С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
10 6 яну 2012, 16:59, 7875 прочитания

Домашно за родители

Пет въпроса около проекта за Закон за детето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

"Миналата седмица синът ми беше избягал от детската градина. Не знаех как да постъпя и като се прибрахме вкъщи, такъв бой отнесе, после беше наказан до стената около един час и да напише 300 пъти, че няма да бяга повече." "Пошляпването" на децата е като мръсния въздух, който дишаме - толкова сме свикнали с него, че не го забелязваме. Дори не го разпознаваме като проблем. Разказът е от един от стотиците интернет форуми, в които майки обсъждат доколко и в какви случаи трябва да прилагат телесното наказание.

Въпросът за "премерената физическа болка с цел дисциплиниране" (по определението на една консервативна организация) отново излезе на дневен ред около обсъжданията на проектозакона за Закон за детето. И застана в центъра на разгорещени дискусии, макар че забраната за всякакъв вид домашно насилие отдавна е в сила според сегашните разпоредби.


Новият проектозакон обаче задава много други въпроси. Той обединява на едно място цялото действащо законодателство, свързано с децата, припомня някои позабравени ангажименти и извежда нови. Основната философия на закона е, че поставя детето в центъра на вниманието, измества фокуса от закрилата към правата на децата. Идеята е, че те са уязвима група и имат нужда от гаранция, че могат да упражняват правата си от самото си раждане.

Концепцията на закона като цяло е стъпка напред. Тя обръща голямо внимание на подкрепата за семейството, забранява изоставянето на деца до 3-годишна възраст в институции, акцентира върху позитивното родителство и зачитането на мнението на детето. Има и конкретни нови мерки, като например създаването на регистър на лица, осъдени за престъпления и насилие срещу деца, който трябва да служи на доставчици на услуги и работодатели при назначаване на хора за работа с деца.

Все още липсват някои важни точки, особено по отношение на прилагането и контрола над разпоредбите. Някои родители пък се почувстваха застрашени за правата си заради "неизчистени" според тях дефиниции в текстовете. По-долу ще намерите основните моменти от проектозакона, тяхната философия и начин за прилагане. Те опровергават някои митове, появили се в публичното пространство, и дават идеи как законът може да се подобри.



1. Ще се намесва ли държавата повече в семейните отношения?

Не, тъкмо напротив.

 
Децата са граждани и имат индивидуални права, независими от волята на родителите. Тази нова постановка, залегнала във философията на проектозакона, силно притесни някои християнски организации и родителски общности в интернет. Те разчетоха в част от мерките (като например забраната за физически наказания и възможността децата да заявяват мнението си по въпроси, които ги засягат) механизми за по-голяма намеса на държавата в общуването между родители и деца.
 
В коментар за dnevnik.bg представителят на най-шумната организация "Свобода за всеки-адвокати" Виктор Костов плаши, че законът ще дава възможност да се злоупотребява с лъжливи сигнали за малтретиране, на базата на които социалните служби ще могат да отнемат деца от родителите им. Авторите на законопроекта и гражданските организации, с които "Капитал" разговаря, обаче са категорични, че подобни твърдения нямат основания. Цвета Брестничка, председател на УС на асоциация "Родители", казва, че държавата и сега разполага с инструменти да се намесва, въпросът е доколко ефективно го прави.
 
Институциите ще посредничат в частните отношения само тогава, когато има застрашен интерес и права на детето. Цвета Брестничка обръща внимание, че законът не бива да допуска произвол – например да отнема родителски права на бедни семейства, а тъкмо обратното – неин ангажимент е да ги подкрепя в такива ситуации. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Надя Шабани настоява, че проектозаконът налага тъкмо това изискване към институциите. "Не може лесно да се вземе дете от семейството. Дори сега има по-големи гаранции кога може да се стигне дотам. Има и съдебен контрол", успокоява Шабани.

2. Детето ще участва ли във всички решения, които го засягат?

Да, ще може да изразява свободно мнението си и на него ще се отдава значение в зависимост от неговата възраст, зрялост и степен на развитие.

Авторите на законопроекта защитават правото на детето да взима участие в решенията, които го касаят. А когато се определят най-добрите му интереси, да се прави оценка на желанията и чувствата му. И са включили в проекта редица текстове, които указват как става това.

Така например медицински дейности по отношение на дете, навършило 16 години, да се предприемат след неговото информирано съгласие. То ще има право на консултация по всякакви въпроси и без знанието на родителите му, ако това се налага. Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително ще се изслушва, ако е навършило 10 години. Детето ще може да се изказва и по въпроси за ангажирането му в религиозни и политически възгледи.

Според авторите му, една от мисиите на закона е да създаде култура на чуваемост на детето. Дори при писането му се търсят мнения на деца в по-голяма възраст. "Няма как да градим личности, ако не ги подготвяме от ранен етап", обяснява Надя Шабани от ДАЗД. Опасенията на критиците са, че подобни текстове възпитават прекален либерализъм и условия детето да манипулира родителите си.

Според психолога д-р Методи Коралов обаче зачитането на мнението на детето има редица положителни ефекти – от повишаване на себеоценката му и вярата в собствените му способности до научаване на отговорност. "Да зачитаме мнението на детето не означава непременно да се съобразим с него на 100% или може дори изобщо да не се съобразим с него", прави уточнение той. Според него по-важното е, че детето трябва да знае, че може и е хубаво да има собствено мнение, но и да се научи как се изгражда това мнение, че трябва да може да го защитава и да доказва, че мнението му има тежест и значение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 1693 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 2251 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Мултимедиа: Най-стресовите професии за 2012 г.

Вижте кои са работните места, които причиняват най-много стрес в Америка, според портала CareerCast

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки