Виж кой говори

Понякога ни се струва, че българската публичност може без особен проблем да се напъха в един панелен апартамент в "Люлин" с все героите и сюжетите, които я населяват. Това натрапчиво усещане, разбира се, създават медиите. Из телевизионния екран, сайтовете и вестниците често броди призракът на еднообразието както в подбора на темите, така и в избора на гости, които да ги коментират.

Това е болест, характерна за малкия, но иначе пренаситен с медии пазар. Простичко казано, има твърде много микрофони за шепата важни събития, които се случват в страната. В същото време България разполага с бедна банка от експерти (особено по специфични теми, като енергетика или икономика например), които могат да говорят умно, разбираемо и интересно в своята област, а и да не се притесняват от камерите. Затова сме свикнали лицата, които надничат от екрана (пък и от вестниците), често да се повтарят. Независимо на кой канал сме включили. И това е най-видимо в ситуация на избори, когато политици, социолози и други експерти се намират в постоянна телевизионна въртележка.