С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 3 яну 2012, 21:26, 4643 прочитания

Вярата и музиката са неотделими, защото са дар от Бога

Златина Димитрова | Капитал Daily
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Има нещо вълшебно в музиката на барока. Нещо, което никой досега не е успял да разгадае. Казвано е, че творбите на Йохан Себастиан Бах са толкова технически, че могат да бъдат сведени до математически формули. И все пак, колкото и да се опитват, последователите му така и не успяват да повторят магията му. "Бог му държи ръката" - това е изводът, до който рано или късно достигат всички музиканти. Няма значение дали са вярващи. Вероятно има значение, че в края на живота си Бах е бил сляп.

Без светлина пред очите си бяха и незрящите изпълнители Миглена Павлова, сопран, и Ивайло Донков, тенор, по време на коледния концерт на 30 декември в католическата катедрала "Св. Йосиф", в която десетки любители на старинната музика отпразнуваха Рождество Христово.

Те бяха съпроводени от цигуларите Ивайло Данаилов и Звезделина Йорданова, както и от Станислава Георгиева, континуо и Янко Маринов, орган и континуо, които заедно съставят Concerto Antico - консорт за старинна музика. Те представиха творби от Бах и Хендел, от техния учител Дитрих Букстехуде и от вдъхновилия ги Антонио Вивалди.

Най-малкото, което е нужно, за да се музицира бароково автентично, са максимално близки до оригинала инструменти. И компетентни и вдъхновени специалисти учители като Янко Маринов, основателят на Concerto Antico.

Миглена, как стъпи в света на музиката?

От 8-годишна свиря на цигулка и 12 години свирих на този инструмент. Първото, което ми дадоха да свиря беше концерт на Вивалди. Това всъщност утвърди любовта ми към старата музика. По-късно цигулката остана на заден план и започнах да пея.



Как реши да преминеш от цигулка към пеене?

- О, стана неусетно. Бях влязла в академията с пеене, а цигулката е инструмент, който иска много, много часове работа всеки ден и започнах да нямам тези часове. Гласът е божествен дар. Всеки от нас го има, а цигулката и всички други инструменти са направени от хората. Затова и православието отхвърля присъствието на инструменти в църквата.

През какви трудности премина?
- Най-голямата трудност години наред беше любовта към старата музика. Разбрах, че тази музика много ме интересува в сравнително ранна възраст – може би 10-11 години и започнах да се стремя към това. С цигулката нямаше такъв проблем, защото инструменталистите трябва да свирят Бах примерно, но с пеенето винаги срещах голяма съпротива в лицето на учителите и администрацията на музикалното училище и Академията. Така и не разбрах защо. В България тази музика е много непопулярна. Публиката е свикнала да слуша само романтичните композитори на 19-ти век и няма как да разбере, че има нещо много дълбоко в старата музика.

Музиката на Бах...



- Да, моето единствено обяснение като християнин е, че той просто е бил боговдъхновен.

Какво място заема за теб религията по отношение на музиката?

- Неотделими са. Музиката е дар от Бога. Колкото и да е физическо явление, това е само теория. Това, което ние като същества, които имат чувства, можем да усетим, няма обяснение.

Как мислиш, че можеш да се развиваш с музика в България и то с такъв тип музика?

- Много трудно. Както вече споменах, тя е много непопулярна. То изобщо музиката като част от културата – трудно е с музиката в България. За да се издържа, човек трябва да е на много места. Аз пея в няколко хора. Концерти като този не винаги имат заплащане. Но просто без тази музика не мога.

Каква е разликата между бароковата и оперната музика според теб?

- Мисля, че оперните певци не се възпитават в знание. Факт е. Във Вокалния факултет теоритичните предмети се учат на много ниско ниво. А човек трябва да се интересува от много  неща, включително и не само от музиката – трябва да е запознат с цялата история на човечеството – историята на музиката, философия, история.

Ивайло, ти как стигна до музиката?

На 13-14-годишна възраст съм се занимавал с естрадна музика. Явявал съм се на доста конкурси за естрадна музика с песни на различни естрадни изпълнители. Помня, че първата беше на Орлин Горанов – "Светът е за двама". Първият конкурс, на който се явих беше "Песен магия" в Слънчев бряг през 1995 г. Там спечелих 1-во място и оттам се започна. Даже имах период, в който сам композирах музика. Не е било с някакви блестящи знания по хармония или елементарна теория на музиката. Не знам как. Необяснимо е. Разбира се, тогава разчитах на хора, които ми помагаха с аранжимента на основната музикална идея. Някак необяснимо ставаха нещата.

Би ли казал, че идваше "отгоре"?

Не знам отгоре ли или отстрани, някак необяснимо беше.

Сподели за оперното пеене и "Крадецът на праскови".

Това беше първата опера на проф. Благовеста Константинова и тя покани мен и Кристина Александрова, тоест Кристина Александрова и мен да вземем участие и да изпълним партиите на Иво и Лиза. Много хубаво преживяване, смея да кажа едно от най-хубавите, които съм имал. Не само заради хубавата музика, но и заради емоциите, които донесе периодът на репетиции. Отношенията, които бяха създадени, тогава се задълбочиха. Тогава започнах да чувствам преподавателя не като преподавател, а като много близък приятел и това да съчетаеш двете неща в едно е много хубаво. Пожелавам на всеки студент да има преподавател, с когото да го свързват исрени чувтсва.

Това значи ли, че оперното пеене ти харесва повече от камерното?

Не, даже тази опера по принцип не е точно опера – помпозното изкуство опера, което хората сме свикнали да си представяме като асоциация. Даже тази опера е повече като камерна музика. Затова и приех, защото всеки трябва да си знае мястото, а моят глас не е за оперно пеене.

Защо мислиш така?

Защото чувам. Чувам колеги, чувам хора, които наистина имат богати силни гласове и са за оперно пеене. Не бих искал в никакъв случай да обезценявам оперната музика, но там можеш винаги да прочетеш в книга за операта съдържанието на една опера и да го изиграеш, докато [при старинната музика] нещата са по-сложни.

Сега композираш ли?

Не, защото съзнанието се промения, нагласата се променя и започваш да се съсредоточаваш върху това, което правиш, за да го направиш добре. Ако тръгна да композирам, трябва да композирам естрадна музика. Класическа не бих посмял. Единственото, от което не се отказвам и го съчетавам с бароковата музика, е испанският език, който граничи непосредствено с латиноамериканските сериали. Само с това криввам от "правия път", ама то не е и много кривване, защото ето – католицизъм, там всичко е много чисто, много хубаво, затова ми е още по-близко до това, което правя.

Как се запали по латиноамериканската култура и испанския език?

Точно чрез тези теленовели. Първо езикът ми хареса, после музиката в тях ми хареса и оттам нататък – всичко останало.

Какво имаш предвид под латионоамериканска култура?

Насочил съм се главно към мексиканската култура. Мога да спомена [певеца] Кристиан Кастро като човек, чиято музика, чието творчество ми харесва.

Наричат те българския Андреа Бочели?


Този етикет не ми харесва, по простата причина, че е етикет на зрението, а не на възможностите. Анреа Бочели изпълнява нещо средно между поп музика и оперно пеене. И всъщност нямаме нищо общо.

Помогнало ли ти е или ти е попречило това, че не виждаш?

Помогнало ми е да разбера, че положителните качества на един човек нямат граници. Дори по улицата съм срещал хора, които може би в ежедневието си не са такива, но когато ги срещна, те проявяват положителни качества, които за мен са удивителни. В забързаното ежедневие хората едва ли обръщат внимание на някой елементарен жест, който понякога се оказва решаващ.

Как се справяш финансово с музиката в България?

Concerto Antico е моето училище за пеене в момента. Затова пренебрегвам финансовата страна на въпроса, защото едно идване тук за мен означава много. Семейството е зад гърба ми и смятам, че успешно се справяме заедно. За мен е много по-истинско това, което правя. Ако започна да го работя и да чакам след всеки концерт някой тлъст хонорар, [няма да е същото].  

 

Кои са Concerto Antico
Консортът за старинна музика Concerto Antico е създаден от Янко Маринов през 2000 г. по случай официалното посещение на Н.В. Маргрете ІІ, кралица на Дания, в България. Съставът има активна концертна дейност, прави записи и семинари. За музикантите първообразът на музиката и значението му за духовността на човека са по-значими от  призива за автентично звучене.

Сопраното Миглена Павлова свири на цигулка от 8-годишна. На 16 г. оставя инструмента за сметка на вокалното развитие. Завършва Музикалното училище във Варна, а после - камерно пеене в Музикалната академия в София. Взима участие във втория и третия майсторски клас на Райна Кабаиванска. Освен в Concerto Antico Миглена пее и в хора на църквата "Св. Параскева" и хора на слепите "Петко Стайнов".

Тенорът Ивайло Донков завършва Музикалното училище във Варна, а по-късно Музикалната академия с класическо и камерно пеене. През 2010 г. изпълнява ролята на Иво в операта "Крадецът на праскови" на проф. Благовеста Константинова в Музикалната академия. След завършването си се присъединява към Concerto Antico.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И адвокати за всички! 1 И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

17 яну 2020, 3034 прочитания

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2498 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Църква за себе си или за обществото?

Православната църква има нужда от промени, ако иска да привлече хората към реалната вяра

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10