Бунтът на жертвите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бунтът на жертвите

Бунтът на жертвите

Гражданското общество в България е като Бърза помощ. Реагира на трагедии и не лекува причините

Зорница Стоилова
6370 прочитания

© Инна Павлова


"Все едно сме в някакъв филм. Никой не знае какво става." Понеделник, 16 януари, малко след седем вечерта. Сняг и студ са сковали Перник. Жителите му зъзнат в сумрака, палят цигара след цигара и не могат да проумеят сценария, в който живеят от два месеца. Изчезнало момиче, отвличане, труп, самоубийство...

Около стотина души са се събрали пред местното РПУ. Търсят справедливост. Питат: Кой уби 17-годишната Мирослава Николова? Кой допусна самоубийството на единия от заподозрените Стойчо Стоев? Луд ли е другият? Има ли трети? Кой лъже? И кой казва истината?

Прозорците на сградата на полицията светят, но никой не излиза оттам. Никой не дава на тълпата отговорите, заради които е дошла. По-възрастните са мълчаливи или тихо разговарят с журналисти. Настояват за оставки, наказания и бързо разплитане на случая. Младите са по-крайни. Тук са феновете на местния футболен отбор "Миньор - Перник", които крещят "К** за МВР!" и пеят обидни песни за премиера Бойко Борисов. Съучениците на Мирослава, чието тяло е открито заровено в местност край града пет дни по-рано, се разграничават от тях. Казват, че каузата им е друга. "Искаме да разберем. Искаме убиецът да не излиза на свобода. Искаме гаранция, че повече няма да се допускат такива безумия", говорят бързо и един през друг.

Митко и Сашка са дошли на протеста от загриженост към собственото си дете. И смятат, че мястото на всички родители е тук: "За да покажем, че хората не са глухи, слепи и тъпи за това, което се случва около тях."

И  че вече адски им е писнало. Мислено веднага си прехвърляме случаите, които през последните години са маркирали къде свършва колективната ни търпимост. И кога е време за групов вик на болка и съпротива. Те носят имената на убити деца. Или младежи.

Пепи Терзийски. 3 години. Намерен удушен в Южния парк. (2001 г.) Христина и Росица Белнейски. 15 и 18 години. Намерени мъртви в местността Грамада, Пазарджик (2006 г.) Стоян Балтов. 20 години. Пребит до смърт в Студентски град. (2009 г.) Ангел Петров. 19 години. Прегазен от кола в с. Катуница (2011 г.) Яна Кръстева. 28 години. Намерена удушена в Борисовата градина (2011 г.)

Зловещата хронология на общественото недоволство. Което възразява мощно срещу несправедливостта, насилието, немарливостта на институциите или нещо друго, когато има смърт. Не всеки ден. Не и когато не е толкова страшно.

"Нашето гражданско общество е като "Бърза помощ" - реагира на инциденти, не на процеси", коментира пред "Капитал" антропологът и социален психолог Румен Петров. Хората се чувстват овластени да упражнят правото си на натиск върху властта само в екстремни случаи. "Трагичната смърт е последният стимул, който може да събуди гражданското общество. Когато няма накъде, чак тогава се озъбваме на лошото", заключва той.

Формите са различни - от мълчаливо бдение на близките и всички, които са съпричастни към болката им (след убийството на Яна Кръстева) до митинг пред парламента, който увлича различни обществени групи (след убийството на Стоян Балтов). Това, което ги обединява, е, че са протести без лидери. Протести "от" и "за" жертвите. Че са стихийни и чувствата, които ги пораждат, са автентични. Че търсят базови гаранции - сигурност, справедливост, спазване на законите. Че са едновременно проявление на мощ и на безпомощност. Израз на недоверието към институциите и в същото време натоварени с очаквания към тях. Сякаш казват "вие държите целия контрол над живота ни и това е единственият начин да ви стреснем".

Антропологът Румен Петров посочва още нещо, характерно за тези протести - те много често представляват бунтът на периферията срещу центъра, който я потиска. Така например в подкрепа на Пепи Терзийски през 2001 г. излязоха таксиметровите шофьори. Перник, родният град на Мирослава Николова, също е един от символите на маргиналното, на депресивността на един индустриален поминък, който се срива, а новият още не се е случил. По думите на Петров най-маргиналните са най-потиснати. И те се овластяват да възразят едва когато са станали физически жертви.

"Тези събития са краен вариант на всекидневните несправедливости, които често се случват, но по отношение на които няма организирани протести. Имат характера на отприщване, на катарзис", казва още той и обръща внимание: "Активизираме се, когато тялото ни е засегнато, но когато има опасност за мисълта, достойнството, честта ни, тогава сякаш няма активност." Румен Петров нарича това явление - диктат на катастрофата. Гражданска неподвижност с периодични взривове на гражданска свръхактивност. И го счита за израз на недобро колективно здраве. Защото се занимава с последствията, не лекува причините.

Когато страстите утихнат

"Здравейте, за съжаление ще ви дам кратък и въпреки това изчерпателен отговор. След като мине време медиите имат други теми, няма всекидневен натиск. Внесените подписки влизат в шеста глуха. Само близките остават ранени, а обществото, което се е вълнувало и дори сплотило поради конкретните нещастия, е забравило. И, молейки се, без дори да осъзнава, че се моли да бъде подминато от тази съдба, кюта и продължава да живее в страната на чудесата."

Така изглежда кореспонденцията ни с Милен Якимов, един от създателите на сайта с бодрото заглавие promiana.us, реакция след убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина. Така той ни отговаря на въпроса какво се случва, след като страстите утихнат. След това прави уточнението, че не се е отказал и ще продължава чрез сайта да настоява случаят "Яна" и други, подобни на него, да не потъват в забрава.  

Уви, дори след трагедиите, съпроводени от ярък обществен протест, почти няма примери на качествено решение на проблемите, които те са осветили. Три години след убийството на Стоян Балтов пред незаконната дискотека "Амнезия", Студентски град не е станал по-безопасно място. Шест месеца след убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина все още няма осветление навсякъде. А това дори не беше големият проблем в казуса с нейната смърт.

Това обаче не е недостатък на самите протести. А на това, че дори те не събуждат така необходимото желание за промяна на отношенията в общността, не пораждат идеи за граждански контрол върху институциите. "Това, което мен ме тревожи, е, че няма апетит за алтернатива. Няма структури на всекидневната гражданска активност, които да позволяват много по-директно упражняване на публична власт над политическия дневен ред", коментира антропологът Румен Петров. И добавя: "Гражданското общество не живее в условия на перманентна опасност от катастрофи. Има несправедливости, които са съвместими с живота".

Какво, ако например имахме възможност да избираме съдиите на местно ниво, окръжния прокурор или пък директора на полицията в града? Какво, ако участвахме в бордовете на болниците или на всички училища в града, пита Румен Петров. По думите му в сегашния си вид всички те са наместници на централната власт, от квотата на този или онзи. Контролирани от всички, но не и от гражданите. "Тези процеси по един мъчителен начин разкриват неовластеността на хората, които добиват мощ само когато потече кръв. Това е изохкването на жертвата", отсича Петров.

За да се превърнат спонтанните протести в по-устойчив натиск над институциите, хората трябва да имат знания как да превърнат енергията си в ресурси. "Гражданското можене и знание се учи чрез действия", усмихва се Румен Петров.

Само час след като са се събрали пред сградата на полицията в града, протестът на перничани за бърза развръзка на случая "Мирослава" се разпада. Съучениците й настояват, че биха идвали всяка вечер, ако има по-добра организация. Не е ясно кой трябва да я създаде. Виковете на феновете на "Миньор" утихват и те се разотиват на групички. Възрастните хора се подпират едни на други, за да не се подхлъзнат на леда, и с предпазливи стъпки също се отдалечават. Телевизионните камери вече не светят, микрофоните са изключени. А в Перник междувременно е станало още по-студено.

"Все едно сме в някакъв филм. Никой не знае какво става." Понеделник, 16 януари, малко след седем вечерта. Сняг и студ са сковали Перник. Жителите му зъзнат в сумрака, палят цигара след цигара и не могат да проумеят сценария, в който живеят от два месеца. Изчезнало момиче, отвличане, труп, самоубийство...

Около стотина души са се събрали пред местното РПУ. Търсят справедливост. Питат: Кой уби 17-годишната Мирослава Николова? Кой допусна самоубийството на единия от заподозрените Стойчо Стоев? Луд ли е другият? Има ли трети? Кой лъже? И кой казва истината?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    Очевидно е, че хората предпочитат да бъдат вълнувани вместо информирани. Това което се случва или по-точно, не се случва, е следствие на технологията чрез която може, дори един човек, ефективно да се бори срещу неуредиците и несправедливостите.
    А именно, след като не може индивидът всеки ден да прави своя избор, да не плаща на някой който не си върши работата, да не плаща за нещо което не ползва му остава да гласува и от време на време да изпуска парата по описаният в статията начин.

  • 2
    alex052 avatar :-|
    alex052

    Българин и протест..............то малко звучи като магаре и космос.Както на всички е ясно и видно не ни бива в колективните спортове,защо мислим че можем да протестираме?
    Я вижте комшиите румънци-те това е митинг и протест.А и за да има смислен протест то той не може да е само протест срещу нещо си трябва да се предлага и алтернатива.Какво и как да се промени за да се подобри положението.
    За съжаление ние се докарахме до там да даваме негативен вот на избори,така че какво очакваме просто няма алтернатива достатъчно аргументирана за да и повярваме и да се размърдаме.

  • 3
    tafricanski avatar :-|
    Теодор

    Аууу обичам автора! Напипали сте жилата, госпожо Стоилова!
    Айде да променяме статуквото.

  • 4
    pliok avatar :-|
    Пльок

    До коментар [#1] от "peshokev":

    не мисля, че е следствие на технологиите - напротив, винаги го е имало, а именно: много лесно се примиряваме и само мрънкаме, вместо да се обединим...Да напомням ли за статията, където сме описани като най-тъжното място на планетата...

  • 5
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    До коментар [#4] от "Пльок":

    Когато неуредицата или несправедливостта засяга само един човек или малка група хора с кой да се обединят? До примиряването не винаги се стига от малодушие или липса на упоритост. Повечето случаи става при осъзнаване на индивида или малката група хора на своето безсилие (ако действат по правилата). Разбира се, винаги имаш възможност да се запалиш пред парламента.

  • 6
    npaine avatar :-|
    NPaine

    Протестите на граждани след някоя трагична смърт ми напомнят на плюене в пазвата - гражданите се събират от суеверие за да умилостивят съдбата, а и поради вродения български фатализъм за да "не им е уроки".

  • 7
    pliok avatar :-P
    Пльок

    До коментар [#5] от "peshokev":

    Е точно за това отношение говоря...къде пък видя неуредица, засягаща само 2-3ма души....
    Иначе да, хората с властта имат неимоверно повече ресурси и т.н., но това не значи, че не са го постигнали благодарение именно на чуждото бездействие...

  • 8
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    До коментар [#7] от "Пльок":

    Перфектен пример на късогледство. От онези, за които в пълна сила важи, че демокрацията е диктатура на мнозинството върху малцинството.
    Ако всички хора бяха еднакви и имаха еднакви нужди, комунизма щеше да цъфти, но уви...
    "Там където всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно."
    Ясно е, че не нужно да се хабя да давам примери в отговор на въпроса ви. Хайде наздраве!

  • 9
    pliok avatar :-|
    Пльок

    До коментар [#8] от "peshokev":

    Хаха...а какво ще кажеш за тези, които не могат да мислят? Оп, грешка, питам грешния човек. Ми живей си и се оплаквай, разболей се от оплакване и някой ден ще схванеш за какво говоря

  • vassilun

    "Това, което мен ме тревожи, е, че няма апетит за алтернатива. Няма структури на всекидневната гражданска активност, които да позволяват много по-директно упражняване на публична власт над политическия дневен ред", коментира антропологът Румен Петров."

    Писна ми да чета и слушам поучения и констатации от "социални психолози" или "антрополози"! Какво е направил уважаемият Румен Петров за да се промени това? Много е по-лесно да поучаваш и коснтатираш, че нещо не работи както трябва, но да инициираш промяна, е друго - трудно и никой не мисли за това! Вече съм убеден, че Иван Хаджийски е прав - ние можем само и единствено да мрънкаме, но да предложим и провокираме алтернативи, ааа не - нека друг го направи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новите от запаса

Новите от запаса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK