Слабостта зад юмруците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Слабостта зад юмруците

Слабостта зад юмруците

Как един жесток побой над едно дете от друго дете ни показа колко сме неподготвени да се противопоставим на насилието

Зорница Стоилова
6581 прочитания

© Надежда Чипева


"Можем ли да говорим за организирана престъпна група"? "Как да защитим децата си"? "Като ходим с тях навсякъде?" "Като ги запишем на карате?" "Като ги научим да се бият?" Въпросите на родителите валят. Гневни и възмутени, повечето остро риторични, въпреки че имат ясен адресат. Срещу тях на два събрани училищни чина отговарят представителите на полицията и почти всички институции, ангажирани с грижата за детето. В просторната зала на столичното 35-о училище "Добри Войников" е едновременно студено и горещо. В гласовете на родителите се разпознават тоновете на паниката. В отсрещната страна се чете видимо раздразнение, че усилията им да си вършат съвестно работата не се оценяват.

Няма как емоциите да не вземат връх предвид повода на срещата. Само преди седмица 16-годишен ученик от гимназията е жестоко пребит от свои връстници от съседното училище по строителство и геодезия "Христо Ботев" и в резултат от нанесения побой загубва бъбрека и далака си. За нападението няма видима причина. Момчетата дори не се познават. Един от нападателите е задържан и е под постоянен арест за причиняване на тежка телесна повреда. След разгласяването на случая става ясно, че срещу същата група младежи са били подадени няколко сигнала до полицията две седмици по-рано пак заради насилие над техни връстници. Арестуваното момче дори е получило протокол от полицията да не се доближава до ученици от "Добри Войников", като за това са били уведомени както училищните власти, така и родителите му. В иззетия му личен компютър полицаите откриват разговори в Skype и статуси във Facebook, в които той гордо споделя постъпката си.

В престрелката от остри реплики между родители, учители, държавни и общински служители увисва едно голямо и тежко "защо". Защо никой от обкръжението на младежа не се е намесил адекватно, не е разпознал знаците на ескалиращата му агресия? Защо никой от възрастните свидетели на побоя не се е притекъл на помощ на жертвата въпреки писъците на съучениците му? И защо, защо допуснахме това да се случи?

"Безкрайно съм ядосана на цялата система. Прибирала съм детето си от публични места в центъра на града, където дебнат банди с качулки", гневи се една от майките. "Искаме да виждаме униформени служители край училището", обажда се от другия ъгъл разтревожен баща. Те настояват за уверения, че децата им са защитени, за доказателства, че нямат основания да се страхуват за живота и здравето им, докато са в училище. "Чуваме, че всеки си върши работата перфектно, но като краен резултат не го усещаме", непримирима е друга майка. Следващата, която взима микрофона, пита как да постъпи, когато децата й вдигат рамене апатично, убедени, че възрастните нищо няма да променят, за да подобрят средата, в която живеят. "Как очаквате децата да ни се доверяват, когато вие сами не вярвате в институциите", отговаря на въпроса с въпрос Васил Кожухаров от "Социално подпомагане" в район "Лозенец".

Жестокият побой над дете от друго дете освети едно общество, в което всеки се чувства ужасно сам и безпомощен в болката, битката или каузата си. И колко страховито неподготвени сме като общност да разпознаваме и реагираме адекватно на насилието, особено когато се случва между младежи. Дори медиите избраха лесния начин на отразяване на конфликта, плъзгайки се по повърхността му. Погазвайки грубо принципите на етичната журналистика и Конвенцията за правата на детето, лепяха етикети и тикаха камери и микрофони в лицето на арестуваното дете, като че ли очакваха да намерят в очите му отговора на въпроса, който вълнува обществото. Без да си дават сметка, че той е самият въпрос.

Корените на гнева

Поведението му е резултат от натрупани обществени дефицити, престъпно пренебрежение и висок праг на търпимост към насилието, към езика на омразата в публичното пространство. То не е изолирано явление. Спомнете си протестите в големите градове на страната след Катуница и празните погледи на скандиращите "Циганите на сапун" юноши. В ролята на омразния друг тогава бяха малцинствата, тук е просто възпитаник на друго училище. Но корените на гнева са едни и същи - неприемането на различния, невъзможността да намериш смисъл - кой си и къде принадлежиш, абдикацията на семейството и училището от това да дават цел и посока. Затова се търси одобрението на групата от улицата, която раздава правосъдие с юмруци. "Насилието винаги е израз на слабост, на травми, на неумение да се справиш с гнева си", припомня психологът Валерия Дилова, специалист в работата с деца и юноши в риск или жертви на престъпления.

Младежка престъпност и агресия винаги е имало и ще има. Това как обществото се справя с нея обаче определя нейната траектория и обхват.  Привидно лесните обобщения от типа новото поколение е по-агресивно и асоциално заради интернет, видеоигрите или "времената" са не просто стигматизиращи клишета, а и оправдание за това, че възрастните не познават тези процеси и не знаят как да им противодействат.

Според изследване на Дружеството на психолозите в България причините за училищните конфликти не са се променили особено през последните 18 години и имат почти същия характер, брой, типология и причини за възникване. "Различното е, че са станали по-дълбоки и хронични, т.е. по-рядко се разрешават с преговори и все повече се задълбочават", пише училищният психолог и ръководител на проект на UNICEF "Училище без насилие" Иван Игов. Според него източникът е липсата на социални умения у децата - да правят избори, да намират алтернативи да преодоляват препятствията. И още - ужасната училищна среда. "Не може в една сграда, строена за 500 деца, да са наблъскани 2000. Смачкваме им личностното пространство, вкарваме ги в среда, която генерира модели на агресия и анонимност", коментира Игов пред "Капитал".

Без надежда, но не и без изход

Въпреки страха и гнева си родителите на учениците от 35-о училище успяха да надскочат момента с взаимните обвинения и реагираха като общност, която съзнава, че разрешението на последиците от конфликта са споделена отговорност. Или както обобщи един от психолозите на срещата: "Ситуацията може да е безнадеждна, но не е безизходна." Те поставиха истински важните въпроси пред институциите - работата с децата, потенциални агресори, санкциите за безотговорни родители, нуждата от повече психолози в училище. Чуха се дори идеи за сформиране на доброволни отряди от родители, които за известно време да обикалят по кварталите и да сигнализират за нередности. 

Но настояха и полиция, прокуратура и детски власти да бъдат безкомпромисни там, където гражданското общество не може да се справи само. Албена Фанфонова, която има дъщеря в 11-и клас в СОУ "Добри Войников", коментира пред "Капитал": "Не мога да ги обвиня, че не си вършат работата или че са безразлични. Проблемът е, че не говорят помежду си. Какво пречи да има единна информационна система, в която да си разменят сигнали, добри и лоши практики", пита тя. И смята, че в новия Закон за закрила на детето би трябвало да залегнат механизми как да става това взаимодействие. Психологът Валерия Дилова допълва, че борбата с агресорите може да се води само чрез силни институции. "Насилникът уважава йерархията. Той се страхува само от по-голяма сила. Работещо правосъдие може да разбие социалния модел на бандата", отсича тя.

Другата важна промяна, която ще се случи бавно и само ако семейството и училището работят заедно и целенасочено, е възпитанието в нетърпимост към насилието. Тя включва обрат в нагласите на всички онези деца, които стават свидетели и пасивни жертви на насилие. Ако те са активни и осъждат проявите на агресивно поведение, могат да тушират голяма част от напрежението. Учителят по литература в 91-ва Немска езикова гимназия Марта Джалева казва, че отдавна се бори с пасивността в собствената си практика. Преди време ученици от нейната гимназия качват клип в You Tube на свои агресивни прояви. Тя решава да събере всички и да го прожектира на големия екран, на който обикновено правят презентации. След тази публична демонстрация, наблюдавайки реакцията на съучениците си, децата сами свалят видеото от мрежата и учителката забелязва коренна промяна в поведението им за месец и половина. "Караш ги да се замислят. Показваш им границите. Поставяш ги в ситуации, в които могат да погледнат през очите на другия", изброява начините за справяне с проблема Марта Джалева. Според нея е важно да не отхвърляш проблемните деца, а да им покажеш, че им имаш доверие. "Ако навсякъде ти говорят, че си хулиган и идиот, ти ще започнеш да играеш тази роля", мотивира се тя.

Седмица след жестокия побой над деветокласника от 35-о СОУ дори училищният психолог Младен Владимиров (който подава сигналите до полицията още при първите прояви на агресорите) е изненадан от мъдростта, с която съучениците му реагират на случая.  Той работи с тях от шест години и въпреки че кабинетът му в гимназията е в дъното на неугледен коридор, учениците го търсят и уважават. Шегува се, че при него е като в китайски ресторант - има всичко. "Страхотни деца са, но животът ни е fast food", казва Владимиров и поглежда през прозореца. След казуса е взел решение да си тръгне. Цялото напрежение му е дошло в повече. Твърди, че се чувства сам в битката си. Отговаря за 1200 деца срещу 450 лева заплата и работи на още две места, за да осигури нормален стандарт на собственото си семейство. 

"Ама ти верно ли си тръгваш", със смесица от почуда и разочарование в гласа един младеж е увиснал на вратата и май не му се излиза от кабинета на психолога. "Миналата седмица бях убеден, че напускам, но не очаквах да получа такава подкрепа от децата и родителите. Подкрепата означава доверие, а доверието е ангажимент", признава Младен Владимиров, след като момчето си тръгва. И казва, че за да работиш това, трябва да си малко Дон Кихот. Понякога трябва да бъдем своите собствени герои.

Училището отдавна не е уютната и подкрепяща среда, която би трябвало да бъде
Фотограф: Надежда Чипева
На 30 ноември съучениците на пребитото момче се събраха пред училище и отидоха до близката църква, за да се помолят за бързото му оздравяване
Фотограф: Надежда Чипева
Фотограф: Надежда Чипева

"Можем ли да говорим за организирана престъпна група"? "Как да защитим децата си"? "Като ходим с тях навсякъде?" "Като ги запишем на карате?" "Като ги научим да се бият?" Въпросите на родителите валят. Гневни и възмутени, повечето остро риторични, въпреки че имат ясен адресат. Срещу тях на два събрани училищни чина отговарят представителите на полицията и почти всички институции, ангажирани с грижата за детето. В просторната зала на столичното 35-о училище "Добри Войников" е едновременно студено и горещо. В гласовете на родителите се разпознават тоновете на паниката. В отсрещната страна се чете видимо раздразнение, че усилията им да си вършат съвестно работата не се оценяват.

Няма как емоциите да не вземат връх предвид повода на срещата. Само преди седмица 16-годишен ученик от гимназията е жестоко пребит от свои връстници от съседното училище по строителство и геодезия "Христо Ботев" и в резултат от нанесения побой загубва бъбрека и далака си. За нападението няма видима причина. Момчетата дори не се познават. Един от нападателите е задържан и е под постоянен арест за причиняване на тежка телесна повреда. След разгласяването на случая става ясно, че срещу същата група младежи са били подадени няколко сигнала до полицията две седмици по-рано пак заради насилие над техни връстници. Арестуваното момче дори е получило протокол от полицията да не се доближава до ученици от "Добри Войников", като за това са били уведомени както училищните власти, така и родителите му. В иззетия му личен компютър полицаите откриват разговори в Skype и статуси във Facebook, в които той гордо споделя постъпката си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • AModoMio

    “ След разгласяването на случая става ясно, че срещу същата група младежи са били подадени няколко сигнала до полицията две седмици по-рано пак заради насилие над техни връстници..

    Не станаха ли много случаите в които има подадени сигнали до полицията, но никой не обръща внимание? Ако полицията се бе заела сериозно и бе извикала родителите, нямаше ли да бъде по-различно. Защо трябва да има смъртни случаи, увредени хора, разгласяване на случаи от медиите и тогава да започне полицията да действа?
    Всички полицаи протестират, че все нещо не им е наред, а никаква работа не вършат. И ние протестираме срещу тяхното бездействие.
    Г-н Министър на ВР, накарайте хората си да работят съвестно, а който не иска да напуска.

  • 2
    delev avatar :-|
    Delev

    "В отсрещната страна се чете видимо раздразнение, че усилията им да си вършат съвестно работата не се оценяват."

    За какви усилия става въпрос?
    Очевидно са знаели за въпросната група. И че винаги има проблеми в района.

    В крайна сметка полицията винаги действа постфактум и само ако медиите са достатъчно активни да раздухат въпроса.

    За какво са ни такива органи на реда, след като нямат авторитета да въдворяват ред.

  • 3
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#1] от "AModoMio":

    Точно в този случай полицията няма какво повече да направи освен да направи официално предупреждение и да издаде тъй наречената restraining order и това в случая е било направено. От там нататък отговорността е на родителите и на учителите, но те не са направили нищо. Случаят не е идентичен с този в Катуница, където имаше заплаха за убийство. Няма как превантивно да арестуваш и да вкараш в панделата някой само защото е псувал ученици от друга гимназия. Комунизмът поне на теория свърши.

    И междудругото - конфликтът между 35то и строителния не е от вчера - учил съм в 35то, 4ри години като и тогава ставаха боеве даже някои бяха доста по-жестоки и кървави, но тогава и през ден-два гръмваха някоя мутра та никои не им обръщаше внимание.

  • 4
    amodomio avatar :-(
    AModoMio

    До коментар [#3] от "anihilator_jack":
    Не знам дали е точно така, но полицията може да направи много повече от това. Трябват превантивни мерки, а не след като са се случили нещата.
    А аз и много голяма част разчитаме на карабиниерите, защото усещаме навсякъде присъствието и защитата им. Просто подаваш сигнал и веднага са пристигнали, а и не оставят нещата на времето.

  • 6
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#4] от "AModoMio":

    Какви превантивни мерки предлагаш? Да почнат да закопчават всички, които слушат хеви метъл и да ги пращат в ТВУ? Да почнем пак да стрижем тия с дългите коси на физкултурната площадка като при бай Тошо ли? Много мразя да съм адвокат на дявола, но не е работа на полицията да се възпитават деца - това е отговорност и задължение на техните родители и учители. Нека не ставаме като американците, където след една такава случка почнаха да закопчават дечица, които си играели на каубои и индианци и видиш ли това било прекомерна агресия....

  • AModoMio

    До коментар [#6] от "anihilator_jack":

    Не, не искам да бъде както си го написал. Но след като е имало оплаквания, полицията поне е могла да осведоми родителите и заедно да търсят изход от създалата се ситуация. Но не мога да приема, че едно дете ще остане инвалид, заради някой си дето иска да се прави на бабаит.

  • 8
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    До коментар [#7] от "AModoMio":

    Прочети отново статията - там ще намериш следния цитат:

    "След разгласяването на случая става ясно, че срещу същата група младежи са били подадени няколко сигнала до полицията две седмици по-рано пак заради насилие над техни връстници. Арестуваното момче дори е получило протокол от полицията да не се доближава до ученици от "Добри Войников", като за това са били уведомени както училищните власти, така и родителите му."

    Това, което предлагаш е било направено от там нататък е бил ред на родителите и на учителите.

  • 9
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Стига философии! Това е най-лесния начин да говориш много, да не казваш нищо и да правиш логично нелогичното! Факт е, че от 10 години нагоре децата вече са в пубертета и трудно се контролират! Факт е, че до тогава са се отнасяли към тях с огромна търпимост и всеопрощение! Дете! Самата дума извиква умиление! Искаш да го гушкаш, пазиш, да го радваш! А, то, още от първата си година се учи да те манипулира! За него мотивацията не е Трябва, а Искам! Респективно - Не трябва, Не искам! Никой не обръща внимание на това! Мислите си, че то ще израсте и ще поумнее! Няма как да стане! Това желано поумняване противоречи на природата на егото и само силово, чрез принуда може да се постигне! Но, как? Дете е! Като наведе очи надолу и мълчи виновно, родителят си мисли, че е постигнал ефект. Истината е, че то просто чака да млъкнете, да го оставите на мира и да си я кара както си знае! Младежката агресия и антисоциални прояви не са новост. За толкова много време / над 15 години/ психолозите не успяха да намерят методи за въздействие и превъзпитание! Въпросният Вальо е около 2 метра. Кой възрастен би се осмелил да му противоречи? Какво остава за негов връстник! Дали се знае, че тийновете са агресивни, неуправляеми, разделени на банди? Да! Дали е направено нещо по въпроса? Не! Защо е така? Защото така е и при възрастните! Техните банди са партии, организации, църкви! Сблъсъците им - не по-леки от младежките! Защита? Няма! Има философия! Тя не помага! Трябва да има механизми, които да озаптяват агресията и егоистичните напъни! Трябва, съпоставяйки Искам и Трябва, човекът да проумее, че ще загуби по-малко от Трябва! За целта, родители, институции, общество трябва да са си на местата, а те не са! За това и преди дни, две момчета убиват с чук трето, а един баща тръгва да прикрива следите от престъплението им! Обществото жали за убитото момче, за семействата на убийците и някак си, разбира бащата. А, един от убийците казва, че искал да опита от всичко! Дали прекалявам, като го наричам така? Не! Трябва думите да си върнат значението, а не да се тълкуват според! Само така няма да има недоразумения и яснота! Стига шикалкавене! Трябва действие!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK