Бащата на децата от улицата

Големите градове са пожарникари-пиромани. Парадоксът е, че колкото повече растат и привличат хора, толкова повече изолират част от тях в своеобразни гета. Изключват цели обществени групи, които не се вписват в ритъма и динамиката им. Метафората е на френския лекар хуманитарист Ксавие Еманюели. Не градовете го занимават обаче, а хората, които ги населяват. По-специално онези от периферията на общественото внимание. Децата на улицата.

"Нямаме право да не обръщаме внимание на страданието на другите", е житейската позиция, която мотивира битката на д-р Ксавие Еманюели със социалното изключване през последните петдесет години. През 70-те години той е в групата на френските медици, които създават "Лекари без граници"(Médecins Sans Frontières, MSF), независимата хуманитарна организация, чиято мисия е да оказва спешна помощ на хора, пострадали във въоръжени конфликти, епидемии, природни бедствия или такива, които нямат достъп до здравни услуги. А през 1993 г. Еманюели основава в Париж "Социална бърза помощ" (SAMU Social), за да помага на хора в бедствено физическо или социално положение, които са останали на улицата, като им предлага незабавно настаняване и дългосрочна подкрепа с цел реинтеграция в обществото. Днес има и SAMU Social International, международна организация, която действа в около 15 града по света.