига настроението. Принципът е: който първи застане - той определя музиката за деня. Има за хапване и задължително – бира. По-нататък са зелените пространства, напъплени с хора. Те лежат, пият бира, припичат се на слънце, просто зяпат или се пекат. Толкова са нагъсто, че в хубав ден е трудно да се намери място за одеялото. Това са едната част от хората. Другите са тези, които са дошли, за да покажат нещо. Някой свири, друг пее, един ходи на въже, двама танцуват, група се весели на карибски ритми, жена си рисува кротко в ъгъла. На подстъпите към Mauerpark винаги има задръстване. Дори от колелета.

Добрият български пример е паркът на Военната академия, който не само отвори широко вратите си за посетители, но и приюти смислени културни инициативи това лято, като оперни и театрални представления на открито. Има обаче и лоши примери - една част от тях са наядени от заведения, блъскащи се колички, батути и куп други досадни атракциони, други - трудно достъпни за хората, а трети - слабо познати или направо забравени. Тъкмо такъв е случаят с парковете "Врана" (на "Цариградско шосе") и "Камбаните" (над "Бизнес парк София"). Историите и на двете места са прелюбопитни и някак си си приличат.

Симеон Сакскобурготски дарява на Столична община 920 декара в парковата част на комплекса "Врана" още през 2001 г., като си запазва онази част, в която е фамилната къща. Условието е столичните власти да се грижат за имота, хората да имат свободен достъп до него и той да носи името Фердинандов парк. Оттогава са минали десет години, а вратите на "Врана" са все още плътно затворени. В регистъра на зелените площи на Столична община е записано, че паркът е за ограничено обществено ползване. Директорът на парк-музея "Врана" архитект Валентин Благоев пък обясни по телефона, че за да влезем и снимаме парка, е необходимо да напишем писмо до кмета на града и съответно да получим разрешение. По думите му "Врана" не може да се отвори за посещения, преди да се извършат ремонтни дейности. "В последните сто години той е имал съвсем друга функция", уточни той. (паркът "Врана" е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение, а също така и за защитена местност - бел.ред.)

За разлика от "Врана" достъпът до намиращия се в подножието на Витоша парк "Камбаните" е свободен. Липсата на интерес от софиянци и гости на града вероятно може да бъде обяснен с това, че се намира доста далеч от центъра, а доскоро поддръжката му беше занемарена. През 1992 г. с постановление на Министерския съвет комплексът, открит от Людмила Живкова в далечната 1979 г., е отдаден за стопанисване на Национален учебен комплекс по култура в Горна баня. Начинът, по който изглежда сега, обаче изненадва приятно. Пътят до парка е хубав, въздухът горе е кристален, а разнообразието на горите наоколо е внушително. Монументът, който дава името на територията е повъзстановен със средства от корпоративно дарителство. Мястото има и постоянен персонал, който охранява и поддържа зелените площи. "Камбаните" е един от парковете в града, който всъщност няма нужда от инфраструктурна намеса, а от социализация. Нищо не пречи той отново да се отвори към децата, каквото е било оригиналното му предназначение. Веднага се сещаме, че би било прекрасно място за открити уроци по биология, но в по-широк контекст може да се използва за концерти и фестивали.

Съвсем в сърцето на града, Борисовата градина въобще не страда от липса на посетители и мероприятия. Особено през лятото е домакин на музикални събития като Mellow Festival и културни форуми като "София Поетики". Проблемът е, че някогашната пипиниера ("градина за развъждане на дърва") на практика е редуцирана до няколко алеи. Една голяма част от комплекса е недостъпна, скрита зад плетове и огради, друга приютява държавни спортни бази, които от години стоят неизползвани (като стадион "Юнак" например). Освен трудно проходима, Борисовата градина е и лошо управлявана. Да започнем с елементарните неща - липсва осветление, а обществените тоалетни са мръсни, неподдържани и вкопани в земята. "Въобще не е толкова скъпо да се сложат навсякъде лампи, които се захранват със слънчева енергия и следователно няма да бъдат разход за общината по-нататък", коментира Валери Гюров от сдружение "Трансформатори". Според него е логично общината да направи конкурс и за нови градски тоалетни с удобен дизайн, които да са пригодени за майки с деца и хора с увреждания. "Може например те да са някакъв вид хибридни павилиони (примерно да съчетават обществена пералня с тоалетна, за да се пестят разходи за вода) и вместо лелки, които искат стотинки, входът за тоалетната да са празни бутилки или опаковки, които да се рециклират след това", дава пример Валери Гюров.

А иначе в една стара книга за София* четем следния любопитен детайл от създаването на Борисовата градина през 1882 г.: "Общинарите, верни на вековната отбранителна практика, препоръчали пипиниерата да се огради с дълбок окоп, около който да се засядал жив плет." Има прилепчиви управленски практики, които трудно умират с времето. 

* "Кипежът", Петър Мирчев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2040 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2801 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Фотогалерия: Езерото в Панчарево

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10