Домашно за родители
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Домашно за родители

Домашно за родители

Пет въпроса около проекта за Закон за детето

Люба Йорданова, Зорница Стоилова
8304 прочитания

© Антония Тилева


Автор: Антония Тилева

"Миналата седмица синът ми беше избягал от детската градина. Не знаех как да постъпя и като се прибрахме вкъщи, такъв бой отнесе, после беше наказан до стената около един час и да напише 300 пъти, че няма да бяга повече." "Пошляпването" на децата е като мръсния въздух, който дишаме - толкова сме свикнали с него, че не го забелязваме. Дори не го разпознаваме като проблем. Разказът е от един от стотиците интернет форуми, в които майки обсъждат доколко и в какви случаи трябва да прилагат телесното наказание.

Въпросът за "премерената физическа болка с цел дисциплиниране" (по определението на една консервативна организация) отново излезе на дневен ред около обсъжданията на проектозакона за Закон за детето. И застана в центъра на разгорещени дискусии, макар че забраната за всякакъв вид домашно насилие отдавна е в сила според сегашните разпоредби.

Новият проектозакон обаче задава много други въпроси. Той обединява на едно място цялото действащо законодателство, свързано с децата, припомня някои позабравени ангажименти и извежда нови. Основната философия на закона е, че поставя детето в центъра на вниманието, измества фокуса от закрилата към правата на децата. Идеята е, че те са уязвима група и имат нужда от гаранция, че могат да упражняват правата си от самото си раждане.

Концепцията на закона като цяло е стъпка напред. Тя обръща голямо внимание на подкрепата за семейството, забранява изоставянето на деца до 3-годишна възраст в институции, акцентира върху позитивното родителство и зачитането на мнението на детето. Има и конкретни нови мерки, като например създаването на регистър на лица, осъдени за престъпления и насилие срещу деца, който трябва да служи на доставчици на услуги и работодатели при назначаване на хора за работа с деца.

Все още липсват някои важни точки, особено по отношение на прилагането и контрола над разпоредбите. Някои родители пък се почувстваха застрашени за правата си заради "неизчистени" според тях дефиниции в текстовете. По-долу ще намерите основните моменти от проектозакона, тяхната философия и начин за прилагане. Те опровергават някои митове, появили се в публичното пространство, и дават идеи как законът може да се подобри.

1. Ще се намесва ли държавата повече в семейните отношения?

Не, тъкмо напротив.

Децата са граждани и имат индивидуални права, независими от волята на родителите. Тази нова постановка, залегнала във философията на проектозакона, силно притесни някои християнски организации и родителски общности в интернет. Те разчетоха в част от мерките (като например забраната за физически наказания и възможността децата да заявяват мнението си по въпроси, които ги засягат) механизми за по-голяма намеса на държавата в общуването между родители и деца.

В коментар за dnevnik.bg представителят на най-шумната организация "Свобода за всеки-адвокати" Виктор Костов плаши, че законът ще дава възможност да се злоупотребява с лъжливи сигнали за малтретиране, на базата на които социалните служби ще могат да отнемат деца от родителите им. Авторите на законопроекта и гражданските организации, с които "Капитал" разговаря, обаче са категорични, че подобни твърдения нямат основания. Цвета Брестничка, председател на УС на асоциация "Родители", казва, че държавата и сега разполага с инструменти да се намесва, въпросът е доколко ефективно го прави.

Институциите ще посредничат в частните отношения само тогава, когато има застрашен интерес и права на детето. Цвета Брестничка обръща внимание, че законът не бива да допуска произвол – например да отнема родителски права на бедни семейства, а тъкмо обратното – неин ангажимент е да ги подкрепя в такива ситуации. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Надя Шабани настоява, че проектозаконът налага тъкмо това изискване към институциите. "Не може лесно да се вземе дете от семейството. Дори сега има по-големи гаранции кога може да се стигне дотам. Има и съдебен контрол", успокоява Шабани.

2. Детето ще участва ли във всички решения, които го засягат?

Да, ще може да изразява свободно мнението си и на него ще се отдава значение в зависимост от неговата възраст, зрялост и степен на развитие.

Авторите на законопроекта защитават правото на детето да взима участие в решенията, които го касаят. А когато се определят най-добрите му интереси, да се прави оценка на желанията и чувствата му. И са включили в проекта редица текстове, които указват как става това.

Така например медицински дейности по отношение на дете, навършило 16 години, да се предприемат след неговото информирано съгласие. То ще има право на консултация по всякакви въпроси и без знанието на родителите му, ако това се налага. Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително ще се изслушва, ако е навършило 10 години. Детето ще може да се изказва и по въпроси за ангажирането му в религиозни и политически възгледи.

Според авторите му, една от мисиите на закона е да създаде култура на чуваемост на детето. Дори при писането му се търсят мнения на деца в по-голяма възраст. "Няма как да градим личности, ако не ги подготвяме от ранен етап", обяснява Надя Шабани от ДАЗД. Опасенията на критиците са, че подобни текстове възпитават прекален либерализъм и условия детето да манипулира родителите си.

Според психолога д-р Методи Коралов обаче зачитането на мнението на детето има редица положителни ефекти – от повишаване на себеоценката му и вярата в собствените му способности до научаване на отговорност. "Да зачитаме мнението на детето не означава непременно да се съобразим с него на 100% или може дори изобщо да не се съобразим с него", прави уточнение той. Според него по-важното е, че детето трябва да знае, че може и е хубаво да има собствено мнение, но и да се научи как се изгражда това мнение, че трябва да може да го защитава и да доказва, че мнението му има тежест и значение.

3. Ще можем ли да "пошляпваме" децата си?

Не. Това е забранено и в момента.

Всякакви форми насилие като метод на възпитание са забранени от действащите закони за закрила на детето и за защита от домашно насилие, както и от Семейния кодекс. Всъщност няма цивилизована държава, която да подкрепя подобни дисциплиниращи мерки.

"Във възпитателния подход на българина все още е силно залегнало схващането, че "ако не му обършеш два шамара на детето, от него човек няма да стане", коментира Михаил Стефанов от Националната мрежа за децата. Затова след представянето на новия законопроект, който припомня действащите и сега правила, сред обществото се надигнаха разтревожени гласове срещу предвидените санкции за насилие над деца.

Психологът д-р Методи Коралов намира реакцията по този въпрос за съвсем закономерна, защото много хора дори не могат да си представят, че в определени ситуации друг метод извън традиционните може да свърши работа. "Тези мерки обаче са по-удобни за родителите и далеч не са толкова възпитателни за детето, дори напротив – могат да заложат в него модела "който е по-силен, той има право", коментира д-р Коралов и допълва: "Излишно е да се казва, че този модел е отживелица и е крайно неадекватен за нашето общество."

Според статистика на ДАЗД за първото шестмесечие на 2011 г. има 2092 случая на насилие над деца, повече от 80 от които са били в домашна среда. При мнозинството от тях насилниците са били родителите. Затова Надя Шабани е убедена, че възможността за анонимност на сигналите трябва да остане - тя създава сигурност у децата да говорят за трудни теми като насилието.

4. Как ще става прилагането на закона?

Със съвместна работа на институциите и децентрализация на структурите.

Всички положителни разпореждания на закона ще останат само на хартия, ако няма контрол над спазването им. Авторите на закона предвиждат да се създаде нова Комисия по правата на децата, която да координира политики, да прави мониторинг и контрол. Според Надя Шабани законът е разписал ясни критерии по основните задължения, които ще помагат за ефективното им прилагане.

Отговорността за прилагането на разпоредбите няма да се носи само от министрите, а и от хората, замесени пряко в живота на детето - учители, полицаи, лекари, социални работници. Идеята е те да действат бързо и заедно, за да могат да предотвратят евентуални кризисни ситуации. Предвидени са и санкции за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по опазване на правата на децата. Не е ясно обаче кой ще следи за това и кой ще им осигури нужното обучение, за да знаят как да работят по-добре с децата.

Важна, но доста спорна точка от новия закон е децентрализацията на структурите за социално подпомагане. Идеята на авторите е регионалните структури на Агенцията за социално подпомагане да минат към общините, за да са подчинени на този, който е най-близко до хората в съответния регион, т.е кмета. Това означава не само механично прехвърляне от централната към местната власт, но и повече ресурс и правомощия за структурите на агенцията. Свързано е и с различно разпределяне на финансовия ресурс. Това всъщност означава сериозна реформа на Агенцията за социално подпомагане и все още не е ясно дали ще има политическа воля, за да се случи.

5. Какво в проектозакона може да се подобри?

Мерките за подкрепа на семействата, изчистването на терминологията, категоричност за деинституционализацията.

Идеята, че подкрепата на семейството е в основата на закона, е похвална, но държавата все още няма развита система от такива услуги. "Остава за обсъждане и въпросът коректно ли е да налагаш санкции към родителите, ако преди това не си им осигурил подкрепа, за да отглеждат децата си по-добре", коментира Михаил Стефанов от НМД.

Авторите на закона трябва да са и по-категорични и да ограничат максимално възможността дете да попадне в институция. Това включва и сериозни инвестиции в развитието на приемната грижа и на услугите за подкрепа на биологичните родители, за да не изоставят децата си.

Новият закон засяга много сериозно темата за децата с увреждания и регламентира редица техни права. Но това трябва да се направи и за другите групи деца в риск - децата в бедност, децата в конфликт със закона, децата бежанци. Някои от термините в закона могат да бъдат тълкувани доста широко, което пък може да се използва в ущърб на семейството. Определения като "най-добър интерес на детето" и "вреден за развитието начин на отглеждане" имат нужда от много точно прецизиране.

Автор: Антония Тилева

"Миналата седмица синът ми беше избягал от детската градина. Не знаех как да постъпя и като се прибрахме вкъщи, такъв бой отнесе, после беше наказан до стената около един час и да напише 300 пъти, че няма да бяга повече." "Пошляпването" на децата е като мръсния въздух, който дишаме - толкова сме свикнали с него, че не го забелязваме. Дори не го разпознаваме като проблем. Разказът е от един от стотиците интернет форуми, в които майки обсъждат доколко и в какви случаи трябва да прилагат телесното наказание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    само един фрустриран психясал лузър може да си мисли че със шамари ще възпита нещо по различно от фрустриран психясал лузър... :)

  • 2
    gnidka avatar :-|
    Serios

    На думи всичко звучи лесно, но очи в очи с детето във всякакви ситуации и натоварен от безброй простотии, никой не е застрахован, че няма да си изтърве нервите. Не че е оправдание, но е реалност.

  • 3
    colector avatar :-?
    V.Klishev

    Като гледам себе си и моето поколение (може би последното, при което "пляскането" беше все още приемливо) и го сравня със сегашните деца и тинейджъри... някак си ми се струва, че "пляскането" (а и нефизически видове наказание) е имало повече позитивен ефект. Не казвам, че е метод за възпитание, но понякога децата злоупотребяват със страха на собствените им родители дори да ги нахокат и да ги плеснат през ръцете, и... свободия.

  • 4
    tsvetna avatar :-|
    Цветна

    До коментар [#3] от "colector":

    Със сигурност има и други фактори за днешната слободия.

    А мен си ме пошляпваха като малка - малко и с дисциплинираща цел. И от тази гледна точка мога да кажа, че да - има и по-добри начини, особено когато детето е навършило минимума възраст, когато осъзнава повече какво и защо прави и какво не е добре да се прави. И именно понеже на думи е лесно да се говори колко е неправилно да се бият децата и че никога не трябва да ги пипваш, един такъв закон ще работи ефективно само когато се осигуряват възможности родителите да бъдат по-добри родители. И нека държавата да се съсредоточи със собствени усилия върху най-проблемните семейства, където тормозът е системен и умишлен. А чрез социалните работници да подпомага родителите да овладеят и други техники за "справяне" с детето.

  • 5
    evropeec avatar :-?
    Европеец ;)

    Когато дойдох в преди години в Дания, ми направи впечатление децата колко са разглезени. Тук никой, никого не удря, дори и тон не си повишават. Има някаква невероятна толерантност към всички деца и те си правят буквално каквото си искат.
    Това ми се струваше изключително погрешно, защото не веднъж виждах какв магазини детето реве и крещи хвърля работи и никой нищо не казва.
    След време обаче започнах да виждам как децата с времето осъзнават кое е правилно и не, главно защото цялото общество им го показва със своето си поведение.
    В крайна сметка хората които се получават са свободно мислещи, не смятащи че нещо може да ограничи мечтите и желанията им и затова и се развиват във всякакви посоки и то по един не лош начин. В края на краищата стават каквото си искат и са уважавани и добри в това което правят.

    Затова и политика в тази насока, не мисля че ще е лоша за децата, но само ако цялото общество е на нормално ниво, защото тогава децата ще могат да израстнат правилно.
    Проблем обаче в България е че не само децата ще се научат да изнудват и злоупотребяват, но ще виждат и че това е нормално и в живота, точно заради мутри, по-фолк изпълнители и подобни ниско интелектуални хора и не съм сигурен че нашето общество е дорасло за повече свободи за децата и отговорности за родителите.
    Опасявам се че нещата ще се изкривят под призмата на пошлостта, която е обградила всяка една област и ще се получи една недисциплинирана младеж, намираща свободията за единствен начин на живот.

  • 6
    nixonanim avatar :-(
    Nixonanim

    Държавата достатъчно се е намесила в отношенията между родителите и децата, създавайки крайно неприятна среда за развитие и на двете страни. Днес всяко ПЕТО дете в България изпитва УЖАС от ходенето на детска градина и училище. Това е ДИАГНОЗА и всеки психолог, който е запознат с проблема ще го потвърди. Медиите също са част от това, защото не акцентират достатъчно на какво може да се направи и как. Много по-лесно е да се пише за сделки, престъпления и бизнес, отколкото за човешки отношения и съдби.

    Крайно време е да се поеме по радикално нов път в отношенията към децата и хората и да се следва пътя на Сугестопедията, създаден от д-р Георги Лозанов преди 35 години, както е направено в толкова много държави по света. За тези които не са чували какво е, вижте линка:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%B3%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

  • 7
    mik2 avatar :-?
    mik2

    До коментар [#5] от "Европеец ;)": Е, браво, този пост го копвам и ще го покажа на нашите:) Отсега да знаят как да гледат внучетата. Щото, бая време съм седял "мирно":)

  • 8
    marinella.ivova avatar :-|
    marinella.ivova

    Вярно ли децата в детската градина имат уменията да напишат 300 пъти дадено изречение?!
    Надя Шабани да види как стоят нещата в нейната агенция! Доста гнилоч има там.
    И да попитам като ще има информирано съгласие за пациенти до 16г, какво ще стане като нечие дете се нуждае от спешна апендиктомия, а то я отказва, страхувайки се от спринцовки, скалпели, чичо доктор с маска и зелен екип и разбира се задължителната болка? Ще вземем мнението на малкия информиран пациент впредвид и ще го изпратим вкъщи ли? Защо ли аз си мисля, че в останалия НОРМАЛЕН свят родителите отговарят за децата си, а последните получават разяснения, които само трябва да ги успокоят?
    Поредните недомислици. И тук както при писането на учебници се изявяват хора, които явно не са родители и рядко(меко казано) са работили с деца

  • 9
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    Надя Шабани е убедена, че възможността за анонимност на сигналите трябва да остане - тя създава сигурност у децата да говорят за трудни теми като насилието.
    Анонимноста ражда злоупотреба! Всеки сигнал трябва да е личен, за да бъде проследим и с изяснена мотивация.

  • DRR

    И вие ли, Икономедия??!
    Този пасквил е долна черна пропаганда.
    Причините за решителната съпротива срещу закона е съвсем различна от описаното "желание да пошляпваме децата"!!!
    А ако проспим закона и го приемат -жална ни майка, и дечица ни жални! Потърсете "Ювенална Юстиция" в нет-а и разберете какво ни чака!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK